Archive for май, 2009

Хората се нуждаят от хора

„Те постоянстваха… в общението“ (Деяния на апостолите 2:42)

„Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене“

needВ постановката на Бродуей „Смешно момиче“, Барбара Стрейзънд пее песента „Хората се нуждаят от други хора“. Това се превърна в една от нейните емблематични песни. Тя засегна една много по-дълбока истина в човешкото сърце, отколкото можеше да си представи: „Хората, които се нуждаят от други хора, са най-щастливи на света. Ние сме деца и се нуждаем от други деца, но оставяме гордостта на възрастта да скрие вътрешните ни чувства. Държим се детски, вместо просто да бъдем деца“.

Тези думи отекват във всяко човешко сърце, защото отразяват една божествена истина, която Твореца отдавна е постановил: Не е добре за човека да бъде сам. Ще му направя подходящ помощник да бъде с него“ (Битие 2:18). Един от най-важните резултати на спасението е възстановяването на способността на човешкото сърце за общуване – чувство за принадлежност и служене.

Когато сме отделени от другите не можем да се развиваме. Не сме създадени да бъдем изолирани и независими. Това са плодове на греховната ни природа. Това е духовно отделяне от Твореца и от хората, които Той е сътворил. Отделени не можем да постигнем пълния си потенциал, защото другите не допринасят в живота ни, а и ние не допринасяме в техния. Приносът за общото благо е основна част от способността да се чувстваме значими и да усещаме, че животът ни има значение.

Смислените взаимоотношения са една постоянна нишка, която можем да проследим в Библията. Примирението със сигурност е свързано с това да свържем живота си с Бога, но и да сме в правилни взаимоотношения с другите. Грехът ни отделя от Бога и от другите хора, оставя ни в пустота и разруха отвътре.

Описанието на новозаветните вярващи може най-добре да се види чрез разнообразната употреба на фразата „едни други“, която описва живота им заедно: „обичайте се един друг“, „прощавайте си един друг“, „назидавайте се един друг“, „служете си един на друг“, „утешавайте се един друг“, „предпочитайте се един друг“, „носете товарите си един на друг“ и т.н.

Ранните вярващи разбираха, че живота им се допълваше от правилните взаимоотношения един с друг, както и от праведното общуване с Бога.

Понякога можем да бъдем изкушени да сме сами, но това не е най-доброто (Виж Еклесиаст 4:9-12). Искаме да се предпазим от неизбежни наранявания, като поддържаме емоционална дистанция, но болката от самотата винаги е по-голяма от риска на близостта. Като се замислим, споделянето не може да бъде с неограничен брой хора – няма как да е така. Колкото по-малък е кръга от хора, с които сме готови да споделяме живота си, толкова по-малко значими и разнообразни ще бъдат ползите от трайните и истински приятелства.

Ето какъв е контекста на „живота заедно“, който имаха последователите на Христос: „И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деяния на апостолите 2:42). Те се учеха заедно. Смисленият живот заедно започва, продължава и завършва с Христос (Виж Римляни 11:36).

Молитвата ми за теб днес е: помни, че допълваш другите и те допълват теб.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Advertisements

Просто сянка

„Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло“  (Псалом 23:4)

„Сянката се получава, когато нещо застане между теб и светлината“

shadowСлучвало ли ви се е като деца да правите сенки по стената с ръце – силуети на животно или птица? Вероятно всички сме се плашили от тях. Но тези сенки не са страшни, защото ние сме ги направили. В живота повечето сенки не са наше „произведение“.

Давид, който е написал стиха ни за днес, описва онези реални времена, които са объркващи и дори страшни. Това, което изпитваме е реално, но нещата не винаги са такива, каквито на нас ни изглеждат. Много често те са просто сянка.

Въображението ни може да създаде сенки на опасност, там където няма такава. Обстоятелствата могат да хвърлят тъмни и заплашителни сенки, но всъщност те да не са такива. Провал в живота ни може да хвърли сянка на това, че ние самите сме провал, а всъщност това да не е така. Миналото ни може да хвърли дълга сянка, която да опита да се представи като наше бъдеще, когато то не е такова. Понякога имаме трудни въпроси и такива без отговор, които хвърлят сянка, която ни кара да мислим, че щом като няма разрешение точно сега, то отговор няма да дойде… Но той ще дойде. Страхът ни може да създаде сянка, която да се опита да ни убеди, че опасността е реална. Но ние сме в сигурността на Неговата грижа.

Открих някои важни неща по тази тема, които си струва да знаем:

Сенките са реални, но много често, това което сянката подсказва, не е реалността.

Сенките могат да са страшни, но това, което изглежда най-страшно е само преувеличение на нещо по-малко.

Сенките изглеждат по-големи от това, което ги предизвиква. В тези моменти е важно да помним, че те са просто сенки.

Какво предизвиква сенките? Много е просто. Сянката се получава, когато нещо пречи на светлината. Има много неща в нашето ежедневие, които могат да попречат на светлината. Всичко, което застава между теб и Онзи, който е Светлината на света, ще предизвика сянка и несигурност. Живей живот в светлина!

Исус каза, че когато преминаваме през място на сенки, ще Го видим там с нас. Давид уверява: „Господ е Пастир мой… Няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене“ (Псалом 23:1 и 4).

Бог ще бъде с нас, за да разпръсне нощта и освети пътя ни, защото Той е Светлината, която изгонва всяка тъмнина.

Ключът към разпръсване на сенките в нашия живот е да ходим винаги в Светлината. Йоан пише: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина… Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг…“ (1 Йоан 1:5 и 7).

Молитвата ми за теб днес е: да усещаш присъствието Му по-силно всеки ден.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Говори истината

„Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина“ (Ефесяни 4:25)

„Недей да правиш истината повече или по-малко от това, което е“

truthТрябва да сме много внимателни как се отнасяме към истината. Трябва да я ценим, когато я говорим и когато я чуваме. Не можем да я променяме или нагаждаме така, както на нас ни е удобно. Недей да правиш истината повече или по-малко от това, което е.

Правната система на САЩ изисква всеки свидетел да бъде заклет в истинност със следните думи: „Заклеваш ли се официално да казваш с Божията помощ истината, цялата истина и нищо друго освен истината?“. Това е така, защото истината е жизненоважна, особено когато съдбата и благоденствието на друг са под въпрос.

Очевидно е възможно да казваме истината, но въпреки това да се изкушим да пропуснем онази част от нея, която не ни е удобна. Също така е възможно да кажем цялата истина, но да прибавим нещо от себе си и по този начин да представим нещата погрешно. Едно нещо или е вярно, или не е – истината няма нюанси. За някои хора тя е „хлъзгава идея“. Днес светът е толкова объркан относно истината, колкото беше и самия Пилат, когато попита Исус: „Какво е истина?” (Йоан 18:38).

От друга страна има хора, които са твърдо решени винаги да казват истината, като по този начин превръщат това в порок. Те често цитират стихове от Библията, като ги използват „за разрешение“ да говорят, независимо колко хора нараняват… и твърдят, че „говорят истината с любов“ (Ефесяни 4:15). За съжаление, много често те са по-загрижени за тяхната представа за истината, отколкото за любовта (Виж Филипяни 4:8-9). Любовта не е само чувство, което притежаваме. Тя е загрижено взаимоотношение, в което човека до теб знае без съмнение, че ти се стремиш към най-доброто за него. В случаите, когато това не е така, то ти не си най-подходящият човек да говориш каквото и да е. В този случай за теб е по-добре да замълчиш. Първо опитай да изградиш и оправиш взаимоотношението до степен, в която отново ще спечелиш правото да въздействаш в живота на човека до теб. Само по този начин може да има добри резултати – за теб и хората около теб!

Много често чуваме тази фраза: „Казвам това, защото те обичам“. Бъди нащрек всеки път, когато чуеш подобно изказване. Не си представям Исус да казва това. Той никога не скриваше истината, заради всеотдайната Си любов. Той дори каза на учениците Си: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега“ (Йоан 16:12-13).

Както Христос зачиташе чувствата на другите, така и ние трябва да го правим (Виж Колосяни 4:6 и Ефесяни 4:29-32).

Знаете ли какво открих? Желанието ми да казвам истината, дори тя да е болезнена, може просто да говори, че искам да бъда чут, а не толкова, че слушателят ми има нужда да я чуе. Опитвам се да съм внимателен в преценката си, когато говоря истината за друг, а в същото време не искам да слушам какво истината казва за мен. Исус даде добър пример, който да следваме (Лука 6:31).

Молитвата ми за теб днес е: живей истината в цялост; говори я със състрадание.

снимка: http://www.sxc.hu

Сподели

Радостно търпение

„Нека отхвърлим всяка тегота и… с търпение нека тичаме“ (Евреи 12:1)

„Разпознавай нещата, който спъват напредъка ти и тези, които спомагат успеха ти“

figureНикой не се радва на трудностите. Именно тогава обаче, ние самите, а и хората около нас, можем да осъзнаем от какво сме създадени. Изпитанията са неизбежни. Всеки от нас се сблъсква със спънки и проблеми. Големите предизвикателства означават, че никога няма да водим скучен живот. Те идват под всякаква форма – различни всеки път.

Никой не очаква от нас да сме щастливи, когато преминаваме през трудностите, учени сме обаче, че трябва да се радваме, въпреки конкретната трудност в момента, защото знаем, че ще ни се помогне и ще ни се даде сила. Няма да отслабнем и със сигурност няма да бъдем унищожени. В това време ще ни се открие нещо повече от мъдростта, силата и благодатта на Господа. (Виж 1 Петрово 1:6-7) „Подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост“ (Колосяни 1:11)

Изпитанията обикновено не са резултат от духовна причина или наказание. Те не са Божие наказание за нещо, което сме или не сме направили, въпреки всички усилия на обвинителя на светиите да изтъкне това като причина. (Виж Откровение 12:10) „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава“ (Яков 1:13)

От къде идват изпитанията? Понякога те са следствие от естествени причини – неразумен избор или решение, основани на лош съвет. Може да са резултат от нещастни обстоятелства на пътя ни. Понякога може да са в резултат от духовно съпротивление, за да бъдем обезкуражени от своя път на вяра или разубедени от това да продължим да ходим в подчинение на Бог.

Всеки атлет знае, че мускулната маса, силата и издържливостта са резултат от успешно преодоляване на съпротивителна сила. Без съпротива. Без предизвикателство. Без развитие. Както в естествения свят, така е и в духовния. (1 Коринтяни 15:46)

Съпротивлението произвежда характер, чийто резултат е зрялост. Духовната зрялост и развитие идват като резултат от успешното ни преминаване през изпитанията. През тежките моменти научаваме какво трябва да изградим в себе си – издържливост, и това, без което би било по-добре – всичко, което прави настоящата ситуация още по-тежка. Някои неща спъват развитието ни и ограничават нашия успех – грях, вина, съжаление, непростителност, тревога, страх, или непокорство. Други неща подкрепят духовната ни решимост и твърдост – вяра, доверие, опит, убеденост. „Нека отхвърлим всяка тегота и… с търпение нека тичаме“ (Евреи 12:1).

Какво трябва да премахнем от живота си днес, за да можем да тичаме с издържливост и търпение? Търпението е извор на служение за другите. Библията описва хора „В чието сърце са пътищата към Твоя дом, минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила.“ (Псалом 84:5-7)

Сълзите, които оставяш след себе си може да се окажат освежаващ извор за тези около теб, давайки им насърчение и сила да преминат през мрачна долина. Библията обещава „Блажен онзи човек, който издържа на изпитание; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота“ – цел, към която се струва да се стремим! (Яков 1:12)

Молитвата ми за теб днес е: да намериш съпровождаща сила и очакваща благодат.

снимка: Интернет

Сподели