Archive for юни, 2009

Някой, на Когото да разчиташ

„По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека“ (Псалом 118:8)

„В доверието откриваме повече за себе си и повече за Бог“

holdЧувствали ли сте се някога раздвоени от зависимост към даден човек? Винаги се чувстваме добре, когато знаем, че до себе си имаме някого, на когото можем да разчитаме. Някого, на когото можем да се доверим. Такъв, който е на разположение, посветен и загрижен за нас, когато най-много имаме нужда.

В същото време обаче, е приятно да се чувстваме независими, способни и уверени в себе си, готови да посрещнем всяко предизвикателство. Но не винаги това е възможно, нали?

Всички ние като родители учим децата си от най-ранна възраст на независимо мислене. Учим ги да не следват тълпата, а да имат собствено мнение, да се справят сами и сами да взимат решенията, а не някой друг вместо тях. Всеки родител насърчава израстване в независимост. Радваме се на детето, когато прави първите си стъпки, а след това се опитваме да го спрем да ходи на места, на които не е добре да ходи.

Истината е, че ние не сме напълно независими. Едва ли някога ще бъдем достатъчно богати, умни, себедостатъчни или достатъчно твърди, за да не се нуждаем от някой друг. Всеки от нас се е облягал на добрината и съдействието на някого. Всеки един от нас зависи от другите по един или друг начин, дори когато не ни се иска да е така или си мислим, че не сме зависими от никого. Ние имаме нужда един от друг. Животът налага една обвързаност, която не може да бъде пренебрегвана. Когато се научим да бъдем хора, на които другите могат да разчитат, тогава ще намерим хора, на които ние можем да разчитаме. Библията нарича това сеене и жънене (Лука 6:31).

Ще има време, в което хората няма да бъдат до нас по начина, по който искаме. Ще има хора, които по една или друга причина съзнателно няма да искат да бъдат до нас. Ще се чувстваме отчаяни и обезкуражени.

Но точно в това време ще открием повече за себе си и повече за Бог. Ще открием, че сме по-силни, отколкото сме си мислили, по-издръжливи, по- решителни, по-способни. Ще осъзнаем, че Бог е по-близо, отколкото сме си представяли, по-загрижен и по-велик от всичко, което сме преживявали преди – толкова верен, колкото е бил през цялата вечност. Библята не казва, че не бива да зависим от хората, но казва, че е по-добре да зависим от Господа. Бог е винаги до нас.

Ето как Бог описа Себе Си на Мойсей: „Господ Бог е жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях“ (Изход 34:5-7). Бог е точно такъв!

Хората ще се опитват да бъдат до нас, когато имаме нужда. Семейството и  приятелите ни също. Но когато другите не могат, има Един, Който винаги е до теб (Псалом 27:9-11, 13, 14). Той даде живота си за теб и мен. Той е приготвил място във вечността за теб и мен, поради една единствена причина: „…за да може и вие да сте там, където съм и Аз“ (Йоан 14:3).

Ти можеш да бъдеш със Своя Бог сега и завинаги (1 Солунци 4:13-18).

Молитвата ми за теб днес е: напълно се довери на Бог.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Играе си добре с другите

„Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Яков 1:19)

„Трудностите във взаимоотношенията водят до нещастие, самота и неуспех“

kidsЕдин от най-ранните знаци за бъдещия успех в живота на детето се свързва с репликата „играе си добре с другите“. Причината е лесна за разбиране. Възможностите в живота на всеки човек, а от там и нивото на успех, зависят до голяма степен от добрата воля, благоразположение и подкрепа от околните. Ако не си от хората, които „играят“ в екип с другите, ако не си с добра репутация сред тях или не се интересуваш от успеха им и не ги подкрепяш – то трудно ще намериш помощта, от която ти може да имаш нужда някога.

Нещо толкова просто се оказва предизвикателство за мнозина, а за някои дори е пълен дефицит през целия им живот. Има две основни погубващи грешки при взаимоотношенията. Първата грешка е, че нямаш нужда от помощ – това е високомерие. А втората е, че не си длъжен да помагаш – това е егоизъм (1 Коринтяни: 12:18-21, 26).

Трудностите във взаимоотношенията водят до нещастие, самота и неуспех. Много често не знаем как да общуваме печелившо с околните. Хората не винаги се провалят заради липсата на възможност или необходимите умения. Има талантливи хора, които е трудно да бъдат харесани. Те напълно не зачитат околните, нямат приемливи социални умения и отношение. Те така и не успяват да надраснат отношението на малкото дете – „първо на мен“.

Истински успешните хора са искрено загрижени за другите и биват приети. Техните приятели и колеги искат те да успеят и се радват, когато това стане.

Днешният стих ни дава 3 съвета за това как „да си играем добре с другите“:

(1) Научи се да слушаш с интерес и внимание. Научаваш само когато слушаш. Не е толкова важно другите да чуят това, което имаш да кажеш. Възползвай се от това, което чуваш и с мъдрост слушай внимателно.

(Притчи 18:13).

(2) Бъди мъдър в думите си. Не е нужно да казваш всичко, което ти дойде на ум. Думите ти нека бъдат малко, но съдържателни и казани с почтеност. Научи се да говориш ясно и открито, а когато е необходимо да замълчиш. Думите имат силата да нараняват, да показват мъдрост или да отразяват невежество. Имат силата да носят мир или да провокират разцепление. Използвай ги мъдро и умерено (Притчи 18:20, 21, Псалом 19:14).

(3) Контролирай емоциите си. Емоциите трябва да ти се подчиняват, а не да те управляват. Откажи се да бъдеш провокиран от мнението и споровете на другите. Не се въвличай в гнева и агитацията им. Исус каза: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада“ (Матей 5:9).

Молитвата ми за теб днес е: високо цени другите и се отнасяй с тях подобаващо.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Само ако…

„И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът“ (Йоил 2:25)

„Винаги ще има нещо, за което да съжаляваме – поради незнание или невнимание“

ifНе са много нещата, които ни преследват в живота, както пропуснатите възможности и неизвървяните пътища. Животът ни предоставя много случаи, в които можем да се обърнем назад и да си кажем: „Само ако…“. Може би се чувстваш така в този момент. Какво би направил по различен начин? Чували сме хората да казват: „Имаш само един шанс да направиш добро първо впечатление“. В живота рядко ни се дава втора възможност да поправим грешка, да създадем приятел, вместо враг, да обърнем провала си в успех или да обясним какво сме искали да кажем, когато са ни разбрали погрешно.

Спомням си, когато пристигнах за един от часовете ми в колежа. Бях съвсем спокоен, докато не видях, че всички учат усилено преди часа да е започнал. Чудех се защо, докато в следващия момент разбрах, че след няколко минути започва изпита… Само ако си бях проверил програмата… Само ако бях влязъл в предишния час… Само ако бях посещавал редовно часовете през семестъра… Тогава щях да имам поне малко представа какво се случва.

Всъщност взех този изпит с много добър, но не преминах предмета, заради многото неизвинени отсъствия. Молих професора за последен шанс, той ми показа разбиране с оценката, която ми писа, но всъщност аз не я заслужавах. Трябваше да наваксам с работата през следващия семестър. Само ако не бях толкова безотговорен! Този учител ми помогна да науча един много важен урок. Толкова по-лесно е да свършим работата добре още първия път.

Всички правим грешки, които бихме искали да поправим – да възстановим невинност, да поправим приятелство, да възобновим мечта, да изчистим петно от историята си, да изпълним неизпълнено обещание, да вземем правилно решение. Понякога подобни грешки са плод на незнание или небрежност. Но имаме добра новина! Бог дава благодат и изкупление, дава ни шанс за възстановяване. Скакалецът в Библейската история дойде, за да разруши реколтата, поглъщайки години труд и унищожавайки семена за следващите реколти. И така, годините бяха пропилени, а вредата непоправима. Когато сърцата се обърнат към Бог, Той в Своята милост дава благодат и обещава: „И ще ви върна годините, които изпояде скакалецът… И ще ядете изобилно и ще се наситите, и ще хвалите името на Господа, вашия Бог, Който е постъпвал чудесно с вас“ (Йоил 2:25-26).

Спомням си как баща ми ме уверяваше: „Бог няма да позволи друг да вземе решение, което да ти окаже дългосрочна вреда в личен план“. Уверявам ви, че е вярно. Може би няма да чувстваме това във всеки момент и не винаги става веднага, но със сигурност ще стане. И не заради теб и мен, а заради Бог (Виж Римляни 8:28-29). Остави миналото и ходи смело в Божия нов ден (Филипяни 3:14).

Молитвата ми за теб днес е: живей живота си без да поглеждаш със съжаление назад.

снимка: Интернет

Сподели

Моето сърце – Негов дом

„Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца“ (Ефесяни 3:17)

„Исус иска да се чувства у дома в сърцето ти. Живей живота си все едно е Негов“

heartСъпругата ми Гейл, има невероятен дар на гостоприемство. Тя  приготвя всичко така, че когато дойдат приятели у дома ни, те да се чувстват специално. Гейл винаги украсява дома с цветя, приготвя любими на гостите студени напитки, свежи плодове и чудесни лакомства, избрани специално за тях, за да се чувстват напълно приети. Тя прави всичко това с любов. Полага тези усилия, защото цени приятелите ни и иска те да се чувстват добре у дома.

Помислете си за онези приятели, при които сте отсядали за по-дълго време. Някои полагат толкова много усилия да се грижат за вас, че дори ви става неудобно от това, че нарушавате ежедневния им ритъм и отнемате толкова много от времето им. А други вероятно съвсем несъзнателно ви оставят сами, поради голямата им заетост. По този начин вие не усещате, че сте специални за тях.

Ценете приятелите, които любезно и добронамерено ви приемат в дома си и ви карат да се чувствате уютно там. Също толкова важно е и вие да станете такъв приятел за другите.

Помислете си как се отразява това в духовните взаимоотношения. Мислили ли сте някога как се чувства Исус, когато Го поканим да влезне в сърцето ни, но така и не Му позволяваме да бъде напълно у дома си там. Да помислим също за това – Той гост ли е в нашето сърце или сърцето ни е Негов дом? Дали позволяваме на Господа да бъде Цар в сърцето ни или Му позволяваме само кратки учтиви посещения, така че да не ни обърква плановете и да усложнява графика ни?

Вижте какво обещава Библията, когато сърцето ни се превърне в Негов дом: „ А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос“ (1 Солунци 5:23).

Дали приемаме Исус да бъде неразделна част от ежедневния ни живот, включвайки Го в дискусиите, решенията и плановете си? Дали търсим съвета Му и приемаме Неговата мъдрост? Чувства ли се Исус у дома си в сърцето ни? Живеем ли живота си все едно е Негов?

Молитвата ми за теб днес е: направи сърцето си Негов дом и нека живота ти бъде само за Него!

снимка: Интернет

Сподели

Свободен и без страх

„Елате пред Бог в свобода и без страх… в когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него“ (Ефесяни 3:12)

„Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен”

skyМожем ли да си представим какво е усещането да застанем пред Бога? Кой би помислил, че има правото на това, кой е достатъчно дързък да го направи? Грешни хора, да се доближат до истински святия Бог – това е немислимо. Има много причини да се страхуваме дори и от мисълта за това. Псалмопевецът размишлява: „Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа” (Псалом 24:3-4, виж и Псалом 15:1-5). Ние можем да се молим и Господ да очисти сърцето ни, въпреки че понякога това ни е трудно. И все пак, кой освен Бог може да изчисти човешкото сърце? (Еремия 17:9, 10).

Преживявал ли си някога неудобството да се срещнеш с приятел, към когото не си бил верен? Чувстваш се неудобно да бъдеш около него. Това неудобство е твоята съвест. Този, към когото не си бил верен може и да не знае какво си казал или направил, но ти знаеш. Павел се моли да има „непорочна съвест спрямо Бога и спрямо човеците“ (Деяния на апостолите 24:16). Това е ценно притежание.

Ако човек се чувства неудобно в присъствието на друг човек, на когото е навредил по някакъв начин, то няма нищо чудно, че хората се страхуват да се доближат до Бога. Никой от нас не може да избяга от болезнената истина в Библията: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Да, справедливо виновни и напълно заслужаващи Божията присъда и гняв, но…

Когато пристъпим със страх и почит пред Бога, всеки път ще откриваме, че Той не ни е ядосан. Той е състрадателен и простителен. Страхът, който дълго време ни е държал далеч от Бога е бил ненужен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно“ (Евреи 4:16).

Но нека да не бъркаме дръзновението със самоувереност. Дръзновението идва едва след като сме изповядали и сме се покаяли за греховете си. Може да сме дръзновени само тогава, когато истински разберем, че Бог не е този, от Когото сме се страхували. Да пристъпим пред Него ни позволява да станем повече като Него. Можем да сме дръзновени, едва когато разберем, че се приближаваме при Него не поради нашата добрина или заслуги, но в името на Неговият Син и Спасител, Исус Христос.

„Елате пред Бога в свобода и без страх… чрез вяра в Христос“ (Ефесяни 3:12). В свобода и без страх. Страхът, който си изпитвал е заменен с дълбоко страхопочитание и чисто благоговение в Неговото присъствие (Виж Юда 24).

Молитвата ми за теб днес е: страхувай се от това, на което си способен, но не се страхувай от Бог.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Пропорционални очаквания

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48)

„В живота има пропорционалност, от която не може да се избяга“

expectНе харесвам думата „задължително“. Бих предпочел Бог да беше употребил думите „по желание“. Но Той не го прави, нали? Не са много нещата в живота, които са по желание. Ще открием, че нещата, които не изискват нашите усилия и са оставени само на нашия избор, не ни удовлетворяват много. Ето един принцип от живота: поемането на повече отговорност е единствения начин за растеж – духовен, физически и емоционален.

Това означава да приемем по-малкото като възможно и да преследваме по-доброто като задължително, дори когато искаме да имаме по-голям избор. Да бъдем последователи означава да изоставим нещата, които сме смятали, че са „по избор“. Трябва да се научим да поемаме отговорност за нашите решения, грешки, добруване, успехи и щастие. Не защото сме независими, а защото правим най-нормалното – поемаме отговорност.

Библията говори за много неща в християнството, които са задължителни, а не „по избор“. Вярата в Исус Христос не е „по избор“. Тя е задължителна. Не подлежи на обсъждане. Апостол Павел пише: „А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).

Стихът днес ни напомня, че когато приемаме всичко, което ни е било дадено щедро от Бога и хората, тогава от нас ще се очаква много. Колкото повече ни е дадено, толкова повече се изисква от нас – и това ще нараства заедно с нашия растеж. „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48). Така е честно, нали? Ако се откажем от това, което се изисква от нас, вече няма да се наслаждаваме на същата щедрост. В живота има пропорционалност, от която не може да се избяга.

Нека бъдем практични – да правим това, което се иска от нас означава да се откажем от правото си на оправдания, от това, което по право ни се полага, от това да изискваме от другите повече, отколкото изискваме от себе си. Когато се подготвях за работата в служение, баща ми ме научи на нещо практично и необходимо за успешното ръководене: „Никога не очаквай някой да направи нещо, което ти самия не си готов да направиш. Не очаквай хората да дадат това, което ти не си готов да дадеш, да отидат там, където ти преди това не си отишъл“.

Молитвата ми за теб днес е: да изпълниш реалистичните очаквания към теб… но и много повече.

снимка: www.sxc.hu

Сподели