Archive for юли, 2009

Нещо друго

„Задоволявайте се с това, което имате“ (Евреи 13:5)

„Ако не си удовлетворен от това, което имаш – повече от същото няма да те направи по-щастлив“

wonderХората често си мислят, че „нещо друго“ ще ги направи по-удовлетворени – да имат нещо повече, да бъдат на друго място, да правят нещо друго. Това „нещо друго“ обикновено е много неопределено и винаги неуловимо. Повечето хора никога не биха могли да кажат какво точно им се струва, че им липсва – повече пари, по-добра работа, по-добър партнъор, голяма къща… Каквото и да имат, те никога не са удовлетворени без това „нещо друго“, каквото и да си мислят, че е то. Това не е добър и щастлив начин на живот, нали?

Както един комик е казал: „Където и да отида – там съм!“ Ако не си удовлетворен от това, което имаш – повече от същото няма да те направи по-щастлив. Да сме удовлетворени не означава да не ни е грижа дали имаме или не – това по-скоро е пасивност. Удовлетвореността е готовността да приемем момента такъв, какъвто е, докато се стремим и работим за нещо по-добро. Удовлетвореността може да означава просто да се научим да ценим това, което имаме, за да се доверим на Бог и Той да ни благослови.

Без значение къде търсим или какво получаваме, не можем да намерим щастие и удовлетворение изведнъж – като с вълшебна пръчица. Можем да намерим истинско щастие вътре в нас, в сърцето и разума си. Павел писа до младия Тимотей следното: „Научих се да съм доволен в каквото състояние и да се намеря“ (Филипяни 4:11). Забележете акцента в този стих. Удовлетвореността не е нещо, което ни се случва – това е урок, който учим, ако имаме сърце и желание за него.

Как да се научим на този урок? Всяко обучение е процес. Учим се от опита, че „достатъчно“ означава „удовлетворение“. Така малко по малко откриваме, че „достатъчното“ покрива много по-малко неща от това, което сме си мислили. Ние не се нуждаем от всичко, което искаме или виждаме, че другите притежават. Научаваме, че на Бог може да се има доверие. Той поставя желания в сърцата ни, не за да ни дразни, но за да ни мотивира да бъдем повече, а не само да имаме повече.

Онова „нещо друго“, от което си мислим, че имаме нужда, е всъщност Някой друг, истинският Източник на достатъчност и удовлетворение. „По-добро е малкото със страх от Господа, нежели много съкровища с безпокойствие“ (Притчи 15:16). Исус учеше: „Животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15).

Вещите и богатството не са нещо грешно. Библията не омаловажава тяхното притежание, но Исус предупреждава за „примамката на богатството“ (Матей 13:22). Павел пише за „непостоянните богатства“ и съветва „надявайте се на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме“ (1 Тимотей 6:17, 18).

Само сърцето, което е в пълна почивка в Бога може да бъде напълно удовлетворено.

Молитвата ми за теб днес е: не преследвай онова, което е неуловимо и незадоволително дори, когато се улови.

снимка: Saretta

Сподели

Великата размяна

„И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът“ (Йоил 2:25)

„Можеш да размениш най-лошото преживяване за нещо по-добро, което винаги си искал“

handsНе всяко време е добро. Не всичко има щастлив край. Има моменти, в които ни изглежда не лесно, а трудно, не спечелено, а загубено, отминало безвъзвратно. Даваме най-доброто от себе си и пак не е достатъчно. Опитваме с всички сили и пак не се получава. Стараем се прилежно и нещата се объркват още повече, въпреки усилията ни. Понякога това се случва дори и на най-добрите хора, на тези, който работят най-много и най-много заслужават почивка. В такива моменти изглежда, че всичко, което сме правили се е изпепелило.

Тези ситуации са трудни. Може да ни се иска да се откажем, да оставим всичко, да си тръгнем и просто да се опитаме да го преживеем. Премисляме всяко взето решение отново и отново, а въпросите „преливат“ в ума ни, обмисляме всяко действие, събитие и обстоятелство. Но така и не намираме причината, не можем да намерим смисъла. Развалено приятелство, затворена възможност, заслужена, но неполучена награда, очаквано, но неполучено повишение, несбъдната мечта – и така всичко ни се струва безнадеждно.

Бог ни дава друга възможност. Ако донесем несбъднатата мечта, обърканите планове, разбитото сърце, разочарованието и всичко останало, което ни тежи пред него, и Му се доверим – Той знае как да възстанови онова, което считаме за напълно загубено и загубило стойност. Можеш да размениш най-лошото преживяване за нещо по-добро, което винаги си искал.

Бог казва: „Ще наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух“ (Исая 61:3). Идеята тук е размяна – великата размяна. Даваме на Бог онова, което не сме искали и от което нямаме нужда, а Той ни дава онова, за което копнеем, и не е имало начин да го постигнем с наши усилия. Разменяме всичко, което няма стойност, останките от вчерашна реалност, а Той ни дава красотата на новото начало. Полагаме пред Него с доверие нашата скръб и разочарование, а Той излива в нас мир и успокоява душата ни. Даваме Му онова, което тежи в сърцето, а Той лекува наранените места в душата ни.

Молитвата ми за теб днес е: най-голямата ти загуба да се превърне в най-великата печалба.

снимка: www.sxc.hu

Сподели

Малко по малко

„И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени“ (Лука 17:12)

„Твоята история може да има щастлив край, когато довериш живота си на Исус“

stepsПроказата е била много тежка болест – тя е ограбвала живота на болния малко по малко. Първо атакувала външността на човека, а след това и жизненоважните вътрешни органи. Не е имало лек за нея, а смъртта е била бавна и сигурна. Малко по малко смъртта си проправяла път в живота на отделни хора и семейства. Прокажените били отделяни от своите приятели и роднини, за да не заразят и тях.

Малко по малко – не е ли така и с греха в живота ни? Грехът не идва грандиозно, а с нещо малко, което никой не забелязва. Първо е желанието да имаме нещо, което не е наше. Ако го искаме трябва да го опитаме. Мислим си колко малко е това и как няма да ни навреди изобщо.

Така започват много неправилни неща. Първо идва мисълта: „Какво би било?“ След това желание, което казва: „Защо не?“ А накрая губим малко по малко от себе си всеки път, когато правим компромис с това, което знаем, че е правилно. Библията е много ясна и категорична: „Ако някой знае да прави добро и не го прави – това е грях“ (Яков 4:17).

„Апетитът“ за неправилното става все по-силен всеки следващ път и така заблуждаваме себе си: „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя, всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Яков 1:13-16).

Съвсем скоро след това „апетитът“ е заменен със заблудата, че „аз съм изключение“. Лесно се убеждаваме, че малко от непозволеното няма да има значение. Мислим си: „Кой може постоянно да бъде добър?“ Яков, братът на Исус пише, че злите желания водят до зли дела – нека не се лъжем. И с всеки следващ компромис губим малко по малко от себе си.

Мисълта „аз съм изключение“ не след дълго води до действия, които изглеждат неустоими. Те стават такива по-късно. И така губим още малко от това, което сме и това, което е важно за нас. Злите дела водят до смърт, не се заблуждавайте!

Има отговор. Той е същият, който откриха десетте прокажени. Неговото име е Исус: „Извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, Наставниче, смили се над нас!“ (Лука 17:13). Винаги трябва да се обръщаме първо в тази посока. Историята за прокажените завършва с тяхното пълно изцеление от болестта, която ги унищожаваше малко по малко (Лука 17:14-19).

Твоята история също може да има щастлив край: „Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).

Молитвата ми за теб днес е: Исус винаги е близо до теб и е готов да ти помогне.

снимка: Интернет

Сподели