Archive for септември, 2009

Опитности, натрупани с времето

„Придобий мъдрост, придобий разум“ (Притчи 4:5)

„Спомените не позволяват да забравим определени хора и моменти“

bibleНие придобиваме и натрупваме много опитности в живота си – някои са ценни, а някои – не. Докато сме живи имаме спомени за определени хора и моменти. Преди няколко дни намерих една кутия със скъпоценности на майка ми. Бях я прибрал в един шкаф след нейната смърт. Сега те нямат почти никаква стойност, повечето дори са от евтини магазини, а някои са развалени. Но не можах да се сдържа да не пипна всяко едно от тях и да си припомня майка ми. Тези вещи са едно от нещата, които тя беше натрупала с времето.

Всички натрупваме различни опитности и вещи в нашия живот. Това е свойство на човешката ни природа. В някоя фаза от живота ни те са особено полезни, но някои от тях с годините остават просто предмети, които изискват все повече място и вече не се ползват. Вещите с времето стават непотребни. Те нямат дълготрайна стойност.

Днес ми се иска да помислим за всичко, което сме натрупали с времето. Някои от опитностите ни са изключително ценни, а с времето дори стават неоценими. Истинската ценност рядко се загубва. Можете ли да си спомните за нещо, без което животът ви би бил невъзможен? А то с времето е било разменено или поставено настрана като маловажно. Ето някои опитности и преживявания, които съм натрупал в моя път.

Семейството ми продължава да е безкрайно ценно мен. Не искам да си представям живота без тях – съпругата, децата, внуците, роднините. Те ме познават и обичат каквото и да става. Смятам, че съм по-добър човек именно заради тях и тяхната обич и приемане.

Каква е стойността на приятелите? Те заемат важно място в живота ни. Те са с нас по време на скръб и радост, на трудности и успехи. Приемаме новите приятели с удоволствие, а старите остават незаменими. Аз лично имам някои, които са ми спътници по пътя и други, които са съветници – хора за пример в моя живот. Сега съм по-добър именно заради тяхната подкрепа и насърчение.

Научен съм да ценя преживяванията – моите и тези на другите около мен. От книгите не придобиваме опит, придобиваме го от живота и то само ако наблюдаваме, ако искаме да се учим. Не бягай от опитностите. Те изграждат и те правят по-мъдър.

Да имаме искрена и жива вяра е безценно (Ефесяни 1:17-21). Соломон написа книгата Притчи с една ясна цел – да може неговият син да бъде по-мъдър, като се поучава от грешките на баща си. Това важи за теб и мен.

В Притчи има 31 глави – препоръчвам ви да четете по една глава на ден, в продължение на един месец.

Има три думи, които се повтарят често в Притчи – знание, разум и мъдрост. Тези думи имат най-високата стойност, те идват от Бога (Псалм 111:10). „С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства“ (Притчи 24:3, 4). Соломон използва строежа и обзавеждането на къщата като метафора за твоя и моя живот – здраво установен и изобилно препълнен (1 Йоан 5:20; Колосяни 2:2 и 1:9, 10).

Молитвата ми за теб днес е: оценявай това, което има трайно и вечно значение.

снимка: http://www.sxc.hu

Сподели

Твоят личен треньор

Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви и няма да се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6)

„Предоставена ти е привилегията да имаш личен треньор, който да те поддържа във форма“

trainПомислете с мен. Ако Библията учи родителите да следват този съвет, не е ли съвсем нормално и нашия небесен Баща да го следва? Бог никога не може да бъде обвинен в отношение от типа: „Прави каквото ти казвам, а не това, което аз правя“.

През последните години особено се популяризира идеята за лични треньори като ударението е върху лични. Преди само най-богатите и известни хора можеха да си позволят такава луксозна услуга, за да бъдат винаги във форма. А днес почти всеки може да има личен треньор.

Личният треньор приспособява упражненията и тренировките така, че те да отговарят на нуждите на човека. Ясно е, че индивидуалното и целенасочено внимание на един професионалист в дадена област ефективно адресира нуждите на трениращия.

Обучавай се в благочестието, защото телесното обучение е полезно за малко, а благочестието е полезно за всичко, тъй като има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Никой не би оспорил нуждата от добро физическо състояние, но още по-важно и ценно е да бъдем в добро духовно състояние. Разликата между двете е, че едното е „за малко“, а другото „за сегашния и за бъдещия живот“.

Кой би отрекъл нуждата от духовна форма или от напътствие и помощ, за да е в добра духовна форма. Струва ми се, че не е толкова лесно, колкото звучи. „А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен“ (1 Коринтяни 9:25-27). Предоставена ти е привилегията да имаш личен треньор, който да те поддържа във форма.

Исус обеща точно това – личен треньор, за да може ленивата душа да бъде по-активна и отслабналия дух по-здрав и насочен към вечните, непреходни неща (1 Коринтяни 3:1-4). Учениците на Исус бяха учудени, когато Той им каза: „За вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя… А когато дойде Духът на истината, ще ви води в цялата истина“ (Йоан 16:7-14). Твоят личен треньор е Святия Дух. Исус смята, че Святия Дух е ключово важен за твоето добруване. Той знае как точно да те тренира, за да знаеш по кой път да вървиш. Довери му се, слушай Го, следвай Го. Ще се чувстваш много по-добре.

Твоят личен треньор не просто живее с теб – Той живее вътре в теб и постоянно те води в пътищата и волята на Бога. Пази те от опасностите, от реалните видими и невидими атаки. Поправя те, когато грешиш (което се случва често) и те пази от „греха, който лесно ни оплита“ (Евреи 12:1).

За да бъдеш във форма се иска дисциплина и работа. Не е лесно. Не става за ден или два. „Нито едно упражняване на дисциплина не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него“ (Евреи 12:11).

Молитвата ми за теб днес е: да пазиш сърцето си насочено към приоритетите на царството и вечните стойности.

снимка: Интернет.

Сподели

Взаимоотношенията са важни

„Богат спрямо Бога“ (Лука 12:21)

„Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността“

2Взаимоотношенията са важни – без тях животът няма смисъл. Може да имаме всичко, но ако нямаме топли и смислени взаимоотношения, винаги нещо ще липсва. И най-добрите придобивки никога не могат да заменят доброто семейство и приятелите. В това са истинските скъпоценности на живота.

Лесно е да сме заети с това, което смятаме, че Бог иска от нас като Му даваме много и добри дела. Но в същото време може да Го лишаваме от онова, което Той иска най-много – теб и мен. Истината е, че Бог не зависи от нас и няма нищо, което Той да не може да направи за Себе Си. Има само две неща, които аз и ти можем да му дадем – нашата любов и нашия живот (Римляни 12:1, 2).

Твоят живот е дар от Бога. Това, което правиш с живота си е твоя дар за Него. Бог иска да имаме взаимоотношение с Него – близост, която да носи удовлетворение и цел в живота. Когато прочетем целия стих в Лука 12:21 виждаме, че говори точно за това: „Глупец е онзи, който трупа земни богатства, а не богатее спрямо Бога“ (по стиха).

Не се заблуждавайте – Исус не говори срещу богатството. Той ни предупреждава да се пазим от глупавата мисъл, че богатството може да ни задоволи, дори да нямаме дълбоко и смислено взаимоотношение с Него. Това предупреждение не е просто срещу богатството. То е срещу всичко, което приемаме като заместител на онова взаимоотношение, без което всъщност не можем.

„На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не бъдат високомерни, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно, за да се наслаждаваме; да правят добро, да богатеят на добри дела, да бъдат щедри, да дават на драго сърце, като събират за себе си добра основа за в бъдеще, за да сграбчат истинския живот“ (1 Тимотей 6:17-19).

Смисълът на живота е във взаимоотношенията. Духовният живот не е в религията. Той също се крие във взаимоотношенията – правилно взаимоотношение с Бога и с другите. Жертвата на Исус бе дадена, за да се помирим с Бога (2 Коринтяни 5:18, 19). Правилните взаимоотношения са отправна точка към богати взаимоотношения – за цял живот и за вечността.

Как би изглеждало едно такова взаимоотношение с Бога за теб и мен? Какво се изисква от нас, за да го имаме? Искам да ви провокирам с това, че такова взаимоотношение за нас ще бъде сърдечно, автентично, практично, изпълнено с любов, променящо и постоянно развиващо се.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш Бог по начин, който променя теб и всичко, което правиш.

снимка: Интернет

Сподели

Нищо ново

„Не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас“
(1 Петрово 4:12)

„Животът не винаги е честен, но Бог винаги е“

lookВсеки обича изненадите, когато са приятни – неочакван подарък, добри новини или изненада за рожден ден. Но много често нещата, които ни изненадват не са толкова приятни и желани.

През годините на моето пастируване, много често хора в различни трудни ситуации са ми казвали: „Животът не е честен“. Разбира се, че не е. Защо да очакваме да бъде честен?

Животът не винаги е честен, но Бог винаги е! Понякога добрите хора, които заслужават нещо добро – не го получават. А хората, които не са толкова добри – като че ли им се разминава. Това не е честно. И Давид се чувстваше така, когато написа: „Краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха, защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните“ (Псалом 73:2, 3). Това е несправедливо, нали?

Защо злите да успяват? Защо праведните да страдат? Това са въпроси от древността, които се задават и днес. Ако гледаме на преживяванията няма да намерим отговорите – било то нашите или чуждите. Фактите ще ни объркат, освен ако не познаваме Истината, а пълната и вечна Истина се намира в Бог и Неговото Слово.

Петър пишеше до добри и благочестиви хора, които бяха гонени и онеправдавани. И те бяха изненадани, както вероятно и ние бихме били. Неговият мъдър и практичен съвет беше: „Не се изненадвайте, като че ви се случва нещо странно. След като страдате за Христос – радвайте се, за да може още повече да се зарадвате, когато дойде Неговата слава (1 Петрово 4:12, 13). Доста изненадващо, нали? Това не е отговорът, който искаме да чуем.

„А във всичко представяме себе си като Божии служители, в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове, като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като не притежаващи нищо и въпреки това притежаващи всичко“ (2 Коринтяни 6:4, 10).

Давид каза: „Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, докато влязох в Божието светилище и разбрах“ (Псалом 73:16, 17). Има място, на което трябва да отидем, когато не можем да разберем какво се случва – и то е в Божието присъствие. „Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава. Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (2 Коринтяни 4:15-17). Вижте контрастиращите идеи: временно – вечно, леко – пълно, скръб – слава. Несравнимо е!

Това не трябва да ни изненадва. В Божиите ръце нашите неприятности не идват, за да ни навредят, а да ни помогнат. Не за да отнемат, а да ни дадат. Не за да ни шокират, а за да ни изненадат. Бог ще се намеси в най-трудните ни моменти и ще ни изненада. И ще се радваме, че Го виждаме. Това не е нищо ново.

Молитвата ми за теб днес е: да виждаш Бог във всяка ситуация.

снимка: http://www.sxc.hu

Сподели