Archive for октомври, 2009

Обича ме, не ме обича!

„Ние сме познали и повярвали любовта, която Бог има към нас“ (1 Йоан 4:16)

„Любовта дава живот без граници“

Обича ме, не ме обича!Животът е пътуване в познанието. А познанието идва, когато задаваме правилните въпроси и вярваме в правилните отговори. Със сигурност сме се сблъсквали с въпросът дилема: „Обича ме, не ме обича“. Когато животът ти „сервира“ този въпрос по отношение на теб и Бог, отговорът ти ще има вечна стойност. Всеки човек дълбоко в себе си иска да бъде обичан от Бог и има нужда от тази любов. Но много хора никога не приемат напълно, че Бог ги обича. Те са като деца, които продължават да късат лист по лист от цветето и да повтарят: „Обича ме, не ме обича“. Ти трябва да решиш завинаги този въпрос с отговора: „Обича ме! Той винаги ме е обичал и винаги ще ме обича“.

А може би си между тези, които знаят, че Бог винаги ги е обичал и винаги ще ги обича (Ефесяни 2:1-10). Знанието, че Бог ни обича е най-важната и променяща истина, която можем да научим през живота си. Без значение какви са преживяванията ни или колко много се налага да се борим с въпроси и съмнения, ние трябва да сме убедени, да „познаваме и да сме повярвали в любовта, която Бог има за нас“. Ето какво аз самият съм научил за любовта:

(1) Това, което си мислим, че Бог мисли за нас е важно. Много хора са неуверени в това, което Бог мисли за тях, въпреки ясните думи на Библията:„Защото Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине нито един… Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света“ (Йоан 3:16, 17). Какво повече да кажем? Какво смяташ, че мисли Бог за теб? Колкото и силна да е любовта, тя не може да те промени, докато не повярваш в това, че тя го прави и ще продължи да го прави. „Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва“ (Марк 9:23). Любовта има огромна сила в ежедневието ти, когато вярваш в това и го позволиш. Не вярваш ли – става много по-трудно.

Обича ме!(2) Реалността на твоя духовен живот зависи от увереността в Божията любов. Духовният ти живот не може да надхвърли мярката на Божията любов, която си приел. Има динамика в него, а тя може да бъде освободена, само когато човек направи това с цялото си сърце. Искаш ли още от Христовата пълнота? Влез по-дълбоко в любовта Му. Божията любов за теб е безгранична – без лимит и без мярка. Границите поставяш ти. Твоята победа над греха и лошите навици е пряко зависима от убедеността ти в Божията любов, която е видима в благодатта и прощението, които ти е дал. Любовта дава живот без граници.

„Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:16-21).

Какво се случва в резултат на тази убеденост в любовта? Божията любов те води в изобилие, което не е възможно да бъде изпитано по какъвто и да е друг начин: „И да се изпълните с цялата Божия пълнота“. Защо приемаш идеята, че заслужаваш само трохи? Каква според теб може да бъде тази пълнота? Любовта те води там. Той те обича.

Молитвата ми за теб днес е: остави Бог да те обича така, както Той иска.

Сподели

Най-важните неща

„Онзи, в когото те не се намират е късоглед“ (2 Петрово 1:9)

„Днес можеш да се справиш по-добре, защото си научил урока“

Кое е важно?Има много неща в живота, които са важни. Но нека разберем истината – не всички са еднакво и едновременно важни. Мъдростта и успехът идват от това, да знаем какво е най-добре да се направи и точно в кой момент. Съществува известен цитат, който гласи:

„В делата хорски има прилив
Ако го хванем ний, постигаме успех
Изпуснем ли го – нашият живот
Обречен е на бедност и тъга.“
Уилям Шекспир
Юлий Цезар, действие IV, сцена 3

Хората лесно могат да пропуснат прилива на привидението, да прекарат живота си в лутане и въпроси защо не са постигнали нещо повече.

Животът лесно се обърква. Как да разграничаваме това, което наистина е важно? Образованието, работата, приятелството, почивката, парите, сигурността, постиженията, успехите, брака, семейството, репутацията, спасението, автентичната вяра – всичките тези неща са много важни. Но не всичките са еднакво важни. „Научете се да разбирате и да разпознавате най-доброто“ (Виж Филипяни 1:9-11). „Не бъди късоглед за важните неща“ (Виж 2 Петрово 1:5-11).

Ето някои насоки, които са ми били полезни. Хората са по-важни от предметите. Предметите се чупят и могат да бъдат заменени. С хората не е така. Точно затова внимавай с тях. Не ги вземай за даденост. За да си истински богат „инвестирай“ в хората. И най-скъпият предмет не може да те развесели, когато се нуждаеш от приятелство и подкрепа. Световноизвестната група Бийтълс имаха много пари, но на върха на славата си написаха песента „Парите не могат да ми купят любов“ (Money can’t buy me love).

Днес е по-важен ден от вчера. Вчерашният ден е минало, което не може да бъде променено. Стореното – сторено. Днес можеш да се справиш по-добре, защото си научил урока. Защо да повтаряш една и съща грешка? Не прекарвай времето си в съжаление за вчерашния ден. „Това е денят, който Господ е направил. Нека се радваме и веселим в Него“ (Псалм 118:24).

Вечното е по-важно от временното. Влагай силите си в това, което е трайно. Много от нещата, които могат да погълнат вниманието ни са преходни, нямат трайност. „Които си служат със света да са предадени на него, защото сегашното състояние на този свят преминава“ (1 Коринтяни 7:31).

Исус разказа историята за един богат земеделец, който имаше ненадминат успех. Исус не го укори за богатството и успеха, а за това, че заради тях пренебрегна вечната си душа. Той позволи временното да го заслепи и не видя по-важното (Виж Лука 12:15-21). Исус зададе проницателния въпрос: „Понеже какво се ползва човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37).

Молитвата ми за теб днес е: не бъркай онова, което е спешно с това, което е важно.

снимка: Интернет

Сподели

Стандарти

„Който живее според съвършения закон на свободата… ще успява в това, което прави“ (Яков 1:25)

„Когато правиш компромис със стандарта губиш важна част от това, за което Бог те е създал“

СтандартиВ България съществува „Български институт за стандартизация“, държавна институция, която има за цел да определя стандартите за цялата страна. Тези стандарти гарантират трайни и последователни резултати при измервания. Ако искаме да разберем колко точно е един литър, сантиметър или метър, един тон или една унция злато – трябва да проверим БДС (Български държавен стандарт).

В живота също има нужда от установен стандарт, който не се променя или „нагажда“ според желанията на хората. Затова в спорта има правила, на пътя има правилник за движение, а различни установени порядки управляват всяка една общност. Представете си какво би станало ако премахнем всички тези правила.

Библията ни предлага точно това – една точна система и постоянен стандарт, за да знаем кои сме, каква е целта ни и как се справяме по пътя. Когато няма единен и утвърден стандарт, всеки сам определя своя, а това води до качествени различия и объркване. След времето, в което Исус Навин беше водач на Израел настанаха хаотични времена, в които „всеки правеше, каквото му се виждаше за добро“ (Съдии 17:6). Това не е добре.

Бог ни обича прекалено много, за да позволи важните и вечни неща да зависят от непредсказуемите настроения и желания на хората. „Всеки път на човека е прав в очите му, но Господ претегля сърцата“ (Притчи 21:2). Контекстът на днешния стих ни води към мъдрото решение да погледнем в огледалото на Божието Слово, за да видим ясно дали делата и отношенията ни са съгласно Божествения стандарт – този „съвършен закон на свободата“.

Животът, а и нашата човешка природа често ще ни изкушават да се считаме за изключение, да оправдаваме действията си с желанията или настроенията си, но Божият начин винаги е единствения правилен път. „Колкото до Бог – пътят му е съвършен“ (Псалм 18:30). Успешният живот изисква установен стандарт, който не варира и не се приспособява. Когато правиш компромис със стандарта губиш важна част от това, за което Бог те е създал.

Ето какво е обещал Бог: „А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ“ (2 Коринтяни 3:18). Можеш да бъдеш променен. Можеш да отговаряш на стандарта без да е необходимо да го сваляш или променяш. Няма да се промениш обаче, докато не приемеш Божествените стандарти и не ги следваш усърдно. Той не ги настройва според твоите желания. Исус каза: „Ако пребъдвате в Мене и Словото Ми във вас“ (Йоан 15:7). Тогава Божите благословения се изсипват в живота ти и „ще успяваш в това, което правиш“ (Яков 1:25).

Яков ни пише, че трябва целенасочено да се вгледаме в съвършения закон и да живеем според него. Иска се посвещение, а не небрежност. Трябва да си постоянен, а не спорадичен. Трябва да обитаваш в истината и да не се отклоняваш от мъдростта.

Молитвата ми за теб днес е: приемай единствено Божественият стандарт на праведност и бъди благословен.

Сподели

Простичък, но пълноценен живот

„Какво имаш, което да не си получил?“ (1 Коринтяни 4:7)

„Ти служиш по Божие желание с Божието снабдяване и водителство“

shapeimage_2Примамливо е да си мислим, че това, което сме, което имаме или можем е плод на нашите усилия. Това не е така. Нашите таланти, способности, притежания, дори взаимоотношенията и възможностите не са лично наши. Когато апостол Павел засегна гордостта и хвалбите на вярващите в Коринт, той ги предизвика с думите: „И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7). Не е трудно да схванем логиката на Павел.

Една от първите думи, които детето казва е притежателното местоимение „мое“. А като че ли едно от най-трудните неща, които научаваме като възрастни е, че малко неща са наши. Ако въобще го осъзнаем. Библията описва тази неутолима нужда от притежание и контрол, а също и конфликтите, произтичащи от нея с думите: „От къде произлизат боеве и откъде разпри между вас? Не е ли от вашите страсти, които воюват в телесните ви части?“ (Яков 4:1).

Твърде малко са нещата, които започват от нас и които ние наистина притежаваме. Ние всъщност сме духовни настойници на това, което ни е било поверено от Бога – от Неговата благодат и подходящо снабдяване (1 Коринтяни 4:2). Заради това не можем да правим с повереното ни каквото си искаме. Ти служиш по Божие желание с Божието снабдяване и водителство като най-накрая ще отговаряш пред Него. „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат“ (1 Петрово 4:10). „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога“ (Римляни 14:12). Това правят настойниците.

Мисля, че повечето от нас бихме предпочели да сме собственици, но реалността е, че сме настойници – мениджъри (както се казва днес на езика на бизнеса). Мениджърът е човек, на когото са се доверили да служи вярно и ефективно според интересите и за благото на другите. С това доверие идва и нуждата от вярност и отчетност. Верността и отчетността не са по желание за никого, особено за настойниците. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си. Господ е Този, който ще ме прецени“ (1 Коринтяни 4:2-4).

Собственик или настойник… Ти трябва да решиш. Животът е толкова по-прост, когато се притесняваш за по-малко неща и трябва да си отговорен пред по-малко хора. Всичко, което имаш е от Неговото благодатно снабдяване. Всичко, което си, е резултат от Неговото присъствие в живота ти. Всичко, което можеш да направиш и дадеш трябва да е за Негова слава и в служба на Него. Това е простичкият, но пълноценен живот.

Молитвата ми за теб днес е: радвай се да бъдеш приемник и настойник на Неговата щедрост.

снимка: Интернет

Сподели