Archive for ноември, 2009

Бъди себе си

„Като имаме дарби… Нека ги използваме“ (по Римляни 12:6)

„Направи списък на интересите си, вземи предвид опита си и служи на другите със своите дарби“

Тъжно е, когато човек се опитва да бъде някой друг. А освен това е абсолютна загуба на време, сили и дадена от Бога уникалност. Нищо не печелим като се опитваме да бъдем най-доброто копие на някой друг. Ако беше възможно двама души да са напълно еднакви, единият от тях би бил ненужен. Ти си уникален индивид. В някои отношения приличаш на другите, но въпреки това си уникален. Не се подценявай, не крий онова, с което се отличаваш, не покривай талантите си. Изявявай и използвай всичко това за общо добро.

Добре е човек да си прави опис на това, което притежава. Като студент работех в една аптека. Веднъж годишно правехме пълна инвентаризация на всички налични медикаменти. От това научавахме три неща: от какво се нуждаем, какво не ни трябва и какво си мислим, че имаме, а всъщност го нямаме в наличност.

Точно от тази информация се нуждаеш, за да бъдеш успешен и да се чувстваш добре в своята кожа, със своите способности. Знаеш ли в какво си добър? Направи списък на интересите си, вземи предвид опита си, впрегни обучението си, забележи в какво успяваш и къде се чувстваш удовлетворен. Оцени своите умения, служи на Бог и на другите чрез дарбите си. Всеки е добър в нещо, никой не е добър във всичко. Намери своето място и бъди себе си за слава на Бога. „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин“ (Римляни 11:36).

Да искаш да правиш нещо, само защото другите го правят, да бъдеш без успех и неудовлетворен – това ми се струва безполезна и трагична загуба на талант. В същото време има много неща, които можеш да направиш и чрез тях да донесеш промяна. Разбери своите дарби и оценявай дадените ти от Бога таланти като служиш на другите чрез това, с което си бил благословен. Дай всичко от себе си в онова, в което си най-добър.

„И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях… с усърдие“ (Римляни 12:6-8). Талантите, уменията и способностите са дарове от Бога за твое добро и за доброто на другите. Използвай ги мъдро и с желание.

Молитвата ми за теб днес е: почитай Бога със способностите и възможностите, които имаш.

Да вземеш трудно решение

„Господ е откъм мен, няма да се уплаша“ (Псалм 118:6)

„Вземи твърдо решение винаги да бъдеш на Божия страна“

Хората, които променят статуквото са тези, които са достатъчно смели да отстояват това, което наистина вярват, че е правилно, дори да не е популярно. Не избирай обратното мнение само, за да бъдеш наопаки и не се примирявай с положението „за да има мир“. Опитай се да мислиш така: „Защо да не искам да бъда носител на промяна?“ Това е различен начин на мислене. Има хора, които първо правят проучване, за да открият коя е най-широко приетата позиция и след това моделират мнението си според резултатите.

Животът изисква от нас да постъпваме правилно. „И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, за него това е грях“ (Яков 4:17). Има ли риск в такова поведение? Разбира се, че има. Хората може да ни се подиграват, да ни порицават. Може дори да бъдем неразбрани от приятелите си. Във всеки момент, който съдържа потенциал за добро има по-голям риск, когато не извършим това добро. Има ли награда за това, че постъпваме правилно? Разбира се, че има. Ще бъдем почетени от Бога и ще имаме благотворно влияние върху тези, които по-трудно вземат правилни решения.

Нашият най-голям приоритет трябва да е да угодим на Бога. Дали решението е „популярно“ не е важно. Обикновено праведността и правилното изглеждат винаги като малцинство. Библията ни учи: „Не за пред очи, като че угаждате на хора, а със сърдечна простота, боейки се от Господа. Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора, като знаете, че като отплата от Господа ще получите наследството, тъй като вие служите на Господ Христос“ (Колосяни 3:22-24).

Дръж погледа си към Този, пред Когото накрая ще даваш отчет. „Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате“ (Римляни 6:16).

Избирай мъдро на кого се предаваш и на кого служиш. Вземането на трудни решения променя характера ти. Когато правиш онова, което е правилно, дори и да не е популярно, показваш почтеност, характер и морален авторитет. Никога не се примирявай да живееш без тези благочестиви качества да са видими в живота ти. Ключът към твоята увереност, че Господ е на твоя страна, идва от твърдото ти решение винаги да бъдеш на Божия страна.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай правилното от неправилното.

снимка: http://www.sxc.hu

Вярвай, че можеш

„Стани и ходи“ (Матей 9:5)

„Винаги можеш да направиш повече, отколкото предполагаш“

Вярвай, че можеш!Животът ни изправя срещу някои трудни моменти и ситуации. Не винаги сме готови за тях и със сигурност не винаги ги очакваме. Това, в което вярваме и начинът, по който постъпваме в тези ситуации до голяма степен определя успеха ни. Понякога се чувстваме слаби и победени – реално усещане, но все пак е само чувство, което може да е вярно, а може да не е. Няма да разберем дали чувствата ни са факти или илюзия, докато не тръгнем срещу тях.

Ето какво съм научил от живота. Чувствата са реални и затова не трябва да ги игнорираме. Рядко са точни и затова не трябва да им се доверяваме. Всяко чувство, което ни води към съмнение, отчаяние или неверие в казаното от Бог, не е благонадеждно. Такова чувство е наш враг, а не приятел.

Исус заповяда на паралитика да направи нещо, което преди това не можеше да прави (Матей 9:5-7). Болният направи точно това и удиви всички наоколо, а сигурно и себе си. Исус не беше изненадан. Човекът добре знаеше, че не е способен да го направи, а Исус знаеше, че може, стига да дръзне. Паралитикът беше изправен пред избор, който може би и ти имаш: „Стани и ходи“. На какво ще повярваш? На това, което мислиш и чувстваш, това, което казва миналото ти или това, което Исус казва, че можеш да направиш? Винаги ще има нещо, което няма да можеш да направиш, докато отказваш да повярваш, че можеш. Винаги можеш да направиш повече, отколкото предполагаш.

Вероятно щеше да е по-състрадателно, ако Исус беше проявил повече разбиране към състоянието на човека и не бе изисквал от него невъзможното. Понякога истинското състрадание ни кара да направим най-трудното нещо и така ни освобождава към по-велики начинания и постижения.

Когато си изправен пред трудности не ти трябва симпатията на хората, а тяхното топло насърчение, за да можеш да направиш необходимото. Марк описва случай, в който четирима приятели донесоха един човек при Исус (Марк 2:1-5). В живота трябва да изграждаме истински взаимоотношения със семейството и приятелите, които ни помагат да чуем Исус, когато казва: „Стани и ходи“. Можеш ли да посочиш някой, който би направил това за теб? Благодарен съм, че имам такива приятели в живота си. Вярвам, че дори в момента да нямаш такива хора до себе си – ще ги намериш.

Но помни, че другите не могат да направят нещо вместо теб. Паралитикът не можеше да стигне до Исус, без помощта на приятелите си. Тяхното усилие и вяра трогнаха Исус, но само болният можеше да приеме възможността, която имаше. Идва момент, в който никой друг не може да направи нещо за теб и ти трябва да сториш необходимото, за да видиш желания резултат.

Еднакво важно е ти също да бъдеш такъв приятел за другите. „Човек с много приятели трябва да бъде добър приятел“ (Притчи 18:24, разширен превод)

Молитвата ми за теб днес е: вярвай, че можеш.

снимка: Интернет

Вълни от съмнения

doubts„Който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете“ (Яков 1:6)

„Когато си несигурен ще се бориш със съмнения – на всеки се случва“

Ако чакаме да сме сигурни за всичко, което ни очаква, ще чакаме дълго и ще загубим много време. Животът не винаги ни дава възможност да чакаме. Разбира се, трябва да сме максимално сигурни, когато вземаме решения и да обмислим възможностите внимателно, мъдро и разумно. Колкото и да сме внимателни обаче, не винаги можем да бъдем напълно сигурни. Винаги ще има хора, които не са сигурни в решенията си.

Като студент всеки ден пътувах към университета и гледах как вълните в океана се разбиват в брега. Вълните са величествена гледка, но ако попаднем между тях са много опасни. Същите красиви вълни стават опасни.

Когато си несигурен ще се бориш със съмнения – на всеки се случва. Съмненията са като тези вълни – връхлитат и се разбиват във всички посоки. След тях се чувстваме объркани, емоционално и духовно смазани, несигурни и плахи пред належащите решения. Борим се със съмненията, докато не предприемем посока на действие. Точно преди да сме твърдо решени – вълните на съмнения идват отново. Ето как Библията описва този процес: „Колебливият е непостоянен във всичките си пътища“ (Яков 1:8). Ужасно е да си уловен между неяснотата и несигурността.

Може би имаш приятели, които вземат решения без да мислят много. Ако си виждал такива прибързани и необмислени решения и са страдал от последствията им, може би се притесняваш да вземеш решение, дори когато е наложително. Животът на тези хора показва, че е много лесно да сгрешиш.

Сигурно познаваш някой, който от старание и предпазливост да вземе правилното решение така се е стегнал, че е неспособен да вземе решение, дори и за най-обикновените неща от живота. От този човек вероятно си разбрал, че е прекалено трудно да вземеш правилното решение. Не всяко взето решение може да е правилното. Но да си пасивен и да не вземаш решения е най-голямата грешка, която можеш да допуснеш. Честите грешки са възможност да научим нещо и да сме подготвени занапред.

Има и друга възможност. Може би недобрите решения в миналото – твои и на хора около теб – са подкопали увереността ти в способността да вземаш правилни решения.
Ето моят практичен съвет. Заобиколи се с благонадеждни приятели, от които можеш да искаш съвет и насока. Изучавай Библията и се учи от живота на другите. И най-важното – отдели време да търсиш Бога и очаквай Неговата мъдрост и водителство.
„Ушите ти ще слушат слово зад теб, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, ходете по него“ (Исая 30:21).
Така ще бъдеш по-мъдър, отколкото си очаквал (Яков 1:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: слушай Божият глас и се довери на сърцето си.

Истината не подлежи на договаряне

„Аз съм пътят и истината, и животът“ (Йоан 14:6)

„Приятното пътуване не гарантира достигане на желаната дестинация“

Истина?Днешната култура изисква да упражняваме религиозна толерантност, но с това идва и неправилната презумпция, че всяка система от религиозни вярвания е еднакво валидна. Това може да изглежда разумно на непредубедения наблюдател, особено когато културата ни притиска в тази посока. Но ако погледнем честно, ще видим, че това е неразумно. Трябва да сме толерантни към хората, но не и към заблудата, която се маскира като истина.

Светът около нас изкривено настоява, че истината е относителна. Виждаме, че от нас се изисква да имаме и дори ни се налага това разбиране, защото грешно се смята, че всеки трябва да има свободата да определя кое е истина – поне за себе си. Този вид култура отказва да приеме, че нещо е абсолютно или че има Някой, който е авторитетен източник на истина. И така хората отхвърлят съществуването на Бога, за да може да има място за всички други религии.

Исус Христос се откроява между всички останали с думите Си: „Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не идва при Бога освен чрез Мен“ (по Йоан 14:6). Той не твърди, че е друг път или една от многото истини. Той твърди, че е единствения път и абсолютната истина и ни води към изобилен живот сега и вечен живот за вечността. Това не е „приемливо“ или „правилно“ за културата около нас. Но ние трябва да помним, че онова, което е правилно за културата не е истина по дефиниция. Всеки може да е напълно искрен във вярванията си и въпреки това да е на грешен път.

Наскоро ми се наложи да пътувам из Канада – със самолет, автомобил, ферибот. Така се научих да ценя още повече картите на Google, а и моето GPS устройство. Аз не само избрах път, който ми харесва, надявайки се, че ще ме отведе до моята дестинация, но първо избрах дестинацията и едва след това намерих пътя, който ще ме отведе там. Всеки път води някъде, но това достатъчно ли е? „Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища към смърт“ (Притчи 16:25). Може би стриктно следваш избраният път, но какво ще стане ако накрая не те отведе до очакваната дестинация? Възможно е да имаш приятно пътуване и да не пристигнеш на очакваното място. За мен това не е достатъчно.

Вярата ти е прекалено важна, за да бъде основана на презумпции, човешки мнения или добри намерения. Истинската вяра е единствено и изцяло основана върху солидна истина – Божията истина. „Исус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е пратил“ (Йоан 6:29, виж 1 Коринтяни 8:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: дръж се здраво за Истината и споделяй за Него на другите.