Archive for декември, 2009

Бог на първо място

„А мъжът и Йосиф, понеже беше праведен“ (Матей 1:19)

„Характерът и отношението са от първостепенна важност за Бога“

Йосиф често остава в сянката на рождествената история. Светлините на прожекторите са насочени към Мария, а поддържащите роли са на ангелите, овчарите и мъдреците. Но Йосиф не е второстепенен герой. Той има главна роля. Смятам, че Йосиф беше внимателно избран от Бога, както и самата Мария. Посоченият стих ни казва защо – Йосиф беше праведен човек.

Той можеше или да опази името си, или да даде дом на Мария и нейното Дете –чудо. Не можеше да запази и двете. Мария се нуждаеше от праведен мъж, който да я приеме и защити. Някой, който да я защити от недоверието на роднините и приятелите. Исус като подрастващо момче трябваше да има земен баща, чийто живот е пример за любовта и грижата на Небесния Баща. Затова Бог избра един праведен човек.

Не е ли интересно качеството, което Бог цени на първо място? Има много неща, които могат да попаднат в Божия списък от желани качества – добро семейство, успешен човек, с власт. Бог знае какво да търси, когато трябва да се свърши нещо наистина важно. Той търси мъже и жени, които постоянно поставят Бог на първо място. Характерът и отношението са от първостепенна важност за Бога.

Баща ми често ми „проповядваше“ това просто правило: „Първите неща на първо място“. Когато бях ученик се случваше той да ме помоли да направя нещо, а аз вече имах нещо друго наум – тогава молбата на баща ми оставаше за по-късно. Дали нещата се получаваха така, както исках? Не. Така и не успях да убедя баща ми, че моя начин е по-добър. Но като възрастен разбрах защо. Онова, което избереш да поставиш на първо място, всъщност е най-важно за теб. Приоритетът определя важността.

Исус разбираше и живееше тази простичка истина – Той ни даде пример. „Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно“ (Йоан 8:29). За Исус волята на Неговия Небесен Баща беше от първостепенна важност и Той винаги я поставяше на първо място. Библията ясно ни казва къде намираме смисъл и удовлетворение: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Коя е твоята основна грижа в ежедневието ти?

Светът се нуждае от повече мъже като Йосиф и жени като Мария, които избират Божията воля да бъде изпълнена в живота им. Не се заблуждавай. Изпълняването на Божията воля не винаги е лесно. Йосиф и Мария приеха Божия план за живота си, но цената, която платиха бяха техните собствени планове.

Запомни това – най-светлото ти бъдеще не се крие в успеха на всичките ти планове и начинания. Твоето истинско бъдеще е в живота, който е изцяло подчинен на Божията воля за теб. Рождество Христово – раждането на Спасителят е отличен сезон за една честна преценка. Отговаря ли животът ти на този толкова основен принцип – първите неща на първо място?

Молитвата ми за теб днес е: на първо място върши Божията воля, а всичко останало ще си дойде на мястото.

снимка: Интернет

Принципът на почивката

„Бог беше свършил работата… и си почина“ (Битие 2:2)

„Работата, която имаш трябва да ти носи усещане за партньорство с Бога в Неговата воля и цели за теб“

Работата е неизбежна и важна част от ежедневието, но не трябва да бъде единствения елемент на ежедневието ни. Бог даде първата работна задача на Адам (Битие 2:8-15). Господ постави Адам в прекрасна и плодородна градина като му даде задача да си партнират в грижата за творението. Адам трябваше да обработва и пази земята.

Замислял ли си се, че е възможно Божието намерение за работата ти да е партньорство с Него в твоята сфера на влияние? Твоята работа е твоята мисия. Когато работата е различна от Божественото намерение за теб, то ти не можеш да бъдеш щастлив и удовлетворен. Тогава имаш усещането, че си поел задача, която не разбираш защо изпълняваш, нямаш яснота защо работиш, нито убеждение за кого вършиш всичко това.

Трудът е предназначен да бъде плодотворен и да носи удовлетворение. Той трябва да е смислен и продуктивен. Ако прочетем внимателно Битие ще видим, че трудът, както и повечето отговорности в живота, се превърна в тежка работа, задължение и дори робия. Заради греха Бог каза на жената, че ще ражда с болка, а на мъжа, че ще изкарва прехраната си с пот и много усилия (Битие 3:16-19).

Бог въведе принципа на съботата (или почивката) като даде личен пример, а по-късно постанови този принцип в десетте заповеди. „Шест дни да работиш… а на седмия ден да си почиваш“ (Изход 20:8-11). Животът е по-добър, когато в графика си отделяш място за този толкова ценен принцип. Естественият ритъм на живота включва работа и почивка.

Ето една пряма покана от Исус: „Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е сладко и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30). Почивката не идва от бездействието. Истинската почивка идва тогава, когато вършиш каквото трябва – с правилните мотиви.

Ето нещо много практично – когато работата започне да не ти носи удовлетворение и се превръща в тежест – тогава може би Бог те предупреждава, че си изгубил правилната гледна точка и си разбъркал приоритетите. Ако не постигаш целите, въпреки усърдния труд, може би това не са Божите намерения за теб. Когато имаш чувството, че животът ти не върви както трябва – прегледай приоритетите си и внимателно провери дали са в баланс.

Молитвата ми за теб днес е: работата ти да е приятна, а почивката да не е изгубено време.

Комплимент вместо оплакване

„Вършете всичко без ропот и без съмнение“ (Филипяни 2:14)

„Оплакването бързо ни отравя – емоционално, социално и духовно“

Нещата не винаги стоят така, както ни се иска. Хората не винаги правят това, което ни се иска. Животът няма да е както в мечтите ни. Свиквайте с това. Оплакването ни няма да промени нищо. То не ни помага и е лош навик, но въпреки това лесно се усвоява. По-добре да променим нещо, което не ни харесва, отколкото да се оплакваме за него на някой, който не може да направи нищо по въпроса. Някои хора се оплакват гръмко и на всеки, който би ги изслушал. Други мърморят под носа си постоянно. Обикновено тези, които трябва да чуят оплакването не го чуват, а всъщност някой „нещастен слушател“ го приема. Нещо подобрява ли се, когато се оплакваме? Нещо променя ли се към по-добро?

В повечето случаи, когато се оплакваме става въпрос за лош навик. Библията нарича това „роптаене“. Нещо като постоянно мърморене под носа. „Зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на Господа. Затова Той вдигна ръката Си да ги измори в пустинята“ (Псалм 106:25, 26).

Никой не харесва тези, които постоянно се оплакват. Ако искаш да спрат да те избягват – спри да се оплакваш. Кой би искал в компанията си човек, който винаги се оплаква и е недоволен от всичко? След време хората просто ще спрат да те слушат. Негативните коментари постепенно биват заглушени и накрая хората ги игнорират.

Оплакването бързо ни отравя – емоционално, социално и духовно. „Оплаквам се и духът ми отпада“ (Псалм 77:3). Не е полезно и със сигурност не помага нито на теб, нито на хората около теб. Критичното отношение не ни отива и не ни помага. Бих оприличил оплакването на детинското мрънкане или чегъртането с нокти по дъска (вероятно само при прочитането на последното настръхваш).

Ето какъв е проблемът – всеки път, когато повтаряш нещо, вярно или невярно, ти засилваш вярата си в него. Това е така, както за положителните неща, така и за негативните. Повтаряй си нещо много пъти, без да бъдеш поправен и накрая сам започваш да го вярваш. По същия начин е с оплакването. Всеки път, когато облечеш оплакването си в думи, то звучи по-точно и по-оправдано.

Ако искаш да бъдеш по-щастлив ще трябва да промениш някои неща в себе си. „Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:8, 9). Вместо да се оплакваш прави комплименти. Ще се изненадаш колко по-доволен ще бъдеш и колко повече подкрепа ще получиш от хората около теб. Да направиш комплимент означава да търсиш нещо, което да похвалиш. Да се оплакваш означава да търсиш нещо, което да критикуваш. Кое според теб работи по-добре? Спри да търсиш това, което не е наред. Започни да забелязваш хубавите неща наоколо. Когато комплиментът е искрен, той насърчава и изгражда хората. А оплакването обезсърчава както теб, така и другите.

Молитвата ми за теб днес е: прави повече комплименти, бъди още по-щастлив в живота и взаимоотношенията.

снимка: Интернет

Проблемите са възможности

„Колко хляба имате? Идете и вижте“ (Марк 6:38)

„Когато пред теб има проблем – търси в него възможността, която имаш“

Проблеми ще има винаги. Когато дойде трудност – тя запълва цялата ни гледка. И като се замислим, нещата могат да се влошат, когато в ума ни започнат да изплуват всички възможни лоши сценарии и следствия.

Исус виждаше проблемите на хората и често ги караше да мислят „нестандартно“, да пренебрегнат временното и да вземат предвид вечното, да погледнат отвъд проблема и да видят възможността, която имат. Исус каза на един човек, който беше парализиран през целия си живот и се надяваше на чудо: „Вдигни постелката си и ходи“. По този начин го предизвика да счете невъзможното за възможно (виж Йоан 5:1-8). Историите са много – и в Библията, и в живота на хората днес.

Нахранването на множествата е една от любимите ми истории, а сигурно и на много други хора, защото всеки може да види себе си в нея (виж Йоан 6:1-13). Огромна тълпа следваше Исус, а учениците виждаха многото проблеми около тях – хората бяха много на брой, бяха гладни и далеч от дома, а вече беше късно. Учениците отговориха така: „Отпрати ги, за да си намерят храна“. А Исус ги предизвика като каза: „Вие им дайте да ядат“.

Проблемът на хората и на учениците беше един – нямаше как да се справят с тази трудност, не виждаха решение. Те виждаха само онова, което нямат. Исус обаче им даде различен съвет: „Отидете и вижте какво имате“. Това винаги е добра отправна точка – започни с това, което имаш, а не с това, което нямаш. С Бог това, което имаш ще бъде достатъчно. Всичко, което повериш в Божите ръце накрая ще бъде достатъчно.

Чувстваш ли се като част от тълпата – с проблеми, без възможност да ги решиш сам? Чувстваш ли се като ученик, който не знае как да реши своята задача? Доверил ли си се на Христос за своя проблем? Ако си получил отговор – споделил ли си го с другите? (Виж Филипяни 4:19)

Когато пред теб има проблем – търси в него възможността, която имаш. Тя е там. Винаги ще има проблеми. Но с Бог винаги ще има възможности за благословение и успех. Търси възможностите, които получаваш от Бога, за Който няма нищо невъзможно. „А Бог може да направи несравнимо повече, отколкото молим или мислим, според действащата в нас сила“ (Ефесяни 3:20).

Молитвата ми за теб днес е: открий това, което Бог може да направи и ще видиш възможностите.

снимка: Интернет