Archive for януари, 2010

Приготви се за успех

„Пригответе умовете си за действие, имайте себевладеене“ (по 1 Петрово 1:13)

„Малко са тези, които са готови да положат усилия и дисциплина, които са необходими за успеха“

Всеки иска успех и признание, както наградата и следващите я аплодисменти. Но не са много тези, които постигат забележителни успехи, защото не са готови да положат усилията и дисциплината, които са необходими.

„Пригответе умовете си за действие“. Пътят към успеха не е равен, нито е бърз и лесен. Както в много други области и тук пътуването започва от твоя ум. Успехът първо се случва в ума, а след това се проявява и в живота. Трябва да вярваш в себе си, в твоите способности, в положения труд и особено в целта, която преследваш. Така подготвяш умът си не за мислене, а за действие. Добиваш ясен образ на целта си, развиваш стратегия, планираш работата, не жалиш усилия, средства, време и всичко, което се иска, за да постигнеш тази цел.

Успехът не се постига единствено със силата на „позитивното мислене“, ако то не е съпроводено със старомодните дисциплина, усилен труд и постоянство. От умът преминаваш към волята, за да се ангажираш с действие, което съответства на вътрешната убеденост в успеха. Желанието ти не може да постигне нищо, ако към него не се прибави волята.

„Имайте себевладеене“. Тук идва мястото на най-важния вид дисциплина – себевладеенето. Не обстоятелствата са основната причина за провал, макар понякога те да са трудни. Провалът най-често е резултат от липса на нужното себевладеене в изникнали неочаквани ситуации и обстоятелства. Това, което правиш в тези моменти показва в какво наистина вярваш и колко от себе си си готов да пожертваш. Наградата е голяма, а процесът – болезнен. Ако не си стриктен със себе си, без да се преструваш, няма да издържиш до изпълнението на своята цел.

За Христовият последовател себевладеенето е уникален израз на плода на Духа, който бива изработван в нас, когато се подчиняваме на Неговото ръководене и следваме водителството Му. Да бъдеш воден от Духа не е продукт на твоята лична сила, заслуги или достойнство. „А плодът на Духа е…“ (Галатяни 5:22, 23). Това е нещо, което Святият Дух ражда и изработва в нас. Водителството от Духа напътства и подкрепя твоите усилия, а себевладеенето те пази да не се отклоняваш и ти помага да даваш всичко от себе си. Заедно със Святия Дух можеш да постигнеш много повече отколкото сам.

Молитвата ми за теб днес е: да се довериш на Бог за живота си и да откриеш Неговия успех.

снимка: http://www.sxc.hu

Advertisements

Понякога е добре да забравим

„Като забравям задното и се простирам към предното“ (Филипяни 3:13)

„Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление“

Не е лошо да забравяме. Понякога това е най-доброто, което можем да направим. Има неща, които не е нужно да помним, такива, които носят безпокойство и болка, и такива, за които нямаме обяснение. Такъв вид преживявания заемат мястото на добрите спомени, които могат да ни изграждат и вдъхновяват. Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните?

Една от отговорностите ми в къщи, докато растях, беше да изхвърлям боклука. Баща ми често ми напомняше това. Чувах този въпрос много често: „Сине, изхвърли ли боклука?“ И до ден днешен това е едно от нещата, които аз правя у дома. Не зная дали баща ми си е давал сметка на колко ценен урок от ежедневието ме е научил. Вярвам, че животът ни ще върви по-добре, когато се научим редовно да изхвърляме „боклука“ от него.

Всички искаме по-добър живот, но само желанието няма да направи нещата по-различни. След като нещо е сторено в миналото, ние не можем да се върнем и да го изтрием. И така миналото може да се превърне в ужасен затвор, в който старите дела ни правят неспособни да се променим.

Вярващи навсякъде по света се събират и благодарят на Бога, че Той е отмахнал греховете от миналото. Дал е прошка и ново начало в Христос. „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Прошка без забравяне не носи свободата, която Бог иска да имаме.

Обичам историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост. Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и тежко минало. Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление. Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи.

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска. Преди няколко дни един приятел ме благослови с един стих, който сега споделям с вас: „А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

Молитвата ми за теб днес е: когато гледаш назад да виждаш само доброто, а от бъдещето да очакваш само превъзходното.

Снимка: http://www.sxc.hu

Важното е отвътре

„Съди ме, Господи, според чистотата вътре в мен“ (Псалм 7:8)

„Прозрачността е най-добрата защита за почтеността“

Във всяка сфера от живота ще срещнем хора, които не са такива, за каквито се представят. Пред другите може би са внимателни и изглеждат както трябва, но след това се държат според истинската си същност. Това е липса на почтеност. Почтеността е повече от това да бъдеш честен с другите. Да си почтен означава на първо място да бъдеш честен с Бога и със себе си. Важното е какъв си отвътре.

Днешната култура не окуражава и не цени истинската почтеност. Популярните хора се задоволяват с добрия имидж, с който професионално „облъчват“ околните. Истината е разтегливо понятие – на Уолстрийт, в бизнеса, в държавните служби, в спорта, в шоу програмите или дори между най-обикновените хора. Докато някой не сглупи достатъчно, че да бъде публично уличен в скандал. След това, точно като пирани, медиите и всички „умници“ с лично мнение, с удоволствие опустошават илюзията, зад която се е крил въпросният „грешник“.

Каквото и да правят другите, ти не можеш да си позволиш да правиш компромис с почтеността, дори и в най-малките неща. Тези пропуски никога не остават малки и скрити. Реалните взаимоотношения не могат да оцелеят без почтеност и честност. Твоето взаимоотношение с Бога няма да надмине честността с Него и смирението ти пред Него. Това, което е скрито те отделя от другите и от Бога.

Почтеността не идва „отръки“ на никой. Ние сме грешни по природа и добре сме се научили как да се скриваме, също както го направиха нашите прародители Адам и Ева в Битие, глава 3. Давид се опита да направи същото след аферата си с Витсавее, но и за него нещата не се получиха. Целта е да бъдем по-внимателни, за да няма какво да крием, а не да се учим да прикриваме истината по-добре (Псалм 25:21, Притчи 20:7).

Исус предупреди: „Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че едни други се тъпчеха, Той започна да говори на учениците Си: Преди всичко се пазете от фарисейския квас, който е лицемерие. Няма нищо скрито, което няма да се открие, и тайно, което няма да се узнае. Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива“ (Лука 12:1-3). Не крий нищо от Бога – няма смисъл да го правиш.

Прозрачността е най-добрата защита за почтеността. Прозрачност означава да искаш само Исус да бъде видим, когато другите гледат на живота ти. Лесно е да останеш чист, когато следваш пътя на праведността. Ако не би искал другите да знаят, че участваш в нещо, значи е добре да не участваш в него. Можеш ли уверено да поканиш Бог с думите, които Давид изговори: „Съди ме, Господи, според чистотата вътре в мен“ (Псалм 7:8). Ако можеш да го направиш, значи всичко е наред.

Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти винаги да е отворено и чисто пред Господа.

Бог на новото начало

„Този месец ще ви бъде начало на месеците“ (Изход 12:2)

„Иска ми се да съществува чудно място, наречено „Земята на новото начало“

Поздравът „Честита Нова година“ не е достатъчен мотив за посрещане на новата година. Традиционен и добронамерен, той ни намеква, че удовлетворението от започналата година е свързано с това, което предстои да се случи в нея, а никой от нас не може да контролира това. Знаем, че заедно с приятните моменти и доброто отношение, което ще получим от другите, ще има и предизвикателства, които не очакваме, трудности, които не можем да предвидим.

Решил съм пожеланието ми да бъде „Благословена Нова година“, защото благословението е Божие присъствие и благоволение, независимо от моментните обстоятелства (2 Летописи 4:15-18). Харесвам ехтящата увереност на псалмопевеца: „Посещаваш земята и я напояваш, изобилно я обогатяваш. Божията река е пълна с вода. Осигуряваш житото им, като така приготвяш земята; напояваш изобилно браздите й, изглаждаш буците й, размекваш я с дъждове, благославяш поникналото от нея. Увенчаваш годината с благостта Си и от следите Ти капе благоденствие“ (Псалм 65:9-11). Ето така всяка Нова година е благословена. Това е очакването, с което искам да живея живота си всеки ден. Това е и сърдечната ми молитва за теб.

Преди много години научих един стих, който е подходящ за този сезон: „Иска ми се да съществува чудно място, наречено „Земята на новото начало“. Там всички грешки и болежки, заедно със своята тъга сваляш и закачаш удобно като стара дреха на закачалка“ (Луис Флечър). Това е копнежът във всяко сърце в началото на годината. На 31 декември навсякъде по света има събрани хора – всички те са с една надежда за новата година – животът им да бъде по-добър, да се справят по-добре, да бъдат по-добри.

Можеш да преживееш точно това – прошка за всеки грях, изцеление за всяка болка, свобода от всяко съжаление, надежда във всяка ситуация, мир в бурята, увереност, когато всички са несигурни, възстановяване на взаимоотношенията, мъдрост за всяко решение. Сам, но не самотен. Всеки ден с ново начало. В подножието на кръста, където Спасителят умря за греховете ти и живее днес, за да дари годината ти със Своята доброта (Исая 53:4-6).

Господ е Бог на новото начало. Имаш ли нужда от ново начало? Той ни представя Себе Си с простичките, но много дълбоки думи: „В началото Бог сътвори небесата и земята“ (Битие 1:1). Когато избави израилтяните от робството в Египет, Бог „рестартира“ еврейския календар, за да им покаже, че това е ново начало: „Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от месеците на годината“ (Изход 12:2). Всемогъщият Бог завинаги промени историята на цял един народ. Той може да промени и твоята.

Нека това бъде ясно – новото начало не се случва, заради промяната в календара. То може да те „сполети“ само, когато благодатта и промяната започнат да работят вътре в теб. Само Бог може да направи това. „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17; виж още Филипяни 1:6, Евреи 12:2, Откровение 22:13).

Молитвата ми за теб днес е: да имаш благословена година, белязана от Божията благодат и доброта.