Понякога е добре да забравим

„Като забравям задното и се простирам към предното“ (Филипяни 3:13)

„Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление“

Не е лошо да забравяме. Понякога това е най-доброто, което можем да направим. Има неща, които не е нужно да помним, такива, които носят безпокойство и болка, и такива, за които нямаме обяснение. Такъв вид преживявания заемат мястото на добрите спомени, които могат да ни изграждат и вдъхновяват. Случвало ли ви се да помните това, което трябва да забравите, а да забравите онова, което трябва да помните?

Една от отговорностите ми в къщи, докато растях, беше да изхвърлям боклука. Баща ми често ми напомняше това. Чувах този въпрос много често: „Сине, изхвърли ли боклука?“ И до ден днешен това е едно от нещата, които аз правя у дома. Не зная дали баща ми си е давал сметка на колко ценен урок от ежедневието ме е научил. Вярвам, че животът ни ще върви по-добре, когато се научим редовно да изхвърляме „боклука“ от него.

Всички искаме по-добър живот, но само желанието няма да направи нещата по-различни. След като нещо е сторено в миналото, ние не можем да се върнем и да го изтрием. И така миналото може да се превърне в ужасен затвор, в който старите дела ни правят неспособни да се променим.

Вярващи навсякъде по света се събират и благодарят на Бога, че Той е отмахнал греховете от миналото. Дал е прошка и ново начало в Христос. „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Прошка без забравяне не носи свободата, която Бог иска да имаме.

Обичам историята за Йосиф. В него имаше много болезнени „отпадъци“, някои поради липса на мъдрост. Но по-голямата част беше семеен „боклук“, който буквално беше изсипан в живота му. За да оцелее и да може да изпълни своята съдба, Йосиф трябваше да се научи да как да изхвърля този „боклук“ от своето болезнено и тежко минало. Докато беше в Египет му се родиха синове (Битие 41:51, 52). Първият нарече Манасия, когато разбра, че „Бог го направи да забрави всичките си мъки“. Понякога трябва да забравим нещо, за да получим изцеление. Вторият си син Йосиф нарече Ефраим и обясни: „Бог ме направи плодоносен в земята на моето страдание“. Когато започнем да броим благословенията си, тогава сме истински щастливи.

Грешки, обърквания, неправилно казани думи, всичко това може да оформи оценката ни за миналото, но ние притежаваме силата на избора да дадем нова форма на бъдещето си – така, както Бог иска. Преди няколко дни един приятел ме благослови с един стих, който сега споделям с вас: „А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му“ (4 Царе 25:30). Често се моля за това.

Молитвата ми за теб днес е: когато гледаш назад да виждаш само доброто, а от бъдещето да очакваш само превъзходното.

Снимка: http://www.sxc.hu

Реклами
%d блогъра харесват това: