Archive for февруари, 2010

По-добра идея

„Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил“ (Йоан 9:4)

„Не ти избираш призива на своя живот – Бог го избира, а ти откликваш на него“

Животът не е забавен, когато липсва чувство за посока. Ти и аз не сме сътворени, за да се лутаме или да стоим бездейни. Нуждаем се от цел и смисъл, а също и от възможност да допринесем с нещо за доброто на хората около нас. Има една голяма опасност и тя е да допуснем, че ние сами определяме целта и смисъла на живота си. Като по-млад планирах да стана архитект. От разстоянието на годините обаче, смятам, че никой не може сам да избере най-добрата цел и най-точния смисъл за живота си. Иска се да разбираме колко важен е Бог в живота ни (Римляни 12:1, 2).

След гимназията се записах в университета в Сейнт Луис. Нямаше нищо лошо в плановете ми, единствено това, че не бях взел предвид Божият план за живота си. Една седмица преди да започна да изучавам архитектура разбрах, че Бог има по-добра идея. Моята задача от Бога беше пастирско служение, а не архитектура. Само седмица по-късно вече бях едно 18-годишно момче в библейско училище на другия край на страната.

Всичко, което последва в живота ми се крепи на това едничко решение – да приема Божието назначение и да Му се доверя, че Той ще ме насочва и използва, както желае. Не мога да се сетя дори и за едно нещо, което бих желал да променя в живота си от този момент до ден днешен. Това, което правя, това къде се намирам, невероятната жена, която споделя живота си с мен, са резултати от това, че позволих Бог да ръководи пътя ми. „Предай на Господа пътя си и уповавай на Него, и Той ще действа“ (Псалм 37:3-6). Толкова съм щастлив, че не губих време от живота си, за да открия по-късно, че Бог винаги е имал по-добра идея за мен. Никога не съм съжалявал дори и за секунда. Не ти избираш призива на своя живот – Бог го избира, а ти откликваш на него (Матей 6:33).

Убедеността в дадената ти от Бога задача е силна предпоставка за ефективен и ползотворен живот. Живот, който има смисъл, дори когато всичко наоколо губи смисъл. Просто имаш яснота в своето ежедневие. Може да не знаеш всичко, което искаш да знаеш, но ще имаш увереност в това, което вече знаеш. Някои хора просто блуждаят в живота, безрезултатно опитват едно след друго, но така и не намират своето място и призвание (Притчи 3:6).

С призива от Бога идват и приоритетите в ежедневието. Успехът и удовлетворението в живота всъщност са въпрос на това, да кажеш „да“ на правилните неща и „не“ на неправилните. Когато разбираш Божият план и си приел Неговото назначение е по-лесно да виждаш кое е твоя отговорност и кое не. Съсредоточен си, не сваляш очи от целта.

С призива от Бога идва и сигурността в ежедневието. Най-после разбираш за какво става въпрос в този живот, какъв е смисъла. С увереност знаеш как ще се развият нещата за теб – с успех в Неговите очи и удовлетворение в твоето сърце. И докато другите търсят това, което трябва да бъдат и правят – ти се наслаждаваш на това, което си и което правиш. „Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ насочва стъпките му“ (Притчи 16:9).

Молитвата ми за теб днес е: избери Неговите планове, бъди уверен в успеха и наградата, които те очакват.

снимка: Интернет

Успешни взаимоотношения

„Приемайте се един друг, както Христос ви е приел“ (Римляни 15:7)

„Ние сме личности, създадени по Божи образ, за да принадлежим към общност“

Взаимоотношенията са ключово важна и здравословна част от живота. Ние сме личности, създадени по Божи образ, за да принадлежим към общност. Именно затова е важно да изграждаме добри взаимоотношения с другите. Едно полезно и изграждащо взаимоотношение винаги допринася за развитието на всички страни. Наблягай на приятелствата, които имат потенциал взаимно да обогатят живота и на двете страни Пази се от взаимоотношения, които са егоцентрични, защото те няма да помогнат на никого.

Бог не присъства и не желае да присъства в неправедни взаимоотношения. Те не могат да бъдат нещо добро. „Не се впрягайте заедно с невярващите. Какво общение има светлината с тъмнината? Какво съучастие има вярващият с невярващия?“ (2 Коринтяни 6:15-17) Обърнете внимание на думите „впрягайте заедно“. Те говорят за нещо много повече от познанство и дори приятелство. Библията ни предупреждава да не се обвързваме с „тъмнината“ и да не съчетаваме своята вечна съдба чрез романтични срещи, брак или дългосрочни бизнес партньорства.

Във всяко взаимоотношение има разминавания, които могат да се поправят с допълнителни усилия и желание. Различията, които те привличат към някого дават една полезна съвместимост, която изисква да се приемаме един друг.

Ето няколко практични предложения, за да имаме успешни взаимоотношения. Приемането е сред най-ценните носители на промяна. То не е одобрение на онова, което трябва да се промени, а по-скоро даване възможност на Бог да променя хората, както и когато Той иска.

Приемай другите без да поставяш условия. Хората никога няма да бъдат такива, каквито ти искаш. Свиквай с тази мисъл. И ти не си това, което другите искат. Всеки се нуждае от приемане. „Приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:7)

Приемай другите без да ги критикуваш. Критикуването не е ефективен носител на промяна. То създава дистанция, а не близост, носи болка, а не поправяне. „Не съдете, за да не бъдете съдени, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят“ (Матей 7:1-5)

Приемай другите без да сравняваш. Всеки човек е уникален. Има сходства, но и отличителни разлики. Сравняването на хората рядко дава добър резултат, дори когато сравняваш сам себе си. „Те като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно“ (2 Коринтяни 10:12)

Молитвата ми за теб днес е: да развиваш взаимоотношения, които правят теб и другите по-добри.

снимка: Интернет

Планирай предварително

„Доброто планиране и разсъдливостта… носят живот и уважение“ (Притчи 3:21,22 NLT)

Един практичен и реалистичен план е израз на вярата ни за това, което може да се случи.

Дори и най-добрите планове може да не успеят, но ако не планираш изобщо – със сигурност няма да успееш. Някой правилно е отбелязал: „Ако не си успял да планираш, несъзнателно си планирал да не успееш“.

Планирането ни подготвя за това, което може да се случи. Един практичен и реалистичен план е израз на вярата ни за това, което може да се случи. Ние не знаем бъдещето. Само Бог го знае. Тогава какво да правим? Да Го търсим: „Ако се нуждаеш от мъдростако искаш да знаеш какво Бог иска от теб – питай Го и Той с радост ще ти каже“ (Яков 1:5 NLT). Практичната мъдрост често е описвана като дадена от Бога възможност да видим ситуацията си от Божия гледна точка. Ето това вече е различна гледна точка!

Планирането започва с Бога. Помни, че бъдещето ти не е само твое: „И така, покорявайте се на Бога“ (Яков 4:7). И най-нищожния план на Бога е по-добър от най-брилянтната ти идея: „Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ — по-силна от хората“ (1 Коринтяни 1:25). Довери се на Бога и отдели време да търсиш това, което Бог иска от теб: „Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ насочва стъпките му“ (Притчи 16:9).

Планирането изяснява посоката и действията ни. Планирането ни помага да сме концентрирани, насочва усилията и ресурсите ни в постигането на целта. Без мъдър и точен план времето, усилията и ресурсите ще се хабят ненужно: „Защо хората губят времето си с празни планове?“ (Псалм 2:1 NLT).

Планирането най-добре насочва усилията. Покорството и верността ни помагат да изпълним Божията цел. Това не е начин да принудим Бог да изпълни нашите желания: „Не обърнахте внимание на Онзи, Който направи това и не погледнахте към Онзи, Който го е приготвил отдавна“ (Исаия 22:1).

Планирането приканва другите да помагат. Малко са нещата (ако въобще има такива), които човек може да постигне сам: „Намеренията се утвърждават чрез съветване, затова с мъдър съвет се води война“ (Притчи 20:18).

Планирането включва Божиите планове.Защото Аз зная плановете, които имам за вас, заявява Господ, планове на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Ето нещо, в което можем да сме убедени: „Плановете на Господа пребъдват до века, мислите на сърцето Му — от поколение в поколение… Господ ще извърши, което е потребно за мен“ (Псалом 33:11, 138:8).

Молитвата ми за теб днес е: „Бог да ти даде според желанието на сърцето ти и да изпълни всички твои намерения!“ (Псалом 20:4)

снимка: http://www.sxc.hu

Заслужено признание

„Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5)

„Успехът е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш“

Открил съм, че много бързо казваме „Аз го направих“, когато имаме успех, отколкото, когато сме забъркали каша. Когато нещо се получи добре сме готови да оберем лаврите. Дори тази готовност ни е малко в повече. Това ли е причината, поради която хората се бавят, когато трябва да отдадат заслуженото за успеха си и на други, които са допринесли за него? Има един добър принцип, който е хубаво да спазваме – на всеки трябва да се отдава заслуженото признание.

Някой правилно е отбелязал – ако видим костенурка върху някой висок стълб, то тя не се е качила там сама. Когато си готов с благодарност да признаеш неоценимата помощ, която си получил, за да стигнеш до сегашното си положение, тогава ще си готов за още по-голям успех. Каква връзка има всичко това с живота ни всеки ден? Бих искал да те попитам – дал ли си подобаващото на Бога място в живота си?

Ето каква е истината. Всяко добро нещо, което е дошло в живота ти е белязано от Божият отпечатък, без значение дали го признаваш или не. „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините“ (Яков 1:17). Твоят успех е неоправдана гордост, ако с него не почиташ Бога и не Му служиш. Има нещо страшно в това да не отдадеш на Бога полагащото Му се признание. „Нашата способност е от Бога“ (2 Коринтяни 3:5). Нима не става ясно? Когато отдаваш на Бога цялата слава, начинът ти на живот ще бъде белязан от смирение, истинска благодарност и щедрост.

Библията казва: „Отдавайте на всички дължимото… на когото почит – почитта“ (Римляни 13:7). Ако е нормално да отдаваме дължимото уважение на хората, то колко повече трябва ясно да свидетелстваме за многообразната Божия благодат и безбройните Му благословения. Апостол Павел правилно казва: „Всичко мога чрез Христос, който ми дава сила“ (Филипяни 4:13).

Молитвата ми за теб днес е: никога не пропускай да почетеш Бог за всичко, което ти дава.

снимка: Интернет