Помири се с миналото

„Ще имат вечна радост, ще придобият веселие и радост, скръб и въздишане ще побягнат“ (Исая 51:11)

„Не можеш да промениш миналото, но можеш да промениш настоящето“

Миналото може да бъде изпълнено с топли спомени, които ни радват. Надявам се това да е така в живота на всеки един от вас. Но обикновено в миналото има глави, които бихме искали да редактираме или изтрием напълно. Реалността е, че не можем да променим миналото. То е минало. Трябва да осъзнаем, че съжалението няма да промени нищо. Миналото си е минало. „Каквото писах, писах“ (Йоан 19:22). Не всичко може да се промени, но това как тълкуваме миналото и какво научаваме от него може да се промени.

Важно е да се помирим с миналото си. Ако не го направим ще платим висока цена – емоционално, духовно и във взаимоотношенията ни. Търси мир в сърцето, в ума и в отношенията си с другите. Трудно е, но трябва да погледнеш отвъд нещата, за които съжаляваш и да видиш кое е доброто, което можеш да извлечеш от тях – какво научи, стана ли по-добър човек? Колкото и голяма да е била болката, не е нужно да живееш с нея до края на живота си.

Ако е нещо, което си направил – реши го. Първо оправи отношенията си с Бога. Ако не направиш първо това, нищо друго няма да се получи. След това може би трябва да говориш с този, който е засегнат. Помири се, положи усилия. „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора“ (Римляни 12:18). След като си направил всичко възможно в смирение и с искреност, продължи напред в свободата на Христос.

Ако е нещо, което са направили срещу теб – не мисли за отмъщение. Най-добрият реванш е да преодолееш горчивината. С миналото си човек се помирява чрез прошка. Няма друг начин. Трябва да простиш, както на теб е било простено (Ефесяни 4:29-32). Непростителността е най-лошата вреда, която можеш да си нанесеш сам. Ще се превърнеш в затворник на миналото си. Ще се питаш едно и също нещо – защо те грешат, а ти си прав, но няма да намериш мир, докато не простиш от сърце. Прошката не извинява стореното ти зло, а предава болката в Божиите ръце (Римляни 12:19-21).

Добрата новина е, че Бог е обещал твоите „скръб и въздишане“ да дадат път на радостта и щастието. Нима това не е по-добър край за твоята история? Виж как може да стане това. Радостта и щастието се придобиват – те не са случайност и не се „заработват“. Те са дар от Бога и дар, който човек придобива, когато „пътищата му са угодни на Бога“ (Притчи 16:7).

Молитвата ми за теб днес е: живей в свобода от минали неуспехи и трудности.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: