Archive for май, 2010

Време за душата

„Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен… и ще намерите почивка за душите си“ (Матей 11:29)

„В наши дни тишината и възможността за усамотение липсват, а животът ни е ощетен от това“

Животът ни може да бъде доста изтощителен. Тежката работа и дългите работни дни ни износват. Питателната храна и добрата почивка могат да ни подействат добре. Съществува и една друга умора. Стресът, който продължава дълго време може да ни изтощи емоционално. Несигурността и безпокойството могат да ни обременят умствено. Нещата не са толкова прости, няма да се оправят с хубава вечеря и добра почивка през нощта. Възможно е да се нуждаем от целенасочени усилия, за да се освободим от стреса и безпокойството.

Лудият ритъм на забързания график, постоянната „култура от тълпи“ в живота водят до умора, която не се описва лесно. По-скоро става въпрос за сърдечна и духовна умора. В наши дни тишината и възможността за усамотение липсват, а животът ни е ощетен от това. Библията отдавна е засегнала този въпрос. Това не е проблем, характерен само за 21. век. „Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте“ (Исая 30:15, виж и Марк 6:31, 32).

В Библията съществува принцип за съботната почивка и той означава много повече от един почивен ден в седмицата (Евреи 4:9-11). Това е духовен начин на живот, при който отделяш време за укрепване на душата чрез размишление, почивка и възстановяване. В задният си двор имам хамак. Признавам, че не го правя достатъчно често, но почивката и полюшването в хамака забавят ритъма на живота и отнемат от тежестта му. Духовният ни живот периодично се нуждае от подобен образен хамак, който е разпънат на сянка, около който духа приятен и прохладен ветрец за душата.

Библията говори за време, когато „Ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16). Това описва ли начина ти на живот? Така ли си избрал да живееш? Има само едно място, където ще откриеш онова, от което се нуждае душата ти (Исаия 32:17, 18). Поканата на Исус е валидна и днес – и тя е за теб. Това е едно от Неговите прочути обещания с „всички“ и в него няма срок на годност или ограничение в това, кой може да се възползва.

Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30). Има само Един, Който предлага да те научи как да живееш по-добре. Мисля, че имам още доста да уча, но знам Кой може най-добре да ме научи. Душата ми се нуждае от малко време на духовния хамак.

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на вътрешен мир и духовна почивка.

снимка: Интернет

Advertisements

Можеш по-добре

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39)

„Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш“

Получавал ли си плесница? А как беше „обръщането на другата буза“? Вероятно не е било приятно преживяване. Не зная каква би била първата ми реакция в такава ситуация. Вероятно зависи от човека, който ме е зашлевил.

Има ли нещо по-срамно от звучен шамар пред хора? Желанието за „естествено отмъщение“ на тази „любезност“ е разбираемо, но Исус ни показа един по-добър и по-труден път – обърни другата буза, направи повече, отколкото се изисква, измини и втората миля. Това ли е първата ти мисъл в такава ситуация? Минава ли ти изобщо тази мисъл през главата? Толкова ли откъснат бе Исус от тези естествени чувства и емоции?

Задължен ли си да го правиш? Не, но не е ли по-добре да угаждаш на Бога, отколкото на себе си? Исус говореше на евреи, които според законите трябваше да се покоряват на римските окупатори (Матей 5:38-41). Можеха да правят минимума със съжаление или да изберат да се справят по-добре. Контекста на тези думи на Христос са изискванията на законите, съблюдаването на задълженията, изпълнението на тези изисквания. С Божията благодат можеш да избереш да се справяш по-добре. Кое според теб е по-успешно?

Като че ли въпросът касае как се справяме с обидата, а не как да се предпазим от нараняване. За да може човек да удари с дясната ръка по дясната буза не трябва да използва дланта си, а обратната страна. Това говори много повече за неуважение, отколкото за гняв и изпуснати нерви. Целта тук е обида, а не физическа болка – а обидите трудно се преглъщат спокойно.

Исус е нашият пример. „Понеже и Христос пострада за вас като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте. Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души“ (1 Петрово 2:19-25).

Имам някои наблюдения, които искам да отбележа относно реакциите. Да се ескалира напрежение във вече нервна ситуация не е полезно – никой не печели. Всички губят, когато това се случва. Старото „око за око“ или „шамар за шамар“ рядко вършат услуга някому (Римляни 12:17, 18). Най-доброто нещо, което можеш да направиш в такава ситуация е да си вземеш „емоционална почивка“ и да обмислиш по-добър и мъдър отговор. Чували ли сте поговорката: „Когато действаш прибързано, ще съжаляваш повече“. Ако не си вземеш „емоционална почивка“ преди да отговориш или посегнеш към някого, както ти се иска, по-късно ще прекараш доста време в съжаление (Евреи 12:14, 15). Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш.

И накрая, изпитай сърцето си пред Бога и виж дали нечие крайно и неприемливо поведение не е провокирано от нещо, което си казал или направил. Ако причината е в теб – то ти си се лишил от правото на отговор. Ако причината не е в теб – имаш ли благодатта да се отнесеш по по-добър начин? Съвета на Исус е: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто“ (Римляни 12:16, 17, 21). Можеш да се справиш по-добре. Животът е много по-добър, когато избереш да постъпваш така.

Молитвата ми за теб днес е: върши възможно най-доброто, а не минималното, което се изисква.

снимка: http://sxc.hu

Съвършена хармония

„Живейте в хармония… и имайте Христовото отношение един към друг“ (Римляни 15:5 NLT)

„Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели – избирай“

Животът е много по-сладък и приятен, когато се разбираш с другите, но има случаи, когато не е толкова лесно. Понякога това е заради другите, друг път – заради нас самите. Ние имаме призив да живеем в хармония, но този призив се сблъсква с различни личности, темпераменти, планове, мнения, различия и индивидуални желания.

Разбирателството с хората много ми прилича на даването. Нека си признаем – по-приятно е да получаваме, отколкото да даваме. Искаме другите да се разбират с нас, а не ние с тях. За някои хора не е естествено да ценят хармонията повече от собственото си удобство и предпочитания. Това обаче контрастира с думите на Исус: „По-блажено е да се дава, отколкото да се получава“ (Деяния на апостолите 20:35).

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото“ (Филипяни 2:3, 4). Има случаи, когато трябва да направиш необходимото, за да има разбирателство. Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели и пълноценни взаимоотношения – избирай. Често ще ти се налага да преглъщаш гордостта си, да променяш плановете си и да цениш чуждото мнение. Кое е по-важно за теб?

Ключът е в отношението. Запитай се – искам да послужа в това взаимоотношение или искам на мен да служат? Ключът е в твоето отношение – в срещите, в брака, в приятелството и в обикновените ежедневни занимания: „Да живеем с Христовото отношение“ (Римляни 15:5 NLT). Само в Христос можем да намерим силата, за да имаме такова отношение на сърцето.

Библията е много практична и ни казва как да изразяваме това „Христово отношение“. „Горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг“ (Римляни 12:10). По друг начин казано, ако обичаш Исус, ще се отнасяш с другите като със свои роднини и ще се стараеш винаги да им отдаваш почит (Йоан 13:34, 35). Иска ми се по-добре да прилагам този принцип в живота си, защото само когато съм го правил съм бил истински щастлив.

Молитвата ми за теб днес е: високо цени хората и хармонията в отношенията с тях.

снимка: http://www.sxc.hu

Хвалението като начин на живот

„Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6)

„Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта“

Случвало ли ви се е да имате нужда да хвалите Бога – без и със съществена причина за това? Преди хвалението да бъде изразено в живота, то трябва да е състояние на сърцето. Смятам, че хвалението е колкото израз, толкова и отношение. Ако в ежедневието си пропускаме да хвалим Бог, то неусетно това може да ни доведе до момент, в който арогантно да питаме: „Какво си направил за мен напоследък, Боже?“

Когато не ти идва на ум нещо, заради което да хвалиш Бога – започни да Го хвалиш, заради Неговата същност. Тази причина е достатъчно голяма, за да го направиш. Хвалението към Бога, както и благодарността към другите, се крие в твоето разбиране, а не в чувствата, свързани с даден момент или събитие. Просто погледни навътре, а не наоколо.

Чувал съм да обясняват, че хвалението се отнася за това, което Бог е направил. Това е някак различно от поклонението, което се отнася до Личността на Бога. Мисля, че всичко, което прославя и величае Бога се отнася директно до Неговата Личност. „Той е твоята хвала и Той е твоят Бог, който извърши за теб тези велики и страшни неща, които очите ти видяха“ (Второзаконие 10:21).

Как реално можеш да разграничиш добрите дела на Бога от Неговия характер и естество? Делата на Бог са естествено продължение на Неговата доброта. Давид не си прави труда да разграничава делата Му от Неговия божествен характер. Той хвали Бог и за двете. „Хвалете Го за мощните Му дела, хвалете Го според превъзходното Му величие“ (Псалм 150:2).

Кой е Бог за теб? Това е определящият фактор, който превръща живота ти в живот на хваление. Какво място има Всемогъщият в ежедневието ти? Колкото и място да си Му дал – можеш да Му благодариш не само, защото е до теб, но и защото живее в сърцето ти. „Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-19).

Направи хвалението свой стил на живот. То трябва естествено да тече от теб към Бог, също както естествено текат към теб Неговата милост и благодат. Добър израз на това е и благодарността ти към хората, които те благославят всеки ден. „И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги вие, които Му се боите, малки и големи!“ (Откровение на Йоан 19:5). „Всичко, което диша нека хвали Господа“ (Псалм 150:6).

Молитвата ми за теб днес е: докато дишаш – хвали Господа!

снимка: Интернет

Той никога не закъснява

„Аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст“ (Лука 1:18)

„Календарът на вечността е настроен според намеренията на Бог, а не според очакванията на хората“

Хубаво би било често да преглеждаме внимателно живота си. Не е лесно да сме навреме с бързия ритъм на времето и запълнените графици. Обикновено тичаме от едно нещо към друго и нямаме свободно време. Понякога просто взимаме „назаем“ няколко минути от следващата среща. Бързаме и искаме всичко да се случва бързо. Звучи ли ви познато?

Плановете на Бога много рядко съвпадат с графика ни – всъщност почти никога. Но и Той не търси нашето одобрение за тях. Свикнете с тази мисъл. Бог обаче никога не закъснява, дори и да изглежда така. Авторът на псалми накрая разбра връзката между своето време и Божието време. „В Твоята ръка са времената ми, Боже мой“ (Псалм 31:15). Целта е да „сверим часовника си“ с Бога, а не да настояваме Той да премине в нашето време. „Стъпките на човека се утвърждават от Господа и неговият път Му е угоден“ (Псалм 37:23).

Днешният стих е от историята за Захарий (Лука 1:18). Той беше свещеник от Левиевото племе, а съпругата му Елисавета – братовчедка на Мария. Захарий и Елисавета бяха вече на възраст, а дълго време съпругата му не можеше да има деца (Лука 1:6, 7). Тогава Бог удиви Захарий с новината, че ще бъдат благословени със сина, за който се бяха молили – да го нарекат Йоан.

Като всяко младо семейство и те дълго бяха очаквали своето първо дете. Година след година чакаха и се надяваха, докато мечтата бавно избледня и трябваше да се пригодят към реалността. Ясно беше, че едва ли ще могат да имат свое дете. Тяхната мечта не можеше да се превърне в реалност, докато не дойде Божието време за тях. Твоите обстоятелства няма да спрат Бог да извърши волята си в Неговото време, без значение колко са трудни моментите, през които преминаваш.

Бог не е жесток и безчувствен. Него Го е грижа и Той разбира мечтите и желанията ти. Календарът на вечността е настроен според намеренията на Бог, а не според очакванията на хората. Твоят Небесен Баща знае как най-добре да отговори на молитвите ти. Той знае точно кога и къде Неговият вечен план се пресича с твоите благословения. Въпросът е в доверието. „Бог – пътят Му е съвършен“ (Псалм 18:30).

Божият план беше много по-обширен и далновиден от очакванията и плановете на Захарий и Елисавета. Бог координираше раждането на Йоан, за да може той да стане вестител на Спасителя. „Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан… да свидетелства за Светлината… Истинската светлина, която идеща на света, осветлява всеки човек“ (Йоан 1:6-9). Те искаха дете, а Бог им даде предвестник на Месията. Бог дойде на точното време. Това е вярно и в твоя живот. Исус Христос дойде на точното време „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си“ (Галатяни 4:4). Бог работи по същия начин и днес.

Молитвата ми за теб днес е: да очакваш Бог по всяко време и да го дочакваш всеки път.

снимка: Интернет