Archive for май, 2010

Време за душата

„Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен… и ще намерите почивка за душите си“ (Матей 11:29)

„В наши дни тишината и възможността за усамотение липсват, а животът ни е ощетен от това“

Животът ни може да бъде доста изтощителен. Тежката работа и дългите работни дни ни износват. Питателната храна и добрата почивка могат да ни подействат добре. Съществува и една друга умора. Стресът, който продължава дълго време може да ни изтощи емоционално. Несигурността и безпокойството могат да ни обременят умствено. Нещата не са толкова прости, няма да се оправят с хубава вечеря и добра почивка през нощта. Възможно е да се нуждаем от целенасочени усилия, за да се освободим от стреса и безпокойството.

Лудият ритъм на забързания график, постоянната „култура от тълпи“ в живота водят до умора, която не се описва лесно. По-скоро става въпрос за сърдечна и духовна умора. В наши дни тишината и възможността за усамотение липсват, а животът ни е ощетен от това. Библията отдавна е засегнала този въпрос. Това не е проблем, характерен само за 21. век. „Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте“ (Исая 30:15, виж и Марк 6:31, 32).

В Библията съществува принцип за съботната почивка и той означава много повече от един почивен ден в седмицата (Евреи 4:9-11). Това е духовен начин на живот, при който отделяш време за укрепване на душата чрез размишление, почивка и възстановяване. В задният си двор имам хамак. Признавам, че не го правя достатъчно често, но почивката и полюшването в хамака забавят ритъма на живота и отнемат от тежестта му. Духовният ни живот периодично се нуждае от подобен образен хамак, който е разпънат на сянка, около който духа приятен и прохладен ветрец за душата.

Библията говори за време, когато „Ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Коринтяни 4:16). Това описва ли начина ти на живот? Така ли си избрал да живееш? Има само едно място, където ще откриеш онова, от което се нуждае душата ти (Исаия 32:17, 18). Поканата на Исус е валидна и днес – и тя е за теб. Това е едно от Неговите прочути обещания с „всички“ и в него няма срок на годност или ограничение в това, кой може да се възползва.

Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:28-30). Има само Един, Който предлага да те научи как да живееш по-добре. Мисля, че имам още доста да уча, но знам Кой може най-добре да ме научи. Душата ми се нуждае от малко време на духовния хамак.

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на вътрешен мир и духовна почивка.

снимка: Интернет

Можеш по-добре

„Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39)

„Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш“

Получавал ли си плесница? А как беше „обръщането на другата буза“? Вероятно не е било приятно преживяване. Не зная каква би била първата ми реакция в такава ситуация. Вероятно зависи от човека, който ме е зашлевил.

Има ли нещо по-срамно от звучен шамар пред хора? Желанието за „естествено отмъщение“ на тази „любезност“ е разбираемо, но Исус ни показа един по-добър и по-труден път – обърни другата буза, направи повече, отколкото се изисква, измини и втората миля. Това ли е първата ти мисъл в такава ситуация? Минава ли ти изобщо тази мисъл през главата? Толкова ли откъснат бе Исус от тези естествени чувства и емоции?

Задължен ли си да го правиш? Не, но не е ли по-добре да угаждаш на Бога, отколкото на себе си? Исус говореше на евреи, които според законите трябваше да се покоряват на римските окупатори (Матей 5:38-41). Можеха да правят минимума със съжаление или да изберат да се справят по-добре. Контекста на тези думи на Христос са изискванията на законите, съблюдаването на задълженията, изпълнението на тези изисквания. С Божията благодат можеш да избереш да се справяш по-добре. Кое според теб е по-успешно?

Като че ли въпросът касае как се справяме с обидата, а не как да се предпазим от нараняване. За да може човек да удари с дясната ръка по дясната буза не трябва да използва дланта си, а обратната страна. Това говори много повече за неуважение, отколкото за гняв и изпуснати нерви. Целта тук е обида, а не физическа болка – а обидите трудно се преглъщат спокойно.

Исус е нашият пример. „Понеже и Христос пострада за вас като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте. Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души“ (1 Петрово 2:19-25).

Имам някои наблюдения, които искам да отбележа относно реакциите. Да се ескалира напрежение във вече нервна ситуация не е полезно – никой не печели. Всички губят, когато това се случва. Старото „око за око“ или „шамар за шамар“ рядко вършат услуга някому (Римляни 12:17, 18). Най-доброто нещо, което можеш да направиш в такава ситуация е да си вземеш „емоционална почивка“ и да обмислиш по-добър и мъдър отговор. Чували ли сте поговорката: „Когато действаш прибързано, ще съжаляваш повече“. Ако не си вземеш „емоционална почивка“ преди да отговориш или посегнеш към някого, както ти се иска, по-късно ще прекараш доста време в съжаление (Евреи 12:14, 15). Отмъщението никога не е толкова сладко, колкото очакваш.

И накрая, изпитай сърцето си пред Бога и виж дали нечие крайно и неприемливо поведение не е провокирано от нещо, което си казал или направил. Ако причината е в теб – то ти си се лишил от правото на отговор. Ако причината не е в теб – имаш ли благодатта да се отнесеш по по-добър начин? Съвета на Исус е: „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто“ (Римляни 12:16, 17, 21). Можеш да се справиш по-добре. Животът е много по-добър, когато избереш да постъпваш така.

Молитвата ми за теб днес е: върши възможно най-доброто, а не минималното, което се изисква.

снимка: http://sxc.hu

Съвършена хармония

„Живейте в хармония… и имайте Христовото отношение един към друг“ (Римляни 15:5 NLT)

„Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели – избирай“

Животът е много по-сладък и приятен, когато се разбираш с другите, но има случаи, когато не е толкова лесно. Понякога това е заради другите, друг път – заради нас самите. Ние имаме призив да живеем в хармония, но този призив се сблъсква с различни личности, темпераменти, планове, мнения, различия и индивидуални желания.

Разбирателството с хората много ми прилича на даването. Нека си признаем – по-приятно е да получаваме, отколкото да даваме. Искаме другите да се разбират с нас, а не ние с тях. За някои хора не е естествено да ценят хармонията повече от собственото си удобство и предпочитания. Това обаче контрастира с думите на Исус: „По-блажено е да се дава, отколкото да се получава“ (Деяния на апостолите 20:35).

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото“ (Филипяни 2:3, 4). Има случаи, когато трябва да направиш необходимото, за да има разбирателство. Искаш винаги да бъде твоето или искаш да имаш приятели и пълноценни взаимоотношения – избирай. Често ще ти се налага да преглъщаш гордостта си, да променяш плановете си и да цениш чуждото мнение. Кое е по-важно за теб?

Ключът е в отношението. Запитай се – искам да послужа в това взаимоотношение или искам на мен да служат? Ключът е в твоето отношение – в срещите, в брака, в приятелството и в обикновените ежедневни занимания: „Да живеем с Христовото отношение“ (Римляни 15:5 NLT). Само в Христос можем да намерим силата, за да имаме такова отношение на сърцето.

Библията е много практична и ни казва как да изразяваме това „Христово отношение“. „Горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг“ (Римляни 12:10). По друг начин казано, ако обичаш Исус, ще се отнасяш с другите като със свои роднини и ще се стараеш винаги да им отдаваш почит (Йоан 13:34, 35). Иска ми се по-добре да прилагам този принцип в живота си, защото само когато съм го правил съм бил истински щастлив.

Молитвата ми за теб днес е: високо цени хората и хармонията в отношенията с тях.

снимка: http://www.sxc.hu