Archive for юли, 2010

Кратка ваканция

Екипът на Живот за всеки ден излиза в кратка творческа ваканция. Ще се срещнем отново на 9 август, 2010г.

Междувременно можете да проверите някои от предишните ни публикации в раздел Архив в дясната част на страницата 😉

Благословения,

Живот за всеки ден

снимка: http://www.sxc.hu

Advertisements

Уроците на живота

„Вземете моя хомот върху си… и ще намерите почивка за душите си“
(Матей 11:29)

„Животът е по-добър, когато се инвестира във вечните, а не във временните ценности“

Когато живеем животът си по Божия начин, това ни носи успех. Прочети стихът за днес още веднъж – бавно и задълбочено. Само на мен ли ми изглежда странен? Исус обещава на хората най-пълноценната почивка – „почивката за душата“. Как ще стане това? Когато ни кани да работим заедно с Него. Работата ще ни донесе почивка, така ли? Това противоречеше на всичко, което учениците бяха научили до този момент. Работата за тях беше уморителна. За теб така ли е?

Не се заблуждавайте. Когато Исус използваше думата „хомот“, слушателите Му знаеха, че говори за работа. Тяхното ежедневие беше свързано с полска работа. Препитанието и живота им зависеха от работа, свързана със земята и морето. Те се хранеха и търгуваха с това, което отглеждаха или улавяха. Земеделието и риболова не са лесна работа. И двете изискват дълъг, изморителен и усилен труд. Мрежата на рибаря и хомота на земеделеца са едно и също нещо – символи на изнурителен труд, изтощение, а понякога въпреки всичко това никакъв резултат. На кого говореше Исус? „Всички, които се трудите и сте обременени“ (Матей 11:28)

Ето тайната на Христовата покана към Неговите слушатели: „Научете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце… Моето иго е сладко и Моето бреме е леко“ (Матей 11:29, 30). А ти си мислиш, че знаеш как да направиш живота да се върти в твоя полза, нали? Но работата и съпътстващите я теготи те настигат. Тогава послушай Исус: „Научи се от Мен“.

Ето на какво може да те научи Исус:

  1. Върши онова, което знаеш, че е угодно на Бога. Научи се от примера на Исус: „Аз винаги върша онова, което е угодно на Отца“ (Йоан 8:29). Исус живееше без безпокойство, притеснение, объркване, стрес или страх от провал. Каква увереност е имал само! Да се опитваш да служиш на Бога, без да си научил кое Му е угодно, е изморително и безплодно (Колосяни 1:10, 11).
  2. Върши онова, което Бог върши – това със сигурност ще Му бъде угодно. „Това, което Отец върши, същото върши и Синът. Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши… Делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:19, 20, 36). Животът е по-добър, когато се инвестира във вечните, а не във временните ценности.
  3. Не върши нищо без Божията сила и помазание. „Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец“ (Йоан 5:19). Искаш ли да живееш живот, отдалечен от Великият Бог? Не мога да си представя нищо по-лошо от това, да стигнем до края на живота си и да осъзнаем, че вече е твърде късно, че сме похабили онова, което сме могли да вложим във вечните ценности. Защо да похабяваме живота си в неща, които нямат стойност пред Бога? Такъв тип хора са тъжно описани като такива, „които винаги се учат, но никога не могат да стигнат до познаването на истината“.

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да бъде дълбок и духовен, а ти да имаш удовлетворение от него.

Снимка: Интернет

Великото приключение

„Господ каза на Авраам“ (Битие 12:1)

„Ти си някой, който отива някъде, за да постигне нещо, което е важно за Бога“

Животът на Авраам беше едно приключение, изпълнено с вяра и покорство. Бог го взе от неговата зона на удобство и го въвлече в едно приключение, в което Авраам преживя чудотворното Божие снабдяване. Ако той беше останал задоволен от това, което имаше, никога нямаше да разбере какъв е Божият план за живота му. Бог имаше едно пътуване за него – място, семейство, призив и награда, които го очакваха. Всичко това започна в момента, когато Авраам послуша Божия глас в сърцето си (Битие 12:1-9, Евреи 11:8-12). Приключението винаги започва по този начин.

Лука ни описва една интересна история – посещението на Исус в малко селце, наречено Витания, в близост до Ерусалим. Контрастът на решенията в живота ни е илюстриран чрез различния отклик на Марта и Мария към визитата на Исус в техния дом. Лука описва историята така: „И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея“ (Лука 10:38-42). И двете обичаха Исус, но едната слушаше думите Му, докато другата работеше, за да посрещне нуждите на Исус. И двете бяха нужни, но едното е много по-важно от другото. Хората рядко са Марта или Мария, по-често са непредвидима комбинация от двете. Коя от двете сестри описва взаимоотношението ти с Бога сега?

Случвало ли ти се е някой да ти говори, а мислите ти да са другаде, вниманието ти да е насочено в друга посока? „Регистрираш“ гласа, но не чуваш какво ти се казва. Долавяш звука от говора, но не разбираш казаното. Общуването изисква слушане, а за да има слушане трябва да чуваш. Чуването се случва в контекста на взаимоотношението. Проблема рядко е в способността да чуваш. Бог ти е дал способността да чуваш и да разбираш. Просто трябва да дадеш цялото си внимание на Бога и да имаш готовност да следваш Неговото водителство.

Искаш ли живот на приключения и нови открития? Мисля, че във всяко сърце Бог е вложил любов към приключенията – да живееш в пълнота, да опиташ непознатото. Няма награда без риск – премерен риск, а не безумен. Това е азбучна истина. Животът често става лесно предсказуем, когато рутинното ежедневие се превърне в коловоз на живота. Това е безопасен живот, но не особено вълнуващ. Живота с Бога е всичко друго, но не и рутина. За да познаваш гласът Му трябва да Го чуваш. За да чуваш гласът Му трябва да си близо до Него.

Пред теб стои велико приключение и различни вълнения те дебнат зад всеки ъгъл. Няма да знаеш какво те очаква, нито ще откриеш Божието приключение за твоя живот, докато не започнеш да слушаш Божият глас в сърцето си. Библията е изпълнена с удивителни истории за мъже и жени, млади и стари, които следват Бога и преживяват удивително общение с Него. Ти си някой, който отива някъде, за да постигне нещо, което е важно за Бога. Не се задоволявай с нищо, което е по-малко от това.

Молитвата ми за теб днес е: открий вълнението и удовлетворението, които идват от целеустремения живот.

Снимка: Интернет

Бъди изключителен

„Данаил се отличаваше от другите… защото в него имаше превъзходен дух“ (Данаил 6:3)

„Важните хора в живота ти могат да оценят кой всъщност си“

Хората лесно се впечатляват от външния вид и способностите на даден човек. Но важните хора в живота ти могат да усетят и оценят кой всъщност си ти, отвъд това как изглеждаш и на какво си способен. Светът около теб е повърхностен, той гледа само на повърхността, без да отделя време и внимание на съдържанието. Много често впечатлението е по-важно от влиянието.

Казаното по-горе не ни дава право да спрем да отделяме достатъчно внимание и винаги да даваме най-доброто от себе си. По-скоро това ни насърчава да обърнем внимание на това, което е с трайна стойност – кой всъщност си ти, когато никой не те гледа, когато си сам, когато стоиш пред Бог.

Библията не се е променила и до днес: „Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Данаил беше забележителен мъж на Бога. Като млад той беше отделен от всяко предишно положително влияние на място, където насилствено щеше да бъде потопен в друга култура, език, образование (Данаил 1). Бяха положени всякакви усилия Данаил да се промени, за да се впише в своята нова, чуждоземна среда. Кой щеше да разбере? Данаил щеше да знае в сърцето си, както и Неговия Бог – и това беше достатъчно.

Данаил и приятелите му бяха впечатляващи за хората около тях. Библията ги описва така: „Момчета без никакъв недостатък, хубави на вид, които проумяват всяка мъдрост и разбират наука, които са способни да стоят в царски дворец“ (Данаил 1:4). Те бяха приготвени за повишение и всяка привилегия.

Всичко, което трябваше да направят е да вървят по течението. „Но Данаил реши в сърцето си да не се осквернява…“ (Данаил 1:8). Този единствен ясен избор го направи повече от впечатляващ, направи го влиятелен. Понякога трябва да решиш, че това, което временно ще придобиеш като се превърнеш в някой, който не трябва да бъдеш, всъщност не си струва. Околните може и да не усетят разликата, но Бог вижда, а и ти също.

Това, което царят видя в крайна сметка в Данаил беше много повече, от това, което той очакваше. Четейки цялата история в Библията, виждаме, че Данаил беше поставен на длъжности на доверие и влияние: „Защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство“ (Данаил 6:3).

Английският превод на Библията NIV описва превъзходния дух на Данаил като „изключителни качества“. Това прави човек да се отличи от тълпата – изключителните качества, които Бог зачита, а другите уважават. Това ще те отличи от тези, които просто искат да тичат с тълпата, за да бъдат като нея. Направи го, бъди изключителен!

Молитвата ми за теб днес е: откажи се да бъдеш обикновен, бъди изключителен.

Снимка: Интернет