Archive for август, 2010

Когато малкото е повече

„На зелени пасбища ме успокоява“ (Псалм 23:2)

„С колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш. Възможно е и нищо да не постигнеш.“

Изтощаващо е да се опитваш да правиш всичко за всички постоянно. Животът има своите начини да те накара да поспреш и да не се натоварваш толкова. Може би си мислиш, че можеш всичко, но с колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш, възможно е и нищо да не постигнеш. Нямаш неизчерпаема сила, издържливост, изобретателност, способности, идеи или гаранция за успех. Рано или късно някое от изброените качества ще се изчерпи, ако не отделяш време за почивка и освежаване. Има моменти, когато правиш по-малко неща, а постигаш повече.

Една от внучките ми, когато беше по-малка не можеше да спи през деня. Постояно се въртеше. Самият опит да я сложим да спи беше изморителен. Умът й не спираше да работи, а тялото й беше в постоянно движение. Но тя беше дете, затова не можеше да се овладее. Ти обаче можеш и трябва да го направиш.

Безспокойството е симптом на забързания ритъм в живота на много хора и най-добре се описва от думите по-бързо, по-скоро, по-дълго, допълнително, едновременно. Спомняш ли си кога последно седеше на люлеещия се стол, без да мислиш за нищо и за никого? От време на време трябва да си казваш: „Днес няма да бързам“.

Свети Августин Блажени пише: „Ти Си ни направил за Себе Си, о, Господи и няма покой за сърцата ни, докато не намерим покой в Теб“. Ще можеш да си почиваш повече, ако осъзнаеш, че източникът на безпокойство и умора е това, че не отделяш време за Бога. Бързането износва тялото, ума и духа, а почивката освежава душата (Матей 11:28-30).

Принципът на съботната почивка не ни е поднесен като любезно предложение. Той има основно място измежду десетте заповеди (Изход 20:1-17). Защо си мислиш, че част от заповедите на Бога са пожелателни и не се отнасят за теб? Когато ги чета една по една, виждам остротата, с която Бог третира убийството, прелюбодейството, кражбата, лъжата. Заедно с това, Бог отделя достатъчно време, за да обясни важността на съботата: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог“ (Изход 20:8-11). Старомодно ли е това или е една вечна истина, която е още по-актуална в забързания 21. век?

Забелязахте ли липсата на избор в днешният стих? „Господ е пастир мой… на зелени пасбища ме успокоява“. Бог знае кога трябва да забавиш темпото, да спреш и да си поемеш въздух. Слушай тялото си. Обръщай внимание на идващите мисли. Вслушвай се в гласа на душата си и спри безкрайното преследване на неуловимито.

„Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим. Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните. И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат, но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят” (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето да не ти дава мира, докато не намериш почивка в Бога.

снимка: Интернет

Липсва ли ти нещо?

„Господ е пастир мой, няма да остана в нужда“ (Псалм 23:1)

„Да имаш достатъчно – това не се изразява в количеството на твоето притежание, то е качество на онова, което е важно в живота ти“

Когато погледнеш на ежедневието си, кое е първото, което виждаш? Това, което имаш или онова, което нямаш? Интересно как много хора са наясно с това, което нямат или искат, отколкото с това, което имат. Често си мислим, че материалните придобивки ще ни направят щастливи, но истината е, че те могат да ни задоволят и накарат да се чувстваме щастливи само за кратко. Някой правилно е отбелязал, обратно на разбиранията и стремежите на хората в нашето време: „Радостта не идва от това, което караш, депозираш или от големината на къщата ти“.

Този тип притежания винаги имат нещо, което им липсва. Ако това, което имаш в момента не те прави щастлив, защо смяташ, че ако имаш повече от същото ще се чустваш по-добре? Смисълът на живота не е в количеството на това, което притежаваш. Смисълът е в качеството на онова, което смяташ, че е най-важно.

Библията ни учи, че следното е възможно и за теб: „Научих се да съм доволен в каквото и състояние да съм. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност. Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва (Филипяни 4:11-13). Това, дали имаш или нямаш, е без значение. Важното е Христос да ти помогне като ти даде точно това, от което имаш нужда.

Ако те помолят да изброиш причините, поради които хвалиш Бога и молитвените си нужди, кой списък ще е по-лесен и кой – по-дълъг? Ако се замислиш, трябва да имаш много повече причини да благодариш на Бога, отколкото нужди, които Той да посреща. Библията ни учи, че благодарността трябва да бъде в центъра на всяка молитва: „Във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение… И Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:6-9).

„А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8). Какво е Божието желание за теб? Неговото намерение е ясно: „Като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение“. Какво още се иска, за да бъдеш удовлетворен и изпълнен с благодарност? Бог не иска да си в лишение. Бог иска да имаш достатъчно и да си удовлетворен. Когато Господ е твоят Пастир, няма да си лишен от нищо, от което се нуждаеш. Когато твоето удовлетворение е изцяло в Бога, ти ще Му се довериш, че Неговото достатъчно ще посрещне твоята нужда.

Молитвата ми за теб днес е: осъзнай без да се съмняваш, че Бог е достатъчен – винаги и във всичко.

снимка: Интернет

Действащ и продуктивен

„И броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много“ (Деяния на апостолите 6:7)

„Не всяка задача, която възниква, е предназначена за теб“

Всеки човек иска живота му да върви добре. Когато изглежда, че животът ти не върви така добре, това е доста обезкуражаващо. Понякога е възможно само част от него да не върви – поради невнимание, недостатъчно усилие или знание. Но понякога нещата могат да бъдат решени по-лесно и бързо, отколкото предполагаш. Ако пренаредиш приоритетите си, ако работиш по-усилено или придобиеш знание и опит, които ти липсват, тогава всичко би могло да се нареди. Но ако все пак положиш всички тези усилия и нещата пак не се подобряват, то тогава нещо друго трябва да се коригира, необходими са промени (Деяния на апостолите 6:1-7).

Днешният пасаж от Библията описва ситуация в ранната църква, когато хората бяха действащи („Броят на учениците се умножаваше“), но не продуктивни („Техните вдовици бяха пренебрегвани във всекидневното раздаване на помощите“). Проблемът стана очевиден. С увеличаването на хората, някои не получаваха грижата, която трябваше да получат. Нещо очевидно трябваше да се промени. Въпросът беше кой би следвало да върши това?

Апостолите мъдро решиха да определят какво другите биха могли да вършат добре. По този начин самите те можеха да продължат да правят всичко това, в което бяха успешни, както и да се грижат за онова, за което Бог ги беше призовал (Деяния на апостолите 6:3-5). Те не бягаха от отговорност, а се грижеха за по-важно задължение. Какъв беше резултатът? „И това предложение се хареса на цялото множество… И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много“ (Деяния на апостолите 6:5, 7). Когато апостолите позволиха на другите да правят това, което беше необходимо да се направи, а самите те продължаваха да правят това, за което бяха призовани, тогава всички бяха по-щастливи. Водачите по-продуктивни в своите усилия, а църквата по-действаща в своите резултати.

Как да приложим всичко това в ежедневния живот? Чувал ли си някога за „Закона на Парето“? Потърсих в гугъл и открих, че Вилфредо Парето е италиански икономист от началото на 20. век, който е създал следния закон, широко използван в бизнес средите днес: „Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите“ или 20% от твоите усилия произвеждат 80% от твоя успех. На прост език този закон предполага, че 80% от усилията на даден човек могат да бъдат неефективни, допринасяйки за малка част от крайния резултат и успех. Защо е необходимо човек да продължава да прави същите неща, които не дават желания резултат?

Очевидно можеш да постигнеш повече, когато работиш по-разумно, а не когато отделяш повече време. Разбери кои са онези неща, които не работят добре и вместо тях прави тези, в които си успешен. Умножи това, което правиш добре, намали онова, което не умееш да правиш добре. Посвети се на това, което Бог те е надарил и призовал да правиш. Не всяка задача, която възниква е предназначена за теб. Ще има много повече резултат във всичко, което правиш, ако можеш да определиш какво не работи за теб и да употребиш повече време, умения, енергия и ресурси за онова, в което намираш удовлетворение.

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да върви добре и по най-практичния начин.

снимка: Интернет

Практичната същност

„И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях“ (Римляни 12:6)

„Практичната същност е това да бъдеш такъв, какъвто си създаден да бъдеш“

Познавате ли някой, който постоянно се стреми да е по-различен от останалите, но в същото време се опитва да не е съвсем различен от всички? Може би имате приятел, който понякога ви се иска да попитате: „Кой си ти всъщност?“ А някога задавал ли си същия въпрос на себе си? По-добре е да бъдеш оригинал, а не масово произвеждано копие. Младежките години са времето, когато всичко това се подрежда, но имам наблюдения, че за повечето от нас това е процес за цял живот. Представете си какво напрежение за душата е това. Това напрежение идва от факта, че Бог ни е създал да празнуваме своите сходства и да оценяваме различията си. Но как да го постигнем? Понякога изглежда много объркващо.

Чудесно е, че си един единствен по рода си – уникален и различен от всички останали, без да си странно отделен от тях. Кой друг освен Бог би могъл да постигне това? Казват, че дори две снежинки не са идентично еднакви… дори и в най-голямата виелица. От всички хора, които живеят в момента в света или са живели някога, няма две личности с еднакви отпечатъци или ДНК. Един Бог, който няма нужда да се повтаря в създанието на такова безбройно разнообразие, със сигурност те е направил удивително уникален и различен от околните.

Трябва да повярваш в своята сътворена уникалност и да откриеш целта, за която Бог те е направил такъв, какъвто си. Само тогава ще се чувстваш свободен да отпразнуваш това как Бог те е сътворил, да посветиш себе си в реализирането на призива и целта на своя живот. Когато истински познаеш това в сърцето си, няма да се изкушаваш да се сравняваш с околните, да играеш роля, нито пък ще позволяваш на културен или приятелски натиск да влияят погрешно върху това кой си в своята естествена същност.

Мисля, че всичко това представлява практичната същност – да бъдеш такъв, какъвто си създаден да бъдеш и да правиш това, което си сътворен да правиш. Практична същност и цялостност във всяка област на живота са жизнено необходими, те не са избор – в работата, във взаимоотношенията, в духовния живот и в живота като цяло.

Някой беше писал: „Божият дар към теб е това как те е създал. Твоят дар към Бога е това, което ще направиш с всичко, което Той ти е дал“. Ти си специален за Бог. Ти имаш много да дадеш, което ще е от полза за другите и ще прослави Бог, но ще можеш да направиш това успешно и ще се почувстваш напълно удовлетворен, само когато правиш това, което си сътворен от Бог да правиш.

Молитвата ми за теб днес е: бъди себе си и се радвай на своята идентичност.

снимка: Интернет