Когато малкото е повече

„На зелени пасбища ме успокоява“ (Псалм 23:2)

„С колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш. Възможно е и нищо да не постигнеш.“

Изтощаващо е да се опитваш да правиш всичко за всички постоянно. Животът има своите начини да те накара да поспреш и да не се натоварваш толкова. Може би си мислиш, че можеш всичко, но с колкото повече неща се занимаваш, толкова по-малко постигаш, възможно е и нищо да не постигнеш. Нямаш неизчерпаема сила, издържливост, изобретателност, способности, идеи или гаранция за успех. Рано или късно някое от изброените качества ще се изчерпи, ако не отделяш време за почивка и освежаване. Има моменти, когато правиш по-малко неща, а постигаш повече.

Една от внучките ми, когато беше по-малка не можеше да спи през деня. Постояно се въртеше. Самият опит да я сложим да спи беше изморителен. Умът й не спираше да работи, а тялото й беше в постоянно движение. Но тя беше дете, затова не можеше да се овладее. Ти обаче можеш и трябва да го направиш.

Безспокойството е симптом на забързания ритъм в живота на много хора и най-добре се описва от думите по-бързо, по-скоро, по-дълго, допълнително, едновременно. Спомняш ли си кога последно седеше на люлеещия се стол, без да мислиш за нищо и за никого? От време на време трябва да си казваш: „Днес няма да бързам“.

Свети Августин Блажени пише: „Ти Си ни направил за Себе Си, о, Господи и няма покой за сърцата ни, докато не намерим покой в Теб“. Ще можеш да си почиваш повече, ако осъзнаеш, че източникът на безпокойство и умора е това, че не отделяш време за Бога. Бързането износва тялото, ума и духа, а почивката освежава душата (Матей 11:28-30).

Принципът на съботната почивка не ни е поднесен като любезно предложение. Той има основно място измежду десетте заповеди (Изход 20:1-17). Защо си мислиш, че част от заповедите на Бога са пожелателни и не се отнасят за теб? Когато ги чета една по една, виждам остротата, с която Бог третира убийството, прелюбодейството, кражбата, лъжата. Заедно с това, Бог отделя достатъчно време, за да обясни важността на съботата: „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог“ (Изход 20:8-11). Старомодно ли е това или е една вечна истина, която е още по-актуална в забързания 21. век?

Забелязахте ли липсата на избор в днешният стих? „Господ е пастир мой… на зелени пасбища ме успокоява“. Бог знае кога трябва да забавиш темпото, да спреш и да си поемеш въздух. Слушай тялото си. Обръщай внимание на идващите мисли. Вслушвай се в гласа на душата си и спри безкрайното преследване на неуловимито.

„Не знаеш ли? Не си ли чул? ГОСПОД е вечният Бог, Създателят на земните краища. Той не се уморява и не отслабва, разумът Му е неизследим. Той дава на уморените сила и умножава мощта на немощните. И юношите ще се уморят и ще отслабнат, и младите мъже съвсем ще паднат, но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят” (Исая 40:28-31).

Молитвата ми за теб днес е: сърцето да не ти дава мира, докато не намериш почивка в Бога.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: