Archive for септември, 2010

Оцеляване или истински живот

„Защото израсна пред Него като издънка и като корен от суха земя“ (Исая 53:2)

„Можеш да живееш истински, когато към живота си добавиш оптимизъм, роден от вярата в Божия характер и всемогъщество“

Не зная много за ботаниката, но зная, че растението не може да живее пълноценно в суха земя, то изсъхва и умира. От всички описания, които имаме в Библията за Исус, „корен от суха земя“ не звучи много обнадеждаващо. А ти си мислиш, че ти е трудно… Хората те пренебрегват или обиждат. Някой се е отнесъл нечестно с теб, а друг говори неверни неща по твой адрес.

Ето как един автор обяснява това описание на Исус: „Имаш трудности в живота? Бог взе на Себе си човешко тяло и живееше между тези, които искаха да Го убият, защото Той искаше да ги спаси“. А понякога си мислиш, че ти е трудно. Тайната на победата в това трудно време е същата, както при Исус – отдели време за молитва и общение с Небесния Баща, за да не изпускаш от поглед вечността, ежедневно подновявай силата си.

Устояването е важно, но само устояване не стига. То ни помага да оцелеем в момент на трудност и ни дава твърдост. Но да оцеляваш е едно, а да живееш – съвсем друго. Можеш да живееш истински, когато към живота си добавиш оптимизъм, роден от вярата в Божия характер и всемогъщество. Библейската концепция за устояване и твърдост е търпеливо упование, което не само помага да преминеш през труден момент, но то се учи и расте в резултат от трудностите (2 Коринтяни 4:7-9).

Исус не изгуби Своята цел като с радост вършеше волята на Своя Небесен Баща. Нямаше колебание какво прави и защо го прави. В трудни моменти си изкушен да отмахнеш очите си от целта и да се отдадеш на унинието и разрухата, вместо да очакваш и търсиш нови възможности. Един добър мой приятел често казва: „Трудните периоди не траят дълго, но хората, които издържат, продължават да побеждават“. Точно тези трудни периоди изграждат характера ни и пречистват сърцата ни, а това са нещата, които Бог цени и благославя (Римляни 8:18).

Погледни вътре в себе си и може да изпаднеш в съжаление. Погледни надолу и може да ти се прииска да се откажеш. Огледай се наоколо и може още повече да се обезсърчиш. Погледни нагоре и ще видиш Причината, която те прави силен. Библията ни насърчава да „тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха“ (Евреи 12:1-4).

Молитвата ми за теб днес е: цени характера и процъфтявай, дори и в суха земя.

снимка: Интернет

Да се учиш и да растеш

„Всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си“ Лука 6:40

„Избирай мъдро и внимателно тези, които слушаш и на които поверяваш сърцето си“

Човек расте през целия си живот, защото се учи цял живот. За Исус се казва, че „растеше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и хората“ Лука 2:52. Исус е пример за едно добро развитие: в умествено, физическо, духовно и социално отношение.

Въпросът не е дали растеш. Въпросът е дали се учиш. Библията ясно ни казва, че растежът не е по желание. Той е необходим и дори задължителен. „Растете в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ 2Петрово 3:18. Тайната на здравия и добре балансиран растеж се крие в отношението, че все още не си постигнал всичко. Спреш ли да се учиш, спираш да растеш. Има какво да научиш от другите, както и те има какво да научат от теб.

Исус каза: „всеки ученик, който се усъвършенства, ще бъде като учителя си“ Лука 6:40. Избирай мъдро тези, които слушаш и на които поверяваш сърцето си. Искам учителите ми да бъдат хора, които всеки ден стават повече като Исус. Като се уча от тях и аз всеки ден ще ставам повече като Него.

Ти се нуждаеш от учители, но в същото време трябва да си учител и пример на благочестие, който другите да следват. С течение на времето хората от твоето най-близко обкръжение ще заприличат малко на теб. Павел с увереност можеше да напише: „Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос“ 1Коринтяни 11:1. Можеш ли да бъдеш така смел и уверен относно примера, който даваш на хората? Все пак внимавай, защото Библията казва: „Знаете, че тези, които поучават ще бъдат преценявани съобразно по-висок стандарт, затова имаме и по-голяма отговорност“ Яков 3:1(разширен превод).

Веднъж прочетох следното: „Ако искаш поучението ти да бъде с повече сила, направи всичко възможно да направиш учителя (себе си) по силен“. За да учиш и ръководиш другите трябва да подлежиш на обучение и никога да не спираш да се учиш. Ако искаш да си фактор в живота на хората, първо трябва да позволиш на Бог да бъде фактор в твоя живот

Молитвата ми за теб днес е: винаги се учи и ставай повече като Исус.

снимка: Интернет

Мнение и осъждение

„Кой ще обвини Божиите избрани?“ (Римляни 8:33)

„Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите“

Лесно е да прецениш някого погрешно. Лесно е да разбереш погрешно нещо, казано от друг, да останеш с погрешно впечатление от това, което някой е направил. Лесно е да си помислиш, че знаеш мотива на някого или какво мисли и възнамерява да прави. Но наистина ли е така?

Когато правим това, често се съдим един друг погрешно. Можеш ли да бъдеш толкова сигурен в своите собствени мотиви? (Еремия 17:9)

Можеш ли да си напълно сигурен и убеден, че знаеш всичко за човека срещу теб? Библията дава следното предупреждение: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1, 2). Това би трябвало да ни накара да се замислим.

Един приятел ми даде практичен съвет как да правя разлика между това да имам мнение и да осъждам – тези двете може да ни изглеждат еднакви, но всъщност са коренно различни. Иска ми се да мога да кажа, че съм научил този принцип добре и го прилагам, но все още живея в това, което моят приятел Кембъл описва като „най-голямото място на света – мястото за усъвършенстване“.

Мненията са многобройни, дори неизбежни. Всеки има мнение, а някои хора имат много мнения и много от тях често са неправилни. Хората имат мнение за всичко – за неща, които им влизат в работата и такива, които нямат нищо общо с тях. Оттам идва и голямата опасност. Мненията много често са просто лични предпочитания и предразсъдъци, биха могли да бъдат както необясними приумици, така и конкретни разумни доводи. Не бъркайте своето субективно мнение с вярната и обективна преценка.

Въпросът за осъждението е по-сериозен. Има присъди, които е необходимо да се направят, но те трябва да бъдат оставени в ръцете на тези, на които е дадена властта и отговорността да ги направят. Когато се изкушаваш да осъдиш нещо или някой си задай този въпрос: „Имам ли дадена от Бог отговорност и власт да отсъждам в този случай?“

Принципът е толкова прост и практичен – ако нямаш подходящата разпозната от околните отговорност, бъди сигурен, че нямаш право да съдиш. Не можеш да съдиш там, където нямаш власт. „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога. За това нека вече не се съдим един друг… Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби ; а ти кой си, за да съдиш ближния си?“ (Прочети Римляни 14:4, 10-13, Яков 4:11, 12, Псалм 9:8)

Ако се научиш да разпознаваш кое е по-добре да бъде оставено в ръцете на другите, а ти да се грижиш за нещата, които са твои, тогава ще бъдеш много по-щастлив и ще имаш много по-успешни взаимоотношения. Проявявай щедрост в мнението си и бъди милостив в присъдите. Ти не знаеш всичко, което би могло да се знае, затова не бъди сигурен, че знаеш какво правиш!

Молитвата ми за теб днес е: не бъркай своето мнение с Божията оценка.

Снимка: Интернет

Любовта към парите

„Нека живота ви бъде свободен от любовта към парите… задоволявайте се с това, което имате“ (по Евреи 13:5)

„Парите са важни, защото всеки ден заменяме част от живота си за тях“

Даваш ли си сметка, че парите окупират времето, мислите и усилията ти? Парите са важни – няма съмнение в това. Те са важни, защото всеки ден заменяме част от живота си за тях и за нещата, които си купуваме – нужните и екстрите. Парите, обаче, не са толкова важни, колкото често им позволяваме да бъдат.

Чувал съм хора неправилно да цитират стиха: „Парите са корена на всички злини“. Библията не казва и не поучава това. Парите са просто средство – нито добро, нито зло. Въпросът е как се печелят и как се харчат. Не си по-добър човек, защото имаш повече пари, нито си по-ниско качество човек, ако ги нямаш. Не твоята банкова сметка те дефинира като човек. Исус ни предупреди от „заблудата на богатството“, защото парите обещават много неща, които не могат да осигурят. Точно за това никога няма да има достатъчно пари – хората очакват да си купят неща, които не се намират с пари. Не можеш да запълниш празнината в себе си с пари. Не можеш да излекуваш самотата с пари. Не можеш да имаш сигурност в тях. Не можеш да си купиш щастие, удовлетворение или душевен мир.

Ето какво казва Библията за парите: „Любовта към парите е корен на много злини… нека живота ви бъде свободен от любовта към парите и се задоволявайте с това, което имате“ (1 Тимотей 6:6-11 и Евреи 13:5).

Не парите са проблема, а любовта към тях и огромната опасност да бъдат издигнати на позиция, която не е за тях. Парите и това, което купуваме могат да се превърнат в бог и да заемат първо място в живота ни – това вече не е правилно. Запази своята любов за Бога, за хората и за себе си (Марк 12:30, 31). Не хаби любовта си по парите, не я пропилявай.

Някои хора погрешно смятат, че целта на работата е да събереш достатъчно пари, че да можеш да спреш да работиш. Продуктивната работа има стойност, която не може да се измери с парични знаци. Библейският принцип е ясен: „Шест дни да работиш и да вършиш работата си…. на седмият да почиваш“ (по Изход 20:8-11). Работата е начинът, по който служиш на Бог и другите, и начинът, който Бог използва, за да посрещне щедро твоите материални нужди.

Чувал съм добронамерени хора да казват, че работата е резултат от проклятието, което дойде върху Адам и Ева в резултат от грехопадението. Това не е така. Смисленият труд предхождаше непокорството (Битие 2:8, 15). Грехопадението донесе мъката и трудностите в работата. „А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! – проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш“(Битие 3:17-19).

Парите не са смисъла на твоя живот. С богатството идва и отговорност – колкото повече имаш, толкова по-голяма е отговорността ти. Исус каза: „А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48).

Наслаждавай се и бъди благодарен за всичко, което Бог ти е дал, но не позволявай парите да се превръщат в твой източник на щастие и сигурност. Само Бог е Първоизточникът: „Всеки добър и съвършен дар слиза от Отца на висините… моят Бог ще снабди всяка ваша нужда“ (Яков 1:17 и Филипяни 4:19).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да се задоволяваш с това, което имаш.

Снимка: Интернет