Archive for ноември, 2010

Кажи го, както е

„Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16)

„Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за милост и прошка“

Представяш ли си шофьорът от „Спиди“ да си мисли, че е по-важен от пратката, която ти доставя или пощальонът, че е по-важен от писмата, които разнася. Те са само пратеници, изпълняващи чужда поръчка, точно и надеждно. Голямо предизвикателство е да разберем това, че светът не се върти около нас! Ако живеем с тази мисъл, то това няма да ни донесе повече приятелства или популярност. „Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16).

Ние имаме възложена задача – и то много отговорна. Казано накратко, нашата задача е да предадем Божието послание точно. Споделяй го често и свободно, но го предавай такова каквото е, не го променяй според желанията си. Готовността да разнасяш посланието на милост и вяра, и старанието, което влагаш, отразяват почитта ти към Този, Който те изпраща. „Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ (2 Коринтяни 5:20).

Библията разказва за един посланик, който носеше посланието си неохотно. Знаете историята за Йона и голямата риба (Йона 1-4). Бог даде на Йона послание до Ниневия, но Йона не искаше да го предаде, защото не одобряваше част от него. Всъщност той не одобряваше нито задачата си, нито посланието. Бог каза на пророка да отиде в град Ниневия и да предупреди хората да се покаят, за да избегнат унищожението. На Йона много му допадна частта от посланието, свързана с унищожението. А тази част, която говореше за Божията милост и прошка – хич не му хареса.

Йона не искаше да бъде посланик. Той беше съгласен с Божието осъждение върху Ниневия заради греховете им, не искаше те да се покаят и да получат милост. За да избегне задачата, се качи на кораб, който отиваше в обратната посока. Това обаче не проработи, той все пак отиде в Ниневия, хората се покаяха и Бог им прости (Йона 3:8-11). Тогава Йона се разсърди на Бога. Той си мислеше, че неговото мнение е по-важно от Божието послание, което носеше милост и изкупление.

Недей да се противиш, не тръгвай с нежелание. Ние сме призовани да отидем там, където Бог заповядва и да говорим това, което Бог ни казва. В Библията пише: „Господ даде слово, известителите са голямо множество“ (Псалм 68:11). Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост. „И как ще повярват в Този, за Когото не са чули?… И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:13-17).

Навсякъде около теб има хора, които живеят в една съвременна Ниневия – не по собствен избор, а защото са родени там. Те се ужасяват от Божието осъждение, а никога не са чували за Неговата любов и добрина. Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за любов, милост и прошка. Някои хора ще отхвърлят думите ти за момента, други ще ги приемат веднага, но в сърцата на всички тях ще бъдат посяти семената на истината. Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост (Матей 28:19, 20 и Марк 16:15-18). Не импровизирай – човешките души зависят от точността и достоверността на посланието ти. Това как хората го приемат, не е твоя отговорност, а тяхна и на Бога. Само Бог може да ги убеждава, да ги изобличава и да променя сърцата и мислите им – и Той ще го направи.

Молитвата ми за теб днес е: споделяй с другите посланието, което Бог е вложил в сърцето ти.

снимка: Интернет

Още малко

„Защото на всеки, който има, ще се даде“ (Матей 25:29)

„За да получаваш повече в живота си, използвай това, което Бог вече ти е дал“

Спомням си, че баща ми разказваше една история за най-богатия бизнесмен в Америка от миналото. Попитали го: „Още колко пари ти трябват, за да имаш достатъчно?“ А той отговорил: „Само още малко!“ Не зная дали това е истинска история или анекдот, но човешката ни природа разбира, че посланието е напълно вярно. Мисля, че Бог ни е създал с вродено желание за „още малко“. Но вероятно повечето от нас са насочили това желание в погрешната посока.

Бог иска да имаме повече – повече от правилните неща, получени с правилни средства, които да използваме по правилен начин.„За да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за деня на Христос“ (Филипяни 1:10).

Нашият проблем е, че често искаме повече от погрешните неща, а те ни пречат „да търсим първо Божието царство и Неговата правда“ (Матей 6:33) и заемат мястото на наистина ценните неща. Да имаш още малко от погрешните неща е по-лошо, а не по-добре от това да имаш достатъчно от нещата, които са добри за теб.

Библията казва: „Пожелавате, но нямате. Ревнувате и завиждате, но не можете да получите. Карате се и се биете, но нямате, защото не искате от Бога. Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете в страстите си“ (по Яков 4:2, 3).

„Повече“ – звучи доста добре, нали? Повече време, повече удовлетворение, повече любов, повече щастие, повече уважение, по-голямо възнаграждение, повече възможности, приятели, забавления, повече вещи, повече пари. Списъкът е безкраен… Единственото общо нещо е желанието за „само още малко“.

Проблемът е, че „повече“ не идва на готово, само защото го искаме. Растежът е следствие на избор, а не на случайност. Не сме абонирани за „повече“. Можем да спечелим „повече“ чрез своето посвещение, усърдие и покорство – и то ако Бог благослови усилията ни. Бог не умножава това, което имаме, Той благославя това, което даваме.

Исус поучаваше този принцип в една от Своите притчи (Матей 25:14-30). Трима работници получили някаква част от състоянието на господаря си, за да го управляват от негово име. Той очаквал, че при завръщането си ще получи повече от това, което е оставил. Двама от тях били усърдни и удвоили повереното. За награда те получили повече – повече отговорности и възможности.

Третият не се справил така добре и не бил награден с повече, а останал с по-малко. Обобщението на Исус беше следното: „Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Матей 25:29).

Ето колко е прост този принцип – за да получаваш повече в живота си, използвай това, което Бог вече ти е дал. Един християнски автор е казал: „Значение има не това, което имаш, а това, което използваш, не това, което разбираш, а това, което избираш“. Ето така Бог решава колко да повери на грижите ти.

Молитвата ми за теб днес е: използвай това, което имаш за Божия наслада.

снимка: Интернет

Духовна дисциплина

„А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко“ (1 Коринтяни 9:25)

„Към каквото и да се стремиш, най-съществена за успеха е самодисциплината“

Апостол Павел използва спортните състезания като метафора за християнския живот. Според мен той е бил спортен запалянко. Ето какво се опитва да каже той – за да успееш, ще трябва да платиш лична цена, която нарушава удобството ти. За да станеш такъв, какъвто не си или да постигнеш това, което никога не си постигал, ще трябва да се посветиш много повече, отколкото до сега.

Един автор на много популярни книги за успеха в личен и финансов план, бил запитан, кой е най-важният принцип за успеха. След 4 написани книги, 50 години проучване по темата и 1000 формулирани принципа за успех, той казал: „Прави необходимото, тогава, когато трябва да го направиш, независимо от това дали ти харесва или не“. Много малко от нас биха приели това като начин на живот, нали?

Образованието, шанса и таланта имат своята роля, но те са само началото. Това, което отличава изключителните от посредствените хора, е нещо толкова елементарно, но трудно постижимо, като дисциплината – да правиш необходимите неща по най-добрия начин, дори когато нямаш желание за това. „Видял ли си човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора“ (Притчи 22:29).

Ще имаш нужда от „треньори, инструктори и почитатели“, всички се нуждаем от тях, но твоят успех се определя най-вече от собственото ти желание и дисциплина. Към каквото и да се стремиш – образование, спортни състезания, бизнес, брак, семейство, взаимоотношения, финанси, а особено в твоя духовен живот и израстване – най-съществена за успеха е самодисциплината.

Предупреждавам те – не винаги ще ти се иска да правиш „необходимото, тогава, когато трябва да го направиш“, но трябва да останеш усърден и непреклонен. „Дисциплината не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез нея. Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колена и направете за краката си прави пътища…“ (Евреи 12:11-13). Първо идва трудната част, а „мирния плод на правдата“ е наградата. И между тях стои твоята дисциплина, която определя колко големи ще бъдат наградата и удовлетворението ти.

Този принцип е валиден за семейния живот, финансовия успех, физическата подготовка и дори още повече за духовната подготовка. Християнският живот не е лесен и не е подходящ за мързеливите и непосветените. Исус каза: „Ако иска някой да дойде след Мен (да бъде Мой последовател), нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23).

Истинският духовен живот е за дисциплинираните последователи. Павел пише: „Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те – за да получат тленен венец, а ние – нетленен. Затова, аз така тичам – не като към нещо неизвестно; така удрям – не като, че бия въздуха; а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да остана неодобрен“ (1 Коринтяни 9:24-27). Духовна дисциплина изискват изучаването на Библията, молитвата, поста, общуването с други християни, отделянето на десятък, израстването ни като последователи на Христос. Какво място заемат тези неща във всекидневния ти живот?

Молитвата ми за теб днес е: развивай духовната си дисциплина, осъзнавайки ясно каква е целта.

снимка: Интернет

Можеш да го направиш!

„Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи“ (Йоан 5:8)

„Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега“

Ще ти се наложи да се сблъскваш с много трудности. Някои дори ще изглеждат невъзможни за преодоляване. Има две неща, които трябва винаги да помниш – Бог е способен да направи това, което е обещал, когато ти направиш това, което Той иска от теб, а ти можеш да направиш всяко нещо, което Бог ти каже да направиш. Дори в момента да се чувстваш неспособен, дори когато цялото ти минало доказва, че не можеш. Бог ще ти даде способностите да направиш това, което иска от теб.

Днешният стих разказва историята на човек, изправен пред дилема. Тридесет и осем години той е бил инвалид – физически и емоционално – зависещ от помощта и милосърдието на околните. И сега той бе заведен на място, където заедно с други хора търсеше изцеление. Но и там не можеше да прави нищо друго, освен да чака и да се надява (Йоан 5:1-8). Колкото по-дълго чакаше за изцеление, толкова по-трудно му беше да се надява. Чудя се колко ли пъти през тези години той бе готов да загърби надеждата… Какво друго му оставаше, освен да се надява? Беше опитал всичко.

В Библията тази надежда се описва като „здрава и непоколебима котва за душата“ (Евреи 6:11-20). Твоята надежда е здрава и непоколебима, когато е закотвена в Исус. Какви са твоите надежди? Но не за малките неща, които би се радвал да се случат, а за тези, от които имаш отчаяна нужда? Този човек не беше избрал сам своята съдба. Това му бе наложено от отдавна отминали събития. Но сега, в неговата безпомощност, Исус стоеше до него. Днешният ден щеше да е различен от всеки друг ден. Това, което Исус искаше да направи за него, беше удивително и свръхестествено. А това, което Исус поиска от него, беше просто, но на пръв поглед невъзможно. Ето как Йоан описва сцената: „Исус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?… Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи!“ (Йоан 5:6-8). Той трябваше да повярва, че желанието му е осъществимо и че може да направи това, което е било невъзможно за много дълго време, само защото Исус му казваше да го направи.

Какъв беше резултатът? „И на часа човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи“ (Йоан 5:8, 9). Той ходеше! Той правеше невъзможното, защото се осмели да повярва на Исус. Той остави нещастието си и продължи напред. Не можеш да стигнеш на желаното място, ако останеш там, където си сега.

Кога ще се променят обстоятелствата около теб? Кога ще оздравееш? Отговорът изглежда твърде лесен. Истината обикновено е проста. Когато разбереш, че Исус иска да те изцели и направиш всичко, което Той иска да повярваш, че можеш да направиш, тогава ще преживееш освобождение и изцеление.

Обичам краят на тази история, защото той разкрива истина, която е валидна за мен и теб всеки ден. „А Исус им отговори: Моят Отец работи до сега – и Аз работя“ (Йоан 5:17). Вярата в тези думи подновява надеждата ми в битките. Днес всичко може да работи срещу теб, но Бог е на твоя страна!

Молитвата ми за теб днес е: чуй Неговата покана да продължиш напред и да напуснеш миналото.

снимка: http://www.sxc.hu

Болка и копнеж

„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

„Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката“

Днешният стих говори за истина, с която всички се сблъскваме. В живота често ни се налага да избираме между това да последваме или болката, или копнежа си. Всички изпитваме болка – такава е човешката ни природа и падналия свят, в който живеем. Животът ни я причинява.
„Ще ти увелича болките по време на бременността… и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание“ (Битие 3:16)

Раждащата майка изпитва най-силната физическа болка, която някой би понесъл доброволно или по собствена воля, а не по принуда. Защо го прави? Заради любовта към съпруга си и силната майчина любов, породена от копнеж – да види плода, роден от тяхната любов, да прегърне скъпоценния живот в ръцете си. Тогава тя забравя болката.

Трагедията е, че някои хора никога не надмогват болката. Те я носят, преживяват я отново и отново, държат се здраво за нея, докато тя оцвети и оформи остатъка от живота им. Никога не намират нещо, към което да се стремят, което да е по-голямо от болката им. Не трябва да се залъгваме, че ако спрем да мислим или да се интересуваме от нея, тя ще изчезне. Болката не може да бъде напълно пренебрегната или избегната, тя обаче може да бъде заменена от силен копнеж.

Не можеш да живееш живота си сигурно и уверено, без копнеж, който да следваш. Прочетете следните думи: „Когато копнежът за нещо е достатъчно силен, той може да изличи болката от миналото, да накара наранените и отпадналите да се изправят отново с подновена сила и цел“. Човек с ясно определен копнеж намира причина да надмогне болката или да намери лек за нея, после открива вътрешната сила да преследва това, което желае повече. Дадох на копнежа следното определение – способност да чувстваш дълбоко и да вървиш смело напред.

Един човек, занимаващ се с бизнес, поставя пред себе си повече изисквания – време, усилия, жертви – отколкото друг би изисквал от него и доброволно се отказва от свободата и удоволствията, на които други хора се наслаждават. Не е лесно, но копнежа за успех и удовлетворението от постигнатото помагат на такива хора да надмогнат унинието и обръщат жертвите в ценни вложения за бъдещето.

Ако нямаш достатъчно голям и ясен копнеж, това ще те остави безразличен към бъдещето и към неговите безгранични възможности, в опасност от приемане на посредствеността и еднообразието на статуквото в живота ти. Всеки един момент е подходящ, за да освободиш болката и разочарованията в живота си, да се пресегнеш към нещо ново и по-голямо за своето бъдеще. „Защото аз зная плановете, които имам за вас, казва Господ… да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11).

Павел имаше копнеж за Бога, който даде сили в живота му от първия момент, в който срещна Христос. Болка – да, и то много (Виж 2 Коринтяни 11:23-28, Филипяни 1:20-21, 3:7-14).
Ако копнежът в живота ти не е обвързан с копнеж за Бога, дори и най-големия успех няма да представлява нищо!

Молитвата ми за теб днес е: да имаш ясно виждане за съдбата, която Бог е поставил пред теб.