Archive for януари, 2011

С краката нагоре

„Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне“ (Яков 4:10)

„Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага“

Пътят към върха се намира най-лесно в долината. Звучи невероятно, нали? Като че ли ние по природа сме склонни да се самоизтъкваме, а не да омаловажаваме качествата си. Всичко ни навежда на мисълта, че успеха се намира по пътя, който води нагоре. Служебната стълбица, издигането в обществото, бизнес контактите, известността, докторската дисертация, родословното дърво – не са ли това важните неща според „Курсът за начинаещи хора, които променят света“?

Но после Исус идва и преобръща всичко това „с краката нагоре“ – първите ще бъдат последни, най-големият е слуга на всички, кротките ще наследят света, обичай враговете си, обърни и другата буза, върви още една миля, стани като децата, слабите са силни, благословен си, когато те гонят и не връщай зло за зло. Защо да го правя? Кой изобщо живее така днес? Може би Исус не е наясно с нашето съвремие? Все пак Той е живял в друго време и на друго място. Освен това такова поведение не е било обичайно дори и в Неговото време.

Ясно е защо на учениците им беше трудно да възприемат тези уроци. Влизането в Божието царство изисква извън него да останат много неща. Те прекарваха твърде много време да спорят кой ще заеме почетните места отляво и отдясно на Исус. По време на Пасхалната вечеря подминаха легена и кърпата за измиване на краката, без дори да се замислят, без капка угризение. Те трябваше да се отучат от много навици, които бяха съвсем естествени за тях, както и за нас (Исая 55:8, 9). Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага.

Най-прекият път за достигане на Божията воля за теб е да живееш по Божия начин. „Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне (Яков 4:10). „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:5-7).

След като Святият Дух изпълнил живота им, последователите на Христос от първи век били описани от своите критици по един не особено ласкателен начин: „Тези, които размириха света, дойдоха и тук“ (Деяния на апостолите 17:6). Признавам, че нещата, които Исус проповядва изглеждат противоположни на естествения начин на мислене. Предлагам ви да помислите върху следното – може би пътищата към Божието царство винаги са били и ще бъдат правилните, а ранните ученици просто са обърнали света си „с краката нагоре“.

Библията ни напомня: „Защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, но Бог е съдия; един Той унижава, а друг издига“ (Псалм 75:6, 7).

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай успеха, който идва от Бога и го чакай с търпение и увереност.

снимка: Интернет

Вътрешна насока

„Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12)

„Не тръгвай никъде без Божия мир“

Истината е, че Бог иска да напътства и направлява живота ни, а ние много се нуждаем от това. Исая пише: „Защото ще излезете с радост и ще бъдете изведени с мир“ (Исая 55:12). Ако нямаме напътствие от Бога, решенията ни в най-добрия случай ще се основават на ограничена информация. Дори информацията, с която разполагаме за миналото и настоящето, е непълна, а за присъщата ни неспособност да виждаме в бъдещето няма нужда да си напомняме.

За Бога няма такива ограничения. Той „от началото изявява края“ (Исая 46:10). Може би очакваме да чуем реален глас като този на GPS системата в колата, който ни казва точното разстояние до следващата пресечка, мястото и посоката, в която трябва да завием, както и подробен план на пътуването от местонахождението до крайната цел, съпроводен със справка за трафика. Е, това няма как да стане. Бог е всемогъщ и определено може да го направи, но на мен още не ми се е случвало. Бог ни говори вътрешно, Неговият дух общува с нашия дух.

Случвало ли ви се е да вземете някакво решение или да направите нещо, което ви кара да се „чувствате неспокойни“ по необясним начин? На мен ми се е случвало, уча се да обръщам внимание на онези моменти, когато нещо изглежда, че „не е наред“. Когато нямаме мир в сърцето си относно нещо – или не бива да го правим изобщо, или сега не е подходящото време за него. Научи се да слушаш със сърцето си, а не само да преценяваш с разума си. Интелигентността, която Бог ни е дал и способността за правилна преценка при правенето на избор, са важни, но най-важно е целенасочено да включим Бога в този процес и в стремежа ни да живеем мъдро.

Бог обещава: „Той наистина ще се смили над тебе при гласа на вопъла ти; когато го чуе, ще ти отговори. Дори и Господ да ви даде хляб на скръб и вода на утеснение, пак учителите ти няма да бъдат скрити вече, но очите ти ще виждат учителите ти; и ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, вървете по него“ (Исая 30:19, 21). Не тръгвай никъде без Божия мир.

Един от най-скъпите ми приятели – Кембъл, добър и мъдър шотландец – често говореше за една чудесна стара английска дума – „немир“. „Немир“ точно, но простичко описва „липсата на мир“. На всички ни е познато онова необяснимо безпокойство, което не ни дава мира. Твърде вероятно е това да е Божието предупреждение, което ни предпазва от неправилна преценка поради недостатъчно знание или опит. Той не ни казва, че не можем да го направим, а ни предупреждава, че не трябва да го правим. Бог не крещи, Той говори в сърцето. Ще бъдеш мъдър, ако Го слушаш.

Ако съзнателно си поканил Божиите напътствия в живота си и си развил чувствителност към тях, ще има моменти, в които ще чуваш неща, които изглеждат неверни или решение, което си се чувствал притиснат да вземеш вече няма да изглежда толкова наложително, или посока, която си искал да следваш вече няма да изглежда „най-добрата възможност“.

„Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филипяни 4:7). Мирът на Бога идва при тези, които са се примирили с Него. Мирът в сърцето и ума са безценни. Не жертвай мира си заради натиска на обстоятелствата.

Молитвата ми за теб днес е: почитай Божият глас в тишината на сърцето си.

снимка: Интернет

Да чуваме Божия глас

„Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му“

Как звучи Божият глас, когато Той ни говори? Винаги съм си мислел, че Бог звучи точно като баща ми в моментите, когато ми казваше: „Алън Рей…“ Второто ми име се ползваше само, когато ми правеха забележка. Това се случваше често, но ако баща ми говореше с мен само, когато трябваше да ме поправи, нашите взаимоотношения щяха да са повърхностни, аз нямаше да го опознавам, нито щях да ставам по-мъдър.

Дали Бог мълчи, оставяйки ни да гадаем какво мисли? Дали Бог говори само, когато иска да ни поправи? Това са важни въпроси. Това доколко разбираме (или не разбираме) Бога определя до голяма степен взаимоотношенията ни с Него и нашите очаквания. Не можем да живеем мъдро, да бъдем откровени с Бога и да Му се доверяваме, ако не сме убедени какъв е Той в действителност.

Илия беше уплашен и объркан. Разгневената царица Езавел го беше заплашила със смърт и той избяга, за да спаси живота си, докато най-накрая рухна твърде изтощен да продължи нататък. Той беше отчаян от живота, чувстваше се самотен и забравен (3 Царе 19:1-18). Тогава Бог срещна този уплашен беглец и Илия положи усилие да отиде на мястото, където Бог щеше да му говори. И Бог наистина му говори, но по неочакван начин.

„Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше, и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас (3 Царе 19:11, 12). Ако Бог беше говорил на Илия чрез природните стихии – вятъра, земетресението и огъня – това щеше само да засили страховете му. Дали това щеше да му даде яснота относно настоящите събития в живота му?

Илия имаше нужда Бог да му говори по подходящ начин, за да го чуе. Божият глас беше нежен – от това се нуждае човек, който и без това е крайно напрегнат. Бог шепнеше – така човек, чието внимание е приковано в друга посока, ще трябва да се заслуша внимателно, за да чуе какво иска да му каже Бог. Божиите думи даваха напътствие – за бъдещето на Илия, а не за миналото му – това се нуждае да чуе човек, загубил се в страховитите обстоятелства.

Според мен Бог може да бъде част от всекидневния ни живот само толкова, колкото Го поканим и включим. Той иска да общува с нас. Той иска да Го познаваме и да разбираме сърцето и мислите Му, а това може да стане само ако Той ни се открие. Трябва да знаем това – Той иска да ни открива неща, а не да ги крие от нас. Той иска да ни приобщи към Себе си, а не да бъде загадъчен. Той ни дава наставления преди да ни поправя.

Докато четеш историята, от която е взет днешния стих (Лука 24:13-35), може би ще забележиш, че Бог говори на тези ученици по същия начин, по които ще говори и на теб – чрез други хора (стихове 22-24), чрез Словото (стихове 26-27) и в сърцата им. „Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (стихове 31, 32). Не можеш да избереш начина, по който Той да ти говори, но можеш да избереш да Го слушаш (Откровение 3:20). Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му.

Молитвата ми за теб днес е: обичай Божието слово, ослушвай се за гласа Му и прави това, което Той ти каже.

снимка: Интернет