Да чуваме Божия глас

„Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (Лука 24:32)

„Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му“

Как звучи Божият глас, когато Той ни говори? Винаги съм си мислел, че Бог звучи точно като баща ми в моментите, когато ми казваше: „Алън Рей…“ Второто ми име се ползваше само, когато ми правеха забележка. Това се случваше често, но ако баща ми говореше с мен само, когато трябваше да ме поправи, нашите взаимоотношения щяха да са повърхностни, аз нямаше да го опознавам, нито щях да ставам по-мъдър.

Дали Бог мълчи, оставяйки ни да гадаем какво мисли? Дали Бог говори само, когато иска да ни поправи? Това са важни въпроси. Това доколко разбираме (или не разбираме) Бога определя до голяма степен взаимоотношенията ни с Него и нашите очаквания. Не можем да живеем мъдро, да бъдем откровени с Бога и да Му се доверяваме, ако не сме убедени какъв е Той в действителност.

Илия беше уплашен и объркан. Разгневената царица Езавел го беше заплашила със смърт и той избяга, за да спаси живота си, докато най-накрая рухна твърде изтощен да продължи нататък. Той беше отчаян от живота, чувстваше се самотен и забравен (3 Царе 19:1-18). Тогава Бог срещна този уплашен беглец и Илия положи усилие да отиде на мястото, където Бог щеше да му говори. И Бог наистина му говори, но по неочакван начин.

„Тогава Господ му каза: Излез и застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше, и силен вятър цепеше хълмовете и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не беше във вятъра. А след вятъра имаше земетресение, но Господ не беше в земетресението. А след земетресението – огън, но Господ не беше в огъня. А след огъня – тих и нежен глас (3 Царе 19:11, 12). Ако Бог беше говорил на Илия чрез природните стихии – вятъра, земетресението и огъня – това щеше само да засили страховете му. Дали това щеше да му даде яснота относно настоящите събития в живота му?

Илия имаше нужда Бог да му говори по подходящ начин, за да го чуе. Божият глас беше нежен – от това се нуждае човек, който и без това е крайно напрегнат. Бог шепнеше – така човек, чието внимание е приковано в друга посока, ще трябва да се заслуша внимателно, за да чуе какво иска да му каже Бог. Божиите думи даваха напътствие – за бъдещето на Илия, а не за миналото му – това се нуждае да чуе човек, загубил се в страховитите обстоятелства.

Според мен Бог може да бъде част от всекидневния ни живот само толкова, колкото Го поканим и включим. Той иска да общува с нас. Той иска да Го познаваме и да разбираме сърцето и мислите Му, а това може да стане само ако Той ни се открие. Трябва да знаем това – Той иска да ни открива неща, а не да ги крие от нас. Той иска да ни приобщи към Себе си, а не да бъде загадъчен. Той ни дава наставления преди да ни поправя.

Докато четеш историята, от която е взет днешния стих (Лука 24:13-35), може би ще забележиш, че Бог говори на тези ученици по същия начин, по които ще говори и на теб – чрез други хора (стихове 22-24), чрез Словото (стихове 26-27) и в сърцата им. „Те си казаха: Нима не горяха сърцата ни, когато Той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанията?“ (стихове 31, 32). Не можеш да избереш начина, по който Той да ти говори, но можеш да избереш да Го слушаш (Откровение 3:20). Колкото повече място отделяме в живота си за Божието слово, толкова по-добре ще чуваме гласа Му.

Молитвата ми за теб днес е: обичай Божието слово, ослушвай се за гласа Му и прави това, което Той ти каже.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: