Archive for февруари, 2011

Принципът на жетвата

„…понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7)

„Контролирай мислите си и нещата, към които се привързваш, по този начин успешно ще направляваш живота си“

Умът и сърцето са плодородна почва. Там растат повече неща, отколкото можем да си представим. Това, което редовно засаждаме там, най-накрая ще даде плод, било то добър или лош. Зависи какво засаждаме. Твърде вероятно е собственото ни сърце и ум да бъдат най-плодородната почва, в която някога ще сеем. И на това плодородно място семената, които сеем ще дадат изобилен плод. Затова е от първостепенна важност да подбираме внимателно и мъдро мислите и пристрастията, които допускаме там.

Този принцип е валиден и за този живот, и за следващия – ще пожънеш това, което си посял, и то в по-големи количества. Мъдро е целенасочено да сеем това, което се надяваме да получим и никога да не посяваме дори и семенце от нещата, които не бихме искали да имаме в живота си.

Библията казва: „…понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7). Първо лошата новина: „Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление…“ И сега добрата новина: „а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“. И в двата случая това е действителността: „…своевременно ще пожънем“ (Галатяни 6:7-9). Жътвата е неизбежна – в единия случай ще пожънеш това, с което Той иска да те благослови, а в другия – това, което си избрал за своя собствена вреда.

Вероятно си забелязал, че ако се притесняваш известно време за нещо, скоро тревогата ти започва да расте. Леката тревога скоро се превръща в силен и завладяващ страх. Изкушение, на което тайно се наслаждаваш в ума си, скоро се изражда в неправилни постъпки пред очите на всички. Неправилни желания скоро се израждат в нечист апетит. Контролирай мислите си и нещата, към които се привързваш, по този начин успешно ще направляваш живота си. Давид се молеше: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, Канара моя и Избавителю мой“ (Псалм 19:14).

От друга страна, ако мислиш положително и се съсредоточаваш върху възможностите, които имаш, вярата и увереността ти ще нарастват. Апостол Павел, несправедливо затворен в Рим и подложен на местната сурова реалност, пише: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос… мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение“ (по 2 Коринтяни 10:3-5 и Филипяни 4:8).

Молитвата ми за теб днес е: когато сееш мисли за това, което се надяваш да пожънеш.

снимка: Интернет

Advertisements

Велика размяна

„…да им дам венец вместо пепел…“ (Исая 61:3)

„Твоето бъдеще е част от утрешния ден, а не от вчерашния“

Пепел… Какви мисли ви навява тази дума? Пепелта остава след като сгряващия огън, на който си се наслаждавал, е угаснал. Понякога животът ни изглежда точно така. С тъга си спомняме за по-добрите дни, а днешния ден не отговаря на очакванията ни. Случвало ни се е да си казваме: „Никога няма да бъде същото“. И е точно така. Не е нужно нещата да остават все същите, те могат и трябва да бъдат по-добри!

Мисълта, че най-доброто е вече зад гърба ни не ни утешава и окуражава. Не се опитвай да живееш с успехите или провалите на миналото. Библията съветва: „Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Филипяни 3:13, 14). Миналото трябва да остане минало, а не да се превръща в мярка за сравнение на бъдещето. Добро или лошо, болезнено или ползотворно, миналото никога не е подходящо място за живот. Твоето бъдеще е част от утрешния ден, а не от вчерашния.

Ето какъв е Божият план и Неговото обещание – една велика размяна за нещо много по-добро: „Духът на Господа Йехова е на Мене… да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион, да им дам венец вместо пепел, миро на радост вместо плач, облекло на хваление вместо унил дух…“ (Исая 61:1-3).

Забелязваш ли прекрасната размяна в тези стихове, която Бог се зарича да направи? Нещата, които оставяш, са поканата за Неговото снабдяване. Даваш Му разбитото си сърце. Идваш като пленник, живеещ в тъмнина. Донасяш всички причини за скръб, даваш Му болката си. Донасяш пепелта на миналото и признаваш отчаянието си. И тогава любящият Бог взима всичко ненужно и нежелано и в замяна ти дава това, което ти е липсвало – пуска те на свобода, дава ти несравнима утеха, поставя венец на главата ти, помазва те с радост и те облича с хваление. За мен това е велика размяна.

Много е важен фактът, че първото чудо на Исус беше на една сватба в малкото селце Кана. Всичко вървеше по план, беше един весел празник. Но тогава нещо се обърка. Най-доброто, с което разполагаха домакините свърши. Какво направи Исус? Същото, което ще направи и за теб днес – Той ще вземе нещо съвсем обикновено и ще го замени с друго по-добро от всичките ти мечти. Ето какво казаха свидетелите на това чудо: „…ти си запазил най-хубавото вино досега“ (Йоан 2:1-11).

Най-доброто, което си преживявал ще бъде само пепел в сравнение с венеца, който Исус дава. Може би животът ти преди Христос е изглеждал като един безкраен празник, но Библията казва: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито човешки ум си е представял това, което Бог е подготвил за онези, които Го обичат. Но Бог ни разкри тази мъдрост чрез Духа…“ (1 Коринтяни 2:9, 10). Хората са се вкопчили в този свят с всички сили, но нищо тук не може да се сравни с това, което очаква Христовите ученици (Откровение 21:1-5).

Молитвата ми за теб днес е: давай възможност на Бог да те изненадва и удивлява.

снимка: Интернет

Недовършена работа

„…докато сте чужденци на този свят, живейте в страхопочитание”. (1 Петър 1:17)

„Сърцето винаги намира пътя към дома”.

На всички ни е познато усещането, което изпитваме, когато сме далеч от дома малко по-дълго, отколкото ни се иска. Пътуването е било ободряващо, отсъствието от дома ни е освежило и е подновило силите ни, посещението е било приятно, но е дошъл момент, в който мислите и сърцето ни са се обърнали към дома. Учениците на Исус никога няма да почувстват този свят като свой дом, а и не би трябвало. Не ме разбирай погрешно – ние се радваме да бъдем тук, опитваме се да бъдем полезни с много неща, доколкото е възможно да се чувстваме удобно, но вътре в нас чувстваме, че би трябвало да има нещо повече.

Сигурно си чувал поговорката: „Домът е там, където е сърцето ти”. Вярвам, че това е истина. Сърцето винаги намира пътя към дома. Исус обеща, че има място, където сърцата ни ще се чувстват като у дома си. Но това не е този свят. Исус с топлота описа това място като „дома на Моя Баща”. Прочети Йоан 14:1-6. Той познаваше добре дома на Баща Си и той много Му липсваше.

Инстинктивно, дълбоко в сърцето си, знаеш, че Исус е изпълнил даденото обещание. „Отивам (при Баща Си) да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, там където съм Аз“ (Йоан 14:2-3). Никога няма да си напълно щастлив, докато сърцето ти най-накрая не си отдъхне в Христос, у дома, на мястото, което Той приготвя за теб. Библията описва вътрешния ти копнеж за дома така: „…положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче, да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог“ (Еклисиаст 3:11). Всички ние имаме недовършена работа тук. Земният ни живот винаги ще изглежда малко непълен, дори недовършен. Йосиф, сина на Яков, разбираше, че има недовършена работа. Божиите обещания и цели се простираха отвъд рамките на живота му. Прочети Битие 50:25/ Изход 13:18-19. Плановете, които Бог има за твоя живот са толкова големи, че не могат да се поберат само в рамките на живота ти на Земята.

Сърцето ти тихо го прошепва всеки път, когато потърсиш нещо или някого, който да те допълни. Няма такова място, няма преживяване, което може да го постигне, няма взаимоотношения, които могат да ти го осигурят. Някои мечти ще останат несбъднати в тези кратки години. Някои молитви ще останат неотговорени, докато живееш тук. Взаимоотношенията ще останат несъвършени, докато живееш като несъвършен човек в несъвършен свят. Най-доброто от всичко, което е в сърцето ти, все още те чака у дома. В този свят – то е просто недовършено.

Апостол Павел пише: „Защото, както вече много пъти ви казвах, а сега дори плача, казвайки го отново, много хора живеят като врагове на Христовия кръст… мислят само за земни неща. А нашата родина е на небесата и оттам очакваме Спасителя, Господ Исус Христос, който с властта, чрез която може да покори всичко на Себе си, ще преобрази унизените ни тела, за да станат като Неговото славно тяло“ (Филипяни 3:18-21). Прочети 1 Коринтяни 10:23. Грешка е да пускаш корени тук, да се чувстваш много удовлетворен или привързан към тези кратки години. Толкова много от нещата са временни и незначителни. Библията ни съветва: „Отсега нататък онези…които се ползват от всичко, което светът им предлага трябва да живеят така, сякаш не се ползват от нищо, защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен“ ( 1 Коринтяни 7:31). Живей без да се привързваш към този свят – все още не си у дома!

Молитвата ми за теб днес е: нека сърцето ти бъде привързано към неща, които имат вечна стойност.

Човекът, когото Бог търси

„…тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им“ (2 Летописи 7:14)

„Това, което Бог заповядва не е никак сложно, рядко е трудноизпълнимо, но винаги е задължително“

Имало ли е време, в което народ или човек не са имали нужда от Божията благодат? От историите в Библията разбираме, че Бог винаги иска да дава благодат. Той беше готов да пощади дори порочните градове Содом и Гомор, ако в тях се намерят само десет праведници. Цялата история на Йона показва Божието желание да изпрати пророка с предупреждение в Ниневия и да обърне сърцата на жителите му към Бога. Много пъти Бог изпращаше пророци до Юда и Израил, за да призоват хората да се покаят, ако само поискат. Бог никога не е променял отношението си към народите и хората, но и Неговите изисквания не са се променили.

Има неща, които Бог заповядва на хората да направят. Неговите обещания обикновено са предшествани от духовна инициатива, която ние трябва да поемем. Говори се, че в наши дни могат да се видят условията, които са предшествали упадъка на всяка велика цивилизация. Ако искаш животът ти да бъде такъв, какъвто Бог желае за теб, ако искаш да виждаш възстановяването на други хора, съживяването на църкви, ако искаш народът ти да бъде „Народ, управляван от Бога“, то трябва да последваш съвета на Библията.

Това, което Бог заповядва не е никак сложно, рядко е трудноизпълнимо, но покорството винаги има цена и обикновено не ни се отдава лесно. Днешният стих представя 4 принципа, отнасящи се до Божиите очаквания:

  1. Не поставяй на първо място своите интереси, а Божиите: „…народът Ми, който се нарича с Моето име…“ На чии интереси и приоритети си се посветил – на твоите или на Божиите? (Матей 6:33).
  2. Не разчитай на себе си, а бъди зависим от Бога: „…народът Ми… се смири и се помоли…“ Молитвата ти е най-ефективна тогава, когато смирено и откровено признаеш, че се нуждаеш от Бога.
  3. Остави своята независимост и търси Божиите напътствия: „…и потърси лицето Ми…“ Не може да вървиш в пътя, който сам си избрал и да имаш благодат. Винаги следвай Неговите пътища (Псалм 27:8 и Псалм 37:5).
  4. Не бъди себеправеден, а изпитвай себе си: „…и се отвърне от нечестивите си пътища…“ Докато не поискаш да живееш праведно, Бог не може да работи в живота ти (2 Коринтяни 13:5).

Ето резултатът, който Бог обещава за нас, за нашите общности и нации – „тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им“ (2 Летописи 7:14). Аз съм готов за всичко, което Бог има за мен и искам да видя всичко, което Той ще направи. Щом четеш този материал, вероятно и ти искаш същото. Бог търси човек, който иска от Него нещата, които Той отдавна желае да извърши – човек с желание да се покори на всичко, което Бог заповядва.

Молитвата ми за теб днес е: бъди човека, когото Бог търси.

снимка: Интернет