Втората миля

„Служете… с веселие“ (Псалм 100:2)

„Всяка задача е трудна, когато служим неохотно и без радост“

Вероятно всички сме виждали човек да върши някаква задача, която не харесва, а и самите ние сме били в подобни ситуации в един или друг момент. Често ни се налага да правим неща, които се изискват от нас, макар да нямаме желание за тях. Такъв е животът. Най-добре е да запомним, че отношението, с което служим, е важно точно толкова, колкото и самата задача. Всяка задача е трудна, когато служим неохотно и без радост. Работата вероятно ще бъде свършена, но не достатъчно добре и без удовлетворение.

Исус не одобряваше нагласата да вършим само това, което искаме, тогава, когато искаме. Неговият лек за тази нагласа беше „изминаването на втората миля“. Знаем какво означава това. Изминаването на втората миля описва желанието на човека да направи повече от това, което се изисква от него. Да извървиш първата миля означава просто да направиш задължителното, изминаването на втората миля представя избора ти да направиш всичко, което можеш и което би трябвало да направиш. И никога няма да я изминеш, освен ако не го направиш с радост. Направиш ли само това, което се изисква от теб, няма да изпиташ удовлетворение. Ако така или иначе ще служиш, защо не намериш начин да прекараш добре, докато го правиш?

В окупираната Палестина политическата обстановка позволяваше на римските войници да задължават всеки евреин да носи оръжията им една миля. Това беше изискване на закона. Не беше нужно хората да го харесват, но със сигурност трябваше да се подчиняват. Исус издигна отговора на това изискване далеч над неохотното съгласие до нивото на радостна услуга. Той учеше: „Ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха. Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две“ (Матей 5:39-41). Ако с готовност правим повече, отколкото някой може да ни принуди, ще открием истинската свобода и радост да служим.

Псалмистът пише: „Служете на Господа с веселие“ (Псалм 100:2). Тук трябва да спра, за да проверя сърцето си и да призная, че се стремя да служа на Бога, но дали винаги го правя с готовност? Има ли моменти, когато Му служа, защото трябва, а не го правя с радост? Не искам това да се случва в живота ми, но предполагам понякога е било точно така.

Предлагам едно още по-практично приложение на днешния стих. То изглежда така: „Служи на __________ с радост“. Чие име ще поставиш там – на съпруга или съпругата си, на семейството, на приятелите, на работодателя, на някой непознат, с по-малко късмет, на някой, на когото е ужасно трудно да се угоди? Ако не служим на другите с радост, как въобще можем да служим на Бога с радост? Павел обръща внимание на това, че двете са неразделно свързани: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос“ (Колосяни 3:23, 24).

Молитвата ми за теб днес е: дано винаги намираш сили да извървиш втората миля.

снимка: Интернет

%d блогъра харесват това: