Красноречив живот

„За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“. (1 Коринтяни 9:22)

„Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение“.

Разстоянието между съвременната светска култура и контра-културата на Християнството и моралните и духовни ценности на личната ни вяра все повече се увеличава. Тази духовна пропаст е предизвикателство за Църквата като цяло и за всеки християнин по отделно. Очевидната нужда за откровено споделяне на вярата ни никога не е била по-голяма. Само за няколко поколения културата и отношението преминаха от християнски през пасивно не-християнски към прогресивно анти-християнски.

Във времето на тази растяща нужда ние сме склонни да станем по-плахи в споделянето на вярата си, защото очакваме тя да не бъде приета добре. Какво ни навежда на такива мисли? Днешното поколение не е „израстнало в църквата“. Пракичната вяра, основана на Библията, също както и активното участие в църквата отдавна се приемат за странични и маловажни занимания.

Ние приемаме Библейските истини за даденост, но те са чужди на хората, които не са имали връзка с църквата като деца или възрастни. Възможно е за тези хора езикът и понятията на вярата да са непознати, Библията да няма авторитет, да е неприложима и те да не осъзнават нуждата от ясна духовна вяра. Всичко това вероятно е вярно и само подчертава нуждата им от Спасител!

Опасността е, че поради очевидната липса на познания за духовното, предполагаемата културна враждебност към религията, интелектуалния снобизъм спрямо вярата или нашия собствен страх от отхвърляне можем да станем колебливи в споделянето на вярата си. Нито една от тези причини не оправдава липсата ни на чувствителност към възможностите, дадени от Бога за добре обмислено споделяне на общата нужда на всеки човек от Спасител. Във всяко сърце има дълбоко заложено разбиране за нуждата от истинска вяра. Това беше целта на Павел: „За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина“ (1 Коринтяни 9:22)

Колкото и да е притеснително, ясното напътствие на Писанията е, че ние трябва да бъдем свидетели за Исус и със силата на Святия Дух да разказваме за Божията любов и прошка чрез смъртта на Исус за всички грехове. Това беше последната заповед на Исус, преди да се върне при Отец, последните Му думи към учениците Му. Виж Деяния 1:8-9.

Петър даде практичен съвет как да споделяме Исус: „Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда“. (1 Петрово 3:15) Много по-добре е да видиш пример, отколкото да чуеш обяснение. Най-доброто ни свидетелство е ежедневния ни живот. Нека животът ти говори за Исус и когато е необходимо използвай думи! Господ иска да си готов да споделяш любовта си към Него като даваш лично свидетелство за мястото Му в живота ти. Трябва да си готов да виждаш подходящият момент, в който хората проявяват интерес и да бъдеш подготвен да споделяш личното си свидетелство за вярата в Исус Христос.

Моята молитва за теб днес е: нека животът ти бъде по-красноречив от всякакви думи.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: