Окуражители

„…понеже успокоиха моя дух и вашия…“ (1 Коринтяни 16:18)

„Всеки човек се нуждае от приятел, който е готов да го изслуша със загриженост и от място, където да бъде освежен“

Всеки има нужда от човек до себе си. А някои хора като че ли имат нужда от човек до себе си през цялото време. Всички имаме нужда от приятел, с когото да се видим и да поговорим – приятел, който да ни изслуша и е загрижен. Един толкова плодотворен автор и мисионер като апостол Павел разбираше тази истина. В писмата си той често споменава своите спътници и помощници в пътешествията. Техните имена обикновено са ни непознати – неизвестни хора, познати единствено на Павел и на шепа други. Но те са били от голямо значение за живота и служението му.

„Радвам се за идването на Стефаний, на Фортунат и на Ахаик, защото те запълниха вашата липса; понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци“ (1 Коринтяни 16:17, 18). Павел беше радостен и окуражен от пристигането на приятелите си. Толкова се радвам, че и аз имам такива приятели и се надявам, че аз също съм такъв приятел.

Животът ни не е низ само от хубави моменти. Понякога пътят, по който вървим е труден и проблемите на раменете ни са тежки. Приятелите могат да направят и най-лошия ден по-добър, неприятното – поносимо, трудното – възможно. Ако искаш другите да са до теб в трудностите ти, постарай се да намираш време за тях и да ги цениш в най-щастливите си дни и бъди до тях в техните трудности.

Окуражаването е често срещана тема в Новия завет. Окуражавам означава да вдъхна кураж. Всекидневният ни живот изисква кураж, а за да го имаме се нуждаем от помощта на околните. „…откъдето братята (в Рим), като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри“ (Деяния на апостолите 28:15).

Бог е най-добрият Окуражител. „А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да окуражи (утеши) сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово“ (2 Солунци 2:16, 17). Ако търсиш кураж – най-добре отиди първо при Бога. Той ще е до теб, когато другите няма да могат. Неговата загриженост за теб е непроменима. Освен това кой може да те вдъхнови и да ти даде смелост по-добре от Бога?

Бъди добър окуражител. Можеш да окажеш влияние в живота на другите и те също ще оказват влияние в твоя живот. „Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите“ (1 Солунци 5:11). „…и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава“ (Евреи 10:24, 25).

Можеш да окуражаваш и себе си. Обезкуражаването най-често идва от самите нас, а не от другите – от нашият избор, от това, което мислим и вярваме. Хората упражняват своето обезкуражаване. Но ако това е истина, значи можем да се окуражаваме като започнем да мислим за други неща, като се стараем да мислим положително и да бъдем твърди във вярата си. „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог“ (1 Царе 30:6). Ако Давид успя да го направи, то и ти можеш – бъди окуражен в Бога днес!

Молитвата ми за теб днес е: Божията доброта да ти дава кураж, който да споделяш с другите.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: