Archive for април, 2011

Очаквания

„…как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог…“ (1 Тимотей 3:15)

„Къде се намираш в момента не е толкова важно – по-важно кой си там, където си“

Често срещам хора, които си „търсят църква“. Те са пълни с очаквания, но много често не са наясно доколко те са правилни. Чудя се колко от тях имат точна библейска представа какво трябва да представлява една църква. Мисля, че всеки човек или семейство би трябвало да търси същото, което и Бог очаква от църквата Си.

Повлияни от съвременното консуматорско мислене, много хора търсят църква по същия начин, по който биха търсили супермаркет, ресторант или козметичен салон – удобно разположение и лесен достъп, качествен продукт на разумна цена, приятен персонал, добро обслужване, надминаване на очакванията. Позволете ми да предложа няколко основополагащи очаквания, които според мен характеризират една „добра“ църква:

  • Очаквам да намеря поклонение, в чиито център е Христос. Поклонението не е определен стил музика, не е дори това, което отговаря на личните ти предпочетания. Със сигурност не се случва само „отпред“, където тези, които го правят добре просто те развличат – това се нарича представление! Търси църква, в която хората са ангажирани – активни участници в изразяването на хваление към Бога. Не се допускат зрители.
  • Очаквам да намеря качествено библейско поучение – практично, уместно и приложимо към всекидневния живот, което да насърчава моето собствено изучаване и разбиране. Както пастора, така и хората трябва да ценят Божието слово и забележимо да се опитват да живеят според Неговите истини. „…смирено приемете посятото в сърцата ви Божие слово, което може да ви спаси. Бъдете изпълнители, а не само слушатели на Божието слово, иначе сами себе си заблуждавате“ (Яков 1:21, 22). Бог не търси учтиви слушатели, Той търси истинско покорство.
  • Очаквам да намеря истински приятелства. Една здрава църква представлява „семейство от семейства“, в което хората си помагат, защото са искрено загрижени един за друг. Не мога да преживея такива библейски взаимоотношения, ако ги огранича само до срещата в неделя сутрин. За толкова кратко време и в такава обстановка като църковната служба, мога да разбера дали някой обича Бога, но любовта към хората трябва да е „практична и забележима“, в един по-дълъг период от реалния живот извън сградата на църквата.
  • Очаквам хората да бъдат въвлечени по практичен начин в достигането на невярващи. Тези, които търсят Бога истински, ще изразяват Божието сърце към всички, ще докосват този свят в рамките на влиянието, което Бог им е дал. „…и ще бъдете свидетели за Мене… до края на земята“ (Деяния на апостолите 1:8).
  • Очаквам служение, което предлага щедро милост, основана на Библията. Очаквам църковните лидери да търсят Божието водителство и да водят с вяра и честност. Всяка църква може да казва на хората какво не бива да правят и много го казват на драго сърце. Аз бих търсил църква, която ми казва какво ще направи Бог и какво мога да направя аз, за да израствам духовно и да ходя в силата на Божието слово и Божия Дух. Това, което една църква ти предлага и това, което ти можеш да й предложиш, е еднакво важно.

Ето сега и това, което не очаквам. Не очаквам да намеря съвършеното място със съвършените хора. Ако някой от нас го намери, той ще го развали със собствените си несъвършенства. Не очаквам, че всичко ще се върти около мен. Не очаквам църквата (която и да е тя), да задоволява всичките ми нужди. Редно е да се съсредоточа върху това, което аз мога да направя за Бога и за другите.

Пожелавам ти приятно „търсене на църква“. Избирай внимателно и с молитва – животът ти може да зависи от това. Къде се намираш в момента не е толкова важно – по-важно е кой си там, където си.

Молитвата ми за теб днес е: разбери какво търси Бог и търси същото.

снимка: Интернет

Advertisements

Лесен урок

„На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14)

„Бог ще ни възнагради за всяко добро, което вършим – за Него или за хората“

Животът ни учи на един лесен урок – това, което правим и казваме, добро или лошо, рано или късно ни се връща под някаква форма на добрина или проблеми. Това, че ни се иска да говорим или да се държим по определен начин, не означава, че би трябвало да го правим. Това, което даваме, определя какво ще получим в замяна. Така че единственото мъдро нещо, което можем да направим, е да обмисляме внимателно ефекта от думите и действията си предварително.

Соломон мъдро отбелязва: „На човека се въздава според делата на ръцете му“ (Притчи 12:14). Това може да е окуражително или ужасяващо. Чудесно е да знаем, че Бог награждава добрината, но никак не е утешително да осъзнаем, че Той няма да ни спести горчивите плодове от неправилните постъпки. Библията нарича това „сеене и жънене“: „Който сее в нивата на грешната си природа, ще пожъне от нея разруха, а който сее в нивата на Духа, ще пожъне от Него вечен живот“ (Галатяни 6:7-10).

Спомням си, че когато бях дете дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на човека“. В последствие разбрах какво е имал предвид. Той беше научил, че за всяко добро, извършено към Бог или хората, ще бъде отплатено с благословение от самия Бог – по един или друг начин. Наградата не винаги ще бъде в очакваната форма, но винаги ще идва от Единствения Източник на всяко добро. Бог няма да допусне някое добро да остане без награда и Той използва този, когото желае, за да бъде извършена волята Му.

Ето практичното приложение на този урок – никога не се колебай да извършиш това, което знаеш, че е правилно. Възможностите за това пресичат пътя ти с Божието благословение и имат за цел да те обогатят. И обратното – никога не прави това, което знаеш, че е неправилно, дори на пръв поглед да изглежда незначително и незабележимо. Има един морален закон – доброто води до добро и нищо добро няма да излезе от нещо лошо.

Можеш да разчиташ на това. „Понеже знаете, че всеки слуга или свободен ще получи от Господа същото добро, каквото върши“ (Ефесяни 6:8). Може да не осъзнаваш връзката с определена ситуация на момента, но Бог я вижда и помни, и отплаща по съответния начин.

Молитвата ми за теб днес е: прави добро и със сигурност ще получиш щедра награда.

снимка: Интернет

Статуквото

„Едно нещо съм поискал от Господа… да живея в дома Господен“ (Псалм 27:4)

„Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“

Статукво – латински термин, описващ „минало и настоящо състояние на съществуване“ – никога няма да бъде най-добрата възможност за бъдещето ти. И все пак хората приемат „състоянието на нещата“ за приемливо, дори когато то не ги удовлетворява. Защо сме готови толкова лесно да се примирим със съществуващото положение, вместо силно да се стремим към това, което може да е по-добро? Ако бракът ти се нуждае от повече внимание – потърси помощ. Ако семейството ти се разпада – направи нещо. Ако работата ти е задънена улица – потърси си друга. Ако духовният ти живот е в застой – започни да се отнасяш сериозно към Бога.

Много неща в живота се направляват от това, което желаем целенасочено, а не между другото. Желанието оформя решенията, решенията се отразяват на посоката, посоката определя съдбата. Не можеш да си позволиш да оставиш съдбата на случайността. Забелязал съм, че един определен аспект в начина на живот намалява постиженията, в която и да е област. Това е небрежността към това, към което не можем да си позволим да бъдем небрежни. Бракът и семейството страдат от липсата на внимание, приятелството охладнява… Това се получава, защото не са поставени на първо място. Не можем да успеем на работното място или в бизнеса, ако не приемаме сериозно доверието и възможностите, които получаваме. Ако сме небрежни към дома, градината, колата или финансовите си отговорности – какъв ще бъде резултата? Къщата ще бъде занемарена, в двора ще порастат плевели, колата бързо ще се обезцени, ще потънем в дългове и финансите ни ще бъдат в безпорядък. Логично е да се замислим, че не може да се отнасяме небрежно към нещо толкова важно и вечно като нашия духовен живот. Не можем да се залъгваме, че той ще процъфтява. Нещата, които наистина са важни за нас получават съответното време и внимание. Това, за което сме загрижени, ще се развива, а това, което пренебрегваме – ще западне.

Цар Давид написа: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся – да живея в дома Господен през всички дни на живота си“ (Псалм 27:4). Давид копнееше за това. Неговият копнеж разтърси статуквото, изправи се срещу мечка и лъв, застана безстрашно пред гиганта, успокои душата на един изтерзан цар и доведе Давид до трона. Този копнеж направи Давид скъп за Бога. Може би затова Бог го нарече „човек по Моето сърце“ (Деяния на апостолите 13:22). Този копнеж ясно личеше в песните му и все още ехти във всичко, написано от него. Той изпитваше дълбоки чувства, беше силно загрижен и живееше пълноценно.

Как Бог и хората около теб биха описали вярата и духовния ти живот днес?(Филипяни 3:8-17)

Преди няколко години забелязах, че много често отговарям с необвързващата фраза „Както и да е“. Тогава реших да променя отношението си, за да се промени и отговора ми (или липсата на такъв – в зависимост от ситуацията). „Както и да е“ не е правилното отношение за човек, който има намерение да преследва Божието най-добро. Опасно е да се отнасяш лековато към вечните неща. Небрежните християни стават духовни жертви.

Чувствам се отново предизвикан към духовен стремеж, да живея със страст и целенасочено в личен и духовен план. В последните дни ме вълнуват следните думи: „Небрежността към духовния ни живот е пагубна за копнежа по духовното“. Аз избирам да живея със страст и ясно разбиране за нещата, които докосват вечността.

Молитвата ми за теб днес е: живей за Бога със страст и целеустременост.

снимка: Интернет