Archive for май, 2011

Истинско задоволство

„…научих се да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря“ (Филипяни 4:11).

„Ако нямаш това, което искаш, научи се да искаш това, което имаш“

Задоволството е труднопостижимо в свят, в който хората винаги искат нещо повече, нещо различно или нещо, което досега не са имали. Ако нещо е малко, ние искаме да е голямо. Ако нещо е старо, искаме да е ново. Ако нещо принадлежи на друг, искаме да е наше. Попитали един много богат човек: „Колко пари биха направили богатия щастлив“? Какъв бил неговият отговор? „Още малко!“ А после се чудим защо не сме щастливи! Факт е, че при повечето хора желанията далеч надминават нуждите. Задоволството е осъзнаването кога имаме достатъчно. Защо не се радваме на това, което Бог ни осигурява?

Преди много време чух един прост съвет: „Ако нямаш това, което искаш, научи се да искаш това, което имаш“. „Не се увличайте в алчност; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“ (Евреи 13:5). Няма ли да си по-щастлив ако направиш това или по-скоро ако искаш да го направиш? Това ме води до извода, че алчността (пожеланието) е семето на неудовлетворението. Когато силно искаме нещо чуждо, дори във вреда на другите, ние губим удовлетворението си от това, което Бог вече ни е дал. Исус никога не е проповядвал против богатството. Неговите проповеди са срещу алчността и неблагодарността. Виж Лука 12:15-21.

Признавам, че израстнах в по-простички времена. Като деца не сме разполагали с много неща, които днес погрешно се считат за необходимост. Може би е било така, защото много малко от познатите ни са имали нещо повече. Ние разполагахме с достатъчно – изобилие без много излишък. По-важното бе, че майка ми и баща ми никога не са показвали с думи или дела, че това, с което разполагахме е недостатъчно. Нашето семейство беше щастливо и доволно.

Ап. Павел пише:  „…научих се да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря… във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната“ (Филипяни 4:11-12). Забелязваш ли на какво набляга Павел? „Научих се…“. Тези стихове ми казват няколко неща за задоволството.

  1. Задоволството е процес. То няма просто да се появи, не се научава за една нощ. Всеки ден можеш да се учиш малко повече да бъдеш доволен, но по пътя ще има изпитания, които да ти показват дали напредваш.
  2. Задоволството не зависи от обстоятелствата. Ап. Павел написа едни от най-радостните си думи в затворническата килия. Разбери това веднъж за винаги – не е нужно да имаш повече, за да си щастлив. „А благочестието със скромност е голяма печалба. Защото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо, но като имаме храна и облекло, нека бъдем доволни“. (1 Тимотей 6:6-8)
  3. Задоволството приема ритъма на живота. Ще има периоди, в които разполагаме с повече и периоди, в които разполагаме с по-малко. Те всички са ценни. Във време на изобилие се учим да сме благодарни и да даваме, във време на нужда се учим да се доверяваме и да ценим.
  4. Задоволството е доверие в Божието снабдяване. „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява…  А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:13/19). Щом Бог е до теб винаги ще имаш достатъчно. Наслаждавай се на нещата, които Той ти осигурява и бъди благодарен – на Него и на другите.

Молитвата ми за теб днес е: Нека целта в живота ти бъде да живееш по-добре, а не да имаш повече.

снимка: http://www.sxc.hu

Напрежението

„Като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост“ (Яков 1:3)

„Напрежението, на което устояваме с благодат и вяра изгражда в нас ценни духовни качества“

Напрежението е неизбежна част от нашето ежедневие. Финансово, свързано с взаимоотношенията или работата, емоционално, духовно – не е никак приятно, когато го има. В някои случаи е нормално, но във всички случаи може да се извлече полза от него. Без напрежение, постиженията ни щяха да бъдат под нашите възможности и ние никога нямаше да достигнем пълния си потенциал. Ставаме по-силни, ако устояваме на това, което ни прави по-слаби. Ставаме по-добри, преодолявайки предизвикателствата, които изискват от нас да вършим това. Крайните срокове и трудностите не са неползотворни, освен в случаите, когато си ги налагаме сами, поради липса на правилно планиране или лош избор.

Макар че беше твърде отдавна, аз все още си спомням как в гимназията, в час по физика, учителят ни демонстрира силата и способността на заобикалящия ни въздух да смачка метална консервена кутия, след като атмосферното налягане в нея беше значително намалено. Консервената кутия беше смачкана! Обектът нямаше нужното налягане да устои на външните сили. Не позволявай това да се случи с теб.

Може би си чувал практичният съвет: „Не позволявай напрежението да те владее“. Възможно ли е това и ако да – как? Външното напрежение не е чак такъв проблем, ако имаме достатъчно вътрешна сила да му се противопоставим и устоим. Напрежението съществува, отговорът не е живот без стрес, усилия и безпокойства.

Исус едновременно обеща и предупреди: „Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). Слушай какво казва Бог на сърцето ти. Думата на Бог, вътре в твоето сърце, е тази сила, която устоява на всеки външен натиск и противопоставяне. „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество… за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите“ (Ефесяни 6:18-10).

„Вие сте от Бога… и сте ги победили, защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света“ (1 Йоан 4:4). Скрити в безопасност в Исус Христос, стоейки твърдо в истината и мощта на Божието слово, ние можем да мерим сили с всяка неприятна задача или тревога, с която бихме се сблъскали. Библията казва, че вътре в нас се нуждаем силно от постоянство, характер и надежда. Знаеш ли как се изграждат тези динамични духовни качества? Павел пише: „…като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда“ (Римляни 5:3, 4). Напрежението, на което устояваме с благодат и вяра изгражда в нас ценни духовни качества. Скръб е превод от гръцката дума thilipsis, която означава натиск от всички страни. Павел описва случай, в който е бил поставен „под твърде голямо напрежение, свръх силите ни…“ (2 Коринтяни 1:2-10).

Яков, братът на Исус, подтвърждава в своето писмо: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък (Яков 1:2-4).

Молитвата ми за теб днес е: когато си в напрежение и скръб потърси Неговата сила, за да устоиш.

снимка: Интернет

Твоите дарби

„Човек не може да поеме върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето“ (Йоан 3:27)

„Пътят към най-големите ти успехи се крие в изпълнението на Божията воля“

Често хората постигат много по-малко, отколкото биха могли, защото се опитват да правят това, което искат, а не това, което трябва. Ние не сме еднакво надарени за всичко, а можем да бъдем успешни само в тези начинания, за които Бог ни е надарил. Ще намерим успехът и удовлетворението в живота, когато разберем и започнем да правим това, за което Бог ни е призовал. Това е и моментът, в който ще открием талантите си. Хората пропиляват твърде голяма част от живота си, настоявайки да правят това, което някой талантлив човек прави добре и без усилия, но нямат подготовката, способностите, посвещението и опита му. Трябва да откриеш това, към което си призован.

Пътят към най-големите ти успехи се крие в изпълнението на Божията воля. Когато се довериш на Божия план за това, което е най-добро за теб, ще бъдеш готов да пожертваш удобството си. Ще имаш желание да работиш по-усилено и ще се посветиш на усвояването на уменията, необходими за постигане на най-доброто в работата ти. Ние не осъзнаваме на какво сме способни, но Бог знае. Той ни е създал със специални умения.

Учениците на Йоан ревнуваха заради него, когато тълпите започнаха да следват Исус. „Човек не може да поеме върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето… Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:27, 30, виж също 1 Коринтяни 4:7). Доволен ли си от това, което Бог ти е дал да правиш? Йоан не искаше да заеме мястото, което Бог беше дал на някой друг. Той не мислеше, че успехът му е по-малък и не се чувстваше неуспял. Всъщност след смъртта на Йоан, Исус го похвали със следните думи: „Между родените от жена няма по-голям от Йоан“ (Лука 7:28). Йоан знаеше кой е и какво най-добре може да прави за Божиите цели. Той се радваше да бъде себе си, не завиждаше на целите на друг и не изпитваше нужда да се сравнява и състезава.

Ако не си удовлетворен да бъдеш себе си, непрекъснато ще се състезаваш с околните и ще се сравняваш с тях. Павел също дава добър пример: „Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно“ (2 Коринтяни 10:12-18). Ти си създаден уникален. Нека твоята уникалност да послужи на Бога напълно. Докато не бъдеш удовлетворен от Божия план за живота си, ще се бориш да бъдеш някой, който не си, ще се опитваш да правиш неща, в които не си достатъчно добър, а това може да доведе единствено до притеснение и разочарование, но не и до успехи.

Забелязал съм, че помощта от Бога съпътства задачите, които Бог дава. Мисля си, че често тълкуваме погрешно думите на Павел: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13). Като че ли злоупотребяваме с това чудесно обещание, когато поставяма акцента повече на това, че сме способни на всичко, а не на пълната ни зависимост от Неговата сила за всичко, което правим в Негово име. Следните думи на Исус внасят нужния баланс: „…без Мен не можете да направите нищо“ (Йоан 15:5). Христос не ни дава сила да правим каквото си искаме – Той ни дава сила за нещата, които Той направлява.

Молитвата ми за теб днес е: искай това, което Бог има за теб – нито повече, нито по-малко.

снимка: Инетрнет

Любов без край

„…като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби“ (Йоан 13:1)

„Измеренията на Божията любов са необхватни, но не непознаваеми“

Любовта, така както е описана в Библията, притежава могъща сила (1 Коринтяни 13:4-8, 13). Но често любовта, която ние даваме и получаваме, може да бъде твърде крехка и доста капризна. Нашите опити да проявяваме любов лесно биват наранявани и се променят непредсказуемо. Това е така, защото нашата любов е по-скоро условна, зависима от обстоятелствата и поведението на другите – прилича повече на термостат на взаимоотношенията, просто регистриращ околната температура, отколкото на термостат, регулиращ температурата. Представете си, че Бог ни обичаше така, както понякога ти и аз обичаме Него и другите.

Добрата новина е, че Божията любов не прилича на нашата, не е крехка и непостоянна, а е трайна и непроменима. Би трябвало обаче нашата любов да прилича повече на Неговата. Учениците, които Го следваха не винаги бяха най-приятната компания, с която да прекараш времето си. Също като нас, понякога те пропускаха същността, бориха се да устоят, даваха превес на своите планове пред Неговите, състезаваха се един с друг, имаха определен темперамент и лесно раними чувства, обещаваха повече, отколкото можеха да изпълнят, дори се проваляха ужасно и прехвърляха отговорността на Исус, когато ставаше напечено. Понякога единственото предвидимо нещо за повечето хора е тяхната непредвидимост. И все пак Исус ги обичаше по един невъобразим, променящ живота начин.

Йоан беше удивен: „…като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби“ (Йоан 13:1). Неговата любов имаше търпението да обяснява Божието царство отново и отново. Неговата любов разбираше, когато те питаха, противоречаха, отричаха и дори предаваха. Неговата любов устояваше, когато те го напуснаха, страхувайки се за собствената си безопасност. Неговата любов Го изведе от гроба и Го доведе в стаята, в която се бяха събрали, изпълнени със страх. Самият Исус отиде на самотния път, по който някои от тях се връщаха у дома в Емаус, опитвайки се да продължат живота си без Него, и до морския бряг, където миналия им човешки опит и най-добрите им усилия оставиха мрежите празни, а живота им пуст. Четейки Стария и Новия завет откриваме, че Бог, в различни житейски ситуации, проявява същата любов, която има и към нас днес (Римляни 8:37-39).

Павел възхвалява тази любов: „..и по естество сме били деца на гнева, както и другите. Бог, обаче, който е богат на милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, въпреки че бяхме мъртви в престъпленията си, ни съживи заедно с Христос“ (Ефесяни 2:3-5). „Моля се чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните с цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-19). Няма нищо друго, от което да се нуждаем толкова много, колкото от любов без край.

Измеренията на Божията любов са необхватни, но не непознаваеми. Божията любов е любов без край – любов, която ни достига в нашата безпомощност, устоява въпреки пренебрежението, постоянства въпреки капризите, лекува нашето отчаяние, възстановява целта на живота ни и хода на съдбата ни, и подготвя за нас място заедно със Себе си във вечността. Какво иска тази любов в замяна? Исус иска твоята любов, така както искаше и от Петър: „…и Исус му каза трети път: Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме?“ (Йоан 21:15-17). Исус чака твоя отговор!

Молитвата ми за теб днес е: приеми Божията любов и нека тя те изпълва дълбоко.

снимка: Интернет