Любов без край

„…като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби“ (Йоан 13:1)

„Измеренията на Божията любов са необхватни, но не непознаваеми“

Любовта, така както е описана в Библията, притежава могъща сила (1 Коринтяни 13:4-8, 13). Но често любовта, която ние даваме и получаваме, може да бъде твърде крехка и доста капризна. Нашите опити да проявяваме любов лесно биват наранявани и се променят непредсказуемо. Това е така, защото нашата любов е по-скоро условна, зависима от обстоятелствата и поведението на другите – прилича повече на термостат на взаимоотношенията, просто регистриращ околната температура, отколкото на термостат, регулиращ температурата. Представете си, че Бог ни обичаше така, както понякога ти и аз обичаме Него и другите.

Добрата новина е, че Божията любов не прилича на нашата, не е крехка и непостоянна, а е трайна и непроменима. Би трябвало обаче нашата любов да прилича повече на Неговата. Учениците, които Го следваха не винаги бяха най-приятната компания, с която да прекараш времето си. Също като нас, понякога те пропускаха същността, бориха се да устоят, даваха превес на своите планове пред Неговите, състезаваха се един с друг, имаха определен темперамент и лесно раними чувства, обещаваха повече, отколкото можеха да изпълнят, дори се проваляха ужасно и прехвърляха отговорността на Исус, когато ставаше напечено. Понякога единственото предвидимо нещо за повечето хора е тяхната непредвидимост. И все пак Исус ги обичаше по един невъобразим, променящ живота начин.

Йоан беше удивен: „…като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби“ (Йоан 13:1). Неговата любов имаше търпението да обяснява Божието царство отново и отново. Неговата любов разбираше, когато те питаха, противоречаха, отричаха и дори предаваха. Неговата любов устояваше, когато те го напуснаха, страхувайки се за собствената си безопасност. Неговата любов Го изведе от гроба и Го доведе в стаята, в която се бяха събрали, изпълнени със страх. Самият Исус отиде на самотния път, по който някои от тях се връщаха у дома в Емаус, опитвайки се да продължат живота си без Него, и до морския бряг, където миналия им човешки опит и най-добрите им усилия оставиха мрежите празни, а живота им пуст. Четейки Стария и Новия завет откриваме, че Бог, в различни житейски ситуации, проявява същата любов, която има и към нас днес (Римляни 8:37-39).

Павел възхвалява тази любов: „..и по естество сме били деца на гнева, както и другите. Бог, обаче, който е богат на милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, въпреки че бяхме мъртви в престъпленията си, ни съживи заедно с Христос“ (Ефесяни 2:3-5). „Моля се чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните с цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-19). Няма нищо друго, от което да се нуждаем толкова много, колкото от любов без край.

Измеренията на Божията любов са необхватни, но не непознаваеми. Божията любов е любов без край – любов, която ни достига в нашата безпомощност, устоява въпреки пренебрежението, постоянства въпреки капризите, лекува нашето отчаяние, възстановява целта на живота ни и хода на съдбата ни, и подготвя за нас място заедно със Себе си във вечността. Какво иска тази любов в замяна? Исус иска твоята любов, така както искаше и от Петър: „…и Исус му каза трети път: Симоне, сине Йонов, обичаш ли ме?“ (Йоан 21:15-17). Исус чака твоя отговор!

Молитвата ми за теб днес е: приеми Божията любов и нека тя те изпълва дълбоко.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: