Archive for юли, 2011

Бъди спокоен

„Аз вярвам в Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано“ (Деяния 27:25)

„Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства“

Трябва да разберем следното – не всичко ще бъде така, както ни се иска, но винаги ще става така, както Бог е казал. Първото може и да не е особено насърчително, но второто би трябвало да ни носи увереност. Божиите намерения не могат да бъдат осуетени нито от хора, нито от обстоятелства. Бог може да допусне за известно време хора или обстоятелства да забавят или да се отклонят от плана Му, но Той остава суверен и Неговата воля е върховна.

Моят баща ми даде добър съвет за Божия характер и власт, докато бях в колежа и се подготвях за служение. Той подчерта, че в живота и служението ми ще се появяват хора в позиция да осуетят Божията воля в ситуации, които ме засягат. В такива моменти трябва да помня, че Бог управлява според Своята воля. Татко ми каза: „Бог няма да позволи на никого да вземе решение, което да ограби Божието най-добро за теб. Само ти можеш да направиш избор, който да застраши Божията воля в живота ти“. Бъди спокоен, ти си на сигурно място в Божиите ръце и бъдещето ти се направлява от Неговата воля, независимо от действията и мненията на други хора (Исая 26:3, 4).

Апостол Павел беше затворник и пътуваше към Рим, за да изложи случая си пред Цезар (Деяния 27:1-28:10). Капитанът и собственикът на кораба решиха да отплават, въпреки предупрежденията на Павел и неподходящото време. Може би техният избор беше воден по-скоро от търговски съображения, отколкото от мисли за сигурността. Те бяха застигнати от голяма буря, която доведе до отчаяние дори безстрашните войници и опитните моряци.

Никой не беше виновен за бурята. И най-добрите, и най-лошите хора попадат в бури (Деяния 27:6-14). Имаше три съвсем различни причини, поради които хората попаднаха в едно и също затруднение. Капитанът и собственикът сами бяха взели глупаво решение противно на съветите. Войниците и моряците бяха попаднали в опасност, докато изпълняваха задълженията си. Павел и останалите затворници бяха в тази застрашителна ситуация поради решенията на други хора. Но независимо от причините, Бог беше в контрол – милостив към собственика и капитана, състрадателен към войниците и моряците, защитаващ Павел и затворниците.

Не се паникьосвай. Успокой страховете си, накарай сърцето си да замълчи и се вслушай в Божия глас. Ето какво разказа Павел: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. А сега ви призовавам да не губите кураж… Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. Ще бъдем изхвърлени на някой остров“ (Деяния 27:21-26). Нещата не винаги ще бъдат идеални, но можеш да бъдеш уверен в Божията съвършена воля, дори във време на криза. Някои неща са незаменими, без други можем да минем. Бог може да пази това, което имаме и може да възстанови това, което губим.

Силите на природата и човешкият избор могат да разбият кораба, но не могат да отнемат нито един човешки живот преди Божието време. Можеш да бъдеш сигурен в едно нещо – животът ще върви така, както Господ заповяда, а не така, както хората си мислят. Представи си всеки ден да живееш с твърдото убеждение, че живота и благополучието ти са на сигурно място в Божиите ръце и са защитени от Неговата съвършена воля (Римляни 12:1, 2).

Молитвата ми за теб днес е: Бог да те пази от безрасъдството и неверието на другите.

снимка: Интернет

Божиите предупреждения

„С вяра Ной, предупреден от Бога… направи ковчег за спасение на дома си…“ (Евреи 11:7)

„Божиите предупреждения могат да бъдат чути най-добре от хора, които живеят със сърца, отворени за Него“

Бог общува с тези, чиито сърца са отворени за Него. Бог говори чрез Библията, чрез послания от пророци, чрез живото Слово Христос (Колосяни 1:28), чрез творението (Псалм 8:3, 4), чрез историята (1 Коринтяни 10:11), чрез знамения и чудеса, чрез сънища и видения (Деяния 2:17), и чрез впечатления от Святия Дух. Той го прави, за да ни инструктира, насърчава, насочва, вдъхновява и да ни направи мъдри. „Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава. В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада хората, когато сънуват в леглата си, тогава Той отваря ушите на хората и запечатва поука в тях, за да отклони човека от намерението му и да извади гордостта от човека“ (Йов 33:14-17).

Понякога Бог общува с хората чрез впечатления и мисли – повече в сърцето и духа, отколкото чрез разума ни. Той използва естествените ни възприятия, знанията и разбирането ни, рационалния ни интелект, емоциите и духовната ни чувствителност. Комуникацията с Него обикновено е беззвучна, но е истинска, не е плод на въображението. Дали Бог говори на сърцата ни и днес или Го е правил само за хората в Библията, или пък никога не го е правил? Историята и в библейските времена, а и по-нататък, е изпълнена с хора, на които Бог е говорил.

Има причина, поради която Исус постоянно напомня на хората: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите… Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно“ (Откровение 2:7-3:22, Еремия 6:10). Проблемът не е толкова в Божията неспособност да общува, колкото в нашето желание да чуем и да приемем това, което ни се казва. Според мен Божият глас може да бъде чут най-добре от хора, които се упражняват да живеят със сърце, отворено за Него. Тези, които имат добра основа в практично познаване на Словото, непреставащо желание да се покоряват и духовна чувствителност да разпознават гласа Му. „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете по него!“ (Исая 30:21)

От многото случаи в Библията, Ной е добър пример за Божиите предупреждения. Неговата история в Стария завет е описана в няколко глави (Битие 6:1-9:17). Историята на Ной и семейството му е обобщена тук само в един стих: „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра“ (Евреи 11:7). Всичко друго е само описание на събитията, но този стих дава същността на историята на Ной.

Залозите бяха много високи, ставаше дума за живота на много хора и особено за живота на семейството му. Когато Бог го предупреди за „неща, които още не се виждаха“, от Ной се искаше забележителна вяра, за да Му се покори в сърцето си. Бог не си бъбри с нас за незначителни неща. Ако пренебрегнем Божиите предупреждения ще сме глупаци. Ето какво можем да научим от примера на Ной – трябва да имаме доверие и увереност в Бога преди да можем да бъдем уверени в това, което чуваме.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш Бога добре, да разпознаваш и да се доверяваш на гласа Му.

снимка: Интернет

Важност

„…частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими“ (1 Коринтяни 12:22)

„Нашата култура не може да направи разлика между известност и важност“

Светът има неправилна представа за важността. Един човек може да е „звезда“ или да е известен заради публичните си изяви – останалите приемат това за доказателство, че той е по-важен от други по-неизвестни от него хора. Но дали е така? Човек може да постигне лоша слава без да е особено забележителен. Лейди Гага е известна, но едва ли ще бъде приета за забележителна в смисъла, в който приемаме други големи изпълнители от миналото и в наши дни.

Анди Уорхол, икона на изкуството на 60-те години, има една много известна реплика: „В бъдеще всеки ще бъде известен за 15 минути“. Тази често използвана фраза –„15 минути слава“ – намери място в съвременния ни език. Славата е краткотрайна. Капризното внимание на публиката неумолимо търси очарованието на нови места. 15-те минути слава и важността не са едно и също.

Мисля, че нашата култура не може да направи разлика между известност и важност. Известността е временна, важността е постоянна. Моят нос, например, е най-забележителен на лицето ми, но далеч не е най-важната част на тялото ми, та дори и на лицето ми. Важността е свързана по-скоро с продължителното влияние, което оказваш в живота на другите, отколкото с известността.

Християните в Коринт също не можеха да направят тази разлика и приемаха някои хора за важни по неправилни причини. Павел поправи грешката им: „Точно обратното – частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими… Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея“ (1 Коринтяни 12:22, 24). Мисля, че това, което Павел имаше предвид е, че всяка част от тялото има своята роля – нито една не е ненужна и следователно всички са важни.

Не се притеснявай за важността си – бъди себе си, уникален и единствен, сътворен от Създателя. Не ти решаваш колко си важен. Това е нещо, което другите определят в зависимост от доброто влияние, което имаш в живота им. Най-добре се заеми да правиш нещата, за които Господ те е надарил, все едно ги правиш за Него, с цялото посвещение и съвършенство, на които си способен, а другите ще определят доколко си важен в техния живот. Опитай се да бъдеш нужен и другите ще те считат за важен.

Павел използва картината на хора, стоящи пред Бога, чиито дела лежат в краката им като „злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама“ (1 Коринтяни 3:12). Всички неща, към които се стремим в живота си изглеждат важни на своето време, но само това, което има вечна стойност ще получи Неговата награда. „Работата на всеки ще се види ясно, защото Денят, който ще дойде с огън, ще направи всичко ясно и същият този огън ще изпита работата на всеки, за да определи каква е“ (1 Коринтяни 3:13).

Има хора, които се трудят анонимно, непознати на никого, рядко оценявани и най-вероятно приемани за ненужни. Не можем да ги наречем забележителни, дори силно да напрегнем въображението си, но техния живот и службата им към Бога и към хората, са неоценими и незаменими (Ефесяни 6:7, 8).

Молитвата ми за теб днес е: целта ти да бъде да оказваш влияние, а не просто да бъдеш известен.

снимка: Интернет

Високи стандарти

„…защото словото Господно го изпитваше (Йосиф)“ (Псалм 105:19)

„Някои неща в живота не подлежат на преговори – независимо от обстоятелствата“

Казва се, че „характерът е това, което си, когато никой не те гледа“. Понякога, когато хората попаднат в ситуация, в която се чувстват онеправдани или пък са далеч от дома, техният характер лесно поема в неправилна посока. Богоугодният характер съвсем не се постига автоматично. Той е резултат на съзнателен избор и твърдо убеждение.

Характерът изисква усилия, дисциплина и постоянство. Понякога изглежда още по-трудно да се запази богоугоден характер, тъй като в нашата култура той никак не се цени и често възникват ситуации, подтикващи към компромис. Характерът често изисква да вървим срещу течението на общоприетото. Йосиф, синът на Яков и внук на Авраам, е един забележителен човек с характер, достоен за пример (Битие 37-50). Йосиф се сблъска с почти всяка възможна провокация и това можеше да бъде извинение за него да пожертва принципите си, но той запази своята почтеност и чистота пред Бога и пред другите непокътната.

Той продължи да вярва на сънищата си, дори когато всички му се противопоставяха. Издигна се над неразбирането и лошото отношение. Справи се и с успеха, и с изкушенията, показвайки праведност и добра преценка. Беше усърден в поверените му задачи като слуга, като затворник, а най-накрая и като владетел. Йосиф избра да прости, когато други биха искали да си отмъстят. Ето това е характер! Често повтаряща се фраза в историята на Йосиф е „и Господ беше с него“. Бог е на страната на хората с характер.

Характерът е резултат на възприети стандарти, които не би пожертвал, заради собственото си удобство и изгода, или за да добиеш популярност. Характерът изисква някои неща в живота да не подлежат на преговори, независимо от обстоятелствата. Когато беше примамен от жената на Потифар, Йосиф отговори праведно: „Как да извърша това голямо зло и да съгреша против моя Бог“. Той не искаше да предаде доверието на господаря си и да накърни собствените си високи стандарти, нито да пожертва Божиите цели за живота си. Характерът е вътрешната сила да останем непоколебимо верни на Бога и на себе си. Научих следния цитат, докато учех литература в гимназията,: „И най-важно – бъди на себе си във всичко верен и както ден след нощ от туй ще следва, че няма никога да се окажеш неверен и към другите“ (Хамлет, Уилям Шекспир).

Не прави компромис със себе си и с целите си. Внимателно избирай ценностите си, защото те определят как ще изживееш живота си. Не можеш да предвидиш всичко, но можеш да се подготвиш като решиш предварително какво би и не би направил при определени обстоятелства, какво би и не би одобрил. Ниските стандарти допускат лекомислен живот. Разпространените ценности ти пречат да достигнеш своя пълен потенциал. Дори ценностите на твоето семейство и приятели могат да не достигат това, на което си способен. Стандартът, който поставяш пред себе си трябва да изисква характер, достоен за пример и съвършенство – най-доброто, което можеш да бъдеш и да направиш чрез Божията сила и мощ. Очаквай от себе си повече, отколкото другите очакват от теб.

Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде твоя единствен стандарт.

снимка: Интернет