Божиите предупреждения

„С вяра Ной, предупреден от Бога… направи ковчег за спасение на дома си…“ (Евреи 11:7)

„Божиите предупреждения могат да бъдат чути най-добре от хора, които живеят със сърца, отворени за Него“

Бог общува с тези, чиито сърца са отворени за Него. Бог говори чрез Библията, чрез послания от пророци, чрез живото Слово Христос (Колосяни 1:28), чрез творението (Псалм 8:3, 4), чрез историята (1 Коринтяни 10:11), чрез знамения и чудеса, чрез сънища и видения (Деяния 2:17), и чрез впечатления от Святия Дух. Той го прави, за да ни инструктира, насърчава, насочва, вдъхновява и да ни направи мъдри. „Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава. В сън, в нощно видение, когато дълбок сън напада хората, когато сънуват в леглата си, тогава Той отваря ушите на хората и запечатва поука в тях, за да отклони човека от намерението му и да извади гордостта от човека“ (Йов 33:14-17).

Понякога Бог общува с хората чрез впечатления и мисли – повече в сърцето и духа, отколкото чрез разума ни. Той използва естествените ни възприятия, знанията и разбирането ни, рационалния ни интелект, емоциите и духовната ни чувствителност. Комуникацията с Него обикновено е беззвучна, но е истинска, не е плод на въображението. Дали Бог говори на сърцата ни и днес или Го е правил само за хората в Библията, или пък никога не го е правил? Историята и в библейските времена, а и по-нататък, е изпълнена с хора, на които Бог е говорил.

Има причина, поради която Исус постоянно напомня на хората: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите… Кому да говоря и кого да убеждавам, за да слушат? Ето, тяхното ухо е необрязано, и те не могат да чуват; ето, словото Господне у тях е на присмех; то им е неприятно“ (Откровение 2:7-3:22, Еремия 6:10). Проблемът не е толкова в Божията неспособност да общува, колкото в нашето желание да чуем и да приемем това, което ни се казва. Според мен Божият глас може да бъде чут най-добре от хора, които се упражняват да живеят със сърце, отворено за Него. Тези, които имат добра основа в практично познаване на Словото, непреставащо желание да се покоряват и духовна чувствителност да разпознават гласа Му. „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете по него!“ (Исая 30:21)

От многото случаи в Библията, Ной е добър пример за Божиите предупреждения. Неговата история в Стария завет е описана в няколко глави (Битие 6:1-9:17). Историята на Ной и семейството му е обобщена тук само в един стих: „С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра“ (Евреи 11:7). Всичко друго е само описание на събитията, но този стих дава същността на историята на Ной.

Залозите бяха много високи, ставаше дума за живота на много хора и особено за живота на семейството му. Когато Бог го предупреди за „неща, които още не се виждаха“, от Ной се искаше забележителна вяра, за да Му се покори в сърцето си. Бог не си бъбри с нас за незначителни неща. Ако пренебрегнем Божиите предупреждения ще сме глупаци. Ето какво можем да научим от примера на Ной – трябва да имаме доверие и увереност в Бога преди да можем да бъдем уверени в това, което чуваме.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш Бога добре, да разпознаваш и да се доверяваш на гласа Му.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: