Archive for август, 2011

Намали теглото

„Да оставим всеки товар, който ни забавя“ (по Евреи 12:1)

„Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване“

Всеки иска да свали няколко килогарама от теглото си – това мода ли е? Допълнителното тегло усложнява живота, изисква повече усилия и е нездравословно. Имаш избор – или да направиш нещо, колкото и да е трудно, или да продължиш по същия начин.

В същото време много хора са снизходителни или пренебрегват различните видове допълнително тегло, което се отразява негативно на живота им. Емоционално тегло – чувства, които замъгляват преценката. Мисловно тегло – безпокойство и мисли, които са нездравословни или греховни. Тегло от взаимоотношения – себично поведение, което вреди на семейства и приятелства, духовно тегло, което изморява и подтиска душата. За да си в по-добра форма – в тяло, душа и дух, е необходимо да се подложиш на сериозен режим (1 Солунци 5:14-24).

Позабавил ли се е духовният ти живот или може би изцяло е спрял? Ето от къде можеш да започнеш: „Оставете всеки товар, който ви забавя, особено греха, който лесно спъва напредъка и тичайте с постоянство на пистата, на която Бог ви е поставил“. Като че ли хората поставят голямо ударение върху греха, който ни спъва, но не обръщат внимание на теглото, което забавя напредъка ни или изцяло го спира. Забележете, че образът, който Писанието използва, е на маратона – не спринт, а бягане на дълго разстояние. Този вид състезание изисква упоритост и издържливост. Снизхождението към слабостите е враг на духовното ни здраве и добруване.

Представете си, че се опитвате да пробягате даденото разстояние, облечени с дълго, тежко, вълнено палто. Не е лесно! Имаш ли тревоги и грижи? „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“(1 Петрово 5:7). „Елате при Мене, всички вие, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28-30). Ето това е програма за отслабване, която върши чудеса.

Имаш ли обезпокоителни мисли, които са извън контрол? „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5).

Ето съветът на апостол Павел: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите“ (1 Коринтяни 9:24-27). Моята снаха Ейми е добър състезател. Тя тича, за да спечели, а не просто за удоволствие. Няма капка състрадание към теготите и товарите на своите опоненти. Тя тича, за да победи.

Успешният и победоносен християнски живот изисква стриктен режим на подготовка, издържливост, поддържане във форма, дисциплина, постоянство, смелост, увереност. „А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай (тренирай) себе си в благочестие. Защото телесното обучение (тренировка) е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“ (1 Тимотей 4:7, 8). Не можеш да спечелиш, докато носиш ненужно тегло (1 Петрово 1:3-11).

Молитвата ми за теб днес е: бъди във форма и спечели най-важното състезание.

снимка: Интернет

Advertisements

Така работи Бог

„Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?“ (Лука 14:28)

„Животът ни е препълнен с идеи и задачи, започнати амбициозно и недоведени до край“

Има риск за всяка награда и награда за всеки риск. Важно е да знаем какви са те, преди да предприемем решаващата стъпка. Всяко начинание си има цена. Когато правиш своите планове, трябва да имаш предвид тази цена, осигурявайки достатъчно средства за разходите, които са известни, оставяйки допълнителен ресурс за тези, които евентуално не са предвидени.

Исус илюстрира товар, използвайки нагледен пример от работата на един строител: „Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?“ (Лука 14:28). Това е старомодния здрав разум. Всичко друго би било глупаво или безотговорно. Няма смисъл в това да започваме нещо, без предварително да сме помислили за подходяща подготовка и достатъчни ресурси. Животът ни е препълнен с идеи и задачи, започнати амбициозно и недоведени до край. Те се превръщат в нарастваща тежест от недовършени неща, които удавят ентусиазма и отслабват вярата. Несвършените задачи могат да се превърнат в обичайна практика, водеща след себе си пораженчески и неудовлетворяващ начин на живот. Не става по този начин!

Сега нека видим как Бог работи в твоя живот. Той има божествен и вечен план: „…за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Мисля, че Бог отговорно ще следва своя съвет да изчисли цената и да довърши задачата. Апостол Павел пише: „…като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Когато Бог създаде Творението, погледна това, което бе направил и каза: „Добро е“. И след това си почина. На кръста Исус триумфално заяви: „Свърши се“. Бог пресметна цената и извърши необходимото за твоето спасение. И днес Бог работи по този начин.

Ако нещата не вървят винаги добре, както наивно си се надявал, ако да следваш Исус вече не е така лесно, както в началото, не допускай съмнение в мислите си. Действието на Бог в живота ти не е изоставено, Той не е променил плановете си за теб, Неговата воля и намерения за теб са все още същите.

Поради внезапната смърт на баща ми, съпругата ми Гейл и аз трябваше изведнъж да поемем пасторството в Гранит Сити, Илинойс – на 21 години, женен от един месец и учил само три години в Библейски колеж. Станах пастор в църквата, в която израстнах, същата църква, в която баща ми беше пастор, още когато бях на шест години. Да призная, че се чувствах недостатъчно квалифициран – беше меко казано.

В тези ранни години, когато се борех да се справя с трагичното събитие в нашето семейство и същевременно се грижех за църквата, Бог освети в сърцето ми освобождаващо Слово, което промени моите чувства и ме освободи от страховете ми: „Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това“ (1 Солунци 5:24). Беше освобождаващо да спра да мисля, „че аз правя това за Бог“ и да открия, че Бог е верен да го направи чрез мен. Въпросът никога не е бил в моите способности, а в Божията вярност. Четиридесет и осем години по-късно, това все още е вярно за мен, може да бъде вярно и за теб.

Има ли неотговорени молитви? Има ли въпроси без отговор, а несбъднати мечти? Има ли нужди, които не са снабдени? Има ли хора от семейството, които не са спасени все още? А бракът има ли нужда от изцеление? Бог все още не е свършил! Бог все още работи в теб и за теб: „Бог изявява края отначалото и от древните времена – нестаналите още неща и казва: Намерението ми ще се изпълни и ще извърша всичко, което ми е угодно“ (Исая 46:10, прочети и 1 Йоан 3:1-3).

Молитвата ми за теб днес е: разчитай напълно на Бог за нещата, които само Той може да извърши.

снимка: Интернет

Божиите пътища

„А, когато се вразуми си каза…. Ще отида при баща си“ (Лука 15:17)

„Според библейският модел на поведение, зрелостта е правилния отговор на житейските ситуации“

Зрелостта е разбиране как животът работи най-добре и желание и ние да работим така. В зрелостта няма хронологичност; тя не идва автоматично с възрастта. Зрелостта е способността да разграничим ценното и вечното от онова, което е примамливото, но временно. Зрелостта е способността да изберем отложеното удовлетворение пред непосредственото възнаграждение.

Духовната зрялост е Божията цел за нашия живот. „ …докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;  за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости;“ (Ефесесяни 4:13-14)

Моята дефиниция за зрелостта е: „Правилния отговор на житейските ситуации, според библейския модел на поведение.“ Един по-кратък начин да кажем това е: зрелостта е да сме подобни на Христос.

Исус разказа една показателна история за един син-прахосник, който искаше да следва своите собствени пътища, а не тези на баща си. (Виж Лука 15:11-24). Той искаше да живее по своя си начин; той искаше да прахосва живота си, така както на него му харесва. Знаеше какво иска и мислеше, че не може да го намери там, където беше. „Всички пътища на човека са прави в неговите очи, но Господ претегля сърцата” (Притчи21:2). Да ви звучи познато? Наистина не сме много по-различни. „Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6).

След ненужни загуби и прахосване, той „се вразуми и си каза…. Ще отида при баща си” (Лука 15:17). Тъжно е, когато човек не се учи от грешките си. Той се вразуми; след това се върна при баща си! Всичко, което си мислеше, че иска не можеше да се намери на друго място, освен при баща му. Това винаги ще бъде вярно и за теб. Всичко, което би направило живота ти богат и пълен със смисъл може да се намери само в ръцете на твоя Баща!
”Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният – помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро….   Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли“ (Исая 55:7-9). Божиите пътища са най-добрите. Виж Псалм 18:30. Животът започва да работи за теб, когато приемеш, че Отец знае най-добре и започнеш да живееш съгласно тази истина. „…чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото. Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му“ (Притчи 16:6-7). Съобрази своите пътища с Божиите; това е винаги най-добрият път. Имаш ли нужда „да се върнеш у дома“ при Добрия Баща?

Молитвата ми за теб днес е: да се доверяваш на Божиите пътища при всички ситуации и по всяко време.

снимка: Интернет

Ваканция :)

Живот за всеки ден излиза в кратка ваканция. Разглейдайте някои от материалите в архива на странитаца. 😉

Успешен финал

„Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7)

„Успешният финал изисква упоритост, решителност и почтеност“

Според мен тази мисъл е съвсем вярна: „Накрая реченото е много повече от стореното“. Животът е пълен с добри намерения – някои от по-амбициозните не сме способни да постигнем, други са били постижими, но не сме ги изпълнили по една или друга причина. Това се случва често – не ни достига време, енергия и ресурси, за да завършим.

За много от ежедневните неща това не е от значение, но за други е много важно. Помислете си как се отразява това на приятелствата, семействата, кариерата, плановете за живота след пенсия. Младоженците не застават пред олтара с мисълта за провал в брака. Родителят не държи новороденото в ръцете си с мисълта, че ще бъде твърде зает с работа и ще пренебрегва дома си. Добрите намерения са добро начало, но не водят до наградата. Павел пита последователите на Христос в Галатия: „Вие се справяхте така добре! Кой ви накара да спрете да следвате истината?“ (Галатяни 5:7). Има ли нещо, което спира твоя напредък?

Апостол Павел погледна назад към целия си живот като вярващ и написа: „Времето на моето напускане настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден…“ (2 Тимотей 4:6-8). Успешният финал изисква упоритост да воюваме в „доброто войнстване“, решителност да финишираме в състезанието и почтеност да останем верни. Успехът в една добра битка и финала на състезанието са разделени от една съществена задача – да останеш верен от начало до край. Могат ли Бог и хората да разчитат на теб? Ако могат, то Неговите думи: „Добра работа!“ и венеца те очакват.

Свръхестествената среща на Павел с Исус по пътя към Дамаск остави в сърцето и душата му една единствена цел – да завърши добре. Това е една повтаряща се тема, вплетена в писмата му към църквите. Заставайки пред цар Агрипа, Павел разказа отново за първата си среща с Исус, която драматично промени посоката на живота му завинаги и завърши с думите: „И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение“ (Деяния 26:12-19). Неговото земно пътуване завърши добре (Филипяни 1:20-24). Примерът на Исус трябва да вдъхновява подобна страст във всяко изкупено сърце. На кръста Исус каза: „Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си“. Това не беше оттегляне, а декларация, не беше скимтенето на умиращ, предаващ се на жестоката съдба, както някой минувач би помислил. Ако те бяха слушали със сърцето си, щяха да чуят триумфиращият глас на небесния Шампион, който прегърна вечната си съдба и събори портите на ада. „Той се издигна във висините, взе пленници със себе си и даде дарове на хората“ (Ефесяни 4:8-10).

Кое е това, което си започнал и трябва да завършиш успешно – следване в университета, дадени обещания, брачна клетва, делови споразумения или духовно посвещение? Възхищаваш ли се още на благодатта, която ти е показана със спасението? Пътят ти с Христос все още ли е радостен и пълноценен, както в началото? Доверил ли си живота си напълно на Христос, независимо от обстоятлствата? Денис, мой приятел, пастор, написа следните думи: „Отново и отново ми се напомня, че целта на живота е толкова проста и може да се обобщи с две малки думи – успешен финал“. Не бих могъл да го кажа по-добре и наистина го мисля.

Молитвата ми за теб днес е: радостта от Божието одобрение да бъде с теб във всичко, което правиш.

снимка: Интернет