Archive for септември, 2011

Съзнание за Божието присъствие

„Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас“ (Захария 8:23)

„Най-добре практикуват Божието присъствие тези, които превръщат дори земните неща в святи“

След смъртта на неизвестен монах, който работел в кухнята на един манастир във Франция през 17. век била събрана малка колекция от писма и диалози. Монахът се казвал Никола Хърман, по-известен като брат Лоран. Неговите писма били оформени като малка книга със заглавие „Практикуване на Божието присъствие“, която в последствие станала една от най-четените книги.

Брат Лоран използвал своите скучни, рутинни задължения и своята относителна неизвестност, за да прекарва живота си в „постоянен, тих и таен разговор на душата си с Бога… Все едно няма друг в света освен мен и Него“. Независимо дали миел тигани или сервирал ястия, той използвал всеки момент и всяка проста задача като израз на поклонение и общение с Бога. Историята на живота му била оформена от простото, всекидневно практикуване на Божието присъствие. Това повлияло в живота и в сърцата на безбройните читатели на неговите размишления.

Практичните истини в тази малка книжка повлияха и на моя живот и служение. През 1966 г. след първите няколко години на пастируване в Гранит сити, Илинойс, с Гейл се върнахме в университета „Бетани“, за да довърша последната година от обучението си. Служехме в екипа на една църква в Сан Хосе, Калифорния. Много добре си спомням една пролетна утрин към края на същата година. Двадесетте мили, които изминавах с колата по криволичещия, планински път рано всяка сутрин, за да бъда в час в 8:00 ч. и връщането по същия път по обяд, за да бъда в офиса на църквата, ми се виждаха все по-ужасяващи.

Тази сутрин, преди да потегля от алеята пред нашето жилище, се помолих: „Господи, бъди с мен днес“. Преди да кажа още една дума, почувствах Божия шепот в сърцето си да ме прекъсва: „Аз съм с теб всяка сутрин, ти просто не си забелязал“. Седях в колата си сам, поразен и тихо хлипащ, заради моята духовна нечувствителност към Неговото любящо присъствие. Докато пиша днес, сълзите отново пълнят очите ми, заради всеки път, в който Бог е бил с мен, въпреки че аз съм бил разсеян и не съм обръщал внимание на привилегията да бъда в Неговата компания. Чувствам се като Яков: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“ (Битие 28:16).

Със сълзи помолих за прошка за липсата на осъзнаване и обещах да разпознавам и оценявам Божието присъствие при всяка възможност, във всяко свое задължение. После направих нещо, което би изглеждало странно на всеки, който ме гледа. Отидох от другата страна на моят червен Буик ’66, отворих вратата и поканих Исус да бъде с мен. Не мога да опиша чистата радост по време на това сутрешно пътуване и на всяко следващо.

Всеки ден аз отново отивах до дясната врата на колата, отварях я и съзнателно, дори на глас, канех Исус да бъде с мен. Тази кола стана моето лично място за всекидневна молитва и поклонение. Не си спомням друг период в живота си, в който да съм преживявал радостното общение с Бога по толкова силен начин. Винаги съм се опитвал да направя „практикуването на Божието присъствие“ част от духовната си дисциплина и това само ми е било от полза.

Въпреки, че Исус винаги е до нас, променящото преживяване на Неговата близост е запазено за тези, които Го поканят в най-обикновените си занимания и във всекидневния си живот (Псалм 16:11). Най-добре практикуваш Божието присъствие, когато превърнеш дори най-земните неща в свети. Когато го правиш, всъщност се упражняваш за небето. Винаги трябва да се отнасяме към Божието присъствие като към най-голямата и свята превилегия, никога да не го приемаме за обикновено или сигурно (Псалм 139:1-12).

Молитвата ми за теб днес е: усети Божието присъствие близо до теб, остави и другите да бъдат привлечени от присъствието Му.

снимка: Интернет

Advertisements

Страх

„Бог не ни е дал дух на страх, а… на себевладеене“ 2 Тимотей 1:7

„Страхът е противоестествена емоция, която има духовен произход“

Страхът осакатява. Той храни съзнанието с възможно най-лошите мисли, прави ни слепи за реалността и парализира възможностите, които имаме. Животът ни ще е по-добър без страх и безпокойство. Намери кураж, изправи се срещу страха и бъди свободен от ужасяващите мисли. Аз съм наследник на специалисти по безспокойство, които често предупреждаваха за идващи бедствия, сякаш виждаха какво се крие за ъгъла. Страхът се храни точно по този начин, хората не го създават – те просто му дават гориво. Замисляли ли сте се някога как се е появил страхът? Всяко нещо си има произход, но какъв е произходът на страха? Първо, нека ясно да кажем, че страхът не съществува от сътворението на света. Бог видя какво беше сътворил и видя, че беше добро.

Страхът не идва от Бога, Библията ни казва, че „Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и себевладеене“ (2 Тимотей 1:7). Страхът не беше част от живота на Адам, докато той не съгреши като не се покори на Бог в Едемската градина: „Но Господ Бог повика човека и му рече: Къде си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол, и се скрих“ (Битие 3:8-10). Първият израз на тази негативна емоция беше резултат от злото, което Адам извърши. Когато Библията говори за страх от Бога, се има предвид почит. Соломон, един сравнително мъдър човек, пише: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).

Страхът е противоестествена емоция, която има недобър духовен произход. Павел описва тази негативна емоция с думите дух на страх. Каквото и да означава това – ясно е, че не е добро нещо. Страхът се заражда по-дълбоко от мислите или емоциите на човека. Той идва от духовното ни съзнание и ако не е под контрол, може да ни навреди и дори разруши. Мислите и емоциите ти са мястото, където страхът видимо се проявява (2 Коринтяни 10:3-5).

Страхът е спътник на липсата на доверие. „Бог ни е дал… дух на сила, любов и себевладеене“. Когато вярваш, че Бог те е екипирал със силата Си, убеден си в Неговата непреходна любов, страхът бива заместен от доверие. Умът ти е сътворен от Бога и има пълната възможност да бъде здрав и балансиран, способен да бъде обучен и овладян (Псалм 61:1-4). Научи се от Давид, когато той преживяваше най-тежките си моменти. „Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам. Чрез Бога ще хваля думите му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Молитвата ми за теб днес е: винаги и с цялото си сърце се доверявай на Бога.

снимка: Интернет

Неочаквана благодат

„Добрият човек намира благоволение пред Господа…“ (Притчи 12:2)

„Благоволението се проявява, когато нищо от това, което си направил не ти дава правото да получиш това, от което се нуждаеш“

„Мога ли да помоля за една услуга?“ Молил ли си някого да направи нещо за теб, без да имаш друго основание освен неговата добрина и щедрост? Дори толкова малко нещо като това да попиташ за час и посока. Човекът отсреща има правото да не се отзове, защото не ти дължи нищо. Ако ти помогне, то е поради неговото благоволение, желанието му да ти услужи.

Всеки има нужда от услуга в един или друг момент, по-често малка, понякога по-голяма. Всеки има нужда някой да му направи услуга, често и ти правиш такива. Спри и помисли – спомняш ли си ситуация, в която нищо не ти е давало правото да получиш това, от което се нуждаеш? Аз имам подобна случка в моя живот.

Връщах се от сватба, облечен в най-хубавия си костюм, беше горещ летен ден в Сан Антонио. На почти час път от дома, движейки се по натоварената магистрала, се случи неочакваното – спуках гума. Когато излязох от колата, въздухът беше като във фурна. Най-хубавият ми черен костюм и чисто бялата ми риза никога нямаше да бъдат същите, трябваше да ги пожертвам в тази неприятна ситуация. Тогава си спомних друг случай, също на натоварен път, когато крикът беше неподходящ за големия SUV и дълго време трябваше да се боря, докато успешно повдигна колата, за да сменя гумата.

Но в този момент благоволението и благодатта дойдоха при мен, точно когато най-много ми трябваха. Един камион намали скоростта и спря пред моя пострадал SUV. Чух непознат, но приятелски глас да казва: „Нека го направя вместо теб“. Това беше моят личен добър самарянин. Благодарих му като с половин уста протестирах, че не искам да го притеснявам. За щастие той настоя и отказа дори да му помогна.

Нямах нито правото, нито възможността да моля. Той видя нуждата ми и предложи помощ. За няколко минути той и синът му се бяха погрижили за проблема със собствения си солиден крик и инструменти, прибраха старата гума и се отправиха към камиона си. Аз ги последвах и няколко пъти предложих да им платя за добрината, с приготвени пари в ръка, но те с усмивка отказаха. Не очакваха нищо друго, освен моята благодарност.

В този ден един баща остави запомнящ се пример и незаличимо впечатление на своя малък син, много повече, отколкото би направил с думи. Този баща не ми помогна, защото трябваше да го направи или защото ми беше познат, или дори, за да получи нещо в замяна. Той ми направи услуга – чиста милост. Благодатта струва нещо на някого, но не изисква нищо от теб, единствено благодарност. Той прекъсна пътуването си, за да мога аз да продължа моето. Той работеше, докато аз гледах. Неговите дрехи бяха потни и покрити с пръст, моите не. Неговите ръце бяха мръсни, а моите чисти.

Това ми напомня за Исус. Той зае твоето място на кръста, умирайки за твоите грехове, а не за Своите. Няма нищо чудно, че наричат това удивителна благодат. Библията използва думите благоволение, милост и благодат като взаимозаменяеми. Конкордансът е пълен с препратки към думите милост и благодат, основно от Бог към хората, но понякога и от човек към човек, както е например при Йосиф: „Господ беше с Йосиф… и той придоби благоволение пред очите му (на Петефрий)“ (Битие 39:3, 4). Често фразата се среща във варианта, в който е използвана за Ной: „А Ной придоби Господното благоволение“ (Битие 6:8).

По самото си определение благодатта не може да бъде спечелена, независимо колко упорито и дълго работиш. Благоволението не може да се изисква или да се очаква. И двете са дарове, които се дават доброволно. Бог търси възможности да ти покаже благодатта Си и да ти даде благоволението Си (прочети 2 Летописи 16:9). Как тогава получаваш тази благодат и това благоволение? Лесно е – признай нуждата си, честно и смирено помоли Бог за помощ, приеми предложението Му (Ефесяни 2:1-10).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да е увенчан с благоволението на хората и Божията благодат.

снимка: Интернет