Съзнание за Божието присъствие

„Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас“ (Захария 8:23)

„Най-добре практикуват Божието присъствие тези, които превръщат дори земните неща в святи“

След смъртта на неизвестен монах, който работел в кухнята на един манастир във Франция през 17. век била събрана малка колекция от писма и диалози. Монахът се казвал Никола Хърман, по-известен като брат Лоран. Неговите писма били оформени като малка книга със заглавие „Практикуване на Божието присъствие“, която в последствие станала една от най-четените книги.

Брат Лоран използвал своите скучни, рутинни задължения и своята относителна неизвестност, за да прекарва живота си в „постоянен, тих и таен разговор на душата си с Бога… Все едно няма друг в света освен мен и Него“. Независимо дали миел тигани или сервирал ястия, той използвал всеки момент и всяка проста задача като израз на поклонение и общение с Бога. Историята на живота му била оформена от простото, всекидневно практикуване на Божието присъствие. Това повлияло в живота и в сърцата на безбройните читатели на неговите размишления.

Практичните истини в тази малка книжка повлияха и на моя живот и служение. През 1966 г. след първите няколко години на пастируване в Гранит сити, Илинойс, с Гейл се върнахме в университета „Бетани“, за да довърша последната година от обучението си. Служехме в екипа на една църква в Сан Хосе, Калифорния. Много добре си спомням една пролетна утрин към края на същата година. Двадесетте мили, които изминавах с колата по криволичещия, планински път рано всяка сутрин, за да бъда в час в 8:00 ч. и връщането по същия път по обяд, за да бъда в офиса на църквата, ми се виждаха все по-ужасяващи.

Тази сутрин, преди да потегля от алеята пред нашето жилище, се помолих: „Господи, бъди с мен днес“. Преди да кажа още една дума, почувствах Божия шепот в сърцето си да ме прекъсва: „Аз съм с теб всяка сутрин, ти просто не си забелязал“. Седях в колата си сам, поразен и тихо хлипащ, заради моята духовна нечувствителност към Неговото любящо присъствие. Докато пиша днес, сълзите отново пълнят очите ми, заради всеки път, в който Бог е бил с мен, въпреки че аз съм бил разсеян и не съм обръщал внимание на привилегията да бъда в Неговата компания. Чувствам се като Яков: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“ (Битие 28:16).

Със сълзи помолих за прошка за липсата на осъзнаване и обещах да разпознавам и оценявам Божието присъствие при всяка възможност, във всяко свое задължение. После направих нещо, което би изглеждало странно на всеки, който ме гледа. Отидох от другата страна на моят червен Буик ’66, отворих вратата и поканих Исус да бъде с мен. Не мога да опиша чистата радост по време на това сутрешно пътуване и на всяко следващо.

Всеки ден аз отново отивах до дясната врата на колата, отварях я и съзнателно, дори на глас, канех Исус да бъде с мен. Тази кола стана моето лично място за всекидневна молитва и поклонение. Не си спомням друг период в живота си, в който да съм преживявал радостното общение с Бога по толкова силен начин. Винаги съм се опитвал да направя „практикуването на Божието присъствие“ част от духовната си дисциплина и това само ми е било от полза.

Въпреки, че Исус винаги е до нас, променящото преживяване на Неговата близост е запазено за тези, които Го поканят в най-обикновените си занимания и във всекидневния си живот (Псалм 16:11). Най-добре практикуваш Божието присъствие, когато превърнеш дори най-земните неща в свети. Когато го правиш, всъщност се упражняваш за небето. Винаги трябва да се отнасяме към Божието присъствие като към най-голямата и свята превилегия, никога да не го приемаме за обикновено или сигурно (Псалм 139:1-12).

Молитвата ми за теб днес е: усети Божието присъствие близо до теб, остави и другите да бъдат привлечени от присъствието Му.

снимка: Интернет

%d блогъра харесват това: