Archive for октомври, 2011

Повърхностен живот

„Откарай лодката навътре в езерото“ (Лука 5:4)

„Големите усилия невинаги означават ефективност“

Животът ти може да бъде много богат и удовлетворяващ, ако решиш да не се задоволяваш с посредствени неща. Лекомисленият живот е по-бърз и по-лесен, но никога няма да ти донесе предвиденото удовлетворение. Твърде много хора се задоволяват да водят повърхностен живот, без дълбочина, и затова са с много малко влияние. Според мен повърхностният живот е следствие на лекомислено всекидневие. Много често обръщаме малко внимание на важните неща, а ценим високо маловажните.

Животът на много хора изглежда бездънен, а всъщност е дълбок само няколко сантиметра. Броят на приятелите ти във Facebook не показва колко пълноценни приятелства имаш. Пълноценното приятелство отнема време и внимание. С Google можеш да намериш невъобразимо количество информация и все пак да ти липсват знание и мъдрост. Знанието и мъдростта изискват сърце, готово да се учи и житейски опит. Традиционните медии предлагат бързи малки хапки информация за глобалните проблеми, предназначени за хора, които предпочитат да им се казва какво да мислят вместо наистина да го правят. За това е необходимо задълбочено размишление. Има много хора, които знаят много за Бога, но значително по-малко от тях наистина Го познават лично по начин, който оформя живота и всекидневието им. Необвързващото занимание с духовните въпроси никога няма да може да задоволи душата ти. Има важни неща в живота, при които наистина важи правилото „или израствай, или си заминавай вкъщи“.

Повърхностният живот води до повърхностни взаимоотношения със съпруга, децата, приятелите и Бога – съответно до крехки бракове, разрушени семейства, непълноценни приятелства и слаби, празни души. Животът на хората обикновено страда не от липса на усилия, а от липса на посока. Повечето хора усилено работят за живота, семействата и взаимоотношенията си. Проблемът е, че големите усилия невинаги означават ефективност.

Хората не са се променили много от времето, когато Исус ходеше по пътищата и бреговете на Палестина (Лука 5:1-11). Когато тълпата притискаше Исус в опит да Го чуе по-добре, Той се качи в една лодка, за да поучава от нея. Наблизо мъже бяха ловили риба цяла нощ без да постигнат друг резултат с усилията си, освен умора и един пропилян ден. Не им оставаше друго, освен да приберат лодките, да почистят мрежите и да опитат отново на следващия ден. Това се случва в живота – много вложено време и енергия с малко резултат. Исус не само, че има ключа към един смислен живот, но Той е този Ключ!

Исус кани точно такива хора – „отрудени и обременени“ (Матей 11:28-30). Съветът Му към онези уморени рибари може би е същия, който дава днес на онези неудовлетворени от живота хора, които завършват деня или седмицата единствено с уморено тяло и празно сърце. „Откарай лодката навътре в езерото и хвърлете мрежите си за улов“ (Лука 5:4).

Ако водиш празен живот в плитчините, пропускаш онова, което Бог има приготвено за теб, малко по-навътре, малко по-дълбоко. Какъв ще бъде резултатът? Тези опитни рибари „се смаяха от богатия улов“ (Лука 5:9). Бог има по-големи и по-дълбоки неща за онези, които „гладуват и жадуват за правдата“ (Матей 5:6). Неограниченият, задоволяващ живот не може да бъде намерен от твърде предпазливия, вечно съмняващ се човек или от тези, които се опитват да живеят без каквито и да било лични жертви и рискове.

Ето как е описан Бог: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!“ (Римляни 11:33) Дълбините на Бога са запазени за тези търсещи, които са искрени, а не повърхностни (1 Коринтяни 2:9, 10). Божието най-добро никога не може да бъде намерено от хората, които се задоволяват да живеят в плитчините (Езекиил 47:1-10).

Молитвата ми за теб днес е: изграждай дълбочина в живота си – във всекидневието и в духовния си живот.

снимка: Интернет

Advertisements

Тревоги

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1)

„Животът не е честен, но Бог е праведен. Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна“

„Животът не е честен!“ Често съм чувал тези думи от хора, търсещи съвета ми. Никой не е обещавал подобно нещо. А когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ти, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги, трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна.

Андре Крауч написа следното: „Ако никога нямам проблеми, как бих разбрал, че Бог може да ги разреши. Никога нямаше да зная какво може да направи вярата в Бога. Но минавайки през тези неща, аз се научих да се доверявам на Исус, да се доверявам на Бога, да уповавам на Неговото Слово“. Научаването на тези неща води до разширяване на пределите ни. Този тип знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога.

Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. Нещата не винаги се случват така, както Бог ги е планирал или би желал.

В такива моменти в сърцето ти може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. Какво може да направи Той и какво ще направи? В Псалмите често се говори за тревогите ни по един много откровен начин. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така откриваше Бога. Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки.

Думата, която се превежда като тревоги в Новия завет, на гръцки означава натиск, липса на пространство. В наши дни наричаме това стрес – всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога. Защо ни отнема толкова време да погледнем към Единствения, който винаги има достатъчно благодат и сила?

Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас? „…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1). Псалмистът вика към Бога: Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1).

Бъди уверен дори, когато минаваш през трудни моменти и обстоятелства. Бог може да даде простор в утеснението ти – може да разшири видението, вярата, разбирането, мира ти. Благодатта Му може да те освободи, да ти даде достатъчно място, за да дишаш спокойно и да вярваш отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които те притискат силно, да ти даде място да се възстановиш и да премислиш. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него. Същата тази врата към простора те чака и ти казва „Добре дошъл!“

Животът не е честен, но Бог е праведен и справедлив. „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)? Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9).

Молитвата ми за теб днес е: викай към Бога в тревогата си.

снимка: Интернет

Промяната идва

„Ето! Правя всичко ново“ (Откровение на Йоан 21:5)

„Ти си несъвместим с Бога, такъв, какъвто си в момента. Бог няма да се промени. Ти трябва да се промениш“

Понякога, когато много искаш нещо да се промени, имаш чувството, че това никога няма да стане. Друг път промяната като че ли идва по-бързо, отколкото можеш да понесеш. Но независимо дали искаш или не – тя идва. Там, където няма промяна, няма и израстване, развитие и нарастваща плодотворност. Бог е най-големият инициатор на промяна в човешкия живот и може би е единственият, който я прави ефективна и трайна. В Божието царство промяната идва естествено, освен ако не й се противопоставяш съзнателно, не защото я желаеш, а защото Бог иска и прави така, че да „се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18).

Битие започва с една колосална промяна, а Откровение завършва с друга, която ще бъде вечна, където Бог е описан така: „Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново“ И ми каза: „Запиши това, защото тези думи са истинни и може да им се вярва“ (Откровение на Йоан 21:5). Божията история е история на една непотушима промяна, целяща да възстанови падналото творение според първоначалното намерение на Бога. Бог се е посветил на това изкупление и възстановяване. За Него пише: „Защото Аз съм Господ, Аз не се изменям… същият и вчера, и днес, и завинаги… у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Малахия 3:6, Евреи 13:8, Яков 1:17).

Аз ли съм единственият, който се удивлява, че Бог, Който е вечен и непроменим, непрекъснато предизвиква промяна в нас? Това е така, защото такива каквито сме в момента, ние сме несъвместими с Бога и приятелството, което Той иска да има с нас е невъзможно. Как се справя Бог с тази ситуация? По всеки възможен начин!

„Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение… да бъдат съобразни с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:28, 29). Не всичко, което ти се случва, е причинено от Бога, но Той използва всяка възможност, за да донесе в живота ти необходима, положителна промяна.

Най-добрата и трайна промяна започва с твоите лични взаимоотношения с Бога. Там тя идва първа и е най-значителна. Без непрекъсната и жива връзка с Исус, дори най-добрите ти опити да се промениш, ще бъдат козметични и временни. „Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата“ (Плачът на Еремия 3:40, 41). Всяка промяна изисква две неща – силата на Бога и твоето решение да забравиш миналото. Когато се държиш за нещо, което знаеш, че не е правилно, то има силата да те контролира и оформя по неочаквани начини.

Молитвата ми за теб днес е: да прегърнеш всяка промяна, която носи Божия отпечатък.

снимка: Интернет

Храна за душата

„Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея“ (Исус Навиев 1:8)

„В Библията се намира всичко необходимо, за да бъдеш силен и смел, успешен и проспериращ“

Поразително е как някой би се осмелил да пренебрегва или да игнорира Библията. Истината ни е известна и това ни оставя без извинение. Пренебрегването и невежеството по отношение на Божието Слово е трагично и не може да бъде извинено по никакъв начин. Твоята Библия не е украшение за масичката за кафе. Тя е незаменима за здравето и добруването ти. Ако я пренебрегваш само ще си навредиш. Ако имаше книга, която разкрива тайните на финансовия успех, щеше ли да я изучаваш прилежно? Ако имаше книга, която да ти гарантира щастие и успех в брака и взаимоотношенията, щеше ли да следваш съветите и като религия? (Псалм 119:97-106)

Един пророк в Стария Завет е написал: „Хората ми погинаха поради липса на знание“ (Осия 4:6). Библията все още е най-продаваната книга в света, но доколко тя влияе на твоя всекидневен живот? Божието Слово може да изпълни ума ти със знание и разбиране, да насочва мислите ти към мъдростта и да ти помогне да направиш разлика между Божията истина и възгледите на хората. Но това се случва само с тези, които полагат усилие да разберат истината и да се покоряват (Колосяни 3:15-18).

Когато Исус Навиев се изправи пред обезкуражаваща задача без да може да се облегне на лидера и учителя, на когото беше разчитал до сега, Бог му даде следното указание: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон… не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш. Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех… защото Господ, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш“ (Исус Навиев 1:7-9). Не мечтаеш ли точно за това в живота си? В Библията се намира всичко необходимо, за да бъдеш силен и смел, успешен и проспериращ. Какво би те накарало да пренебрегнеш единственото място, където тези качества на характера и доказателства за ефективност могат да бъдат намерени? В Библията е пътят към всичко, от което се нуждаеш и всичко, което търсиш. Сигурен съм, че можеш да отделяш време всеки ден за единственото нещо, което храни душата ти. Библията предлага безпогрешна, практична мъдрост във всяка ситуация, но само ако търсиш и се покоряваш на истината в нея.

Друг старозаветен пророк е писал за време, в което хората не са се интересували от това, което Бог иска да им каже: „Ето, идат дни, казва Господ Йехова, когато ще изпратя глад на земята – не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господне и ще обикалят от север до изток, но няма да го намерят. В онзи ден красивите девици и юношите ще примират от жажда“ (Амос 8:11-13). Намираме време за интернет, за социалните мрежи, за новини и забавления по стотици телевизионни канали – но направи вечната Истина свой приоритет. Имаш времето да го направиш. „Блажен онзи човек, който… се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:1-3). Прочети внимателно последните думи: „Във всичко, което върши, ще благоуспява!“ Представи си обхвата на тази възможност във всекидневния си живот.

Молитвата ми за теб днес е: да се научиш да обичаш Божието Слово и да му се покоряваш.

снимка: Интернет

За аплодисментите на Един

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата” (1 Царе 2:3)

„За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие“

Като млад пастир прочетох една история, която много дълбоко повлия начина, по който исках да живея живота си и да служа. Ставаше дума за един млад музикант, приет за ученик на най-известния концертиращ пианист за времето си. След години на подготовка и дисциплина, младият пианист изнесъл концерт в Карнеги Хол в Ню Йорк – най-престижната сцена в Америка от 1891 г. насам. След всяко изпълнение аплодисментите ставали все по-силни и изпълвали залата, но той почти не спирал, за да ги приеме. Просто се потапял в следващото произведение. Макар и незабелязано за повечето хора, той гледал към ъгала на един отдалечен балкон и всеки път свирел с все по-голямо майсторство. След най-доброто си изпълнение се изправил, за да приеме с благодарност аплодисметите на публиката, която била на крака. Накрая видял и своя известен учител, който ентусиазирано давал тон на буйните аплодисменти. Знанието, че е удовлетворил учителя, на когото дължал целия си успех, му било достатъчно и в този момент, и до края на живота!

Тази история поставя въпрос към всеки от нас: „Кого се опитваш да удовлетвориш с живота си“? Някои хора живеят, за да угаждат на другите. Други изглежда са доволни, само ако угаждат на себе си. Моето предложение е ти да решиш да живееш живота си така, че да угодиш преди всичко на Бога. Благодарен съм за признанието и оценката на другите, но искам да живея живота си за аплодисментите само на Един – на Господ Исус Христос. В края на живота ти, Неговите думи: „Добре свършена работа“, ще бъдат по-скъпи от всяко друго одобрение. Библията казва: „Каквото и да вършите, работете от цялото си сърце, така, сякаш се трудите не за хора, а за Господа… Служете на Христос, истинския ви Господар“ (Колосяни 3:23, 24, прочети 1 Солунци 2:3-6).

Има моменти, в които не знаем какво има в сърцата ни, дори да мислим обратното. Еремия пита: „Сърцето… кой може да го познае“ (Еремия 17:9). Понякога хората вършат добри дела, но имат неправилни мотиви и постъпката не ги оправдава. Друг път ще направят правилните неща с погрешни мотиви и ще бъдат изненадани, че нещата не вървят добре.

Фарисеите постъпваха по втория начин. Те обожаваха неправилната публика. Всичко, което правеха беше, за да получат публична похвала, а не защото бяха посветени на доброто. Те вършеха прекрасни, религиозни дела – молеха се, постеха, даваха щедро – но Исус забеляза, че те го правеха, за да получат признание от хората, за да бъдат видени, наградени и почитани. Тези хора бяха заети да вършат правилното, но с погрешни мотиви (Матей 6:1-8, 16-18). Исус оценяше действията им, като одобряваше постъпките, но осъждаше мотивите им. Не бъди фарисей (Псалм 139:23, 24).

За Бога причината да извършиш нещо е толкова важна, колкото и самото действие. От историята за помазването на цар на Юда от Самуил можем да разберем нещо важно за Бога: „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Царе 16:7). Не можем да впечатлим Бога с изкуствени неща. Той цени същността и истинските неща.

„Господ е Бог на знание и от Него се претеглят делата… Аз, Господ, изпитвам сърцето, опитвам вътрешностите, за да въздам на всеки според постъпките му и според плода на делата му“ (1 Царе 2:3, Еремия 17:10). Бог винаги гледа сърцето. Той знае истинските ти мотиви, дори и да не ги осъзнаваш. Чистотата пред Него ни носи радост.

Молитвата ми за теб днес е: да ходиш с чисто и отворено сърце пред Бога.

снимка: Интернет