Archive for ноември, 2011

Радост и благодарност

„Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12)

„Всичко е въпрос на отношение – то променя всичко и всеки, винаги е въпрос на избор“

Животът не е съвършен и не всеки момент е пълен с прекрасни преживявания. Но той се променя драматично и то за по-добро, когато осъзнаеш, че начина, по който го възприемаш, се определя от отношението ти, а не от обстоятелствата. Познавам хора, които са се сблъсквали с много битки и разочарования, но са се държали по начин, който отразява характера им, а не това, което им се е случило. Срещал съм и други, които имат сравнително лек живот с малко значими предизвикателства и все пак те намират за какво да се радват и да бъдат благодарни.

От време на време е хубаво да се питаме: „Дали живота ми отразява това, което се случва около мен или това, което наистина живее в мен?“ Тази значителна разлика е резултат на избора, който правим. Още от дете обичам драматичните библейски истории – как Самсон накрая триумфира над филистимците и над себе си, как Данаил оцелява в рова с лъвовете или тримата еврейски младежи в огнената пещ във Вавилон (което между другото се намира в днешен Ирак).

Има един интересен коментар, който лесно се пропуска в тази история за тримата вярващи, които са хвърлени гневно в огнената пещ за наказание (Данаил 3:1-30). Когато огънят не ги унищожава – дори не ги наранява – обърканият цар им казва да излязат извън пещта. Той забелязва „че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях“ (Данаил 3:27). Нямаше никакъв остатък от тяхното плашещо преживяване – нямаше емоционална травма, нямаше нужда времето да лекува спомените, само едно силно свидетелство за Божието величие. Ако някога си седял до лагерен огън, знаеш, че той оставя по дрехите и косата мирис на дим. Няма нужда да влизаш вътре в огъня, само постой някъде наблизо. Твърде често настоящи или отминали събития малко по малко променят отношението и чувствата ти, започват да изпълват разговорите ти. Твоята история започва да се върти около теб самия и проблемите ти, вместо да е свидетелство за Бога (Данаил 3:28-30). Сърцето на един цар е променено и Бог е прославен.

Каква беше тайната? Те бяха с Исус! (Данаил 3:24, 25). Същото това преживяване е достъпно и за теб. Новият завет записва следното за учениците: „Юдейските водачи разбраха… че са били с Исус“ (Деяния 4:13). Искам отношението и думите ми да отразяват, че съм бил в компанията на Исус.

Прочети внимателно днешният стих: „Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12). Той казва повече от това, което виждаш на пръв поглед. Чия радост те изпълва? Твоята ограничена радост е като термометър, който просто отразява обстоятелствата. Радостта от Бога е по-скоро като термостат, който регулира и контролира заобикалящата среда.

Колкото повече време почиваш в компанията Му, толкова по-постояннна ще бъде радостта ти и по-естествено за теб ще бъде да си благодарен. Преди няколко години реших да се моля така: „Господи, нека животът ми да носи повече аромата на Твоето присъствие, отколкото миризмата на моите преживявания“. Павел искаше същото нещо: „Бог… на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него… животворно ухание… като от Бога“ (2 Коринтяни 2:14-17).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да бъде свидетелство за Неговата благодат, изпълнено с радост и благодарност.

снимка: Mattox

Живот, угоден на Бога

„С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5)

„За да угодим на Бога не са нужни съвършени дела, а пълно доверие и покорство“

Бъди подготвен, че понякога ще срещаш хора, на които е трудно да се угоди. Това е неизбежно. С някои е трудно да се общува, защото са нещастни, недоволни от себе си и от всички останали. И в някакъв момент между подобни нормални преживявания започва да се прокрадва необоснования страх, че на Бог може би също е трудно да се угоди. Все пак Неговите очаквания са доста високи и примера, който ни е оставил, е единствен по рода си. Той е съвършен, никога не се проваля и никога не се колебае. Как е възможно да Му се угоди?

Спомням си една много тъжна случка от дните, когато синът ни беше в началото на гимназията. След много сериозна дискусия относно успеха му, който беше среден (но според мен под неговите способности), осъзнах, че разговорът всъщност е бил по-скоро строг монолог, отколкото диалог и много по-напрегнат, отколкото целях. За негово добро и заради бъдещето му аз не можех да приема това, че той не дава най-доброто от себе си. Но макар, че оценките му имаха значение за мен, синът ми имаше по-голямо значение. Влезнах в стаята му, сърцето ми се съкруши, когато го чух да казва: „Татко, нищо от това, което правя не те задоволява“. Неговата болка стана и моя. Докато седях на леглото му се опитах да го уверя, че недоволството ми от оценките му не означава, че не съм удовлетворен от него. Чувстваш ли понякога, че Бог е родител, когото не можеш да задоволиш? Според мен Бог се чувства така, както аз се почувствах тогава, когато си мислим, че не може да Му се угоди.

Примерът и поученията на Исус говорят точно обратното. Неговият Отец заявява пред всички: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (2 Петър 1:17, 18). Неговото благоволение… Какво повече беше нужно да се каже? Исус даде пример за живот, изпълнен с увереността, че Бог е доволен. Исус имаше неоспорима увереност: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Когато знаеш, че Бог е доволен, ще имаш трудна за обяснение свобода и куража да живееш смело. Сега ще си кажеш: „Разбира се, че Исус беше угоден на Бога. Той беше Божият син. Но аз… Аз трябва да се справям всеки ден със собствената си човешка природа и с тази на другите“.

В Библията е записано следното забележително твърдение отностно един човек: „С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5). Ако Енох го направи, ти също можеш! Простата вяра е угодна на Бога (Евери 11:6). Искреното покорство е угодно на Бога (1 Йоан 3:22, 23). Достойният живот е угоден на Бога (Колосяни 1:10). Да правиш добро и да споделяш това, което имаш, е угодно на Бога (Евреи 13:16). Това са само примери, но те не подлежат на дискусия.

За да угодим на Бога са нужни не съвършени дела, а пълно доверие и покорство. Ето тайната: „А Бог на мира… дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос“ (Евреи 13:20, 21). Прочети го отново. Забележи, че Бог те усъвършенства във всичко, което очаква от теб. Можеш да направиш това, което Бог иска. Бог ще изработи в теб това, което Му е угодно. Той те прави способен да направиш това, което иначе не би могъл.

Молитвата ми за теб днес е: давай на Бога най-доброто, на което си способен, довери Му се за останалото.

снимка: Интернет

Сърце на надежда

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир…“ (Римляни 15:13)

„Това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама“

„Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот“ (Притчи 13:12). Мисля, че всички можем да се съгласим с това. Сърцето на човек има нужда от надежда, за да продължава напред и да очаква добро. Но има един проблем – това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама. Думата надежда много често се използва неправилно, значейки много по-малко от това, което е, носейки много по-малка сила от тази, която наистина има. Обикновено хората мислят, че имат надежда за по-добро, когато пожелателното им мислене отразява по-добре тяхното умствено и емоционално състояние. Често това, което хората определят като надежда е това, което искат, но не очакват, че ще се случи. Но надеждата, за която се говори в Библията, когато става въпрос за вяра, определено не е това!

Животът невинаги протича така, както планираш или очакваш. Точно когато нещата не стават така, както очакваш – имаш нужда от вяра. Думата надежда, така както е използвана в Новия завет, означава благоприятно и уверено очакване. Надеждата стои уверена за бъдещето без да има нужда от минали или настоящи опитности, които да я успокояват. Може да не знаеш как или кога ще се изпълни твоето желание, но надеждата ти трябва спокойно да уповава на Божията вярност и мъдрост.

„Да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва…“ (Евреи 6:19, 20). Истинската надежда е закотвена, с пълно удовлетворение, във волята и мъдростта на Бог, притежавайки едновременно силно очакване и безкрайно търпение. Надежда, облягаща се на бъдещето, с очи насочени към хоризонта, а не към настоящия момент: „О, Господи… наистина – никой, който чака Теб, няма да се посрами…“ (Псалм 25:3). Не можете да извикате надеждата чрез упорити заклинания, нито пък тя е толкова крехка и чуплива, както някои предполагат. Полезно е да знаем Източника, от който идва надеждата: „А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви“ (Римляни 15:13). Бог е Източника на истинската надежда, това е непоклатимо и неоспоримо. Как се постига това? „Посредством твоята вяра в Него… чрез силата на Святия Дух“ (Псалм 62:5-8). Можеш да познаеш, че надеждата ти е от Бога, ако сърцето ти е пълно с радост и мир.

Молитвата ми за теб днес е: основавай надеждата си на Божието слово и характер.

снимка: Интернет

Молитвата на практика

„Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2)

„Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце“

Ако искаш да разбереш молитвата – чети Псалмите. Това наистина е книга за всякакви моменти, изразяваща цял спектър от емоции, желания и обстоятелства. Молитвата също така е подходяща за всякакви ситуации – изпълнена с хваление и благодарност в добри времена или задаваща въпроси, изразяваща болка и нужди в трудности. Ако смяташ, че молитвата е просто една религиозна дейност, запазена специално за моменти на отчаяние и изричана само на свети места, а не обичайна част от богоугодния живот, то според мен ти разбираш погрешно практическото й приложение. В един най-обикновен ден се сблъскваш с много ситуации, които изискват молитва – някои от тях разпознаваш веднага, а други със закъснение.

Библията ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния“ (Яков 5:16-18). Дори само това обещание ни насърчава да се молим. Не допускай грешка – молитвата трябва да е нещо типично за последователите на Христос, а не въпрос на избор. Тя е това, което ни дава сили да бъдем „твърди, непоколебими и преизобилващи всякога в Господното дело, понеже знаем, че в Господа трудът ни не е празен“ (1 Коринтяни 15:58).

Нека да премахнем мистичната опаковка на това чудесно упражнение за вярата. Мога да си спомня само за един случай, в който учениците специално помолиха Исус да ги научи да правят нещо. Като имам предвид всичките им неуспехи, мисля, че са имали нужда да знаят повече за много други духовни практики. „И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Красивият модел за молитва, неправилно наричан Господната молитва, беше резултат на желанието на този ученик да се моли ефективно (Матей 6:9-13). Забелязал съм, че ставам по-добър в нещата, които упражнявам често и с усърдие. Зная, че това важи и за молитвата.

Чрез молитвата ти разкриваш своето сърце пред Божието сърце. Тя не изисква изкуствено свят тон и остарели думи – колкото по-естествено за себе си се изразяваш, толкова по-неподправено звучиш пред Бога. Бог разбира всеки език, независимо от това колко съвършено или непохватно е използван. Бог чува молитвата заради нейната искреност, а не заради нейното красноречие (Матей 6:5-8). Някои от най-простите и кратки молитви в Библията бяха най-силни и запомнящи се, като например молитвата на Исус пред гроба на Лазар – само 29 думи в българския превод, вероятно по-малко в оригинал на арамейски и все пак един мъртъв и погребан човек беше отново жив (Йоан 11:41-44). Има ли място в душата ти, което се нуждае от възкресение? Моли се!

Молитвата представя нуждите ти пред Бога с вяра и доверие. Молитвата не изисква от Бога. Тя Го кани да извърши волята си въпреки непроменимите обстоятелства. „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса“ (Филипяни 4:6, 7). Не изглежда толкова сложно, нали? Не се безпокой, а вместо това се моли.

Молитвата изразява благодарността ти. „Посветете се на молитва, с буден ум и благодарни сърца“ (Колосяни 4:2). Как някой би си позволил да моли Бога за нещо без да изрази благодарност за всичко, което Той вече е направил? Апостол Павел описва молитвата, като я поставя в следния контекст: „Радвайте се в надеждата, бъдете търпеливи в нещастията и постоянствайте в молитвата“ (Римляни 12:12). Молитвата се радва, търпелива е и упорства. Тя изразява надежда, въпреки изпитанията и остава твърда.

Молитвата ми за теб днес е: молитвата ти да стане естествена и необходима като дишането.

снимка: Интернет