Archive for ноември, 2011

Радост и благодарност

„Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12)

„Всичко е въпрос на отношение – то променя всичко и всеки, винаги е въпрос на избор“

Животът не е съвършен и не всеки момент е пълен с прекрасни преживявания. Но той се променя драматично и то за по-добро, когато осъзнаеш, че начина, по който го възприемаш, се определя от отношението ти, а не от обстоятелствата. Познавам хора, които са се сблъсквали с много битки и разочарования, но са се държали по начин, който отразява характера им, а не това, което им се е случило. Срещал съм и други, които имат сравнително лек живот с малко значими предизвикателства и все пак те намират за какво да се радват и да бъдат благодарни.

От време на време е хубаво да се питаме: „Дали живота ми отразява това, което се случва около мен или това, което наистина живее в мен?“ Тази значителна разлика е резултат на избора, който правим. Още от дете обичам драматичните библейски истории – как Самсон накрая триумфира над филистимците и над себе си, как Данаил оцелява в рова с лъвовете или тримата еврейски младежи в огнената пещ във Вавилон (което между другото се намира в днешен Ирак).

Има един интересен коментар, който лесно се пропуска в тази история за тримата вярващи, които са хвърлени гневно в огнената пещ за наказание (Данаил 3:1-30). Когато огънят не ги унищожава – дори не ги наранява – обърканият цар им казва да излязат извън пещта. Той забелязва „че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях“ (Данаил 3:27). Нямаше никакъв остатък от тяхното плашещо преживяване – нямаше емоционална травма, нямаше нужда времето да лекува спомените, само едно силно свидетелство за Божието величие. Ако някога си седял до лагерен огън, знаеш, че той оставя по дрехите и косата мирис на дим. Няма нужда да влизаш вътре в огъня, само постой някъде наблизо. Твърде често настоящи или отминали събития малко по малко променят отношението и чувствата ти, започват да изпълват разговорите ти. Твоята история започва да се върти около теб самия и проблемите ти, вместо да е свидетелство за Бога (Данаил 3:28-30). Сърцето на един цар е променено и Бог е прославен.

Каква беше тайната? Те бяха с Исус! (Данаил 3:24, 25). Същото това преживяване е достъпно и за теб. Новият завет записва следното за учениците: „Юдейските водачи разбраха… че са били с Исус“ (Деяния 4:13). Искам отношението и думите ми да отразяват, че съм бил в компанията на Исус.

Прочети внимателно днешният стих: „Да ви даде Бог Своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост да благодарите на Отца, който ви направи достойни да получите своя дял от наследството, принадлежащо на Божиите хора, които живеят в светлината“ (Колосяни 1:11, 12). Той казва повече от това, което виждаш на пръв поглед. Чия радост те изпълва? Твоята ограничена радост е като термометър, който просто отразява обстоятелствата. Радостта от Бога е по-скоро като термостат, който регулира и контролира заобикалящата среда.

Колкото повече време почиваш в компанията Му, толкова по-постояннна ще бъде радостта ти и по-естествено за теб ще бъде да си благодарен. Преди няколко години реших да се моля така: „Господи, нека животът ми да носи повече аромата на Твоето присъствие, отколкото миризмата на моите преживявания“. Павел искаше същото нещо: „Бог… на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието за Него… животворно ухание… като от Бога“ (2 Коринтяни 2:14-17).

Молитвата ми за теб днес е: животът ти да бъде свидетелство за Неговата благодат, изпълнено с радост и благодарност.

снимка: Mattox

Живот, угоден на Бога

„С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5)

„За да угодим на Бога не са нужни съвършени дела, а пълно доверие и покорство“

Бъди подготвен, че понякога ще срещаш хора, на които е трудно да се угоди. Това е неизбежно. С някои е трудно да се общува, защото са нещастни, недоволни от себе си и от всички останали. И в някакъв момент между подобни нормални преживявания започва да се прокрадва необоснования страх, че на Бог може би също е трудно да се угоди. Все пак Неговите очаквания са доста високи и примера, който ни е оставил, е единствен по рода си. Той е съвършен, никога не се проваля и никога не се колебае. Как е възможно да Му се угоди?

Спомням си една много тъжна случка от дните, когато синът ни беше в началото на гимназията. След много сериозна дискусия относно успеха му, който беше среден (но според мен под неговите способности), осъзнах, че разговорът всъщност е бил по-скоро строг монолог, отколкото диалог и много по-напрегнат, отколкото целях. За негово добро и заради бъдещето му аз не можех да приема това, че той не дава най-доброто от себе си. Но макар, че оценките му имаха значение за мен, синът ми имаше по-голямо значение. Влезнах в стаята му, сърцето ми се съкруши, когато го чух да казва: „Татко, нищо от това, което правя не те задоволява“. Неговата болка стана и моя. Докато седях на леглото му се опитах да го уверя, че недоволството ми от оценките му не означава, че не съм удовлетворен от него. Чувстваш ли понякога, че Бог е родител, когото не можеш да задоволиш? Според мен Бог се чувства така, както аз се почувствах тогава, когато си мислим, че не може да Му се угоди.

Примерът и поученията на Исус говорят точно обратното. Неговият Отец заявява пред всички: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (2 Петър 1:17, 18). Неговото благоволение… Какво повече беше нужно да се каже? Исус даде пример за живот, изпълнен с увереността, че Бог е доволен. Исус имаше неоспорима увереност: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Когато знаеш, че Бог е доволен, ще имаш трудна за обяснение свобода и куража да живееш смело. Сега ще си кажеш: „Разбира се, че Исус беше угоден на Бога. Той беше Божият син. Но аз… Аз трябва да се справям всеки ден със собствената си човешка природа и с тази на другите“.

В Библията е записано следното забележително твърдение отностно един човек: „С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5). Ако Енох го направи, ти също можеш! Простата вяра е угодна на Бога (Евери 11:6). Искреното покорство е угодно на Бога (1 Йоан 3:22, 23). Достойният живот е угоден на Бога (Колосяни 1:10). Да правиш добро и да споделяш това, което имаш, е угодно на Бога (Евреи 13:16). Това са само примери, но те не подлежат на дискусия.

За да угодим на Бога са нужни не съвършени дела, а пълно доверие и покорство. Ето тайната: „А Бог на мира… дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос“ (Евреи 13:20, 21). Прочети го отново. Забележи, че Бог те усъвършенства във всичко, което очаква от теб. Можеш да направиш това, което Бог иска. Бог ще изработи в теб това, което Му е угодно. Той те прави способен да направиш това, което иначе не би могъл.

Молитвата ми за теб днес е: давай на Бога най-доброто, на което си способен, довери Му се за останалото.

снимка: Интернет

Сърце на надежда

„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир…“ (Римляни 15:13)

„Това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама“

„Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот“ (Притчи 13:12). Мисля, че всички можем да се съгласим с това. Сърцето на човек има нужда от надежда, за да продължава напред и да очаква добро. Но има един проблем – това, което често се маскира като надежда може да бъде жестока измама. Думата надежда много често се използва неправилно, значейки много по-малко от това, което е, носейки много по-малка сила от тази, която наистина има. Обикновено хората мислят, че имат надежда за по-добро, когато пожелателното им мислене отразява по-добре тяхното умствено и емоционално състояние. Често това, което хората определят като надежда е това, което искат, но не очакват, че ще се случи. Но надеждата, за която се говори в Библията, когато става въпрос за вяра, определено не е това!

Животът невинаги протича така, както планираш или очакваш. Точно когато нещата не стават така, както очакваш – имаш нужда от вяра. Думата надежда, така както е използвана в Новия завет, означава благоприятно и уверено очакване. Надеждата стои уверена за бъдещето без да има нужда от минали или настоящи опитности, които да я успокояват. Може да не знаеш как или кога ще се изпълни твоето желание, но надеждата ти трябва спокойно да уповава на Божията вярност и мъдрост.

„Да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва…“ (Евреи 6:19, 20). Истинската надежда е закотвена, с пълно удовлетворение, във волята и мъдростта на Бог, притежавайки едновременно силно очакване и безкрайно търпение. Надежда, облягаща се на бъдещето, с очи насочени към хоризонта, а не към настоящия момент: „О, Господи… наистина – никой, който чака Теб, няма да се посрами…“ (Псалм 25:3). Не можете да извикате надеждата чрез упорити заклинания, нито пък тя е толкова крехка и чуплива, както някои предполагат. Полезно е да знаем Източника, от който идва надеждата: „А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви“ (Римляни 15:13). Бог е Източника на истинската надежда, това е непоклатимо и неоспоримо. Как се постига това? „Посредством твоята вяра в Него… чрез силата на Святия Дух“ (Псалм 62:5-8). Можеш да познаеш, че надеждата ти е от Бога, ако сърцето ти е пълно с радост и мир.

Молитвата ми за теб днес е: основавай надеждата си на Божието слово и характер.

снимка: Интернет