Archive for декември, 2011

Критика

„Кой си ти, за да съдиш чужд слуга?“ (Римляни 14:4)

„Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“

Много е лесно да видим грешките на другите, но никак не е лесно да забележим собствените си грешки. Критикуването постепенно разрушава радостта ни, подкопава самооценката ни и взаимната признателност. Нуждата да коментираме и оценяваме всяко чуждо действие е изтощителна. Животът е по-лесен, когато не си арбитър за това кое е правилно или погрешно. Това е товар, който не е предвидено да носиш, привилегия, която не е предвидено да си присвояваш.

Апостол Павел направи забележка на църквата в Рим за това, че се критикуват взаимно: „Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои“ (Римляни 4:4). Всеки има собствено мнение, но мнението не те задължава да отсъждаш. Преди много години чух ценно Библейско поучение за „управлението и отсъждането“, което направи живота ми по-лесен. В общи линии принципът е следния: „Нямаш право да съдиш в ситуации, в които отговорността за управлението не е твоя“. Според мен нещата стават по-лесни, когато правилно определиш къде и за какво Бог ти е дал власт. За кого и пред кого си отговорен?

Признавам, че имам мнение по много въпроси, както всеки друг човек и понякога съм твърде уверен в правотата си. Не твърдя, че съм усвоил до съвършенство този библейски принцип, който е лесен за разбиране, но далеч по-труден за прилагане във всекидневния ни живот. Практичното приложение е да не бъркаме собственото си мнение, колкото и да сме убедени в него, с отсъждане на това дали другия е прав или бърка. Направи място за мнението на другите, дори то да се различава от твоето. Светът, в който единствено ти си прав, ще е самотно място. Павел предупреждава за „отсъждането по спорни въпроси“ (Римляни 14:1-3). За тези „спорни въпроси“ ние трябва да се доверяваме на това, че Божията благодат е достатъчна. Упражнявай божествена сдържаност и оставяй място за различията в културата, средата и предпочитанията. Павел завършва мислите си със същия въпрос: „И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище. И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане“ (Римляни 14:10-11, 19).

За да опише съденето на другите, Исус използва хипербола, която ярко подчертава контраста между загрижеността за малка прашинка в окото на приятел и пренебрегването на огромна спънка в нашите собствени очи. „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ (Матей 7:1-5). Това твърдение може да е или отрезвяващо, или невероятно обещаващо. Бог и хората са се отнасяли към мен с благодат. Бих искал да бъда по-щедър като благодарност за тяхната добрина.

Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво истината по един благодатен и богоугоден начин.

снимка: Интернет

Вътрешна сила

„Който владее духа си, е по-добър от завоевател на град“. (Притчи 16:32)

„Липсата на самоконтрол те прави по-слаб и ти пречи да станеш човека, който можеш да бъдеш“.

Какъвто и успех да постигнеш накрая в живота си, той се основава на някакъв по-ранен етап, в който си платил цената за изграждане на вътрешна сила. Вътрешната сила не е нещо, което просто придобиваш по пътя. Тази черта на характера е резултат от онези целенасочени моменти, в които си избирал да направиш правилното нещо, въпреки че никой е нямало да разбере ако не го направиш, но ти си щял да осъзнаваш компромиса с някаква част от своята лична почтеност. Това колко далече ще стигнеш в живота, се влияе директно от вътрешната сила на характера, която поддържа твоя успех. Ние се изненадваме, когато човек с голям успех в бизнеса, политиката, спорта, шоу бизнеса, брака или служението, предаде общественото доверие. Провалът им е публичен, но причината е съвсем лична – изборите, които те са направили. Питаме как е възможно това да им се случи, като че ли необикновените им постижения са в състояние да предотвратят такова падение. А всъщност някъде по пътя те не са успяли да кажат „не“ на самите себе си за нещо, което са пожелали, а не е трябвало да допускат.

Вътрешната ти сила не се доказва от велики постижения. Тежестта на самия успех е в състояние да повали и най-силните мъже и жени, ако им липсва характер и почтеност, които да подкрепят вътрешния им живот. Рано или късно видимата част от живота ти показва вътрешната ти сила или липсата на такава. Всяко унизително падение започва преди този момент на публичност, когато в лични моменти и ситуации глупаво си позволяваш малки изключения (привидно безобидни) и заслужени привилегии, които те правят по-слаб и ти пречат да станеш човека, който можеш да бъдеш.

Павел написа: „Само нека свободата ви не бъде повод да угаждате на грешната си природа – вместо това с любов служете един на друг“ (Галатяни 5:13). Прочети за трагичните резултати на тези малки избори (стихове 19-21). Библията мъдро съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). За да го правиш успешно, ще имаш нужда от Божията помощ.

Ето една молитва, с която е добре да се молиш от време на време, нещо като проверка на вътрешния ти живот: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;  и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23-24). Платон е написал: „Първата и най-голяма победа е да победиш себе си“. Там започва вътрешната сила. Соломон е казал: „Който владее духа си е по-добър от завоевател на град“ (Притчи 16:32). Колкото и трудно да изглежда понякога, Бог ни уверява в това, че ще успеем в стремежа си към изграждане на вътрешна сила. „Ние сме повече от победители чрез Христос, който ни обича“ (Римляни 8:37). Това е обещанието, което Бог ти е дал за всеки аспект от всекидневния ти личен живот.

Молитвата ми за теб днес е: научи се да казваш „не“ и разбери, че това е най-доброто, което можеш да направиш, дори когато „да“ изглежда по-примамливо.

снимка: Интернет

Копие или оригинал?

„И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят” (по Римляни 12:2)

„Съобразяването с този свят води до постепенно разпродаване на душата ни на изплащане“

Хамелеоните са интересни животни. Има 150 познати вида и много от техните характеристики са уникални. Може би най-известният факт е, че някои от тях са в състояние да променят цвета си като средство за общуване или за оцеляване. Тези видове адаптират цвета си така, че да се слее с обкръжението им и да ги направи невидими за преследвачите или за жертвите им. От тук произлиза и израза „като хамелеон“, който понякога се използва да опише даден човек и това съвсем не е комплимент.

Ето какъв съвет дава Библията: „И не бъдете повече ръководени от критериите на този свят, а се променяйте, като непрекъснато обновявате умовете си, за да сте способни да разпознавате какво желае Бог и какво е добро, угодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:2). Прочети този стих отново бавно. Само когато „се променяме като непрекъснато обновяваме умовете си“ ще можем да открием кои сме наистина и „ще бъдем способни да разпознаваме какво желае Бог“. Божията воля ни се изплъзва, когато се съобразяваме с чужда воля и желания.

Съобразяването със света доказва, че ние сме приели по-нисш бог, разкриваме накърнена идентичност, приемаме по-обикновено бъдеще и сме направили компромис с потенциала си. Ето това е проблема. Ако нямаш подходящ модел за това, което си и това, което можеш да бъдеш, ще избираш приятели, които са ти удобни, а не такива, които ти дават пример. Библията предупреждава: „Не се заблуждавайте: Лошите приятели развалят добрия характер. Елате на себе си, както е редно и престанете да вършите грехове“ (1 Коринтяни 15:34).

Докато копираме някой друг, за да се впишем или да бъдем популярни и приети от тълпата, ние постепенно губим разбирането за това кои сме, малко по малко нашата уникалност изчезва. Внимавай, когато станеш копие на друг ти излагаш на риск бъдещето си и продаваш душата си на изплащане. Бъди оригиналът, какъвто Бог те е направил. Този свят с неговото поведение и обичаи не е твой дом, нито ще ти бъде приятел, защото „нашата родина е в небесата… защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен“ (Филипяни 3:17-21, 1 Коринтяни 7:31). Ти си оригинал, направен от Бога по уникален начин и няма друг като теб. Бъди безценен оригинал, а не евтино копие.

Исус е твоят Пример! „И знаем, че във всичко Бог работи за доброто на онези, които го обичат, онези, които призова, защото такъв бе планът му… да бъдат подобни на неговия Син“ (Римляни 8:28-30). Духовните занимания ни преобразяват – Божието слово, поклонението, молитвата, общуването с християни, покорството, размишленията върху Библията или което и да е друго духовно упражнение – всички те имат вечно влияние. „Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в Неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, който е Духът“ (2 Коринтяни 3:18). Избери да си подобен повече на Исус всеки ден. С Неговата помощ и благодат това е възможно.

Молитвата ми за теб днес е: не бъди изкушаван да си нещо по-различно от това, което Бог те е направил.

снимка: nezbitten