Archive for януари, 2012

Достатъчно свидетелство

„Авраам… се утвърди във вярата“ (Римляни 4:20)

„Едно основание за съмнение може да те отклони от многобройните основания за вяра“

Вярата е динамична, а не статична, винаги се променя и расте. Тя или се усилва, или отслабва. Кое от тези две неща ще се случи – зависи от теб. Вярата е нещо много лично. Друг човек би могъл да вярва за нещо заедно с теб, но не съм сигурен как може да вярва вместо теб. Другите могат да бъдат пример за твоята вяра и дори да я окуражават с думите и уверенията си, но вярата е лично преживяване и се изразява лично. Ето какво съм открил. Става все по-трудно да вярваш в някое обещание, когато забавянето и обстоятелствата те подлъгват да се съмняваш в Бога, който е дал обещанието.

Авраам беше получил огромно обещание от Бога – конкретно, а не неясно. В началото изглеждаше, че изпълнението ще отнеме целия му живот, но то все пак беше възможно по естествен начин. „…ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ (Битие 22:17, 18).

Мисля си, че в този момент те започнаха да планират отглеждането на детето и избраха име за момче и за момиче. Но годините започнаха да минават, твърде много години, около 25 в действителност. Накрая обещанието изглеждаше напълно и неотменимо невъзможно, нямаше естествен начин за постигане на мечтата, която бяха пазили толкова дълго. Това бяха трудни за приемане обстоятелства, при положение, че обещанието беше дадено, когато Авраам вече беше на 75 години. Той се бореше да вярва в обещанието докато реши, че може напълно да вярва на Бога. Бог е неподвластен на времето и вечен, минаващите години значат малко за Него. Той не обръща внимание на нашите часовници и календари. Кое е това, в което ти се бориш да повярваш? Има ли нещо, което някога е изглеждало възможно, а сега е по-скоро невероятно?

Пътуването на Авраам и Сара имаше своите подеми и спадове, добри и лоши дни, но накрая Бог описа неговата вяра и вярност (а вярата и верността са неделимо свързани!) по следния начин: „Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив – вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-22).

Твоят фокус не трябва да е обещанието. Истинската вяра иска да почива единствено в Този, който ще изпълни обещанието (Евреи 6:17-19). Забележи внимателно какво заключение прави вярата: „Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“. Вярата не почива на обещанието, което Бог ти е дал. Тя твърдо се основава на Божия характер и вярност. „…понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас“ (2 Коринтяни 1:20).

Авраам се укрепи във вярата си по две причини. Първо – той не обърна внимание на очевидните основания за съмнение „че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна“, а това бяха сериозни причини за неверие (Евреи 11:11, 12). Второ – той гледаше многобройните основания за вяра, които намираше единствено в Бога (Евреи 11:1). Това, което виждаш, зависи от посоката, в която гледаш – невидими, но вечни или видими и временни неща (2 Коринтяни 4:18).

Молитвата ми за теб днес е: пази Божиите обещания сигурно и непоколебимо в сърцето си.

снимка: Интернет

Изграждане на вярата

„А вие, възлюбени, назидавайте себе си във вашата пресвята вяра и се молете в Святия Дух“ (Юда 1:20)

„Вярата е простото убеждение на твоето сърце, че Бог е верен на Себе Си“

Животът без вяра е наистина невъзможен. Всекидневно проявяваме вяра по толкова обикновени начини, че дори не ги забелязваме. Проявяваме вяра в банката, където са парите ни или в компанията, чрез която пазаруваме онлайн. Имаме вяра в определен човек, когато пристигаме на уговорена среща. Вярата е простото очакване, че ще се случи това, което трябва да се случи. Просто, нали?

Вярата е нещо обикновено, дори прието за дадено, докато не стане дума за взаимоотношенията ни с Бог. В момента, в който чуем, „без вяра е невъзможно да угодим на Бога“ (Евреи 11:6), умът ни веднага усложнява простата концепция на взаимоотношенията. Вярата е простото убеждение на сърцето ни, че Бог е верен на Себе Си, че върши това, което трябва, че е последователен в Своя характер и цел, и че ще действа състрадателно и мъдро в живота на Своите хора.

Християнската вяра е винаги активна, не е статична и никога не спи. Духовният ни живот започва с вяра и продължава на същата основа. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога“, „…според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго“ (Ефесяни 2:8, Римляни 12:3). Вярата е естествения начин, по който общуваме с Бога, това е нормалното естество на духовното общуване с небесния Баща и средството, чрез което това общуване расте и се задълбочава.

Ето как можем да запазим активна своята вяра. „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“ (Юда 1:20, 21). Вярата е по-скоро едно активно, изпълнено с жизненост, динамично снабдяване от Бога, отколкото някаква заспала мощ вътре в теб, съхранявана за екстрени ситуации. Поверена ти е духовната отговорност да храниш тази вяра и да я направиш да расте в твоите ежедневни взаимоотношения с Бога.

Това изисква от теб повече, отколкото може да ти даде неделното посещение в църква или информация от втора ръка от друг човек. Не трябва да отлагаш своето духовно израстване като задължение на някой друг. Ти си този, който ежедневно и усърдно трябва да прилагаш в своя живот стиха: „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“. Със задълбочаването на духовния живот, твоята увереност и растяща вяра се засилват.

Заедно с „молете се в Духа“ (Римляни 8:26-28), Библията ти дава и други средства за изграждане на вярата като редовно четене и задълбочено разсъждаване над Божието Слово (Псалм 1:1-3, Римляни 10:17, 1 Тимотей 4:6), целенасочено общуване с хора на вярата (2 Петър 1:1, Юда 1:3), непрекъснато припомняне на свидетелствата на Божията вярност в твоя живот и в живота на другите (1 Солунците 1:6-8). Вярата е като мускул – изисква непрестанни и редовни упражнения за по-голяма сила.

Молитвата ми за теб днес е: израствай и задълбочавай всеки ден духовният си живот.

снимка: Интернет

Неразделни

„Понеже съм уверен, че нищо не може да ни отдели от Божията любов“ (Римляни 8:38)

„Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечната истина“

Чувствата ни невинаги се основават на факти, а фактите невинаги са равнозначни на истина. Кое е водещо за теб – чувствата, фактите или истината? Предполагам, че отговорът ти ще зависи от деня и от обстоятелствата. Чувствата могат да са капризни и често не заслужават доверие. Фактите могат да бъдат неправилно интерпретирани и дори подправени. Истината, обаче, е непроменима, не подлежи на преговори и е вечна. Истината остава истина при всички обстоятелства.

Павел увещава: „И какво от това, че някои не бяха верни на Бога? Нима тяхната невярност ще Го възпре да изпълни обещаното от Него? Не, разбира се! Бог ще продължи да бъде верен, дори и всеки човек да е лъжец“ (Римляни 3:3, 4). Бог винаги е истинен, независимо от това дали обстоятелствата или хората около нас изглеждат истински или лъжливи.

Проблемът е, че чувствата могат да надделеят над знанието. Чувствата могат да объркат разбиранията ни. Ако истината не управлява и насочва мислите, емоциите и волята ти, те ще започнат да отразяват „лъжлива истина“ – лъжа, която прилича на истина. Животът налага необходимостта сърцата ни да са здраво закотвени във вечна истина. Псалмистът заявява: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми!“ (Псалм 57:7).

Единствената най-важна истина, която трябва да знаеш и здраво да държиш, е вечната истина за Божията любов към теб. Това знание трябва да се превърне в твърдо убеждение. „И така, ние познаваме и сме се доверили на любовта, която Бог има към нас. Бог е любов… Ние обичаме, защото Бог пръв ни обикна“ (1 Йоан 4:16-19). Любовта не е емоция, която Бог изпитва, нито случайно решение, което Той взима. Любовта е сърцевината на Божията същност, съществена част от Неговия характер. Следователно ако Неговата любов може да бъде поставена под съмнение или компроментирана от противоположно мнение, неблагоприятни обстоятелства или ирационални емоции, то няма да остане нищо сигурно.

Ето коя е удивителната част: „Бог показва любовта си към нас с това, че още докато бяхме грешни, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Божията любов не е зависима от теб – какво си направил или не си направил, колко добър или лош си бил. Неговата любов зависи от това, което Той е и от това, което е решил да направи чрез смъртта на Христос на кръста (Йоан 3:16-21). Има сигурност в Божията любов, която не се поддава на обяснение и на естествени доводи. Божията любов не е чувство, на което се наслаждаваш, нито факт, който трябва да доказваш. Божията любов е истина, която трябва да обхванеш и да държиш в душата си завинаги. „Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:38, 39). Абсолютно нищо, никога! Това е неотменима истина. Никога няма да можеш да я схванеш с ума си, нужно е само сърцето ти да почива в нея.

Как се отнасяш към такъв Бог? Покланяш се смирено в краката Му, мислиш с удивление за тази истина, живееш в любовта Му всеки ден и не допускаш да остане човек, който не е разбрал за тази любов. Божията любов няма да се отдели от теб, ако ти не се отделиш от нея. „До призованите, обичани от Бог Отец и пазени за Исус Христос… Пазете себе си в Божията любов… А на Него, който е способен да ви пази от падане и да ви представи безгрешни и радостни пред Своята слава“ (Юда 1:1, 21, 24). Господ те пази! Пази и ти себе си в Неговата любов.

Молитвата ми за теб днес е: пази любовта Му в сърцето си.

снимка: Интернет

Поглед нагоре

„Мойсей… гледаше към Него, който е невидим“ (Евреи 11:27)

„Погледът нагоре тегли след себе си сърцето“

В своя блог „Признанията на едно уморено супермомиче“, Сузана Отман, разказва следната история: „Започнахме да учим движения към песни в неделното училище. Снощи моят 2-годишен племенник, Дрю, показваше на майка си какво е научил. Той знаеше твърде малко движения от песента „Някъде далеч в една ясла“. Имах любими движения от неговите – за „звездите в небето“. Вместо да покаже с ръчички как звездите пръскат лъчи, той започна да сочи с показалчета към небето, танцувайки нещо като диско. Това просто ме накара да погледна нагоре. Мисля, че Дрю беше уцелил. Посочете с пръст към небето. Този поглед нагоре ще изтегли след себе си и сърцето.

Помисли върху последното твърдение. Какво тегли сърцето ти, към какво го тегли?

Ако не гледаш къде отиваш, може да стигнеш на непредвидено място. Мисля, че точно поради тази причина животът на много хора е объркан. Животът ни много лесно може да тръгне в погрешна посока, ако започнем да се разсейваме. Лошите неща изместват добрите, а добрите заместват по-добрите. Възможно е незабелязано да се задоволиш с по-малкото, ако изпуснеш от погледа си великото. Много често сърцето ти броди, където иска и откриваш, че мислите, чувствата и стъпките ти го следват. Сузана е права, опитай! Поглеждайки нагоре, очите ни сякаш теглят след себе си сърцето. Библията ни учи: „А всички ние, с открито лице като в огледало гледаме Господната слава и се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18).

Исус проповядваше същия принцип: „Там където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Матей 6:21). Неговото решение за правилно фокусиране на живота е „да си събираме съкровища на небето“ (Матей 6:20). Избери това, което е ценно, полезно за теб и е от значение за вечността. След това живей по начин, който ще тегли сърцето ти към Бога. Това означава да включиш своите ценности, приоритети, забавления, приятелства и всекидневни дейности.

На Мойсей сигурно би му било трудно да се откаже от привилегиите и властта на Египет, ако не беше погледнал отвъд „съкровищата на Египет“: „Мойсей с вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като човек, който вижда Невидимия“ (Евреи 11:24-27). Той беше привлечен от Този, когото избра да следва с цялото си сърце. Библията казва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23).

Павел даде мъдър съвет: „И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Колосяни 3:1-3). Насочи погледа си към небесните реалности, нека те изпълват мислите ти и сърцето ти ще бъде притеглено в тази посока.

Молитвата ми за теб днес е: насочи вниманието и любовта си към небесните неща.

снимка: http://www.sxc.hu