Изграждане на вярата

„А вие, възлюбени, назидавайте себе си във вашата пресвята вяра и се молете в Святия Дух“ (Юда 1:20)

„Вярата е простото убеждение на твоето сърце, че Бог е верен на Себе Си“

Животът без вяра е наистина невъзможен. Всекидневно проявяваме вяра по толкова обикновени начини, че дори не ги забелязваме. Проявяваме вяра в банката, където са парите ни или в компанията, чрез която пазаруваме онлайн. Имаме вяра в определен човек, когато пристигаме на уговорена среща. Вярата е простото очакване, че ще се случи това, което трябва да се случи. Просто, нали?

Вярата е нещо обикновено, дори прието за дадено, докато не стане дума за взаимоотношенията ни с Бог. В момента, в който чуем, „без вяра е невъзможно да угодим на Бога“ (Евреи 11:6), умът ни веднага усложнява простата концепция на взаимоотношенията. Вярата е простото убеждение на сърцето ни, че Бог е верен на Себе Си, че върши това, което трябва, че е последователен в Своя характер и цел, и че ще действа състрадателно и мъдро в живота на Своите хора.

Християнската вяра е винаги активна, не е статична и никога не спи. Духовният ни живот започва с вяра и продължава на същата основа. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога“, „…според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго“ (Ефесяни 2:8, Римляни 12:3). Вярата е естествения начин, по който общуваме с Бога, това е нормалното естество на духовното общуване с небесния Баща и средството, чрез което това общуване расте и се задълбочава.

Ето как можем да запазим активна своята вяра. „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“ (Юда 1:20, 21). Вярата е по-скоро едно активно, изпълнено с жизненост, динамично снабдяване от Бога, отколкото някаква заспала мощ вътре в теб, съхранявана за екстрени ситуации. Поверена ти е духовната отговорност да храниш тази вяра и да я направиш да расте в твоите ежедневни взаимоотношения с Бога.

Това изисква от теб повече, отколкото може да ти даде неделното посещение в църква или информация от втора ръка от друг човек. Не трябва да отлагаш своето духовно израстване като задължение на някой друг. Ти си този, който ежедневно и усърдно трябва да прилагаш в своя живот стиха: „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“. Със задълбочаването на духовния живот, твоята увереност и растяща вяра се засилват.

Заедно с „молете се в Духа“ (Римляни 8:26-28), Библията ти дава и други средства за изграждане на вярата като редовно четене и задълбочено разсъждаване над Божието Слово (Псалм 1:1-3, Римляни 10:17, 1 Тимотей 4:6), целенасочено общуване с хора на вярата (2 Петър 1:1, Юда 1:3), непрекъснато припомняне на свидетелствата на Божията вярност в твоя живот и в живота на другите (1 Солунците 1:6-8). Вярата е като мускул – изисква непрестанни и редовни упражнения за по-голяма сила.

Молитвата ми за теб днес е: израствай и задълбочавай всеки ден духовният си живот.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: