Archive for февруари, 2012

Маратонци

„…нека тичаме с упорито постоянство по трудния път на надбягването, който е пред нас“ (Евреи 12:1)

„Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора“

Еми, нашата снаха, майка на четири деца и ненаситен бегач през последните няколко години, реши, че иска да бяга в маратон. През последните месеци тя успешно завърши два маратона в Сан Антонио и Хюстън. Това се равнява на 42 километра упорита решителност, издържливост и умопомрачително физическо и емоционално напрежение. Не мога да си представя тренировъчния режим, психическата сила и физическата издържливост, които се изискват. Спокойно може да се каже, че не всеки може да има такива физически постижения.

Тя сигурно е била отегчена от дисциплината, която тренировките изискват, също като другите сериозни бегачи. През часовете на безмилостни тренировки тя трябваше да се справя с мускулна треска, травми и преумора. Пожертва ценни часове, които можеше да употреби по друг начин в нейното заето домакинство и пари за подходящо облекло и оборудване. Имаше някои неща, от които трябваше да се откаже, за да постигне една по-голяма цел.

Докато изминава тези 42 километра всеки маратонец се изправя пред възможността да се провали, бори се със собствените си ограничения, докато по-бързите с повече сила и опит го задминават. Има моменти, в които други се отказват и повдигат съмнения и в неговата способност да финишира. До момента, в който вижда крайната линия и са необходими само още няколко крачки сила, той е уморен до мозъка на костите си. Успехът на маратонеца не се постига лесно и без жертви. Истински успех в нещата, които изискват усилие не се постига лесно. Трябва да даваш най-доброто от себе си, докато преминеш финалната линия.

Завършването на състезанието изисква строги тренировки, трайна решителност, физическа издържливост, умствена твърдост, постоянство и поглъщаща цел, която те вдъхновява и ти дава сили, за да дадеш най-доброто от себе си. Думите на апостол Павел ми напомнят: „Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена“ (Римляни 8:18).

Бих казал, че всеки последовател на Исус е участик в един много по-важен маратон с последствия за вечността. Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора. Осмеляваме ли се да очакваме, че минимални усилия и малки жертви ще бъдат достатъчни. Има знаци, които отбелязват напредъка ни по пътя, но нашето пътуване се измерва в дни, месеци и години, а не в километри. И не бива да спираме преди да стигнем финалната линия.

Преминавайки през най-удивителните истории на вяра и постоянство (Евреи 11), авторът на Евреи ни казва: „Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена… Така че, не се изморявайте и не се отказвайте“ (Евреи 12:1-4).

Искам да ти напомня още нещо полезно: „Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите! Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно“ (1 Коринтяни 9:24-27, прочети Деяния 14:22).

Тичай така че да спечелиш, финалът се вижда. Дано и ти бъдеш уверен като Павел, в момента в който се беше изправил пред прибилижаващата си смърт: „…финиширах в състезанието, опазих вярата. Сега ме очаква венецът на победител, награда за праведния живот“ (2 Тимотей 4:6-8).

Молитвата ми за теб днес е: никога не губи надежда и не се отказвай, преди да чуеш Бог да ти казва: „Добре свършена работа!“

снимка: Michael Dawes

Advertisements

Несъгласие

„…да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10)

„Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение“

Съгласието невинаги e лесно за постигане, но винаги е най-доброто решение. Някои си мислят, че между „добри“ хора никога няма да има несъгласие, но възможно ли е това да стане в реалността? Всеки, който използва ума си и има поне малко увереност, за да изкаже мнението си, понякога ще бъде в несъгласие с други. Въпросът обаче е – какво правиш след като изразиш несъгласието си? Ако различните мнения се излагат с великодушие и взаимно разбиране, това може да доведе до сближаване на хората около по-добра идея, отколкото всеки от тях е имал в началото. „Хората се учат един от друг, така както желязото се остри с желязо“ (Притчи 27:17 TEV).

В несъгласието ще научиш нещо, макар и не по най-приятния начин. Майка ми често ми напомняше: „Хората могат да изразяват несъгласие без да бъдат неприятни“. Двете неща често се объркват. Мисля, че нейният съвет беше добър. Няма нужда споровете ни винаги да преминават към лични нападки и съревнование. Важното не е кой ще спечели. Библията казва: „…всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум, и в едно и също мнение“ (1 Коринтяни 1:10). Възможно ли е това наистина? Би трябвало да е, ако Бог го изисква от нас. Той не е казал, че ще бъде лесно, но очевидно казва, че единството и добрата воля трябва да са наш приоритет.

Този принцип не се отнася до всяко различие в мненията. Според мен той се отнася до тези несъгласия, които могат да прераснат в разрушаване на единството. Разделението не е възможност, която да изберем. Има моменти, в които единственото, което можем да направим, е да решим да изразим несъгласието си по възможно най-любезния начин. Според мен, обаче, това не означава само да се съгласим привидно с общото мнение, за да запазим разбирателството. Такова усилие може да помогне временно, макар че няма да е много полезно в дългосрочен план. Може би понякога правилното решение е доста просто. Цени взаимоотношенията с хората повече от собственото си мнение.

Има моменти, в които не е чак толкова важно кой е прав и кой греши. Всяко мнение може да е правилно или погрешно в зависимост от различната гледна точка, контекста, целта или разбирането. Според мен, когато има несъгласие, което разрушава хармонията и добрата воля, всички въвлечени имат отговорност да търсят решение. Това изисква да прегледаш собственото си сърце и да намериш допирните точки за съгласие. „Както във водата се отразява лицето, така и сърцето на човека отразява човека“ (Притчи 27:19). Може би съпротивата и упорството, което си мислиш, че виждаш в другия, с които не можеш да се пребориш, са твоето собствено отражение.

Обещанието е, че единството и хармонията са приоритети за Бога, и са мощни в Божието царство като носят Божията награда и големи благословения в живота. „Ето, колко е добро и колко приятно да живеят братя в единомислие! То е като скъпоценно масло… там Господ е заповядал благословението – вечен живот“ (Псалм 133:1-3). Исус казва нещо подобно: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19, 20).

Молитвата ми за теб днес е: взаимоотношенията с хората да бъдат по-важни за теб, отколкото да изкажеш собственото си мнение.

Снимка: Интернет

Разбирания и предразсъдъци

„Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35)

Неправилните разбирания и предразсъдъци ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Иска ми се да знаех кой е написал следното наблюдение за разбиранията и предрасъдъците: „Предразсъдъкът е плод на мързелив ум. Той всъщност е презрение, което предшества проучването. Първите ти впечатления от даден човек са непълни и често неточни. Не взимай окончателни решения на базата на ограничена информация“. Това са мъдри думи, на които би трябвало да обърнем сериозно внимание. Предразсъдъците са грозни. Те приемат формата на твоите най-лоши разбирания, замъгляват правилната ти преценка, провокират несвято поведение и предизвикват подозрения и разделение между хората.

Светът по времето, когато Исус се роди, беше пълен с предразсъдъци, също както и сега – мъже предубедени срещу жените, римляни предубедени срещу подчинените жители на Палестина, юдейските граждани не признаваха римляните, юдеите бяха предубедени срещу самаряните, самаряните срещу юдеите, хората от южен Израел подценяваха по-селските райони на северна Галилея. А после идваше ясното разграничаване между юдеи и езичници. Предразсъдъците не познават граници – пол, националност, раса, местоположение, положение в обществото, политически убеждения, религия – и не са нещо ново за 21. век.

Симон Петър научи ценен урок за разбиранията и предрасъдъците (Деяния 10:9-23). Предразсъдъците му бяха толкова силни, че беше необходимо видението да се повтори три пъти и директни думи от Бога да разрушат неправилните предпоставки, които щяха да ограничат неговата полезност за Бога. Бог ясно каза: „Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто“ (Деяния 10:15). Неправилните разбирания относно другите и предразсъдъците ограничават твоята достъпност за Божиите цели.

Какъв извод си направи Петър? „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден“ (Деяния 10:34, 35). Бог поправяше мнението на Петър за хората – в конкретния случай за един езичник и римски офицер. Бог няма пристрастия и приема всички със същата милост. Вярата на Корнилий беше толкова искрена, колкото и тази на Петър, и Божията любов към него не беше по-малка (Деяния 10:34 – 11:18).

Други преводи на този текст казват: „Бог не показва предпочитания (третира всички еднакво), не показва пристрастия към хората“. Оригиналният гръцки текст буквалн казва „приема лицето“, което вероятно може да се преведе с по-познатия днес израз съдя по външността. Идеята е да гледаме на другите, така както Бог ги вижда, а не както ние погрешно съдим за тях (2 Коринтяни 5:16-21). Многото отговорности, които са ни дадени в Новия завет един към друг, са едно добро място за начало.

Библейското очакване за нашите отношения с другите е следното: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Исус Христос, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос. Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава“ (Римляни 15:5-7). Най-дълбоката нужда на всяко сърце е да бъде прието, един безценен подарък към другите, който не ти струва нищо друго освен гордостта.

Молитвата ми за теб днес е: проявявай Божието приемане към околните.

Снимка: Интернет

Очистване и усъвършенстване

„Защото Той е като огън, който пречиства и като сапуна на перачи… като Един, който претопява и пречиства сребро“ (Малахия 3:2, 3)

„Грехът обезценява душата и намалява потенциала, който Бог е заложил в теб“

Простата истина е, че без Божията милост и благодат никой от нас няма да бъде всичко, което би трябвало и би могъл да бъде. Знаеш за какво става дума – думи, които ти се иска да не си казвал, поведение, за което съжаляваш, обида, която не си простил твърде дълго, обтегнати взаимоотношения, които не си възстановил и покорство към Бога, което все отлагаш. Бог те обича такъв, какъвто си, но също така те обича твърде много, за да те остави да бъдеш какъвто си бил. Добрата новина е, че Бог ни обича твърде много, за да ни остави да достигнем по-малко от пълния ни потенциал.

Пророк Малахия насърчава Израел със следното разбиране за техния и нашия Бог: „Защото Той е като огън, който пречиства и като сапуна на перачи. Ще седне като Един, който претопява и пречиства сребро… и те ще принасят на Господа приноси с правда“ (Малахия 3:2, 3). Какъв верен и любящ Бог! Неговата цел не е само да изложи на показ греха ти, а да те отдели от Него, за да бъдеш „принос на правда за Бога“.

Процесът на пречистването премахва примесите, които намаляват стойността и ползата. Всеки от нас е една тъжна смесица от мотиви и поведение. Колко прекрасна е тази картина на милостивата работа на Святия Дух в сърцата и живота ни! Чуй думите на Исус за работата на Святия Дух: „А когато Застъпникът дойде ще изобличи света за грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8). Грехът обезценява душата и намалява потенциала, който Бог е заложил в теб. „И Аз ще…ги пречистя, както се пречиства среброто и ще ги изпитам, както се изпитва златото. Те ще призоват Името Ми и Аз ще им отговоря. Ще кажа „Мой народ са“ и те ще кажат „Господ е наш Бог“ (Захария 13:9).

Процесът на изпирането изчиства замърсеното и възстановява първоначалното състояние. „И така, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост в страх от Бога“ (2 Коринтяни 7:1). Може би можеш да постигнеш това по отношение на външните неща – начина, по който говориш и поведението ти – но можеш ли успешно да очистиш нещата, които са вътре в теб – склонностите и слабостите в духа ти? Прочети Псалм 51:1-12.

„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна“ (Ефесяни 5:25-27). Никой и нищо не обещава нов живот, както Исус го прави. Как постига Бог това пречистване на тялото, душата и духа? „Кръвта на Исус, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7-9).

Хората много лесно бъркат осъждането с изобличението. И двете не са приятни, когато ти се случват, но те съвсем не си приличат. Осъждането идва от противника ти и от теб самия, като те отделя от Единствения, Който може да ти помогне и те кара да се чувстваш все по-виновен и недостоен. Изобличението идва от Святия Дух в теб, когато Той те привлича обратно към Бога, уверява те в спасението ти и осигурява единственото средство за очистване на душата и възстановяване на безпрепятствените взаимоотношения с Бога (Римляни 8:1-4).

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията цел в процеса на усъвършенстване и очистване на сърцето ти.

снимка: Интернет