Маратонци

„…нека тичаме с упорито постоянство по трудния път на надбягването, който е пред нас“ (Евреи 12:1)

„Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора“

Еми, нашата снаха, майка на четири деца и ненаситен бегач през последните няколко години, реши, че иска да бяга в маратон. През последните месеци тя успешно завърши два маратона в Сан Антонио и Хюстън. Това се равнява на 42 километра упорита решителност, издържливост и умопомрачително физическо и емоционално напрежение. Не мога да си представя тренировъчния режим, психическата сила и физическата издържливост, които се изискват. Спокойно може да се каже, че не всеки може да има такива физически постижения.

Тя сигурно е била отегчена от дисциплината, която тренировките изискват, също като другите сериозни бегачи. През часовете на безмилостни тренировки тя трябваше да се справя с мускулна треска, травми и преумора. Пожертва ценни часове, които можеше да употреби по друг начин в нейното заето домакинство и пари за подходящо облекло и оборудване. Имаше някои неща, от които трябваше да се откаже, за да постигне една по-голяма цел.

Докато изминава тези 42 километра всеки маратонец се изправя пред възможността да се провали, бори се със собствените си ограничения, докато по-бързите с повече сила и опит го задминават. Има моменти, в които други се отказват и повдигат съмнения и в неговата способност да финишира. До момента, в който вижда крайната линия и са необходими само още няколко крачки сила, той е уморен до мозъка на костите си. Успехът на маратонеца не се постига лесно и без жертви. Истински успех в нещата, които изискват усилие не се постига лесно. Трябва да даваш най-доброто от себе си, докато преминеш финалната линия.

Завършването на състезанието изисква строги тренировки, трайна решителност, физическа издържливост, умствена твърдост, постоянство и поглъщаща цел, която те вдъхновява и ти дава сили, за да дадеш най-доброто от себе си. Думите на апостол Павел ми напомнят: „Сигурен съм, че страданията ни в този живот са нищо в сравнение с бъдещата слава, която ще ни бъде дадена“ (Римляни 8:18).

Бих казал, че всеки последовател на Исус е участик в един много по-важен маратон с последствия за вечността. Животът с вяра изисква усилията и издържливостта на маратонеца, а не ентусиазма на спринтьора. Осмеляваме ли се да очакваме, че минимални усилия и малки жертви ще бъдат достатъчни. Има знаци, които отбелязват напредъка ни по пътя, но нашето пътуване се измерва в дни, месеци и години, а не в километри. И не бива да спираме преди да стигнем финалната линия.

Преминавайки през най-удивителните истории на вяра и постоянство (Евреи 11), авторът на Евреи ни казва: „Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена… Така че, не се изморявайте и не се отказвайте“ (Евреи 12:1-4).

Искам да ти напомня още нещо полезно: „Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите! Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно“ (1 Коринтяни 9:24-27, прочети Деяния 14:22).

Тичай така че да спечелиш, финалът се вижда. Дано и ти бъдеш уверен като Павел, в момента в който се беше изправил пред прибилижаващата си смърт: „…финиширах в състезанието, опазих вярата. Сега ме очаква венецът на победител, награда за праведния живот“ (2 Тимотей 4:6-8).

Молитвата ми за теб днес е: никога не губи надежда и не се отказвай, преди да чуеш Бог да ти казва: „Добре свършена работа!“

снимка: Michael Dawes

Advertisements
%d bloggers like this: