Archive for март, 2012

Отвъд границите

„А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим…“ (Ефесяни 3:20)

„Ако не използваш достатъчно пълноценно това, което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което не ти достига“

Ние сме привикнали към ограниченията, които имаме – наши или чужди. Тези граници, реални и доловими, много често управляват живота ни, ограничавайки очакванията и действията ни. Хората се чувстват ограничени откъм средства, време, енергия, възможности, талант, опит, знание, разбиране и още, и още до безкрайност. Единствено неограничени могат да бъдат, евентуално, размера и броя на ораниченията, с които всички се сблъскваме.

На всеки му се е случвало поне веднъж да си каже: „Само ако имах повече _____ (попълни празното място). Историята е винаги една и съща, променя се само това, което не ни достига в дадения момент – време, пари, помощ, образование и т. н. Исус каза една много дълбока истина по отношение на сходната отговорност, която хората имат към малкото и към многото: „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен“ (Лука 16:10-12). И наистина, ако не използваш достатъчно пълноценно, това което имаш, то едва ли би използвал по-добре това, което ти липсва.

Когато предоставиш живота си на Бог, нещата се променят към по-добро. „А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал“ (Ефесяни 4:7). Исус взима твоите оскъдни и недостатъчни „хляб и риба“ и ги благославя, разчупва ги, и ги разпределя в такова изобилие, каквото не можеш дори да си представиш (Марк 6:31-44). Когато си мислиш, че нуждите ти са повече от средствата, с които разполагаш и чувстваш, че имаш едва за себе си, камо ли да дадеш на друг, тогава в Исусовите ръце се случва чудото на преумножаването. Тогава има достатъчно както за теб, така и за всички онези, с които имаш възможност да споделиш.

Средствата и парите стигат за по-дълго с благословението на Бог, ето защо е мъдро да даваме десятък и да живеем живот на щедрост (Малахия 3:10-12 и 2 Коринтяни 9:6-15). Времето е предостатъчно заради ефективността, която дава Бог. Енергията се подновява, когато вършиш работата на Бог. „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Мъдростта и разбирането се увеличават от истината в твоето сърце, когато там е скрито Божието Слово (1 Царе 3:5-14).

Това, което повериш в Божиите ръце, вече не се подчинява на твоите предишни ограничения. Павел се удивлява на тази истина, притежаваща мощта да надхвърли всяка позната ти граница: „…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца… Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века и до века. Амин“ (Ефесяни 3:16-21). Бог, иито провидение и мощ са отвъд всяка мяра или ограничение, е Неизмерим! Какво би се случило ако предоставиш изцяло живота, семейството, кариерата и взаимоотношенията си на волята и в разпореждането на Бог? (Римляни 12:1-2).

Молитвата ми за теб днес е: да разбереш от опит неизмеримата доброта и милост на Бог.

снимка: Интернет

Твърде много неща

„…Ти се грижиш и безпокоиш за много неща“ (Лука 10:41)

„Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно“

Животът на всеки един може неусетно да стане прекалено зает и след това вече никога да не успее да забави ритъма си. Осъзнаваш, че си зает и разсеян. Мислиш, че ще имаш време за важните неща по-късно, но изглежда, че това време никога не идва. Понякога има твърде много неща за вършене, а часовете са твърде малко. Прекалената заетост е в резултат на това, че не успяваме да подредим приоритетите си. Ето какъв е съветът на Исус: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

Никога няма да имаш време да свършиш всичко, което искаш, но Бог ще ти даде цялото необходимо време да свършиш нещата, които трябва. Мисля, че баща ми успя да ми внуши практичността на „важните неща – на първо място“. Бях изкушен да давам предимство на забавните, лесни и бързи за правене задачи, а след това безуспешно се опитвах да наблъскам по-предизвикателните и отнемащи време в жалките остатъци от часове и енергия. Непрекъснатото бързане не е нито ефективен, нито приятен начин на живот. Това се случи с учениците на Исус – това лесно може да се случи и с теб (Марк 6:31). Исус имаше решение за тях – Исус е решението за теб.

Лука разказва една случка в дома на Лазар във Витания (Лука 10:38-42). Лазар и неговите сестри са радваха на компанията на Исус за вечеря. Марта беше заета в кухнята с всички приготовления, които гостоприемството изискваше за такъв специален гост. А в същото това време Мария седеше в другата стая и с удоволствие слушаше Исус. Когато Марта се оплака на Исус от това, че сестра й очевидно пренебрегва задълженията си, Исус поправи нея вместо сестра й: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:41, 42).

Марта се „грижеше и безпокоеше“. Наистина се чувстваш огорчен, когато работиш усилено, а никой не ти помага. Грижите създават безпокойство. Хората, които се безпокоят търсят отдушник и намират някого, когото да винят за своята тревога. Тревогата краде насладата от момента. Безпокойството напряга взаимоотношенията. Наистина, урокът е прост. Внимавайте – твърде много неща могат да ви отклонят твърде лесно от нещо по-важно.

Какво мислите, че се е случило след това? Дали Мария е станала и е помогнала? Дали Марта се присъединила към сестра си, в компанията на техния гост? Дали всичко, което е трябвало да се свърши е било свършено? Ние не знаем, не ни е казано. Исус посочи своята гледна точка. Лука документира главния акцент, а останалото е без значение. По-важно от това какво се случи след думите на Исус към Марта, е това какво се случи преди това, което ядоса Марта.

Погледнете внимателно на уточнението, което Лука прави за нас: „Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане… (Лука 10:39, 40). Гръцката дума преведена като улисваше, дава описание на човек, който е дърпан от всички посоки. Това описва Марта със сигурност. Знаеш какво е това усещане, всички знаем. Избягвайте твърде много неща да ви дърпат в твърде много посоки.

Моята съпруга е несравнима домакиня, както ще подтвърдят всички, които я познават. Никога не оставя нещо несвършено, защото „хубавото си струва“. Но ако не внимава, може лесно да се улиса в готвене и сервиране на гостите, поради което ще й остане твърде малко време да се наслаждава на тяхната компания, което тя обича да прави. Възможно е да живеем така – улисани с твърде много неща, имайки твърде малко време да вършим правилните неща и да се радваме на най-доброто – живота, любовта, смеха, семейството, приятелите и Бог. Ако си твърде улисан, за да бъдеш ежедневно с Бог, значи си улисан с твърде много неща и за теб е също толкова вярно, колкото за Марта и Мария, това което каза Исус: „Но само едно нещо е потребно“, да почиваме в присъствието на Исус.

Молитвата ми за теб днес е: не разрешавай на житейските грижи да ограбват времето ти за правилните неща.

Снимка: Интернет

Уши, които чуват

„…а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15)

„Да чуваш Бог определено значи да имаш слушащо сърце“

В моите ранни младежки години, когато говорех повече, отколкото трябва за неща, които знаех твърде малко, моят баща ми даде практичен съвет, който тогава не оцених напълно: „Алън, знаеш ли защо Бог ти е дал две уши и една уста? Той е имал предвид да слушаш два пъти повече, отколкото да говориш!“ Ясно и просто. Не съм убеден, че това е теологично доказуемо, но татко показа своята гледна точка. Той ме накара от време на време да спирам и да се замислям, преди да говоря толкова много. Днес аз все още помня съвета му. Оставям другите да преценят дали следвам съвета му достатъчно.

Болшинството от нас повече говорят, отколкото слушат, което е в наша вреда. Слушането изисква много повече смирение, умение и внимание, отколкото говоренето. Ти научаваш много повече, ако са ти отворени ушите, а не устата. Освен това много от нас не могат да слушат добре неща, които не искат да чуят. Само този факт филтрира много от нещата, на които би трябвало да обърнем внимание.

Библията казва: „Слушащо ухо и гледащо око – Господ е направил и двете“ (Притчи 20:12). Чуването е физическа способност; слушането определено е свързано със сърцето. Исус каза силни думи за хората, които не искат да слушат: „Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Матей 13:14-16). Бог отваря слепи очи, но Той няма да отвори твоите затворени очи. Бог може да върне слуха на глухи уши, но няма да накара да слушат тези със закоравели сърца.

Библията казва: „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети“ (Притчи 12:15). Този, който е мъдър слуша съвети! За твое собствено добро, може би ти трябва да слушаш с готовност по-голяма от тази, на която си склонен. Чудя се дали част от проблема не са всички тези доброволно изказани мнения, за които не сме питали и които ни правят малко резервирани към всички съвети, дадени без да сме ги искали.

Мнения – всеки има. Избирай съвета внимателно. Бих определил мненията като доброволно подадена информация за ползване от слушателя. Не е необходимо обяснение, не се очаква отговор. От друга страна мнението може да прерастне в добър съвет, при положение, че това мнение бъде поискано въз основа на взаимоотношения на доверие. Съветът е просто това – съвет – не е инструкция или заповед за това дали ще го приемеш или не, не си отговорен пред никого, освен пред Бог.

В много случаи Библията казва: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът…“. Според мен, „който има ухо“ се отнася за човек, които има слушащо сърце, желае да бъде мъдър и признава, че не знае всичко. Може би, колкото повече се учиш да слушаш другите със сърцето си, толкова повече развиваш чувствителност да разпознаваш и цениш все още слабия глас на Бог в твоето сърце.

Молитвата ми за теб днес е: имай сърце, готово да се учи и бъди готов да слушаш.

снимка: Интернет