Archive for април, 2012

Най-големият подарък

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)

„Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава“

Подаръците са нещо чудесно, нали? Възхищавам се на хора като моята съпруга и дъщеря ми, които много обичат да правят подаръци. Те не просто купуват подарък, а внимателно и обмислено избират точно този, който ще достави най-голяма радост и удоволствие на получателя. Те имат дарба да правят подаръци.

Бог е Този, който най-добре умее да прави подаръци. Какъв е Божият най-голям подарък? На този въпрос могат да бъдат дадени много отговори. Той ни е дал живот. Той ни е дал прощение на греховете. Той ни е дал спасение. Той ни е дал вечен живот. Той ни е дал приятелство. Апостол Павел написа много ярко: „Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!“ (2 Коринтяни 9:15). И освен всичко, нашият Отец ни даде Своя Единородния Син, за да бъде наш Спасител!

Има един стих в Библията, за който може спокойно да се каже, че е най-познатия от всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Поради това, че този стих ми е така добре познат, дълго време пропусках нещо. Да, Бог Отец даде Исус, Своя Син, и чрез Него дава вечен живот на всеки, който би повярвал – неоценим дар, абсолютно безспорно.

Наскоро, препрочитайки този познат стих, забелязах една проста причинно следствена връзка, като очевидно причината предшества следствието. Резултатът е, че Бог ни подарява Своя Син и вечен живот. Но аз си мисля, че причината, която поражда следствието, е най-големия подарък: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде…“

Бог те е възлюбил преди да ти даде спасението. Бог те е възлюбил преди да ти даде вечния живот. Бог първо ти е дал сърцето Си, а след това ти е дал Сина Си. Библията казва: „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби…“ (Ефесяни 2:4).

Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава. Любов отвъд всяко човешко разбиране води до жертването на Неговия Син за грешниците, а Неговата жертва дава възможността да ни бъде предложен вечен живот. Живот без любов не е истински живот. Живот без Божията любов не е живот изобщо.

Павел се удивляваше на огромната Божия любов: „…да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-21). Има смисъл в това, че Божият най-голям подарък отговаря на човешката най-голяма нужда.

„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Необходимостта на всеки един човек, млад или стар, е необходимостта от абсолютна любов. Кой друг освен Бог може наистина да осигури тази огромна непроменима любов?

Вярвам, че съществуват три истини за любовта:

  • Любовта е категорично взето решение и последователност в поведението, съобразено с него.
  • Любовта е точна преценка и съответното снабдяване на нуждите на другия.
  • Любовта, за да бъде истинска, трябва да е действена и видима.

Има ли някой друг, освен Бог, който да изпълнява и трите истини? Любовта не е нещо необикновено за Бог, но Неговата любов е необикновена.

Какво е това, което прави Божията любов най-големия подарък?

  • Исус те обича, точно както Бог обича Исус (Йоан 15:9). И за да не си помислиш, че любовта към теб е втора ръка, следва второто твърдение.
  • Бог Отец те обича, точно както обича Исус (Йоан 17:23-26). Това е любов като никоя друга – има я само в Бог и Неговия Син Исус. Ти не можеш да познаеш любовта, докато не познаеш Исус.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш любовта, която надхвърля всяко разбиране.

снимка: Интернет

Жива надежда

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петрово 1:3)

„Възкресението на Исус Христос провъзгласява истината с мощ, която със сигурност е по-голяма от всяко съмнение и страх“

Опитваме се да не мислим често за смъртта, докато не се случи нещо, което да ни лиши от този лукс. Изкушаващо е да пренебрегваме тази евентуалност, колкото може повече. Смъртта не може да се маскира. Никой не живее вечно. Тя е неизбежната реалност – просто не знаеш как и кога. „Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята?“ (Псалми 89:48).

Това звучи сурово, нали? За нас смъртта е безжалостна, неприятна и противоестествена. „…за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т.е. дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смартта, през целия си живот са били подчинени на робство“ (Евреи 2:14-16). Ти си създаден, за да бъдеш вечен, така както е твоят Създател. Не Бог, а греха въвежда смъртта (Римляни 5:12-19). Ужасът от смъртта предизвиква страх, защото грехът причинява смърт. Това е било вярно при първородния грях, вярно е и сега (Битие 2:15-17).

Но тогава идва Великденското утро! Дни преди това, жестоката реалност разпръсва надеждите на последователите на Исус, подлагайки на изпитание всичко, свързано с тяхната вяра и бъдеще. Отчаянието изблъсква надеждата. Те се запрепъват обратно към домовете си, обратно към живота такъв, какъвто е бил, просто да съберат това, което изглежда останало, наранени, объркани, разбити. Нещата, които мислеха, че са възможни, сега изглеждат невъзможни. Нещата, които преди изглеждаха сигурни, сега поставят обезпокоителни въпроси. В живота ти ще има трудни моменти, когато ще имаш чувството, че отстъпваш назад. Ще се питаш: „Какъв е смисълът?“. Ще изглежда сякаш нещо е ограбило бъдещето ти, но Бог прави нещата да завършват славно.

Ето защо Великден носи послание за живот, изцяло изпълнен с надежда. Възкресението на Христос узаконява Неговата власт над смъртта и греха, провъзгласявайки, че Исус е Господарят на живота, Победителят на смъртта. „Но Бог Го възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния 2:24). Възкресението е безспорната демонстрация на Божията мощ, побеждаваща твоя най-зъл и последен враг – всичко останало, с което може да се сблъскаш, за Бог не е особен проблем. В Христос ти си „…възроден за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петрово 1:3). Животът може да бъде изпълнен с надежда, не с отчаяние. Може да се наслаждаваш на изобилен и вечен живот, без да се страхуваш от смъртта. Остава ти да избереш.

Великден е повече от просто един факт в историята. Великден е истината за едно текущо събитие, имащо много по-голямо отношение към твоето благополучие от всички днешни челни заглавия. Великден дава смисъл на всичко, което не е имало смисъл. Празният гроб дава смисъл на агонията в Гетсимания и на жестокостта на Голгота. Възкресението на Исус дава такива възможности, каквито Неговите последователи изобщо не са могли да си представят в тъмните сенки на кръста. Смъртта, погребението и възкресението на Исус, правят всичко невъзможно тогава, славна възможност днес.

Възкресението на Исус провъзгласява истината с яснота и сигурност много по-гръмко от всеки въпрос, съмнение или страх. Великден може да направи същото и с теб. Възкресението на Исус гарантира твоето възкресение. Смъртта няма да има последната дума в твоя живот. Животът има последната дума – животът сега и животът във вечността. А дотогава може да живееш с „жива надежда“, както сега, така и завинаги.

Молитвата ми за теб днес е: живеей в радостно очакване, почивайки в истината на Христовото Възкресение.

снимка: Интернет

Лично обръщение

Започнах да пиша материалите в „Живот за всеки ден“ през септември 2006 г. като средство за духовен съвет и насърчение към най-голямата ни внучка Лорън, когато тя отиде да учи в университета. Вече има повече от 1300 материала на различна тематика – уроци, които Бог ме е учил през последните 50 години на моето служение.

Постепенно и други хора пожелаха да получават материалите и така се оформи това, което сега е „Живот за всеки ден“. Текстовете се публикуват в Швеция, Филипините, Африка, Германия и не на последно място в България.

Благодарен съм на п-р Людмил и Светла Арсови, както и на църква „Приятели“ за помощта в разпостранението на „Живот за всеки ден“ на български език.

На 22 април 2012 г. ще гостувам в църква „Приятели“ в две последователни богослужения от 10 ч. За мен ще бъде радост и привилегия да се срещна и запозная с читателите на „Живот за всеки ден“ на български език.

Благодаря ви, че сте част от растящият кръг от читатели и споделяте материалите с вашите приятели и познати.

Очаквам да се срещнем:

п-р Алън Рандолф

Сан Антонио, Тексас