Archive for април, 2012

Най-големият подарък

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)

„Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава“

Подаръците са нещо чудесно, нали? Възхищавам се на хора като моята съпруга и дъщеря ми, които много обичат да правят подаръци. Те не просто купуват подарък, а внимателно и обмислено избират точно този, който ще достави най-голяма радост и удоволствие на получателя. Те имат дарба да правят подаръци.

Бог е Този, който най-добре умее да прави подаръци. Какъв е Божият най-голям подарък? На този въпрос могат да бъдат дадени много отговори. Той ни е дал живот. Той ни е дал прощение на греховете. Той ни е дал спасение. Той ни е дал вечен живот. Той ни е дал приятелство. Апостол Павел написа много ярко: „Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!“ (2 Коринтяни 9:15). И освен всичко, нашият Отец ни даде Своя Единородния Син, за да бъде наш Спасител!

Има един стих в Библията, за който може спокойно да се каже, че е най-познатия от всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Поради това, че този стих ми е така добре познат, дълго време пропусках нещо. Да, Бог Отец даде Исус, Своя Син, и чрез Него дава вечен живот на всеки, който би повярвал – неоценим дар, абсолютно безспорно.

Наскоро, препрочитайки този познат стих, забелязах една проста причинно следствена връзка, като очевидно причината предшества следствието. Резултатът е, че Бог ни подарява Своя Син и вечен живот. Но аз си мисля, че причината, която поражда следствието, е най-големия подарък: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде…“

Бог те е възлюбил преди да ти даде спасението. Бог те е възлюбил преди да ти даде вечния живот. Бог първо ти е дал сърцето Си, а след това ти е дал Сина Си. Библията казва: „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби…“ (Ефесяни 2:4).

Божият най-голям подарък е Неговата любов, която стои над всичко и предшества всяко друго нещо, което ни дава. Любов отвъд всяко човешко разбиране води до жертването на Неговия Син за грешниците, а Неговата жертва дава възможността да ни бъде предложен вечен живот. Живот без любов не е истински живот. Живот без Божията любов не е живот изобщо.

Павел се удивляваше на огромната Божия любов: „…да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-21). Има смисъл в това, че Божият най-голям подарък отговаря на човешката най-голяма нужда.

„А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19). Необходимостта на всеки един човек, млад или стар, е необходимостта от абсолютна любов. Кой друг освен Бог може наистина да осигури тази огромна непроменима любов?

Вярвам, че съществуват три истини за любовта:

  • Любовта е категорично взето решение и последователност в поведението, съобразено с него.
  • Любовта е точна преценка и съответното снабдяване на нуждите на другия.
  • Любовта, за да бъде истинска, трябва да е действена и видима.

Има ли някой друг, освен Бог, който да изпълнява и трите истини? Любовта не е нещо необикновено за Бог, но Неговата любов е необикновена.

Какво е това, което прави Божията любов най-големия подарък?

  • Исус те обича, точно както Бог обича Исус (Йоан 15:9). И за да не си помислиш, че любовта към теб е втора ръка, следва второто твърдение.
  • Бог Отец те обича, точно както обича Исус (Йоан 17:23-26). Това е любов като никоя друга – има я само в Бог и Неговия Син Исус. Ти не можеш да познаеш любовта, докато не познаеш Исус.

Молитвата ми за теб днес е: да познаваш любовта, която надхвърля всяко разбиране.

снимка: Интернет

Advertisements

Жива надежда

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петрово 1:3)

„Възкресението на Исус Христос провъзгласява истината с мощ, която със сигурност е по-голяма от всяко съмнение и страх“

Опитваме се да не мислим често за смъртта, докато не се случи нещо, което да ни лиши от този лукс. Изкушаващо е да пренебрегваме тази евентуалност, колкото може повече. Смъртта не може да се маскира. Никой не живее вечно. Тя е неизбежната реалност – просто не знаеш как и кога. „Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята?“ (Псалми 89:48).

Това звучи сурово, нали? За нас смъртта е безжалостна, неприятна и противоестествена. „…за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т.е. дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смартта, през целия си живот са били подчинени на робство“ (Евреи 2:14-16). Ти си създаден, за да бъдеш вечен, така както е твоят Създател. Не Бог, а греха въвежда смъртта (Римляни 5:12-19). Ужасът от смъртта предизвиква страх, защото грехът причинява смърт. Това е било вярно при първородния грях, вярно е и сега (Битие 2:15-17).

Но тогава идва Великденското утро! Дни преди това, жестоката реалност разпръсва надеждите на последователите на Исус, подлагайки на изпитание всичко, свързано с тяхната вяра и бъдеще. Отчаянието изблъсква надеждата. Те се запрепъват обратно към домовете си, обратно към живота такъв, какъвто е бил, просто да съберат това, което изглежда останало, наранени, объркани, разбити. Нещата, които мислеха, че са възможни, сега изглеждат невъзможни. Нещата, които преди изглеждаха сигурни, сега поставят обезпокоителни въпроси. В живота ти ще има трудни моменти, когато ще имаш чувството, че отстъпваш назад. Ще се питаш: „Какъв е смисълът?“. Ще изглежда сякаш нещо е ограбило бъдещето ти, но Бог прави нещата да завършват славно.

Ето защо Великден носи послание за живот, изцяло изпълнен с надежда. Възкресението на Христос узаконява Неговата власт над смъртта и греха, провъзгласявайки, че Исус е Господарят на живота, Победителят на смъртта. „Но Бог Го възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния 2:24). Възкресението е безспорната демонстрация на Божията мощ, побеждаваща твоя най-зъл и последен враг – всичко останало, с което може да се сблъскаш, за Бог не е особен проблем. В Христос ти си „…възроден за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петрово 1:3). Животът може да бъде изпълнен с надежда, не с отчаяние. Може да се наслаждаваш на изобилен и вечен живот, без да се страхуваш от смъртта. Остава ти да избереш.

Великден е повече от просто един факт в историята. Великден е истината за едно текущо събитие, имащо много по-голямо отношение към твоето благополучие от всички днешни челни заглавия. Великден дава смисъл на всичко, което не е имало смисъл. Празният гроб дава смисъл на агонията в Гетсимания и на жестокостта на Голгота. Възкресението на Исус дава такива възможности, каквито Неговите последователи изобщо не са могли да си представят в тъмните сенки на кръста. Смъртта, погребението и възкресението на Исус, правят всичко невъзможно тогава, славна възможност днес.

Възкресението на Исус провъзгласява истината с яснота и сигурност много по-гръмко от всеки въпрос, съмнение или страх. Великден може да направи същото и с теб. Възкресението на Исус гарантира твоето възкресение. Смъртта няма да има последната дума в твоя живот. Животът има последната дума – животът сега и животът във вечността. А дотогава може да живееш с „жива надежда“, както сега, така и завинаги.

Молитвата ми за теб днес е: живеей в радостно очакване, почивайки в истината на Христовото Възкресение.

снимка: Интернет

Лично обръщение

Започнах да пиша материалите в „Живот за всеки ден“ през септември 2006 г. като средство за духовен съвет и насърчение към най-голямата ни внучка Лорън, когато тя отиде да учи в университета. Вече има повече от 1300 материала на различна тематика – уроци, които Бог ме е учил през последните 50 години на моето служение.

Постепенно и други хора пожелаха да получават материалите и така се оформи това, което сега е „Живот за всеки ден“. Текстовете се публикуват в Швеция, Филипините, Африка, Германия и не на последно място в България.

Благодарен съм на п-р Людмил и Светла Арсови, както и на църква „Приятели“ за помощта в разпостранението на „Живот за всеки ден“ на български език.

На 22 април 2012 г. ще гостувам в църква „Приятели“ в две последователни богослужения от 10 ч. За мен ще бъде радост и привилегия да се срещна и запозная с читателите на „Живот за всеки ден“ на български език.

Благодаря ви, че сте част от растящият кръг от читатели и споделяте материалите с вашите приятели и познати.

Очаквам да се срещнем:

п-р Алън Рандолф

Сан Антонио, Тексас

Жизнено важни въпроси

„Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:21)

„Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение“

Възможно е да си мъдър и внимателен за много неща и по много начини, и въпреки всичко да проявяваш глупост там, където е най-важно. Човек може да е успешен в работата, но да се провали в дома си, може да е усърден и трудолюбив, но да е безотговорен към спечеленото. Човек може да познава повърхностно много хора, но нито един да не познава наистина. Познанствата са повърхностния заместител на взаимоотношенията.

Животът ти се обуславя както от случаите, в които си постъпвал неразумно, така и от тези, в които си постъпвал разумно – смисълът на живота е да обръщаш внимание на нещата, които наистина си струват. Какъв е смисълът един студент да посещава лекции и никога да не си прави труда да учи? Защо трябва да създаваш семейство, без да си готов да инвестираш себе си в него? Защо да работиш неуморно, напредвайки в службата, ако харчиш безотговорно? Струва ли си?

Всеки натрупва непоследователности, които отслабват усилията му. Хора, които не успяват да разпознаят тези непоследователностти, прахосват времето си и в много случаи дори живота си. Това е сериозна грешка. Исус задаваше много въпроси, не защото не знаеше отговорите. Той задаваше тези жизненоважни въпроси, защото искаше хората да знаят отговорите, които имат значение за вечността. Ето най-задълбоченият въпрос, на който трябва да отговориш, доброволно или по принуда: „Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?“ (Марк 8:36, 37). Твърде много хора се провалят точно в това нещо, което най-малко могат да пренебрегнат. Задавал ли си на себе си този въпрос? А отговарял ли си?

Благополучието на вечната ти душа зависи от твоя личен и честен отговор. Исус разказа историята на един много богат и преуспял човек със следното обобщение: „…защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15-23). Историята на този човек разказва за много часове на упорит труд, в края на който той се наслаждава на постигнатия успех, „защото нивите му родиха много плод“. Бъдещето му беше добре планирано и той гледаше напред в очакване на още по-големи успехи и забавления: „Ще построя по-големи житници и там ще събера всичкото си зърно и благата си“. Фокусът на неговите действия е „успокой се, яж, пий и се весели“. Планът му е удоволствие. Направи ли нещо без да го е обмислил достатъчно? Той не мислеше така, но всъщност беше пренебрегнал добруването на своята душа. Той планираше за живота, но пропусна да вземе под внимание вечността. Той се погрижи добре за себе си, но зле за душата си. Краткостта на живота и огромната важност на безсмъртната ни душа трябва да поддържат отношения на динамично напрежение. Прочети думите на Исус внимателно и мисли над тях: „А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога“ (Лука 12:20, 21).

Колкото и мъдър да си при решаване на проблемите в ежедневния живот, не трябва да пренебрегваш безсмъртната си душа. „Богатей в Бога!“ Струва ли си? Да, струва си! В сравнение с това, всичко останало е без значение. Бог не се скъпи и не задържа от теб най-добрите неща, които живота ти предлага, но Неговата главна грижа е твоята душа – тя трябва да бъде и твоя главна грижа. „Вълюбени, моля се да благоуспяваш във всичко и да си здрав, както благоуспява душата ти“ (3 Йоан 2). Глупаво е да нямаш благоденстваща душа. Искаш ли да се увериш в това сега? „Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:8-10).

Молитвата ми за теб днес е: да имаш божествени приоритети с вечна перспектива.

снимка: Интернет