Archive for май, 2012

Съвест

„…за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест“ (1 Тимотей 1:18, 19)

„Безумие е да одобряваш с ума си онова, което сърцето ти не одобрява“

Кой не е бил изкушаван да извърши зло? Трябва да имаме предвид, че изкушението всява смут в нас при опита ни да оправдаем това, което искаме да направим, за сметка на това, което знаем, че е правилно. Когато се опитваме да оправдаем с ума си онова, което сърцето ни отхвърля, ние се измъчваме. Ти си създаден, за да обичаш Бога и да Му се покоряваш. Когато не го правиш, изпитваш емоционален и духовен дисонанс, който не можеш да премахнеш, освен с помощта на Бога.

Що се отнася до вечните ни души, Бог не оставя нищо на случайността. Във всяко сърце е вложена дадената от Бога способност да чуваме Неговия тих глас. „…ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“ (Еремия 31:33). На арената на доброто и злото това е твоята съвест. Бог е верен. Пророк Исая каза на непокорния Израел: „…ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: Ето пътят, вървете по него“ (Исая 30:21). Ако пренебрегваш съвестта си това ще причини нарастваща болка в душата ти. Насилието над съвестта ти предизвиква вътрешен смут, за който не можеш да намериш облекчение. Мирът на съвестта може да бъде възстановен само от покаяние, покорство и Божията благодат.

Ако пренебрегнеш Божият глас в сърцето си, това ще ти донесе болка и ще бъде голяма опасност. Бащинският съвет на Павел към Тимотей и любящите инструкции на Библията към нас са тези: „Давам тази заповед на теб, Тимотей, който си ми като син. Тя е в съгласие с пророчествата, изречени много отдавна за теб, за да воюваш в добрата война с вяра и чиста съвест. Някои не послушаха съвестта си и спряха да вярват в Христос, и също както кораб се разбиват в скалите“ (1 Тимотей 1:18, 19). Картината на кораб, който се разбива в скалите, е трагична – разбит живот, наранени семейства, опетнена репутация и преследващи угризения.

На 13 януари 2012 г. круизният кораб „Коста Конкордия“ заседна в бреговете на Италия. Часове по-късно той се обърна. Докладът гласеше: „Повече от 4000 пътници и екипаж успяха да напуснат кораба в хаос, но 32 загинаха в трагедията. Капитанът на кораба е допуснал грешка, като е насочил неправомерно Конкордия твърде близо до брега“. Неправомерно – мястото, на което бедите винаги започват, но не свършват. Морални, междуличностни и духовни корабокрушения нараняват и нас, и невинни хора по начини, които не можем да предвидим.

Цар Давид пренебрегна съвестта си и това имаше трагични последствия в неговия живот и живота на други (Псалм 32:1-5, 51:1-4). Йосиф послуша съвестта си и устоя на жената на Потифар с мотива: „…как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ (Битие 39:9). Библията даде мъдър съвет, когато Павел написа: „винаги пази съвестта си чиста“ (1 Тимотей 1:19). Обикновено въпроса е как да го направим? Божият отговор е лесен: „дръж се здраво за вярата в Христос“ (1 Тимотей 1:19). Лесният начин да не извършиш злото е като винаги избираш да вършиш доброто. Избери да вършиш това, което е добро и угодно на Бога, това, което е наистина според Божието слово и характер (Псалм 139:23, 24).

През 14. век един католически монах, Тома Кемпийски, казва: „Този, който има чиста съвест, лесно ще бъде задоволен и с мир в душата“. Тези думи са толкова верни днес, колкото и преди векове, когато са били написани. Библията описва хора, „които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото“ (Евреи 5:14). Съвестта ти трябва да бъде освещавана всекидневно от истината в Божието слово. Бъди зрял в Христос. Това е начинът, по който живота работи най-добре (Деяния 24:16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да слушаш Бога в осветено сърце.

снимка: Интернет

Advertisements

Решаване на проблеми

„…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове“ (2 Коринтяни 7:5)

„Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех“

Много от успехите в живота започват с поглед в перспектива. Дали поглеждаш проблема и смяташ, че не можеш да го решиш или го поглеждаш и виждаш възможностите, дори да са далечни, но решаваш, че ще успееш. Някои хора съвсем естествено се съсредоточават върху проблема и избират по-лесен път. Успешните хора изучават възможностите, след това изграждат стратегия за успех. Всеки проблем, пред който се изправяш, ще бъде съпроводен от гласове, които ти нашепват, че няма да се справиш. Понякога това са гласовете на другите, а понякога е твоят собствен глас. Апостол Павел описва подобен случай: „…отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове. Но Бог…“ (2 Коринтяни 7:5, 6). Тоят проблем ще е по-голям, отколкото си мислиш, ако не включиш Бог.

Давид беше поставен за цар на Юда, двете южни племена на Израел. След това той беше признат за цар и от десетте северни племена на Израел. Цар Давид беше изправен пред подобен неразрешим проблем (2 Царе 5:1-10). Стар враг населяваше крепост, която беше ключова за превземането на Ерусалим, столицата на нацията. Йевусейците, които владееха Сион, бяха уверени, че техните укрепени стени не могат да бъдат превзети. Те дразнеха и се присмиваха на Давид и на неговите войници: „Няма да влезеш тук! Дори и слепите и хромите ще те отблъснат“. Стените бяха високи, врагът беше силен, гласовете – вдъхващи страх. Тази крепост беше наистина проблем. Но Давид погледна трезво и проучи възможностите.

Всеки проблем съдържа някаква възможност, но всяка възможност има и проблем, срещу който трябва да застанеш, да разрешиш и да преодолееш. Можеш да го направиш, ако искаш. Давид прецени, че вместо да атакува здравите, стабилно охранявани стени, по-скоро ще е добре войниците му да преминат през тунела на водопровода и така да изненадат, и победят защитниците. Той погледна обезсърчителните факти и откри истина, която му даваше предимство и възможност. „Обаче Давид превзе крепостта Сион“ (2 Царе 5:7). Там, където другите виждаха стени, които ги спират, Давид видя тунел, който им позволи да влязат. Един блестящо разрешен проблем.

В своята кампания за президент през 1968 г., сенатор Робърт Кенеди, използва цитат от Джордж Бърнард Шоу (получил Нобелова награда за литература през 1925 г.): „Има хора, които гледат на нещата такива, каквито са и питат защо. Аз мечтая за неща, които никога не са се случвали и се питам защо не“. Ето това е решаване на проблем. Перспективата е или вашият проблем, или намирането на възможност (Марк 10:27). Ако гледаш всеки път на един проблем по един и същи начин, ще стигаш винаги до едно и също заключение. Перспективата ти позволява да видиш това, което не е могло да бъде видяно и да повярваш, че можеш да направиш нещо, за което преди дори не си предполагал. Аз дълбоко оценявам следната дефиниция на Божествената мъдрост: „Възможността да погледнеш на ситуацията, в която се намираш, от Божията перспектива за вечността“. Какви промени биха настъпили в ежедневния ти живот, ако направиш това? Какъв е проблемът, с който се сблъскваш днес?

Каква е крепостта, която спира твоя напредък – губеща битка с лош навик, недостиг на средства, твоите ограничени възможности, мрачен гняв, страх, малко вяра, личен провал? Твоят Бог е по-силен от всеки враг, знае пътя през всяко препятствие и притежава всички ресурси, от които се нуждаеш. Увереността на апостол Павел може да бъде и твоя: „Ние използваме мощните оръжия на Бога… за да събаряме крепостите на дявола“ (по 2 Коринтяни 10:3-5). Използвай здравия си разум, но винаги слушай и това, което Бог казва в сърцето ти.

Молитвата ми за теб днес е: търси Божиите възможности при всеки проблем, пред който се изправяш.

снимка: ycon801

Раните, които сами си нанясаме

„…като внимавате… да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава“ (Евреи 12:15)

„Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето“

Хората ще те нараняват. Много от тях, които се докосват до живота ти и до живота на другите всеки ден – приятели, познати и непознати – са били наранявани, а наранените нараняват, обикновено неволно, понякога нарочно. Не можеш да накараш всички да те харесват и да се държат с теб добре. Не можеш да избегнеш нараняването, но можеш да не ставаш част от тези, които нараняват останалите. „Мислете за това, което е добро пред всички хора. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички“ (Римляни 12:17-21). Не можеш да контролираш чуждото поведение, но трябва да внимаваш за своето. Има едно уточнение в съвета, който Библията дава: „Доколкото зависи от теб“. Понякога нещата не зависят от теб.

Нараняването идва от нeщо, което другите са ти причинили, понякога от отношението им към теб и най-често от думите им. По отношение на думите, Яков казва: „Защото ние всички грешим в много неща. А който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло“ (Яков 3:2-11).

Огорчението е рана, която сами си нанасяме – нещо, което причиняваме на себе си, заради това, което други са ни причинили. Библията дава един мъдър съвет: „Положете всяко усилие да живеете в мир с всички. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа, като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат, да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него“ (Евреи 12:14, 15). Да живееш в мир с другите обикновено изисква „да положиш всички усилия“. Огорчението не винаги се появява веднага. То расте, когато му даваш място в мислите и емоциите си, по някакъв начин започва да ти допада, но всъщност не е привлекателна черта в никого. То се превръща в дълбоко залегнала емоция, която заразява личността ти, трови мислите ти и усложнява всичките ти взаимоотношения.

Когато сме наранени, не е лесно и естествено да забравим. Това усилие е резултат от труден избор, отношение и поведение, които последователно се съобразяват с него. Можеш да избереш или да реагираш също като човека, който те е наранил, или да потърсиш неограничената Божия благодат. Можеш да отговориш по начин, който цени взаимоотношенията, оставя отворена врата за възстановяване, защитава сърцето от обида и изолира емоциите ти от огорчение. Правилният избор е доказателство за желанието ти най-вече да угодиш на Бога и да бъдеш добро отражение на Неговата благодат. Можеш или да реагираш на болката си, или да отговориш на Божието изцеление – изборът е твой. Можеш да отвръщаш на хората, които те нараняват, да се цупиш сам в ъгъла или да донесеш болката си пред Бога и да бъдеш излекуван (Ефесяни 4:31, 32).

И така, мислиш си, че някой те е разочаровал (Евреи 4:15, 16). Исус вечеря с учениците си, знаейки, че Юда скоро ще го предаде и все пак не го изобличи пред останалите (Йоан 13:21-30). В Гетсиманската градина, когато Исус беше арестуван, Библията разказва за учениците: „Тогава всички Го оставиха и се разбягаха“ (Марк 14:50). Но на кого се яви Исус след възкресението? Исус знаеше, че Петър ще отрече, че изобщо Го е познавал (Марк 14:30, 31, 71, 72), но след възкресението Му, ангелът много ясно каза: „но идете кажете на учениците Му и на Петър…“ (Марк 16:7). Исус беше готов да постъпи благосклонно във всяка ситуация, защото Той виждаше в хората по-скоро потенциала, отколкото проблемите. Кръстът е добро място да оставиш греховете и болката си.

Молитвата ми за теб днес е: намери благодатта, която ще ти помогне да се издигнеш над лошото отношение.

снимка: Интернет

Отлагане

„Бъди сигурен, че правиш това, което трябва“ (по Галатяни 6:4)

„Отложеното покорство е маскирано неподчинение“

Кое е това нещо, което отлагаш, а би трябвало да свършиш днес? Задай си въпроса: „Защо ми е трудно да започна нащата, които трябва да правя?“ Какъв е отговорът или може би извинението? Отлагането никога не е най-доброто решение за една задача, предизвикателство, обещание или проблем. По-често сега е най-доброто време, днес е най-точния ден.

Много от нещата, които отлагаш, не са толкова неприятни след като ги започнеш. Трудната част е да преодолееш емоционалната бариера и просто да започнеш. Изпълнението на някои задачи отнема по-малко време, отколкото си загубил, докато чакаш „точния момент“ да ги изпълниш. Погрешно е да мислиш, че в точния момент ще имаш желание да направиш това, което се изисква от теб – това рядко се случва. Това, което те спира е започването.

В един мой любим филм – „Звукът на музиката“ – Мария, учи децата от семейство фон Трап, така: „Нека да започнем с началото. Това е едно много добро място за започване“. Днес е много добър момент да започнеш. Библията казва: „Чуйте вие, които казвате: „Днес или утре ще заминем за еди-кой си град, ще останем там една година, ще търгуваме и ще спечелим пари. Та вие дори не знаете какво ще стане с живота ви утре, защото сте като пара, която се появява за кратко и после изчезва“ (Яков 4:13, 14). Започни днес преди да си изпуснал възможността.

Усещал ли си как Бог нежно те подтиква да направиш нещо, което все отлагаш? Нещо, което за теб е основателна причина, за Бог може да е само извинение. Може би не казваш, че няма да направиш това, което Бог иска, но също така не казваш, че ще го направиш. Така се губи ценно време от живота ти, както време и възможности за Божието царство – време, което не можеш да възстановиш, то е изгубено завинаги.

Исус разказа една история за двама сина (Матей 21:28-32). И двамата бяха помолени да работят в нивите на баща си днес. Първият каза, че няма да отиде, „но после се разкая и отиде“. Дали отиде същия този ден или няколко дни по-късно – има ли значение? Другият каза, че ще отиде, но „не отиде“. Беше ли излъгал? Вероятно не. Може би също като мен понякога той мислеше да го направи, но след като се погрижи за нещо друго. Исус зададе един много остър и уместен въпрос: „Кой от двамата извърши волята на баща си?“ Помисли си за това как ще отговориш на този въпрос? Истинският отговор е, че нито един от двамата не извърши волята на баща си – не в момента и по начина, по който той искаше. Не мисля, че синовете му не искаха да се подчинят. Може би точно като нас те имаха предварително направени планове и други неща, които предпочитаха да направят. „Бъди сигурен, че правиш това, което би трябвало и тогава ще се радваш на удовлетворение от добре свършената работа“ (по Галатяни 6:4). Но не винаги е толкова лесно, колкото звучи в днешния стих, нали?

Още като тийнейджър баща ми ме научи на един много важен житейски урок: „Първите неща на първо място“. Най-добре е да направиш правилното нещо и правилното време да го направиш е преди всичко останало. Отложеното покорство всъщност не е покорство. То е маскирано неподчинение. Забелязал съм, че всяко отлагане прави покорството по-малко вероятно и непълно. По-лесно е да бъдеш точен за нещата, които изглеждат непосредствено важни, но имат временно значение, отколкото за нещата, които имат вечни последствия в твоя живот и живота на другите. Защо не започнеш да правиш „това, което трябва“ днес? Така животът ти ще бъде по-лесен.

Молитвата ми за теб днес е: отлагай нещата, които не трябва да правиш, а не тези, които са важни.

снимка: Интернет

Да живеем отговорно

„И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48)

„Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите“

Защо нашата природа е такава, че винаги се чувстваме дискомфортно, когато трябва да сме отговорни за нещо? Изглежда предпочитаме да отговаряме само пред себе си. Но в живота не е така. Дадено ни е много – добрина, приятелство, отворени врати, препоръки, помощ, облагата от опита и знанието на другите, ресурси, способности и възможности. Ще спечелиш малко или нищо без даровете и благодатта на другите. По един или друг начин всеки дар носи отговорността да сме признателни с искрена благодарност, а също така и отговорността да управляваме това, което сме получили. „А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен“ (1 Коринтяни 4:2).

Исус е заявил тази истина просто и ясно: „И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква“ (Лука 12:48). Ти може да си изкушен да приемаш всичко за даденост, без да осъзнаваш невероятната щедрост, която ти е оказана, или без да разпознаваш своята отговорност за мъдро настойничество и щедро споделяне. Исус го е казал ясно. Отговорността е тясно свързана с това, което ти е дадено. Ти си отговорен пред Бог и другите за това, което си получил. Бъди честен с личните си притежания.

Да живееш отговорно означава да живееш с благодарност спрямо хората, които са били великодушни към теб. Като дете ме бяха научили, че един подарък не е наистина мой, докато не изразя искрената си благодарност към дарителя. Истинска благодарност се прави чрез публично признание. Ти не избираш на кого или за какво най-напред да благодариш, както и не избираш с кой подарък, или с кой дарител да започнеш най-напред. За всичко, което имаш, със сигурност трябва най-напред да си отговорен пред Бог, защото Той е твоя истински Източник. Но също така, макар и в по-малка степен, трябва да си отговорен и към тези, чрез които Бог е избрал да те благослови и да използваш тяхната щедрост по начин, който би изразил уважение, както към дарителя, така и към техния дар. Животът на съпругата ми и мен, както и нашето семейство и служение, са богати поради ръцете и сърцата на тези, които ни даряват.

Да живееш отговорно означава да се разпореждаш щедро с това, което ти е дадено. Божиите благословения и снабдяване трябва да служат, както за това да се радваш на живота, така и за подпомагане на другите: „Даром сте приели, даром давайте“ (Матей 10:8). По-добре е да си канал за благословение, отколкото контейнер, трупащ все повече и повече за себе си. Бог ще благослови това, което имаш, когато благослови това, което даваш.

Исус каза: „А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:20, 21). Как се справяш с това? Мисля, че ще постигнеш най-добре всичко това, когато предадеш себе си и всичко, което имаш на Бог – за Негова полза, цел и ръководство. Най-просто казано – ти си благословен, за да бъдеш благословение и си получил, за да даваш. Аз абсолютно сериозно знам, че има ден за личен отчет пред Бога. „И така всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, 1 Коринтяни 3:10-17).

Молитвата ми за теб днес е: приеми с готовност радостта да живееш щедро и с благодарност.

снимка: Интернет