Archive for юни, 2012

Управлявай мислите си

„Мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала“ (Филипяни 4:8)

„Бог е близо до тези, чиито мисли са Му угодни“

Това, което доминира в мислите ти ще управлява живота ти. Или ти ще управляваш мислите си, или те ще управляват теб. Вътрешният ти живот се състои от ума, волята и емоциите ти. Умът често има доминираща роля в направляването на чувствата и избора ти. Мислите ти имат ролята на рул, който определя решенията и посоката, която поемаш. Говорейки по темата за езика, Библията описва рула на кораба по начин, който може да бъде приложен и към непропорционалното влияние, което оказват мислите ни. „Същото е и с корабите – макар че са така големи и движени от силни ветрове, едно малко кормило ги управлява и те отиват, където пожелае кормчията“ (Яков 3:4). Една мисъл може да изглежда малка, но далеч не е безсилна.

Направлявай мислите си, за да вървят в правилната посока, а не ги оставяй да те водят след себе си. Направи мислите си свои слуги, а не господари. Мислите на някои хора са като своенравни деца – много активни, но не особено продуктивни, освен ако не бъдат направлявани (доста твърдо понякога) по подходящ начин. В първото си послание Петър прави връзка между ума и мислите, и правилното поведение (1 Петър 1:13-15).

Мислите ще диктуват начина, по който възприемаш живота си, понякога съвсем незабележимо – ще оцветяват спомените от миналото, ще тълкуват (често погрешно) събитията от настоящето и ще създават очаквания за бъдещето. Ето защо е важно да ги управляваш. Трябва да насочваш мислите си, за да бъдат продуктивни и внимателно да ги пазиш, за да бъдат полезни. Ако не пречистваш мислите си всекидневно „с водно умиване чрез словото“ (Ефесяни 5:26) и не се „преобразяваш чрез обновяване на ума си“ (Римляни 12:2), това може да доведе до много болка за теб и за други хора.

Апостол Павел много често посочва ума като ключов елемент към щастието: „И мирът, идващ от Бога, мир, който надхвърля всяка човешка представа, ще пази сърцата и умовете ви в Христос Исус. В заключение, братя и сестри, мислете за нещата, които са добродетелни и заслужават възхвала, които са истински и благородни, праведни, чисти, красиви и достойни за възхищение. Вършете онова, което сте научили, получили, чули или видели от мен, и Богът на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:6-9). Бог на мира е близо до тези, чиито мисли са Му угодни. „Умът, управляван от Духа, води към живот и мир“ (Римляни 8:5, 6; Исая 55:8, 9).

Чудиш се как да го постигнеш? Уверявам те, че мислите ти няма да тръгнат в правилната посока по естествен начин. Ще е необходимо доста сортиране и избиране. Първо, осъзнай, че Христовият ум е в теб. „Никой освен Божият Дух не знае мислите на Бога… А ние имаме ум Христов“ (1 Коринтяни 2:11-16; Филипяни 2:5-9). С Христовия ум в теб можеш да избереш истината пред лъжата, да различиш правилното от погрешното, да жадуваш за чистото пред нечистото, да избереш стремежа към съвършенство пред посредствеността и да осъзнаеш кои са нещата, които заслужават възхвала.

Управлението на мислите ти зависи и от теб, но започва от Бога: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми; и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път“ (Псалм 139:23, 24). „Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама – врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4:12). След като Бог е извършил Своята част, ти трябва да направиш своята. „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:3-5).

Молитвата ми за теб днес е: мисли за това, което е добродетелно и заслужава възхвала.

снимка: Интернет

Духовният вакуум

„Не давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27)

„Ако Бог и доброто не ни изпълват, ще ни изпълват по-дребни и незначителни неща“

От гимназиалния си учител по физика научих, че „природата не търпи вакуум“. Когато нормалното атмосферно налягане вътре в един обект намалява значително, то той няма достатъчно сили да противостои на околното налягане и в един момент може да се деформира. Това беше полезен урок за моя духовен живот, нека да ви кажа как.

Исус разказа за един нечист дух, който бил изгонен, но се върнал отново там, откъдето е излязъл, като намерил мястото „празно, пометено и подредено“ (Матей 12:43-45). Мястото било чисто, но незаето. На пръв поглед описанието изглежда добро, но всъщност не е чак толкова. Ключовата дума е „празно“. Съществувала духовна уязвимост. Празнотата оставяла духовен вакуум, който очаквал да бъде запълнен от нещо или от някого. Нечистият дух намерил седем други духа, по-зли от него, като влизали, живеели там и последното състояние на онзи човек ставало по-лошо от първото. Това ни казва текстът. Духовният колапс, трагичен и безмислен, се среща твърде често. В твоето сърце, в твоя живот това, което не се изпълва от Бога и доброто, се запълва от по-дребни неща.

Виждам практически съвет в предупреждението на Библията: „Не давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Дяволските „хитрини и похвати“ винаги настойчиво търсят достъп до нечий живот (Ефесяни 6:10-18 и 2 Коринтяни 2:11). Как ограничаваш ежедневните неканени нахлувания на дявола в твоята душа? Вялото съпротивление на погрешните отношения и действия, без посвещение и силно устояване на праведните практики, не върши работа. Ще имаш духовен успех само тогава, когато даваш място на Бог в живота си всеки ден. Как започваш деня, как го живееш и как го завършваш? Това трябва да стане твоят духовен стил на живот.

Колкото повече целенасочено даваш място на Бог в живота си – времето, привързаностите, желанията и действията си – толкова повече нахлуванията на дявола в живота ти се ограничават, докато накрая се елиминират. Павел прилага този принцип в ежедневието – да лъжеш или да говориш истината, да крадеш или да работиш, скверен или поучителен език, острота или добрина, гняв или добросърдечност, злоба или простителност (Ефесяни 4:25-32). Изборът е винаги твой – избор, който трябва да направиш.

Духовният вакуум е уязвимост, която не можеш да си позволиш. Истината е достатъчно проста. Пишейки за Святия Дух, който е в последователите на Христос, в контраст на духа, който населява света и неговата култура, Йоан заявява: „…защото Този, Който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света“ (1 Йоан 4:4). Нашият модерен, нечувствителен, хай-тек свят не предлага подходящи заместители на ежедневните практики за духовно обучение и израстване, характерни за древността – разсъждения върху Библията, молитва, пост и Новозаветни братски взаимоотношения.

Запълни сърцето си с правилните неща, не оставяй място за грешните. Страхът е липса на смелост, вземи смелостта. Неверието е отсъствие на вяра, избери вярата. Неподчинението е липса на подчинение, подчини се. Притеснението е липса на доверие, довери се. Грехът е липса на праведност, живей праведно. Раздорът е липса на мир, сей мир. Омразата (или безразличието) е липса на любов, предпочитай любовта. Тъгата е липса на радост, радвай се. За всеки духовен вакуум съществува пълнотата на Божието снабдяване (Ефесяни 3:19 и 2 Коринтяни 9:8). Всяка празнота, която изпитваш, е всъщност липсата на Бог. Покани и посрещни с радост Неговата пълнота днес.

Молитвата ми за теб днес е: опитай пълнотата, която ще те изпълва и ще прелива.

снимка: Интернет

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3)

„Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“

Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент.

Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда.

Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост.

Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции.

Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ.

Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“.

Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди.

Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“.

„Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден.

Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов.

снимка: Интернет

Изпитите в живота

„Изпитай ме, Господи… изследвай сърцето ми и ума ми“ (Псалм 26:2)

„Откажи се от измамното убежище на неизпитания живот“

Изпитите са тест за придобито знание – интелектуално разбиране и практическо приложение по определени изисквани предмети. Подходящият изпит според необходимите изисквани стандарти и съответната преценка, че обучаваният има нужната академична квалификация, определя или преминаването на по-високо ниво, или успешното дипломиране. За някои изпитите са особено радостно очакване. Ако ученикът е бил усърден и прилежен през годината, изпитите не са особено голям проблем. За тези, които са били по-безотговорни и са отделяли малко време за подготовка, изпитът е ден за размисъл – първо в училище, после пред родителите.

В живота има много такива моменти на размисъл, като например – годишна преценка на работата, годишният здравен профилактичен преглед, попълването на годишните декларации за доходите или просто банковата ви сметка. Това, което ме интересува повече, обаче, са малките ежедневни изпити, на които сме подложени всеки ден.

Цар Давид знаеше трудността на това да познава своето собствено сърце. „Изследвай ме, Господи, и ме изпитвай, опитвай вътрешността ми и сърцето ми“ (Псалм 26:2). Моралното падение на Давид с Витсавее трябва да е било отрезвяваща проверка. Преди това фатално прегрешение Давид навярно е чувствал угризения на съвестта – Божиите предупреждения за малките провали, които постепенно могат да доведат до големи последствия. Става дума за неподчинението – грехът е грях, независимо дали е голям или малък, личен или публичен. Грехът е пропускане на целта, пропадане на изпита, непокриване на изискваните стандарти.

Исус обичаше да разказва случки от истинския живот. Той разказа историята на страхливия слуга, който взе поверените му таланти и ги скри на сигурно и скришно място в земята (Матей 25:13-29). Когато господарят му се върна и поиска отчет за вложенията, провалът му стана публичен. Но всъщност падението му не се случи в деня на потърсената отговорност. Всеки ден той допускаше малки провали като не изпитваше мотивите и методите си и всъщност накрая не направи нищо от това, което трябваше да направи.

Сократ е казал: „Живот без изпитания не струва“. Има измерения на духовния ни живот, които изискват сами да се изпитваме. „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света“ (1 Коринтяни 11:31, 32). Всеки ден смирено изпитвай сърцето си преди това да направи Господ в изобличаващата светлина на Своята воля и Слово (Яков 1:22-26). Ако не правите това риксувате да останете непроменени. „Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога“ (Евреи 2:1). Обикновено отклонението става постепено и незабелязано.

Честно изпитвай своето разписание, мотиви и пристрастия, изпитвай сърцето си вместо Бог. И посрещай с готовност любящото внимателно изпитване на Святия Дух. Но много по-важен е денят, когато всеки един, млад или стар, ще застане пред Бог. „И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога“ (Римляни 14:12, виж още 1 Коринтяни 3:10-15, Откровение 20:11, 12). Това е ден, в който няма да останеш неизпитан, ден, в който няма да имаш извинение, че си неподготвен (Римляни 1:20, 22).

Молитвата ми за теб днес е: откажи се от измамното убежище на неизпитания живот.

снимка: Интернет