Archive for юли, 2012

Думите

„Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14)

„Твоите думи създават твоя свят – за добро или лошо“

Думите изглеждат толкова малки, когато ги изговаряме – те звучат само за миг, но въздействието в сърцата ни може да продължи цял живот.

„Благите думи са малки и лесни за изговаряне, но тяхното ехо е наистина безкрайно“ (Josh Billings). За добро или лошо, твоите думи създават твоя свят и формират света на другите около теб. Разговорът е първото и най-важно взаимодействие между личностите, средството, чрез което предаваш мисли, чувства, представяш своите разбирания и изразяваш удоволствие или неодобрение. Наскоро прочетох тази толкова подходяща за нашите разсъждения мисъл: „Истинското изкуство на разговора не се състои само в това да се каже точното нещо на точното място, но да се премълчи грешното нещо в момента, когато е силно изкушението да бъде казано“ (Dorothy Nevill, 1826-1913) Мисля, че второто е много по-важно и по-трудно за постигане. Някои от нас просто имат твърде много моменти на изкушение, когато трябва да устоят (Еклесиаст 5:2).

В твоите думи са и великата сила, която може да излекува едно разбито сърце и ужасяващия потенциал да се разруши един живот. Соломан е разбирал това много добре, когато е написал: „Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа… Смърт и живот има в силата на езика“ (Притчи 15:4; 18:21).

На малкото дете са му нужни две години да се научи да говори, но след това е необходим целия останал живот, за да се научи да подбира и контролира думите. Не е трудно да разбереш тази проста истина.

Библията разпознава широкоразпространения проблем на неуправляемия език: „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло… А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло“ (Яков 3:2-12). Това, което се казва лесно, може да стане трудно да се прости и не винаги възможно да се поправи. Небрежните думи обикновено запълват вакуума, когато няма какво смислено да кажем (Матей 12:35, 36).

Нека думите ни бъдат винаги любезни и мили, изпълнени с любов и щедрост, истинни и заслужаващи доверие, повдигащи духа и назидателни, нека да лекуват, а не да нараняват (Колосяни 4:6).

„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота… Действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос… Изграждайки другите според техните нужди, за да бъде от полза на тези, които слушат“ (Ефесяни 4:13-19; 29, 30). Не е важно само какво говориш, но и защо – за да благославяш другите, да им принасяш полза, за слава и чест на Христос. „Дечица, нека да не обичаме само с думи, нито с език, но с дело и в действителност“ (1 Йоан 3:18). Затова „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред теб, Господи, канара моя и избавителю мой“ (Псалм 19:14). Преди да говориш внимателно помисли дали твоите думи отговарят на изискването на Бог – „да бъдат угодни пред Теб, о, Господи“.

Молитвата ми за теб днес е: нека думите ти отразяват Този, Който е живото Слово.

снимка: Интернет

Advertisements

Опознаване на границите

„Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати“ (Йоан 9:4)

„Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното“

Думата граница се дефинира като предел на състояние или капацитет. Животът, какъвто го познаваме сега, има предели. Във вечността няма да е така. Библията нарича тези предели граница или мяра. Псалмописецът Давид се радваше: „За мене делът падна на приятни места. Да! Получих прекрасно наследство“ (Псалм 16:5, 6). Той намери задоволяване и сигурност в Божия промисъл. Ти ще намериш същото. Павел написа нещо подобно в Новия завет: „Ние, обаче, няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело“ (2 Коринтяни 10:13). Павел намери увереност и сигурност в задачата, възложена от Бога. Убедеността в истината ражда увереност.

Ти разполагаш с определен брой години, който само Бог знае, с определена сила, ресурси, енергия, издържливост и приятелства, но в тези рамки имаш неподозирани възможности. Това важи за всички ни, въпреки че мярката е различна за всеки човек. Чрез усилия и дисциплина можеш да разшириш границите, но не можеш да премахнеш ограниченията напълно. Знай обаче, че в живота не е важно какво нямаш и какво не можеш да правиш. Важно е какво ще се научиш да правиш в рамките, които са ти дадени. Постиженията ти се определят от това колко мъдро живееш и колко усилено работиш.

Да не планираш означава да планираш провала си. В живота имаме нужда от план. Много хора не осъзнават тази проста реалност, докато не им е останало твърде малко време. Някой така и не я осъзнават. Границите са поставени, но какво правим в тях, е оставено на нашето решение. Изследвай границите си докрай, не ги свивай сам. Разбери какво ти е било дадено и реши какво ще правиш с живота си. „Внимавайте как живеете и не постъпвайте неразумно, а като мъдри хора, които използват всяка възможност да вършат добро, защото времената са зли. Не бъдете глупави, а разберете какво иска Господ от вас“ (Ефесяни 5:15-17).

Успехът е резултат на осъзнаването с какво разполагаш, за да постигнеш нужното. Исус разбираше това, че да извърши Божията воля е най-важно и подреди живота Си в тези рамки. „Докато е още ден, трябва да продължим да вършим делата на Онзи, който Ме изпрати. Никой не може да работи, когато настъпи нощта. Докато съм в света, Аз съм светлина за света“ (Йоан 9:4, 5). Дори Исус признаваше ограниченията и използва Своето време, за да послужи на вечните цели на Своя Баща. Докато си жив ти можеш да си светлина на света (Филипяни 2:15-18).

В Божията воля ще намериш Божият план за живота си, най-големия успех и удовлетворение. Особено обичам обещанието, което Бог изговори чрез Еремия: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). Бъдеще без надежда или надежда без бъдеще, в което да се постигне тя, е обезсърчаващо. Бог ни предлага и „бъдеще и надежда“. Бъдещето ти зависи от това, което правиш всеки един ден.

Молитвата ми за теб днес е: използвай мъдро това, което ти е дадено щедро.

Лъжи и полуистини

„Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1)

„Истината не изисква доказателства или защита, тя изисква твоята убеденост“

Истината е артикул, който се намира все по-рядко. Съветът на Соломон е: „Купувай истината и не я продавай“ (Притчи 23:23). Мисля, че точният смисъл е този – истината няма цена, без значение дали купуваш или продаваш. Ако говориш винаги и само истината, ти все по-лесно би разпознавал кога другите не го правят. Мисля, че е социална и духовна трагедия това, че с лекота пренебрегваме истината, а с готовност вярваме на лъжи и полуистини. Ако една полуистина е истина само наполовина, дали е истина изобщо? Добре известният американски писател и хуморист Марк Твен, прави следното наблюдение: „Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината си обува обувките“.

Исус разобличава врага на твоята душа чрез следното описание: „Защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Проблемът е в това – обикновено човек има склонност да чува и да вярва това, което на него му се иска. Ако маскираш лъжата и полуистината като истина, ти подаваш топката в ръцете на противника. Дяволът не може да говори истината, не бъди наивен да очакваш нещо друго от него. „Да не би Сатана да използва случая срещу нас; защото ние знаем неговите замисли“ (2 Коринтяни 2:11). Както започна в Едемската градина, така продължава и днес. В Битие 2, описанието на Сътворението завършва с невинността на Адам и Ева. След това глава 3 започва с тяхното духовно невежество, застанали именно пред дявола, който е описан като змия: „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ (Битие 3:1; направи справка в Битие 2:15-17). Бог не каза точно това – това беше полуистина, използвана като лъжа. Бъдете верни на истината.

Лъжите и полуистините нахлуват тогава, когато си позволяваме лукса да натрапваме нашата или нечия друга истина, и така да се противопоставяме на истината на Божието слово. Дяволът, под формата на змия, поставя под въпрос Божията инструкция, малко я променя и тогава подлага на съмнение Божия характер (Битие 3:1-13). Не можеш да се противопоставиш на неговите изкусни лъжи, освен ако не се държиш здраво за Божието слово, така както направи Исус, когато беше изкушаван в пустинята (Матей 4:1-11). Отговорът на Исус на всяко изкушение беше ясното, просто позоваване на вечното слово: „Писано е“. Трябва да се каже истината и нищо повече. Отстъпиш ли малко от истината – вече си загубил битката. Истината не изисква доказателства или защита, тя изисква твоята убеденост (направи справка във 2 Коринтяни 10:3-5). Има много строго предупреждение, завършващо Канона на словото: „Ако някой прибави нещо към тях… и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота“ (Откровение 22:18, 19). Или казано съвсем ясно – ти се нуждаеш само от Божето слово – нито повече, нито по-малко. Бог работи само с истината, така трябва да правим и ние, които сме избрали да се наричаме с Неговото име. Библията описва човека, когото Бог удостоява с чест като „Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда и който говори истина от сърцето си“ (Псалм 15:1-5).

Молитвата ми за теб днес е: обичай и пази истината без никакъв компромис.

снимка: Интернет

Декларация за зависимост

„Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги“ (Псалм 105:4)

„Зависимостта от Бога ни възвисява, а не ни унижава“

Всяка държава в даден момент от историята е декларирала своята независимост. Според мен, ние, като отделни личности, трябва да декларираме нещо много по-различно – смирено признаване на нашата зависимост от Бога и от другите хора. Нещо вътре в нас винаги търси независимост, понякога дори от Бога. Това не звучи толкова добре, нали? Но е истина и стои в основата на проблемите ни. Това настояване за независимост е дошло в ранното начало на човешката история, още в Едемската градина (Битие 3). Човек иска да решава сам, да прави каквото иска, когато иска и както поиска. По този начин животът не работи добре.

Веднага можем да видим защо това е духовен проблем, а често създава проблеми и във взаимоотношенията. Погледни дома и семейството. Тийнеджърските години могат да са трудни за направляване, объркващи, както за родителите, така и за самите тийнейджъри. Обикновено те очакват, а понякога настояват за повече независимост, отколкото техния житейски опит и развиваща се зрялост са ги подготвили да поемат. В същото време родителите се опитват да предоставят някаква по-голяма независимост, но това рядко се случва в размерите и с темпото, които тийнейджърите чувстват, че заслужават. За съжаление, човек като че ли никога не надраства този стремеж към независимост.

Би ни се искало да определяме кога и къде да сме независими и да избираме кога и къде искаме да сме зависими, но животът не е устроен по този начин. Този, от Когото зависиш, може да ти даде независимост. Не можеш да я вземеш сам, без това да се отрази или дори да повреди тези важни взаимоотношения. Независимостта има цена и тя се състои в това, че поемаш по-големи отговорности и жертваш привилегиите си.

Важен житейски урок е да разбереш, че до известна степен винаги ще си зависим – просто го приеми! (2 Коринтяни 3:4, 5). В някои области от живота ни, като работата например, зависимостта е необходима. Не може да получаваш заплатата си и да казваш на работодателя какво ще правиш и какво не. В други области приемаш зависимостта доброволно – например в приятелствата и брака. Взаимоотношенията изискват желание за взаимна зависимост, но живота ни не би бил много добър без тях.

Ако се бориш със зависимостта във всекидневието, това показва, че все още не си открил радостта и сигурността, които тя носи във взаимоотношенията ти с Бога. Зависимостта е реалност и избор, който правиш. Във всекидневието си ние сме много по-зависими, отколкото искаме да признаем или осъзнаваме. Божият съвет е: „Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги“ (Псалм 105:4).

Животът ти ще бъде най-щастлив, когато се подчиниш на Божието водителство и се довериш на Неговото снабдяване. Имаш нужда от Божията благодат, сила, мъдрост, милост, насока, защита и любов непрекъснато. Няма нужда да живееш без тях. Няма да има момент, в който да не се нуждаеш от това, което Бог има за теб. Никога няма да си достатъчно възрастен, умен, голям, силен, богат или себедостатъчен, така че да нямаш нужда да „търсиш Бога и Неговата сила, и да търсиш лицето Му винаги“.

Можеш да правиш тези неща като имаш реални и живи взаимоотношения с Бога. Търси мъдрост и посока в Словото Му всеки ден. Говори на Бога за живота си – радостта и тъгата, битките и успехите. Слушай Бога в тишината на сърцето и мислите си през деня. Непрекъснато кани присъствието Му. Обикни зависимостта си от Бога – тя те въздига, а не те унижава (2 Коринтяни 9:8).

Молитвата ми за теб днес е: винаги декларирай упованието си в Бога.

снимка: Интернет

Прости инструкции

„Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци“ (Римляни 12:18)

Библията дава прости инструкции за това как да живеем в мир, разрешавайки различията по между си.

Съвсем скоро ми се наложи да разреша един проблем, но се оказа доста неуспешно в началото. Компютърът и безжичният ми принтер имаха проблеми в „комуникацията“ си заедно. До преди месец изглеждаха съвсем щастливи да работят в екип. А сега изведнъж, без обяснения, принтерът отказа да сътрудничи. Прочетох инструкциите, но те имаха смисъл само за хора, които могат да ги разберат. До голяма степен в живота също е така – той изглежда лесен, докато всичко върви така, както трябва. Библията, обаче, дава изключително прости инструкции за други по-често срещани, но по-сложни житейски ситуации – когато трябва да живеем в мир като разрешаваме различията, които напрягат взаимоотношенията. Макар че такива предизвикателства във взаимоотношенията, според Библията, са често срещани, повечето от тях не бива да останат неразрешени. Единството е най-важно за Бога (Псалм 133).

На кого биха му харесали напрежението и тежестта на неразрешените взаимоотношения с другите? Вероятно на много малко хора, ако изобщо се намерят такива. Исус предупреждаваше: „Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!“ (Матей 18:7). Съществува напрежение в брака, семействата страдат, приятелствата стават обтегнати. Възникват ситуации, които причиняват нарушаване на доверието между хората. Това не трябва да се случва. Това не би се случило в един идеален свят, но нашият паднал свят е много далеч от идеалния и ние сме паднали, несъвършени хора със силни, независими воли, които подхранват неразбирателства и конфликти.

Павел изглежда разбира тази голяма картина на неразбирателство, когато пише писмото си до християните в Рим (Римляни 12:16-21). Съветът му е прост: „Бъдете смирени“; „Не мислете, че знаете всичко“. Не започват ли точно там всички различия? Някой решава, че знае всичко за ситуацията и нейното очевидно просто решение. Когато това се случи, ушите оглушават и сърцата се втвърдяват. Слушайте се едни други с любящи сърца и отворен ум. Те може да продължават да грешат, но ще разбереш по-добре защо мислят, че са прави. И може би ще можеш да видиш къде грешиш и ти, и ще намериш общата основа, която да прослави Бога и да спаси приятелството.

Павел разглежда естествената ескалация на реакциите – това, което изглежда малък проблем, лесно може да прерастне в голям, който с все повече сила да разделя хората. Павел дава прости инструкции: „Не си разчиствай сметките“; „Никога, на никого не връщай зло за зло, никога не си отмъщавай. Остави това на Бога… не оставяй злото да вземе най-доброто от теб, но побеждавай злото чрез добро“. В четвърти клас моята учителка ни даде един много ценен житейски урок: „Когато две кучета се бият в цветна леха, единственото нещо, което се постига, е да се смачкат цветята“. Като 9-годишно дете, нейното картинно обяснение на безмислието на конфликтите, остави в мен неизличима следа. Като възрастен видях истинността на този урок, когато страдаше човешки живот, а не цветни лехи.

Вината много рядко е само в един човек. Всеки един споделя някаква вина и носи библейска отговорност да положи усилия за помирение. Павел съветва: „Свърши първо своята работа“. След това Бог ще свърши това, което ти не си могъл. Живей в хармония с другите, върши нещата по такъв начин, че всички да могат да видят твоята почтеност. Извърши своята част от усилието да живееш в мир с всички, доколкото това е възможно. Ти не можеш да решиш всеки спор, но можеш да положиш всяко усилие да „живееш в мир, доколкото това е възможно“. Не можеш да контролираш поведението на другите, но можеш да избереш да контролираш своето (Матей 6:23, 24; 18:15-22). Дали си този, който е обидил или този, който е обиден, избери Божия път към помирение (Матей 5:9-16).

Молитвата ми за теб днес е: научи се да приемаш Божиите пътища винаги, това е най-добрия начин за действие.

снимка: Интернет