Декларация за зависимост

„Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги“ (Псалм 105:4)

„Зависимостта от Бога ни възвисява, а не ни унижава“

Всяка държава в даден момент от историята е декларирала своята независимост. Според мен, ние, като отделни личности, трябва да декларираме нещо много по-различно – смирено признаване на нашата зависимост от Бога и от другите хора. Нещо вътре в нас винаги търси независимост, понякога дори от Бога. Това не звучи толкова добре, нали? Но е истина и стои в основата на проблемите ни. Това настояване за независимост е дошло в ранното начало на човешката история, още в Едемската градина (Битие 3). Човек иска да решава сам, да прави каквото иска, когато иска и както поиска. По този начин животът не работи добре.

Веднага можем да видим защо това е духовен проблем, а често създава проблеми и във взаимоотношенията. Погледни дома и семейството. Тийнеджърските години могат да са трудни за направляване, объркващи, както за родителите, така и за самите тийнейджъри. Обикновено те очакват, а понякога настояват за повече независимост, отколкото техния житейски опит и развиваща се зрялост са ги подготвили да поемат. В същото време родителите се опитват да предоставят някаква по-голяма независимост, но това рядко се случва в размерите и с темпото, които тийнейджърите чувстват, че заслужават. За съжаление, човек като че ли никога не надраства този стремеж към независимост.

Би ни се искало да определяме кога и къде да сме независими и да избираме кога и къде искаме да сме зависими, но животът не е устроен по този начин. Този, от Когото зависиш, може да ти даде независимост. Не можеш да я вземеш сам, без това да се отрази или дори да повреди тези важни взаимоотношения. Независимостта има цена и тя се състои в това, че поемаш по-големи отговорности и жертваш привилегиите си.

Важен житейски урок е да разбереш, че до известна степен винаги ще си зависим – просто го приеми! (2 Коринтяни 3:4, 5). В някои области от живота ни, като работата например, зависимостта е необходима. Не може да получаваш заплатата си и да казваш на работодателя какво ще правиш и какво не. В други области приемаш зависимостта доброволно – например в приятелствата и брака. Взаимоотношенията изискват желание за взаимна зависимост, но живота ни не би бил много добър без тях.

Ако се бориш със зависимостта във всекидневието, това показва, че все още не си открил радостта и сигурността, които тя носи във взаимоотношенията ти с Бога. Зависимостта е реалност и избор, който правиш. Във всекидневието си ние сме много по-зависими, отколкото искаме да признаем или осъзнаваме. Божият съвет е: „Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги“ (Псалм 105:4).

Животът ти ще бъде най-щастлив, когато се подчиниш на Божието водителство и се довериш на Неговото снабдяване. Имаш нужда от Божията благодат, сила, мъдрост, милост, насока, защита и любов непрекъснато. Няма нужда да живееш без тях. Няма да има момент, в който да не се нуждаеш от това, което Бог има за теб. Никога няма да си достатъчно възрастен, умен, голям, силен, богат или себедостатъчен, така че да нямаш нужда да „търсиш Бога и Неговата сила, и да търсиш лицето Му винаги“.

Можеш да правиш тези неща като имаш реални и живи взаимоотношения с Бога. Търси мъдрост и посока в Словото Му всеки ден. Говори на Бога за живота си – радостта и тъгата, битките и успехите. Слушай Бога в тишината на сърцето и мислите си през деня. Непрекъснато кани присъствието Му. Обикни зависимостта си от Бога – тя те въздига, а не те унижава (2 Коринтяни 9:8).

Молитвата ми за теб днес е: винаги декларирай упованието си в Бога.

снимка: Интернет

Реклами
%d блогъра харесват това: