Archive for октомври, 2012

Битката не е твоя

„Защото боят е на Господа…“ (1 Царе 17:47)

„Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело“

Никой не е освободен от битки. Ако искаш да бъдеш праведен и да постъпваш правилно, винаги ще бъдеш предизвикван и атакуван. В този свят съществуват много опасности и винаги ще е така. Важното е да си умствено, емоционално и духовно подготвен, защото в противен случай ще живееш в страх и поражение. Старозаветният пророк Самуил, разказва за бележитата битка между Давид и Голиат (1 Царе 17:11-24). Защо калените в битки войни се свиваха, треперейки 40 дена, докато Голиат им се подиграваше два пъти на ден. Отговорът им беше отчаяние и срах. Давид, след като за първи път чу подигравките на Голиат, разпозна същността на проблема. Битката не касаеше хората от бойното поле – истинската битка касаеше честта и характера на Бога на Израел (1 Царе 17:45-47). Опитай се да разбереш, че духовните битки, срещу които се изправяш, не се отнасят само до теб – до твоята победа или провал в опита ти да постигнеш покорство или праведност. Настоящата битка е просто поредния опит на врага да те победи чрез безпощадни подигравки и заплахи, така че да нямаш куража да приемеш предизвикателството. Отнася се до твоя Бог – дали Той е достатъчно голям и силен, дали е достатъчно загрижен и верен да те защити и да ти даде победа. Какво наистина вярваш в сърцето си за своя Бог?

Твоят враг разчита на това, че няма да устоиш. Той разчита на това, че ти отново ще избягаш уплашен. Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело. Давид разбра в какво се състои опасността. Всекидневните подигравки няма да спрат. Този враг няма да се умори, нито ще млъкне. Има битки, които не можеш да пренебрегнеш. „Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си под мен въставащите против мен“ (Псалм 18:37-40 ).

Йосафат, цар на Юдея, беше изправен пред същата заплаха. Три армии се събраха срещу тях – бяха ги обградили и ги превишаваха по численост (2 Летописи 20:1-13). След като царят и народът търсиха Бога и постиха, Бог им проговори чрез един пророк: „Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2 Летописи 20:15). Боят е Божий! Тази проста истина е разликата между твоята победа или поражение. Не се страхувай! Нека това те окуражи.

Ако боят е Божий, няма значение колко голям е противника ти. Гедеон трябваше да научи този урок, когато Бог намали вече приготвената му армия от 32 хил. до 300 човека. Ето разсъжденията на Бог: „Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израел против Мен и да каже: Моята ръка ме избави“ (Съдии 7:2). Превъзходството може да не е на твоя страна, но Бог е. Божията мощ не нараства, ако имаш много и не намалява, ако имаш малко.

Ако битката е на Господа, тогава твоята слабост и сила са неуместни. Захария открива, че битката е спечелена: „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите“ (Захария 4:6). Бог научи Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9, 10). Давид разбра, че двубоят с Голиат не беше негова битка – „Боят е Божий“. Мъжете около Давид говореха само за гиганта, който виждаха пред себе си. Давид говореше само за Всемогъщия Бог, който беше до него. Давид виждаше това, което те не виждаха и отказваше да мисли това, което те мислеха. Предлагам ти да направиш същото.

Молитвата ми за теб днес е: имай увереност в Бога, която ще ти дава смелост във всяка битка.

снимка: Интернет

Advertisements

Очаквания

„…винаги търсете доброто един в друг и във всички“ (по 1 Солунци 5:15)

Признанието за твоя характер и постижения трябва да бъде поделено с твоите приятели.

Обикновено поведението на децата и тийнейджърите е отражение на това, което им показваме, че се очаква от тях. Разбира се, понякога има и изключения, точно както при възрастните. Забелязал съм, че основателните очаквания, които имаме към другите, обикновено се оправдават. Хората, които търсят доброто в околните, обикновено го намират. И обратното, тези, които очакват лошо от другите, също го намират.

Според мен хората приемат добрината на околните за даденост ако са наистина човеколюбиви и се опитват да достигнат своя максимален потенциал. Това мнение се подкрепя и от описанието, което апостол Павел дава на Тит: „За чистите всичко е чисто, но за омърсените с грях, които не вярват, няма нищо чисто, защото умът и съвестта им са омърсени“ (Тит 1:15). Ако винаги очакваш, че хората ще те разочароват, провери собственото си сърце. Понякога това, което лесно виждаш в другите, може да е отражение на собственото ти сърце. Недостатъците, които пренебрегваме в себе си, могат да ни изглеждат очевидни в другите.

С подчертано преувеличение Исус наблегна на безумието да съдиш грешките на другите, а да пренебрегваш своите собствени.  „Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око?… Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си“ (Лука 6:41-42). Тресчици и греди! Може би най-напред трябва да се погрижим за по-лошото. Библията ясно поставя нашата цел: „…винаги търсете доброто един в друг и във всички хора… Така иска Бог да живеете в Христос Исус“ (по 1 Солунци 5:15). Търсиш ли винаги най-доброто в другите? Предразположение, заинтересованост, внимание, сърце, готово да чуе – това са съществени умения в общуването, които помагат да видиш най-доброто, когато другите са твърде заети със себе си, за да го забележат. Бог иска от нас не само да виждаме това, което другите може да не забележат, но и да поощряваме доброто в тях чрез подкрепа и насърчение.

Една искрена и точна положителна оценка от приятел или роднина има силно влияние в живота на всеки. „Исус е божественото „Да“ – Божието потвърждение“ (по 2 Коринтяни 1:19-22). В моя път съм срещал много благосклонни хора, които виждаха в мен неща от Бога, които не съм се осмелявал да повярвам за себе си. Те насърчаваха тези качества и способности и след това неуморно подкрепяха техния растеж и развитие в мен. Един мой приятел – Дон – ми напомни, че веднъж съм му казал: „Благодаря ти, че не ми позволи да бъда това, което бих бил без твоето приятелство“. И това е самата истина. Неговите похвали и очаквания подтикваха желанието ми да съм по-добър. Надявам се, че до някаква степен съм правил това за други хора.

Благодаря на моите родители, приятели, семействата от църквата, учителите и особено на забележителната ми жена и на семейството ми за тяхното положително отношение и приятелство. Чие приятелство те прави по-добър? Без кое приятелство би бил по-лош? Признанието за твоя характер и постижения трябва да бъде поделено с приятелите. Благодари на Бога за тези хора, благодари и лично на тях. Дори вместо да им кажеш, по-добре им напиши, така че да могат да го четат отново и отново и да бъдат окуражени.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай хората, които допринасят за постиженията ти.

Снимка: Интернет

Кратка почивка

Скъпи приятели,

Живот за всеки ден е в кратка почивка. С Божията помощ следващия понеделник 22 октомври отново ще бъдем онлайн.

Благословения,

екипът на Живот за всеки ден

Използвай молитва

„Исус… прекара цяла нощ в молитва“ (Лука 6:12)

„Към всеки проблем или решение в твоя живот трябва да се подхожда с молитва“

При цялото знание, което имаме, все пак съществуват толкова много неща, които никой от нас не познава напълно. При всичките ни способности съществуват толкова много отговорности и възможности, с които не можем да се справим без чужда помощ. Всеки обича да си мисли, че може да се справи с каквито и да било трудности, които биха се появили в живота му. Това изглежда работи, докато не се появи криза, която изисква много повече от твоите лични ресурси и способности. Чак тогава хората проявяват голяма готовност да се молят за Божията помощ и да приемат молитвите на всеки, който е готов да се моли за тях. Към толкова много ситуации трябва да се подхожда с внимание – към всеки проблем или решение в твоя живот трябва да се подхожда с молитва. „Като се молите в Духа на всяко време с всякаква молитва и прошение, бодърствайте в това с неуморно постоянство и молба за всички светии“ (Ефесяни 6:18).

Защо трябва да се прибягва до молитвата само като до „религиозна бърза помощ“ при спешни случаи или като емоционален отдушник при случайни напрежения? Молитвата може и трябва да бъде удобен и ценен начин на живот. Исус се молеше постоянно, често оттегляйки се от тълпите и непрестанните нужди, за да поговори със Своя Отец. „Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога“ (Лука 6:12). За Исус времето, прекарано с Неговия Отец, беше нещо обичайно, а не изключение. За Него молитвата не беше нито случайна, нито инцидентна, нито кратка. Исус следваше модела, посочен в Библията. „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение“ (Колосяни 4:2).

Имаше нещо толкова привлекателно и желателно в молитвата Му, че Неговите ученици Го помолиха: „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11:1). Моделът, който Исус даде на учениците Си и днес е все така мощен и практичен (Матей 6:9-13). Осъзнай своята обвързаност, покланяй се на Бога постянно, признай Неговата върховна власт, отдай себе си на Неговата воля, посрещай ежедневните нужди с благодарност, живей в простителност, щедро прощавай, избягвай изкушенията, провъзгласявай Неговото „царство и мощ, и слава завинаги“.

Помисли над това – ако Исус имаше необходимост да се моли често, защо ти и аз да нямаме дори още по-голяма необходимост от единство и общение с Бога? Молитвата не е запазена само за библейски извисените, или само за тези малко хора, имащи време и подходящ темперамент. Молитвата е жизнено важен начин на живот за всички, които признават своята нужда от духовни ресурси далеч по-големи от естествено заложените в тях. Това трябва да е винаги в мислите на всички, които ценят своята вяра и високо оценяват личните взаимоотношения със своя Отец и Спасител.

Молитвата трябва да е искрена, сериозна и конкретна (Яков 5:16). Молитвата задълбочава и укрепва взаимоотношенията ти с Бог. Молитвата фокусира сърцето и ума ти по-скоро върху вечните неща, отколкото върху моментните напрежения (Филипяни 4:6-8). Молитвата привлича твоя дух към волята и сърцето на Бога (Римляни 8:26-28). Молитвата те свързва с целта на Бога (1 Йоан 5:14, 15). Молитвата е достатъчно лесна за практикуване и от малкото дете. Слушай детската молитва. Не е чудно, че Исус говореше на хората, че трябва да „приемат Божието царство като малко дете“ (Лука 18:16, 17). Децата се молят с такава невинност и вяра, неопорочена от усложненията на съмненията и обстоятелствата. От техния пример може да се научи много.

Молитвата ми за теб днес е: наслаждавай се на богати взаимоотношения с Бога при ежедневно практикуване на молитвата.

Снимка: Интернет

Недостатъчно заети

„За да подготви святите Божии хора за делото на служението“ (по Ефесяни 4:12)

„Твоят свят се определя от обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“

Към националната статистика на безработицата бяха добавени нови категории. Не само нивата на безработицата са неприемливо високи, но сега правителството следи и процента на хората, които са „недостатъчно заети“, а също и тези, които „вече не търсят работа“. Доколкото разбирам става дума за хора, които са толкова обезкуражени, че вече не си търсят работа изобщо. Освен тях има и хора, които са „недостатъчно заети“ и тъй като не могат да намерят работа, те се задоволяват с минимална заплата и работа на непълен работен ден. Това е икономическа трагедия за много хора и семейства. Тези проценти не са само числа, те представят живи хора и семейства, борещи се да плащат своите сметки и да се грижат за себе си. Всичко това оказва голямо влияние върху живота на хората, финансите, семействата, взаимоотношенията, морала и емоционалното състояние.

Но нека променим фокуса и поговорим за църквата – за теб и мен. Църквата не е място – тя се състои от хора. Ти и аз, всеки, който приема Исус за Свой Спасител – това е църквата. Тъжният факт е, че „безработицата“ в църквата далеч надминава процентите в националната статистика. В църквата има твърде много хора, които са „безработни“, „недостатъчно заети“ и някои, които просто „не си търсят работа“. И това не е стечение на обстоятелствата, а резултат на техния избор. Вярва се, че във всяко начинание 20% от участниците извършват 80% от работата, необходима за успешното му завършване. Останалите 80% от църквата са „недостатъчно заети“ или „вече не си търсят работа“ и се задоволяват да гледат тези, които работят.

В практичните си указания към последователите на Христос в Ефес, апостол Павел пише: „Христос даде тези дарове, за да подготви святите Божии хора за делото на служението, за укрепването на Христовото тяло… Всички части на това тяло са сплотени и свързани в едно и всяка част изпълнява своята функция и така цялото тяло расте и става по-силно чрез любовта“ (Ефесяни 4:10-16). Божието намерение за църквата Му е да бъде напълно заета, всеки да бъде „усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:17). В Божието царство не е предвидено да има „безработни“, „недостатъчно заети“ и хора, които вече не си търсят работа. За всеки, който е готов да работи, има достатъчно работа.

Трябва да знаем нещо много важно – всекидневнието и вечния живот на хората зависят от това доколко пълноценно сме ангажирани в Божието дело. Преди години прочетох едно твърдение, което все още ме предизвиква: „Аз съм само един, но все пак съм един. Не мога да направя всичко, но мога да направя нещо. Длъжен съм да направя това, което мога и ще го направя с Божията благодат“. Това трябва да е божествената ни настройка всеки ден. Исус обеща, че ще имаме успех: „Уверявам ви: който вярва в мен, също ще върши делата, които аз върша. Той ще върши дори и по-велики неща, защото аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12). Какво можеш да правиш за Бога и другите, а не го правиш? Нека сега да направим този въпрос личен. Попитай себе си честно: „Правя ли всичко, което Бог иска от мен, в работата, за която Той ме е надарил и призовал да извърша в моя свят?“ Бих определил „моя свят“ по следния начин – обхвата на кръга на влияние във всекидневието и обикновените ти занимания“. Това, че някой не върши своята работа, не оправдава нашата липса на пълно посвещение на ежедневната работа за царството. „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефесяни 2:10). Нито един от нас няма подходящо оправдание да е „недостатъчно зает“ в Божието царство на земята. Нека възприемем отношението на Исус, когато каза: „Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?” (Лука 2:49). Божията работа се състои в докосване на човешки сърца и промяна на човешките съдби. Защото само това, което докосне сърцето, може да промени живота.

Молитвата ми за теб днес е: нека твоите усилия имат силата да докоснат едно сърце и да променят един живот днес.

снимка: Интернет