Archive for октомври, 2012

Битката не е твоя

„Защото боят е на Господа…“ (1 Царе 17:47)

„Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело“

Никой не е освободен от битки. Ако искаш да бъдеш праведен и да постъпваш правилно, винаги ще бъдеш предизвикван и атакуван. В този свят съществуват много опасности и винаги ще е така. Важното е да си умствено, емоционално и духовно подготвен, защото в противен случай ще живееш в страх и поражение. Старозаветният пророк Самуил, разказва за бележитата битка между Давид и Голиат (1 Царе 17:11-24). Защо калените в битки войни се свиваха, треперейки 40 дена, докато Голиат им се подиграваше два пъти на ден. Отговорът им беше отчаяние и срах. Давид, след като за първи път чу подигравките на Голиат, разпозна същността на проблема. Битката не касаеше хората от бойното поле – истинската битка касаеше честта и характера на Бога на Израел (1 Царе 17:45-47). Опитай се да разбереш, че духовните битки, срещу които се изправяш, не се отнасят само до теб – до твоята победа или провал в опита ти да постигнеш покорство или праведност. Настоящата битка е просто поредния опит на врага да те победи чрез безпощадни подигравки и заплахи, така че да нямаш куража да приемеш предизвикателството. Отнася се до твоя Бог – дали Той е достатъчно голям и силен, дали е достатъчно загрижен и верен да те защити и да ти даде победа. Какво наистина вярваш в сърцето си за своя Бог?

Твоят враг разчита на това, че няма да устоиш. Той разчита на това, че ти отново ще избягаш уплашен. Няма да спечелиш битката, ако смело не я приемеш. Няма да победиш врага, ако не го посрещнеш смело. Давид разбра в какво се състои опасността. Всекидневните подигравки няма да спрат. Този враг няма да се умори, нито ще млъкне. Има битки, които не можеш да пренебрегнеш. „Защото си ме препасал със сила за бой; повалил си под мен въставащите против мен“ (Псалм 18:37-40 ).

Йосафат, цар на Юдея, беше изправен пред същата заплаха. Три армии се събраха срещу тях – бяха ги обградили и ги превишаваха по численост (2 Летописи 20:1-13). След като царят и народът търсиха Бога и постиха, Бог им проговори чрез един пророк: „Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий“ (2 Летописи 20:15). Боят е Божий! Тази проста истина е разликата между твоята победа или поражение. Не се страхувай! Нека това те окуражи.

Ако боят е Божий, няма значение колко голям е противника ти. Гедеон трябваше да научи този урок, когато Бог намали вече приготвената му армия от 32 хил. до 300 човека. Ето разсъжденията на Бог: „Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израел против Мен и да каже: Моята ръка ме избави“ (Съдии 7:2). Превъзходството може да не е на твоя страна, но Бог е. Божията мощ не нараства, ако имаш много и не намалява, ако имаш малко.

Ако битката е на Господа, тогава твоята слабост и сила са неуместни. Захария открива, че битката е спечелена: „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите“ (Захария 4:6). Бог научи Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена“ (2 Коринтяни 12:9, 10). Давид разбра, че двубоят с Голиат не беше негова битка – „Боят е Божий“. Мъжете около Давид говореха само за гиганта, който виждаха пред себе си. Давид говореше само за Всемогъщия Бог, който беше до него. Давид виждаше това, което те не виждаха и отказваше да мисли това, което те мислеха. Предлагам ти да направиш същото.

Молитвата ми за теб днес е: имай увереност в Бога, която ще ти дава смелост във всяка битка.

снимка: Интернет

Очаквания

„…винаги търсете доброто един в друг и във всички“ (по 1 Солунци 5:15)

Признанието за твоя характер и постижения трябва да бъде поделено с твоите приятели.

Обикновено поведението на децата и тийнейджърите е отражение на това, което им показваме, че се очаква от тях. Разбира се, понякога има и изключения, точно както при възрастните. Забелязал съм, че основателните очаквания, които имаме към другите, обикновено се оправдават. Хората, които търсят доброто в околните, обикновено го намират. И обратното, тези, които очакват лошо от другите, също го намират.

Според мен хората приемат добрината на околните за даденост ако са наистина човеколюбиви и се опитват да достигнат своя максимален потенциал. Това мнение се подкрепя и от описанието, което апостол Павел дава на Тит: „За чистите всичко е чисто, но за омърсените с грях, които не вярват, няма нищо чисто, защото умът и съвестта им са омърсени“ (Тит 1:15). Ако винаги очакваш, че хората ще те разочароват, провери собственото си сърце. Понякога това, което лесно виждаш в другите, може да е отражение на собственото ти сърце. Недостатъците, които пренебрегваме в себе си, могат да ни изглеждат очевидни в другите.

С подчертано преувеличение Исус наблегна на безумието да съдиш грешките на другите, а да пренебрегваш своите собствени.  „Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око?… Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си“ (Лука 6:41-42). Тресчици и греди! Може би най-напред трябва да се погрижим за по-лошото. Библията ясно поставя нашата цел: „…винаги търсете доброто един в друг и във всички хора… Така иска Бог да живеете в Христос Исус“ (по 1 Солунци 5:15). Търсиш ли винаги най-доброто в другите? Предразположение, заинтересованост, внимание, сърце, готово да чуе – това са съществени умения в общуването, които помагат да видиш най-доброто, когато другите са твърде заети със себе си, за да го забележат. Бог иска от нас не само да виждаме това, което другите може да не забележат, но и да поощряваме доброто в тях чрез подкрепа и насърчение.

Една искрена и точна положителна оценка от приятел или роднина има силно влияние в живота на всеки. „Исус е божественото „Да“ – Божието потвърждение“ (по 2 Коринтяни 1:19-22). В моя път съм срещал много благосклонни хора, които виждаха в мен неща от Бога, които не съм се осмелявал да повярвам за себе си. Те насърчаваха тези качества и способности и след това неуморно подкрепяха техния растеж и развитие в мен. Един мой приятел – Дон – ми напомни, че веднъж съм му казал: „Благодаря ти, че не ми позволи да бъда това, което бих бил без твоето приятелство“. И това е самата истина. Неговите похвали и очаквания подтикваха желанието ми да съм по-добър. Надявам се, че до някаква степен съм правил това за други хора.

Благодаря на моите родители, приятели, семействата от църквата, учителите и особено на забележителната ми жена и на семейството ми за тяхното положително отношение и приятелство. Чие приятелство те прави по-добър? Без кое приятелство би бил по-лош? Признанието за твоя характер и постижения трябва да бъде поделено с приятелите. Благодари на Бога за тези хора, благодари и лично на тях. Дори вместо да им кажеш, по-добре им напиши, така че да могат да го четат отново и отново и да бъдат окуражени.

Молитвата ми за теб днес е: разпознавай хората, които допринасят за постиженията ти.

Снимка: Интернет

Кратка почивка

Скъпи приятели,

Живот за всеки ден е в кратка почивка. С Божията помощ следващия понеделник 22 октомври отново ще бъдем онлайн.

Благословения,

екипът на Живот за всеки ден