Archive for декември, 2012

Статистика за 2012г.

Здравейте!

Благодарим ви, че бяхте с Живот за всеки ден и през 2012г. Представяме ви малко статистика относно публикациите в сайта с надеждата, че ще можем да ви послужим и през 2013г.

Бог да ви благослови!
Екипът на Живот за всеки ден

Ето една извадка:

4,329 филма взеха участие в тазгодишния филмов фестивал в Кан. Публикациите в Живот за всеки ден са прегледани общо 45,000 пъти през  2012. Ако всяка отваряне на страницата беше филм, Живот за всеки ден щеше да „захрани“ 10 фестивала в Кан.

Натиснете тук, за да видите пълен отчет (на английски език).

Честито Рождество Христово

Честито Рождество Христово!

Честито Рождество Христово!

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде“ – Исая 9:6

Проста вяра

„Вярата е… убеденост в неща, които не можем да видим“ (Евреи 11:1)

„Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор“

Проста вяраЖивотът не може да бъде успешно направляван без проста вяра, но това не е толкова лесно, колкото очакваме първоначално. Животът може да стане сложен. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. Всеки ден се сблъскваме с разнообразни ситуации, които изискват вяра. Животът ще бъде много самотен, ако изберем да нямаме вяра в хората. Това ще доведе до трудности, защото понякога вярата в хората може да бъде горчиво разочарована.

Има едно общо ниво на вяра, което е естествено. Ние сме създадени да имаме вяра. Бог ни е създал по този начин. Децата вярват на родителите си, съпрузите си вярват един на друг. Хората вярват на това, което им се казва, докато не се сблъскат с достатъчно случаи, в които вярата им е разочарована. Желанието да вярваме и да мечтаем ни е присъщо, докато не позволим на живота да ни го отнеме малко по малко. Само Бог е способен никога да не ни разочарова, но обстоятелствата понякога ще изпитват дори тази основополагаща истина. Това са моментите, в които избираме вярата.

Библията казва: „Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим… Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото. Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога… Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“ (Евреи 11:1-6). Прочети тези истини още веднъж, бавно.

Вярата е точно толкова проста, докато не я замъглим с ненужно съмнение и не я усложним с подозрителни аргументи. Вярата е основана на доказана увереност, че Бог е Този, който казва, че е и ще направи това, което е обещал, че ще направи (Римляни 3:3, 4). Такава увереност може да изпитва само човек, който избере да вярва, че: „Бог съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“. Вярата в Бога, Словото Му и Неговия характер, не може да бъде разочарована, но понякога хората нямат тази вяра. Тя винаги идва от сърцето и само в редки случаи от ума (Римляни 10:8-11).

Когато другите ученици на Исус казаха на Тома, че са Го видели след възкресението Му, той възприе старата, изтъркана идея, че „човек вярва на видяното“. Какво беше заключението му? „Докато не видя белезите от пироните на ръцете Му и не сложа пръст в раната на ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Това не е начин на живот, койти води до удовлетворение. Представи си колко много ще пропуснеш от живота. Тома обърка реда на нещата: „човек вижда повярваното“ (1 Коринтяни 2:9). Имаш два ясни избора. Избери вярата, очаквайки Бог да бъде Бог или избери вяра, основана на друго убеждение – само на това, което можеш да видиш със собствените си очи. Вторият вариант няма да проработи добре за теб.

Нека ти напомня още веднъж. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. „Ето защо ние не се отчайваме… Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно“ (2 Коринтяни 4:16-18). Има повече неща, предвидени за живота ти, отколкото можеш да видиш на пръв поглед. „Въпреки че не сте Го виждали (Исус Христос), Го обичате. Въпреки че сега не Го виждате, вярвате в Него и се изпълвате с неизразима и славна радост, защото получавате крайната цел на своята вяра – спасението на душите си“ (1 Петър 1:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: нека вярата ти бъде източник на славна и неизразима радост.

снимка: Интернет

Икономическата несигурност

„Защото се научих да съм доволен, в каквото и състояние да се намеря“ (Филипяни 4:11)

Не правителството е решение на икономическата несигурност, а Бог.

Икономическата кризаОбикновено икономическата несигурност има ръководна роля в живота и днешното време не прави изключение. Що се отнася до финансите, ежедневната преса е изпълнена повече с лоши, отколкото с добри новини, независимо дали на глобално, национално или локално ниво. Всеки предлага различно решение и нито едно решение не изглежда ефективно. Докато политическите партии се оправдават, заядливо обвинявайки се едни други, икономическите проблеми упорито нарастват, ставайки все по-грозни и лични. В крайна сметка последиците и страданията се поемат от отделните семейства. Безработицата не е проценти, а хора. Нашата нация, както много други, е изправена пред икономически предизвикателства, много по-големи от това, което вземането назаем и харченето могат да разрешат (Притчи 22:7). В национален мащаб това не е първата криза, нито пък най-лошата.

Мисля, че индивидуалната област е мястото, откъдето трябва да започнем. Много по-добро от националната или международната област. Първо бих искал да ви наведа на мисълта, че не правителството е проблемът, а ти и аз – нашите несекващи желания, неутолим апетит за повече, чувството, че имаме право на нещо и нереалистичното очакване, че всичко това ще бъде за сметка на някой друг. Причините за сегашната икономическа криза са първо морални и духовни, а след това икономически. Като граждани, ние сме позволили на правителството да налага несправедливи данъци, да харчи неразумно, да взема безразборни заеми и да ползва привилегии за сметка на обществото. Но, всъщност, ние сме правителството, чрез това, че надлежно сме избрали и назначили лидери. В заключителните думи на своето Гетисбъргско обръщение, Ейбрахам Линкълн се заклева: „Правителството на народа, чрез народа и за народа, няма никога да изчезне от лицето на земята“, 1863 г. На, чрез и за народа все още е водещият принцип при управлението на всяко едно правителство.

Въпреки това, не правителството е решението, а Бог. Разрешаването на проблема за личната икономическа несигурност започва от самия индивид. Съветът на Библията е този: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:6-9).

Никой в днешното, все по-светско, материалистично общество, не може да избегне финансовото безпокойство и да бъде естествено удовлетворен. Несекващите реклами, неустоимото пазаруване неуловимо рушат удовлетвореността. Но има добри вести. Също като Павел и ти можеш да кажеш: „Защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност“ (Филипяни 4:11, 12).

Принципите за управление на парите, на които баща ми ме научи, бяха прости и практични: „Работи здраво. Помни – Бог е твоят Източник. Първо давай десятък. Никога не харчи всичко, което си спечелил. Спести малко. Харчи разумно“. Това е Библейската икономика – мъдро наставничество и правилно управление на парите (Евреи 13:5, 2 Коринтяни 9:6). Десятъка, даването и щедростта са нещата, които Бог почита и възнаграждава (Малахия 3:10-12, Лука 6:38, Деяния на апостолите 20:33-35). Бъди уверен в тази истина: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус“ (Филипяни 4:19).

Молитвата ми за теб днес е: познавай Божието снабдяване и благословение във всичко.

снимка: Интернет

Изтощен живот

„Починете си малко“ (Марк 6:31)

„Пълното изтощение е твърде висока цена за заетостта ни“

Изтощен животХората водят толкова трескав и безмилостен живот, очаквайки, че каквото и да искат, то трябва да им бъде достъпно веднага. Един следобед с Гейл минавахме покрай прозореца на заведение за бързо хранене и видях знака им: „Отворено е 24 часа за ваше удобство“. Със сарказъм казах на жена си: „Представи си колко празен би бил живота ни, ако не можехме да идваме посред нощ тук“. Здравето, семействата и браковете ни плащат цената за живот, в който не знаем кога да почиваме.

Бог направи живота с определен ритъм, създавайки нощта и деня, за да „раздели светлината от тъмнината“, постановявайки сезоните (Битие 1:18). Бог заповяда и спазваше принципа на съботата. Един ден за почивка, следващ шест дни на работа и активна дейност, а също така „съботна“ година на почивка за земята и година, наречена юбилей, която беше седмата от седем „съботни“ години. Бог считаше този фундаментален принцип на почивката за достатъчно важен, за да бъде включен в Десетте заповеди: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8-11). Съботната почивка не беше просто едно предложение, съпътстващо девет заповеди.

Ти си най-продуктивен и ефективен, когато намериш ритъма, за който си пригоден. Изтощението и притеснението в живота ти може би казват: „Почини си“. Духовната празнота и личното неудовлетворение в сърцето може би ти казват: „Почини си“. Емоционалните и здравни проблеми може би са начина на тялото да ти каже: „Почини си“. Напрегнатите отношения в семейството може би искат да кажат: „Почини си“.

Пълното изтощение е твърде висока цена за заетостта ни, независимо дали става въпрос за работата, тялото или семействата ни. Исус събра учениците си: „Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова Той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко“ (Марк 6:30, 31). Те нямаха време да си починат. Аз бих го казал така: „Нека се усамотим преди да сте се разпаднали“. Предупреждението е ясно. Мъдростта е очевидна. Нетърпението, мърморенето, неоценяването на живота, често са следствие на умора от твърде заетия живот.

Мъдростта предвижда време за почивка. Много от нас са твърде напрегнати. Напрежението взима своето. Всеки ден отделяй време, в което мислите ти да се реят без ограничение. Това е момента, в който процъфтяват идеите и креативността. Нека духът ти да общува със своя Създател. Това е времето, в което напълваш душата си и наистина опознаваш Бога (Псалм 46:10).

Поканата на Исус все още е валидна: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи, и Аз ще ви успокоя… и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Само в Исус можеш да намериш съботната почивка за уморената си душа. „Онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:29-31). Когато отделиш време за Бога на първо място, ще имаш време и за всичко останало, което е от значение. „Чрез завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде силата ви“ (Исая 30:15).

Молитвата ми за теб днес е: намери време да останеш на спокойствие с притихнал дух.

снимка: Интернет