Проста вяра

„Вярата е… убеденост в неща, които не можем да видим“ (Евреи 11:1)

„Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор“

Проста вяраЖивотът не може да бъде успешно направляван без проста вяра, но това не е толкова лесно, колкото очакваме първоначално. Животът може да стане сложен. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. Всеки ден се сблъскваме с разнообразни ситуации, които изискват вяра. Животът ще бъде много самотен, ако изберем да нямаме вяра в хората. Това ще доведе до трудности, защото понякога вярата в хората може да бъде горчиво разочарована.

Има едно общо ниво на вяра, което е естествено. Ние сме създадени да имаме вяра. Бог ни е създал по този начин. Децата вярват на родителите си, съпрузите си вярват един на друг. Хората вярват на това, което им се казва, докато не се сблъскат с достатъчно случаи, в които вярата им е разочарована. Желанието да вярваме и да мечтаем ни е присъщо, докато не позволим на живота да ни го отнеме малко по малко. Само Бог е способен никога да не ни разочарова, но обстоятелствата понякога ще изпитват дори тази основополагаща истина. Това са моментите, в които избираме вярата.

Библията казва: „Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим… Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото. Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога… Който отива при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“ (Евреи 11:1-6). Прочети тези истини още веднъж, бавно.

Вярата е точно толкова проста, докато не я замъглим с ненужно съмнение и не я усложним с подозрителни аргументи. Вярата е основана на доказана увереност, че Бог е Този, който казва, че е и ще направи това, което е обещал, че ще направи (Римляни 3:3, 4). Такава увереност може да изпитва само човек, който избере да вярва, че: „Бог съществува и възнаграждава всеки, който наистина Го търси“. Вярата в Бога, Словото Му и Неговия характер, не може да бъде разочарована, но понякога хората нямат тази вяра. Тя винаги идва от сърцето и само в редки случаи от ума (Римляни 10:8-11).

Когато другите ученици на Исус казаха на Тома, че са Го видели след възкресението Му, той възприе старата, изтъркана идея, че „човек вярва на видяното“. Какво беше заключението му? „Докато не видя белезите от пироните на ръцете Му и не сложа пръст в раната на ребрата Му, няма да повярвам“ (Йоан 20:25). Това не е начин на живот, койти води до удовлетворение. Представи си колко много ще пропуснеш от живота. Тома обърка реда на нещата: „човек вижда повярваното“ (1 Коринтяни 2:9). Имаш два ясни избора. Избери вярата, очаквайки Бог да бъде Бог или избери вяра, основана на друго убеждение – само на това, което можеш да видиш със собствените си очи. Вторият вариант няма да проработи добре за теб.

Нека ти напомня още веднъж. Вярата не е възможност, тя е всекидневен избор. „Ето защо ние не се отчайваме… Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно“ (2 Коринтяни 4:16-18). Има повече неща, предвидени за живота ти, отколкото можеш да видиш на пръв поглед. „Въпреки че не сте Го виждали (Исус Христос), Го обичате. Въпреки че сега не Го виждате, вярвате в Него и се изпълвате с неизразима и славна радост, защото получавате крайната цел на своята вяра – спасението на душите си“ (1 Петър 1:7-9).

Молитвата ми за теб днес е: нека вярата ти бъде източник на славна и неизразима радост.

снимка: Интернет

Advertisements
%d bloggers like this: