Archive for януари, 2013

Чудесен мир

„Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9)

„Мирът е плод на взаимно разбирателство – предлагай го на другите щедро“

Чудесен мирНека още в началото на новата година да погледнем към „особеното благословение“, обещано от Исус на хората, които прегърнат начина на живот на Божието царство (Матей 5:1-12). „Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божии деца“ (Матей 5:9). Нашият свят, общество, домове, връзки и всекидневният ни живот имат нужда от миротворци – хора на мира, такива, които живеят в мир, ценят мира и му служат. Според Библията миротворството не е въпрос на избор. „…бъдете единомислени, живейте в мир и Богът на любовта и мира ще бъде с вас… Ето защо нека се стремим към това, което носи мир и това, което ни помага да се укрепваме взаимно“ (2 Коринтяни 13:11, Римляни 14:19)

„Радост имат тези, които съветват за мир“ (Притчи 12:20). Мирът между хората започва с мир вътре в отделния човек. „Тъй като сме станали праведни пред Бога чрез вяра, ние сме в мир с Него чрез нашия Господ Исус Христос. Защото повярвахме в Христос, Той ни доведе в тази благодат, в която сега живеем и радостно се хвалим заради надеждата, че ще споделим Божията слава“ (Римляни 5:1, 2). Миротворецът е преди всичко човек, който е в мир с Бога (Колосяни 3:15-17).

Тези думи, написани много отдавна, дават мъдър съвет: „Боже, направи ме инструмент на Твоя мир. Нека сея любов там, където има омраза. Прошка, където има нараняване. Вяра, където има съмнение. Надежда, където има отчаяние. Светлина, където е тъмно. Радост, където има тъга. Божествени Господарю, нека да се стремя по-скоро да утешавам, а не да бъда утешен. Да разбирам, а не да бъда разбран. Да обичам, а не да бъда обичан. Защото в даването си получаваме. В прошката и на нас се прощава и в смъртта се раждаме за вечен живот. Амин“ (Св. Франциск от Асизи, 13. век).

В такива моменти това, което сеем или ще донесе мир, или ще задълбочи враждата. Сей мир. „А плодът на правдата се сее с мир от миротворците“ (Яков 3:18). Бъди търпелив. Миротворството е процес – понякога доста бавен, рядко постиган с припрени действия – който изисква търпение и вътрешен мир в самия човек. „Вижте земеделецът как чака скъпоценния плод на земята – търпеливо изчаква, докато паднат есенният и пролетният дъжд. С такова търпение чакайте и вие“ (Яков 5:7, 8). Да живееш в мир с другите е начин на живот. Тогава ще бъдеш благословен, защото ще бъдеш наречен Божие дете (Матей 5:9).

Мирът не бива да бъде постиган на всяка цена. Мир, постигнат за сметка на пожертвани убеждения, рядко е траен. Но понякога може да се наложи да се откажем от признанието, че сме прави или от желанието да бъдем първи. „Доколкото зависи от вас и ако е възможно, живейте в мир с всички хора… Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му“ (Римляни 12:18, Притчи 16:7). Мирът е плод на взаимно разбирателство и предлага една положителна алтернатива. Инициативата е в ръцете на този, който цени мира повече (Матей 5:23, 24). Заради Бога миротворството трябва да бъде твой приоритет. „Който иска да се наслади на живота и да види добри дни, да въздържа от зли думи езика си и от измами – устните си, да обърне гръб на злото и да върши добро; да търси мир и да се стреми към него“ (1 Петър 3:10, 11).

Молитвата ми за теб днес е: обичай мира и го предлагай щедро на другите.

снимка: Интернет

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3)

„Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“

Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4).

Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен.

Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх.

Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила.

Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6).

Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина.

снимка: Интернет

Необходима вяра

„И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17)

„Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог“

Необходима вяраСъществува объркване относно вярата – какво представлява тя, от къде идва, как изглежда, как я усещаме и развиваме. Във всекидневния живот вярата е съществено необходима, не е въпрос на избор. Свидетели сме на някаква степен на вяра, дори в най-рутинните действия. Пускаме писмото в пощата с вярата, че пощенската служба коректно ще го достави на посочения адрес. Внасяме парите си в банката с вярата, че там ще се погрижат за сигурността им и ще ни ги предоставят обратно, когато имаме нужда от тях. В тези ситуации се доверяваме на хора, които не познаваме лично, с които нямаме общо минало.

Несигурността се появява, когато дискусията се прехвърли от обикновените естествени обстоятелства към упражняването на вяра, свързана с духовния живот. Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог. Убеждението на вярата почива твърдо върху способностите и верността на Този, който обещава. Библията описва Авраам като „напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:21). Като четем за пътуването на Авраам, основано на вярата му, разбираме, че тези думи описват резултата на това пътуване, а не всеки момент от него. Той беше „напълно сигурен“ и избираше отново и отново да вярва на Бога, вместо на чувствата, фактите и страховете си. Ти можеш да направиш същото със същите резултати.

Бог е произхода на вярата, която я има във всеки човек: „…количеството вяра, която Бог е раздал на всеки от вас“ (Римляни 12:3). Ти си дошъл на света с това количество вяра в духа си. Но по пътя си се научил да се съмняваш и вярата е останала спяща, присъстваща, но пренебрегната и пасивна: „Защото по Божията благодат сте спасени чрез вяра и това не идва от вас самите, а е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8). Вярата е присъщия отговор на сърцата ни на вечните истини, които откриваме в Бога. В момента, в който вземеш решението, спящата вяра става активна. Не ти я създаваш, но Бог ти я е дал, ти я притежаваш, така че упражнявай я искрено и я развивай постоянно. „Защото ходим с вяра, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7). За вярата не е нужно да види, за да повярва. Тя вярва и после очаква да види.

Вярата посреща всяка очевидно невъзможна ситуация като възможност за Бог да бъде Бог. Павел пише за вярата на Авраам: „Въпреки, че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив, вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че „Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-21).

Вярата расте във времето, в което последователно насочваме вниманието си към Божието слово. „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17). Ако не обичаш Божието слово, задушаваш вярата (Евреи 4:2, 3). Чети Словото, изучавай Словото, размишлявай върху Словото, вярвай на Словото, говори Словото, живей според Словото (Псалм 1:1-3). Няма да станеш по-силен във вярата, докато вярата не се вкорени в теб (2 Солунци 1:3).

Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде силно в теб.

снимка: Интернет

В ръцете на Бога

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11)

„Ако искаш да видиш как работи Бог, трябва да направиш нещо, което Той да може да благослови“

В ръцете на БогПринципът е достатъчно лесен. Трябва да дадеш на Бог нещо, което да благослови. Едно от най-интересните чудеса на Исус беше умножаването на хляба и рибите, единственото чудо, което е записано и в четирите Евангелия (Матей 14, Марко 6, Лука 9, Йоан 6). Това повторение говори за важността на събитието. Случаят ни представя една невъзможна ситуация, докато едно момче не решава, че има нещо, с което може да помогне. Момчето предлага своето скромно количество храна, пет самуна хляб и две малки рибки. Не много, но все пак нещо (Йоан 6:1-14). Учениците си помислиха, че предложението на момчето е великодушно, добронамерено, но навярно малко неудачно. Те разсъждаваха: „…но какво са те за толкова хора?“ (Йоан 6:9). Голяма тълпа от няколко хиляди души беше дошла да види Исус и да чуе учението Му. Те бяха далеч от домовете си, денят беше дълъг и не бяха яли. Нещо трябваше да се направи и то скоро. Учениците осъзнаваха, че нещо трябва да се направи и предложиха на Исус логичното: „Да ги пуснем да си ходят“. Проблемът е решен, но дали наистина е така?

Исус, обаче, избра да направи нещо друго, за което учениците изобщо не бяха подготвени – нито да го чуят, нито да го направят, а именно – да ги нахранят. Учениците много старателно изчислиха колко храна ще е нужна, колко малко имат и как изобщо няма да стигне. Те погледнаха на това, което не им достигаше и стигнаха до заключението, че нищо не могат да направят. Малкото момче погледна на това, което имаше и реши, че все пак може да се направи нещо. Той беше склонен да даде храната си на Исус, колкото и незначително да изглеждаше количеството.

„Действайте мъжествено и Господ ще бъде с добрия“ (2 Летописи 19:11). Винаги можеш да играеш на сигурно, никога да не рискуваш, никога да не постъпваш дръзновено, но докато не действаш с добре обмислено дръзновение, никога няма да видиш величието на Божията мощ и провидение. Ако искаш Бог да работи в твоята трудна, предизвикателна или дори невъзможна ситуация, в определен момент трябва да положиш усилие или да жертваш нещо, което Бог да благослови. Какво можеш да дадеш или да направиш, за да се придвижиш към чудото? Мисля, че Мария, майката на Исус, го е казала най-добре: „Каквото ви каже, направете го“ (Йоан 2:1-11). И когато те направиха това, което можаха, Той направи това, което може само Той – чудото на умножаването.

В ръцете на момчето храната едва ли би стигнала дори само за него. В ръцете на учениците храната беше недостатъчна, според тяхната преценка. Но в ръцете на Исус, храната се превърна в чудотворно снабдяване, осигуряващо прехрана на хиляди гладни, оценяващи жеста хора. „И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо. И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли“ (Йоан 6:12, 13).

Преди повече от тридесет години научих една простичка мисъл, която беше за мен истинско предизвикателство: „Аз съм само един човек. Не мога да направя всичко, но все пак мога да направя нещо. И макар, че не мога да направя всичко, няма да се откажа да направя това, което мога“ (Хелън Келър, 1880-1868 г.).

Във всяка ситуация търси това, което можеш да направиш – окуражаваща дума, акт на вяра, проява на внимание, жертва, помощ. Когато направиш нещо с вяра и покорство, Бог може да направи нещо чрез теб и за теб. „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове от века до века. Амин“ (Ефесяни 3:20, 21).

Молитвата ми за теб днес е: действай със смелост и виж чудесата на Божието действие.

снимка: Интернет