Чувствата

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23)

„Чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва“

ЧувстватаЗамислял ли си се някога до каква степен ежедневният ти живот е ръководен от чувствата? Съществува много близка зависимост между това, което мислим и това, което чувстваме. Мислите и емоциите много често са първоизвора на това, което хората вярват и следователно на това, което вършат. Но трябва ли да ги упълномощаваме с такава власт? Емоциите са дар от Бог, за да бъде задълбочена и обогатена човешката опитност, за да се добави цвят и радост към живота. Не се срамувай от тях, наслаждавай им се богато, но не допускай да те ръководят.

Библията съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Изворът на чувствата е, както Библията го нарича, „сърцето на човека“. Това не се отнася до физическото сърце, което изпомпва кръвта, носеща живот и кислород навсякъде в тялото (Псалм 28:7). Когато прочетох всички справки, отнасящи се към думата сърце в конкорданса, останах изумен от тяхната многобройност. За Бог сърцето и емоциите са нещо много важно, дори и да са първични. Библията казва, че първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марко 12:30).

Много пъти ще бъдеш изкушен да угаждаш на чувствата си, ръководени от твоите прищявки и желания. Разбери колко несигурни и следователно заблуждаващи могат да бъдат те, и също така осъзнай властта, която можеш да имаш над тях. Може да се чудиш: „Как мога да пренебрегна това как се чувствам?“. Има случаи, когато трябва да го направиш. След като разреших твърде дълго чувствата ми да ме ръководят и да насочват моите отношения и действия, аз научих две неща – чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва. Когато са правилни – наслаждавай им се, когато не са – издигни се над тях.

Признавай чувствата си. Пренебрегването не ги премахва. Изследвай ги честно според истината на Божието слово. Емоциите, угодни на Бога, са съобразни с реалността, те са полезни и здрави, те са в хармония с Божията истина, те те насочват в Божията пътека. Както е с мислите, така е и с чувствата: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). Когато твоите мисли и чувства са „пленници“, покорни на Христос, тогава ти ще ходиш „с чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5).

Емоционалната зрялост избира да се доверява преди всичко на истината, поставяйки я над чувствата и след това да следва истината преди чувствата. Чувствата са непостоянни, често променящи се без повод и причина. Може да се чувстваш зле без да имаш представа защо или да се чувстваш прекрасно, макар че нищо наоколо не е добре. Необяснимо, нали? Да, но ти избираш как да живееш – избери да се доверяваш на истината. Винаги се покорявай на Бога. Доверявай Му се във всичко. Обичай Го съвършено. В живота е важно да бъдем с право сърце пред Бога.

Един приятел ми каза, че веднъж съм го посъветвал да бъде „верен на Истината“ в ситуация, когато е бил изцяло във властта на чувствата си. Тези думи сочат „точния север“ на пътеводния компас, когато сме объркани или несигурни. Въпреки че не мога да си спомня, много се надявам наистина да съм го казал, защото дълбоко вярвам в това. А преди всичко искам да съм верен на Божията истина. Така успешно можеш да „пазиш сърцето си“ и всичко, което е повлияно от него.

Молитвата ми за теб днес е: цени високо истината и бъди непоколебимо верен.

снимка: Интернет

Advertisements
%d bloggers like this: