Archive for март, 2013

Божията милост

„Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16)

„Най-много се нуждаем от милост тогава, когато я заслужаваме най-малко“

Божията милостСпомням си като дете моята баба, Айрин, една много богоугодна и изпълнена с обич жена, често да си шепне, по-скоро на нея, отколкото на някой друг: „Смили се над мен“. Когато не разбираше добре това, което се случва или чувстваше, че не е направила нещо така добре, както би трябвало, думите, които избираше бяха: „Смили се над мен“. Простичък и искрен израз, както на нейната нужда, така и на нейното очакване да получи милост от Бог и от другите.

Когато гледам на Божията благодат и на благосклонността на другите към мен през всичките тези години, се изпълвам с благодарност за милостта. Милост, когато се провалях и не успявах да бъда това, което би трябвало да бъда, и когато рухваха намеренията ми да бъда такъв, какъвто искам. С готовност се съгласявам със свидетелството на Павел: „Но придобих милост по тази причина, за да покаже Исус Христос в мен, главния грешник, цялото си дълготърпение, за пример на онези, които щяха да повярват в Него за вечен живот“ (1 Тимотей 1:16). Всеки има нужда от милост, защото всеки се проваля. Нашите обикновени несъвършенства означават, че милостта е важна за бъдещето на всеки един. Милостта не може да се изисква, нито да се заслужи.

Никой не ти дължи милост. Най-много се нуждаеш от милост тогава, когато най-малко я заслужаваш. „Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост“ (Тит 3:5).

Трябва да знаеш нещо за милостта – тя идва само при тези, които показват милост. Когато Исус говореше за реда и законите на Божието царство, Той беше пределно ясен: „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост“ (Матей 5:7). Яков, братът на Исус, доразвива темата: „Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13). Ето това е добра новина!

Винаги ще е по-лесно да не се вглеждаш в грешките на другите, ако помниш своите собствени. Никога не можеш да бъдеш прекалено милостив. Бог изобилно ти дава милост само тогава, когато ти щедро я даряваш на другите. Основната история на Библията е милостта на Бог – към Адам и Ева в Едемската градина, към Авраам в пустинята, към Самсон във филистимския затвор, към Давид в двореца, към Петър на брега, към Павел по пътя, към всички където и да са, каквото и да са направили – към всеки, който призовава Името Му с искрено и разкаяно сърце.

Давид получи огромна милост от Бога и се удивляваше на Неговата благодат. В 150 Псалма думата милост е използвана 110 пъти. Давид беше уверен в несекващата милост на Бог към него. Едно от най-скъпоценните обещания в Светото писание е това: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“ (Псалм 23:6). Според мен добрина е, когато Бог ми дава това, което не мога да заслужа, а милост, когато Бог не ми дава това, което заслужавам.

Исус показа Божията милост към теб и мен. „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16). Мисля, че моята баба беше права: „Смили се над мен“. Аз също не бих могъл да се справя без милостта на Бога.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божията милост, но никога не я приемай за даденост.

снимка: Интернет

Процесът на напредък

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18)

Истинската промяна е целенасочена и постепенна, а не мигновена.

Процесът на напрдекъОще, когато се родиха първите ни внуци, Гейл упорито увековечаваше един определен ден от годината, в който ръста на всяко дете се измерваше и отбелязваше със съответната дата на една от вратите ни. Всяко дете се надява, че изведъж ще порасне много. Всъщност, техният растеж е забележим, но рядко е толкова голям, колкото им се иска. Те искат растеж, който надминава този на братята и сестрите им и удивява, може би, за да се чувстват по-сигурни в себе си. Но това, което води до растеж е не желанието и допълнителните усилия, а правилните навици и доброто здраве.

Може би ти също като мен искаш напредъка ти винаги да е забележителен. Аз обикновено бързам и имам високи очаквания към способността си да се променям и да израствам. Желанието ми обикновено надминава способностите. Но в живота ми промените най-често са обикновени и постепенни, не са достойни да се перча с тях и съвсем не са зрелищни. Може би това е Божият план. Може би правилната промяна трябва да е целенасочена и постепенна, а не мигновена. Бъди търпелив и верен.

Исая описва процес, подобен на растежа: „Защото дава заповед след заповед, заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко“ (Исая 28:10). Всичко, което Бог прави, се основава на нещо, което вече е направил. В детската градина са надграждали върху това, което си научил в къщи и това е положило необходимата основа за основното образование, а после за гимназията и университета. А всичко това е имало за цел да те подготви за самия живот. Образованието е процес на напредък.

Павел описва процеса на духовен растеж по следния начин: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18). Божията слава, която се излъчва от живота ти, е порцес „от слава в слава“.

В посоченият по-горе стих виждам 3 практични стъпки в процеса на духовна зрялост:

  1. „Открито лице“ предполага, че нищо и никой не може да измести фокуса ти и зависимостта от Святия, който работи в теб (Евреи 12:1-3).
  2. Гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ“, определя посоката и целите, към които трябва да насочиш усилията си – Неговата слава и Неговия образ.
  3. „Преобразяваме се от слава в слава“, описва постепенния процес, при който Бог постига ефективна и трайна промяна в нас чрез преживяването и отразяването на Неговата слава. „От слава в слава“ – харесва ми как звучи!

„Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Дори най-дългото пътуване започва само с една стъпка и всяка успешна стъпка в правилната посока води към завършването му. Истинското духовно израстване и развитие е резултат на процес на напредък (Захария 4:10). Няма да станеш подобен на Христос за един миг, но можеш да ставаш малко повече като Него всеки ден (Ефесяни 4:13-15). Не е важно каква част от Библията познаваш, а на каква част от нея вярваш и се покоряваш всеки ден. Не можеш да повлияеш на целия свят изведнъж, но можеш да докосваш нечий живот при всяка възможност.

Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божият процес.

снимка: Интернет

Обидата

„Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:32)

„Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога“

ОбидатаЖивотът ще ти предложи много неправди и душевни рани. Когато тези неща се случат, а те непременно ще се случат, това, което става вътре в теб е много по-важно от това, което ти се случва. Това, което ти се случва е просто един момент, но това, което става вътре в теб може да има дълбоки и негативни последици. Не бива да позволяваш на никого да влияе негативно върху твоя вътрешен живот. Не позволявай на външното да стане вътрешно.

Павел дава сериозни инструкции: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махнат от вас; и бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефесяни 4:31, 32). Могат да се случат много неприятни и неблагоприятни неща, като например негативни чувства, нечисти страсти, нездравословни емоции, объркани мисли, внимание, насочено в неправилна посока, планове за отмъщение, пропиляно време, разбити сърца и разрушени взаимоотношения (Евреи 12:14).

Много често най-лошата болка от обидата си я причиняваме ние самите. Това, което е сторено е достатъчно болезнено, не добавяй още болка към него. Не можеш да преодолееш болката, докато не преодолееш нараняването, не можеш да преодолееш нараняването, докато не го предадеш на Бога. Има само едно сигурно лекарство – това лекарство е прошката. Прошка не означава, че трябва да промениш чувствата си по отношение на това, което се е случило. Прошката е едностранен избор да освободиш другия човек или другите хора от отговорност пред теб. Постави тяхната обида и твоята болка в ръцете на Бога. Прошката се постига само тогава, когато предадем обидата и човека, който ни е обидил на Бога.

Павел пише на християните в Рим, които понасят много повече от обида, те са били подложени на жестоко религиозно преследване. Какви са неговите инструкции? „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21). Изглежда ми, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но трябва и да се каже, и да се направи. „На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци; ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв“ (Римляни 12:17-19). Може да изглежда твърде опростено, но аз бих обобщил изказването на Павел по следния начин – не заставай на пътя на Бога. Съветът на баща ми беше подобен и точно толкова прост – две лоши неща не правят едно добро. Бог ще се разправи с обидите и с тези, които обиждат, не Го карай да се разправя и с теб. Избирайки да извършиш това, което е добро и правилно, е единствения начин да излекуваш злото.

„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие“ (Колосяни 3:12, 13). Няма да можеш да простиш само тогава, когато забравиш удивителната благодат, с която Бог е простил на теб. Непростителността струва твърде скъпо. Непростителността причинява повече страдание на теб, отколкото на човека, на когото не можеш да простиш. Прости, бъди мил към себе си и угоден на Бога. Само това е начинът!

Молитвата ми за теб днес е: бъди бърз да простиш и изпълнен с желание да забравиш.

снимка: Интернет

Усърдие

„Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4)

„Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти“

УсърдиеИма един много важен урок, който е добре да научиш. Животът не зачита желанията ти, а награждава усилията ти. Бог почита онези, чиито усилия отразяват Неговата природа и Името Му. Някои научават тази истина рано в живота си и имат успех, а други я научават късно и губят от това. Постигането на желанията ти без работа не изглежда много вероятно, освен ако не е на цената на увеличаващ се дълг, деморализираща зависимост от милостта на други или прибягване до непочтено поведение. Павел даде ясни инструкции и личен пример за това: „Защото и когато бяхме при вас заръчахме ви това: Ако не иска някой да работи, той нито да яде. Понеже слушаме, че някои постъпвали безчинно между вас, като не работели нищо, а се месели в чужди работи. На такива заръчваме и ги увещаваме в името на Господа Исуса Христа да работят тихо и да ядат своя си хляб“ (2 Солунци 3:6-12). Баща ми беше мил и щедър човек, но силно вярваше в този принцип и ме научи от рано, че наградата е следствие на поетите отговорности. Като дете имах домашни отговорности, подходящи за възрастта ми. Докато бях в гимназията и колежа работех, за да спечеля пари за нещата, които исках, но семейството ми не можеше да си позволи. Благодарен съм, че бях научен на връзката между приноса и възнаграждението. Сравнителното охолство на по-младите поколения позволява на родителите да задоволяват разточително прищявките на децата си, но по този начин ограбват тяхното разбиране за начина за постигане на бъдещ успех.

Библията предупреждава: „Душата на ленивия желае и няма“ (Притчи 13:4). Има причина за това. Не може да се очаква жътва, ако не е било посято семето като подготовка (Притчи 20:4). Библията поправя тези, които не желаят да поемат отговорност за собствените си нужди, а не тези, които не могат да го направят. Този Библейски принцип е полезен за оценка на нашето собствено усърдие и усилия, а не за осъждане на другите.

Библията също така обещава: „Душата на трудолюбивите ще се насити“ (Притчи 13:4). Усърдието се дефинира като „постоянно и искрено усилие да се постигне започнатото, постоянно напрягане на тялото или ума“. Какво е твоето лично определение за старание? В моя духовен живот и всекидневие мисля, че усърдието се изразява най-добре чрез вниманието към задълженията и детайлите. Усърдието предполага готовност да изминеш втората миля, желание да направиш допълнителните неща, необходими за успех, отношение от типа „готов съм на всичко“. Исус учеше: „Ако някой те принуди да вървиш с него една миля, отиди с него две“ (Матей 5:41). Вместо задължителния минимум направи неочакваното, допринеси повече от изискваното.

Успехът и задоволството от постигнатото са пряко свързани с максималните усилия и принос, а не са с посредствените или обикновените (Притчи 12:24, 22:29). Прави повече, не по-малко – за Бог, за другите хора и за себе си. Давай най-доброто от себе си, а не най-малкото. Бъди изключителен, а не обикновен. Бъди пример, а не изключение. От теб зависи да даваш най-доброто от себе си всеки път, всичко по-малко е недостатъчно. От Бог зависи да дава успех на делото на ръцете ти. „Весели се, тъй също, в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти“ (Псалм 37:4). „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци“ (Колосяни 3:23, 24). Прочети 2 Петър 3:14.

Молитвата ми за теб днес е: каквото и да правиш, прави го с радост и с цяло сърце като за Бога.

снимка: Интернет